Перспективите на новата Четворка срещу AUKUS
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Държавният таблоид Global Times, който е прочут с това, че е по-агресивен от формалните държавни изказвания, осъди Австралия и съобщи, че тя „ се е трансформирала в съперник на Китай “. Вестникът предизвести, че Австралия може да бъде обект на наказания от Китай като предизвестие към други страни, в случай че работи „ с нападателно “ в съюз със Съединени американски щати или в случай че изповядва нападателна военна позиция. Освен това той приканва Австралия да заобикаля „ провокации “, в противоположен случай Китай „ сигурно ще го накаже без благосклонност “, и заключава, че „ по този метод австралийските войски също са най-вероятно да бъдат първите западни бойци, които губят живота си в Южнокитайско море “, написа гл. ас. доктор Иво Цеков за Съвет за стопански и дипломатически връзки.
Същевременно, партньорството приключва договорката на Австралия от 2016 година с френския корабостроител Naval Group за построяването на нов подводен флот на стойност 40 милиарда $, който да размени нейните подводници „ Колинс “ на повече от две десетилетия. Закономерно, Naval Group съобщи, че решението на Австралия е огромно отчаяние. Според Париж, решението на Съединени американски щати да изхвърли Франция от съглашението с Австралия, демонстрира липса на координация в миг, когато двамата съдружници са изправени пред общи провокации в Индо-тихоокеански район. Пактът ще бъде добре пристигнал за отбранителната промишленост на Съединени американски щати и измежду компаниите, които биха могли да се възползват, са General Dynamics Corp и Huntington Ingalls Industries Inc. Electric Boat на General Dynamics прави огромна част от проектирането на американски подводници, само че сериозни подсистеми като електроника и нуклеарни електроцентрали са правени от BWX Technologies Inc.
На този декор, Русия продължава да строи и обновява нуклеарни подводници. В момента съветският флот експлоатира почти седемдесет подводници, което се съпоставя с шестдесет и осем на Военноморски сили на Съединени американски щати. Притеснително е обаче, че до края на десетилетието размерът на американския подводен флот може да намалее до едвам шестдесет и шест подводници, до момента в който Русия продължава процеса на рационализация.
Връзки, които не свързват
Пакистанско-китайските връзки също заслужават споменаване в сходен обзор. Въпреки бомбастичната изразителност за връзка с „ стоманен брат “, Исламабад надълбоко не желае да стане – или да бъде общопризнат – като китайска васална страна. Тези опасения категорично мотивираха Пакистан да търси умерено доближаване с Индия и изясняват продължаващите старания на Пакистан за възобновяване на връзките със Съединени американски щати.
Въпреки че самата западна четворка в Тихия океан (съставен от Съединени американски щати, Австралия, Индия и Япония) не е в формален съюз, ясните ограничавания, пред които е изправен тази „ друга четворка “, въпреки всичко повдигат въпроси по отношение на желанието и способността на Китай да построява съюзи.
От една страна, Пекин към момента не е дефинирал ясна визия за интернационалните връзки. Водещата визия за „ общественост със споделено бъдеще за човечеството “ на президента Си Дзинпин е може би съзнателно неразбираема и аморфна. Малко евентуално е Русия, Пакистан или Иран да кажат с убеденост по какъв начин биха се вписали в такава общественост.
Докато ръководеният от Съединени американски щати „ ред, учреден на правила “ и „ Свободен и отворен Индийско-Тихоокеански район “ също са ненапълно мъгляви концепции, те най-малко имат преимуществото да бъдат облегнати на действителни институции и кодифицирани правила.
Други аспекти на китайската визия са по-малко двусмислени. Си е все по-откровен във връзка с задачата на Китай да построи „ войска от международна класа “ още през 2027 година (стогодишнината от основаването на Народно-освободителната армия) и да стане водеща международна мощ до 2049 година (отново век след основаването на Народната Република Китай).
Концепцията на Си за „ национално подмладяване “ също се схваща в границите на партията като концепция за завръщането на Китай на законното му място на върха на интернационалната система.
Има ясни разминавания сред тази визия и външнополитическите цели на Иран и Русия. И двете страни търсят владичество в околните на тях райони. Русия към момента се счита за международна мощ и желае да бъде третирана като равна на Съединени американски щати и Китай.
Чии ползи ще съвпаднат с китайските?
Не е несъмнено дали Пекин ще се съобрази с тези упоритости – изключително тъй като както Централна Азия, по този начин и границата с Близкия изток са физически покрай Китай.
„ Кондоминиумът “ на Пекин с Москва в Централна Азия към този момент се държи. Не е ясно обаче дали това ще продължи, в случай че относителната разлика в мощността сред Москва и Пекин продължи да пораства, както се чака. Въпреки предходните солидни връзки, с повишаването на силата си, Китай става все по-пренебрежителен към индийските митинги по отношение на хипотетичните нападения в своята сфера на въздействие.
Накратко, малко страни със забележителна тежест евентуално ще се приближат компактно до международната визия на Китай, което доста усложнява процеса на основаване на съюзи и създаване на обединения.
За разлика от това, Съединените щати най-малко през множеството време съумяха да доближат до главните споделени разбирания за районния ред със съдружници и сътрудници.
Вземете още веднъж новата група AUKUS. Освен споделената история в Индийско-Тихоокеанския район и даже другаде, трите страни имат надълбоко желание към статуквото. Това доверие и възприятието за обща цел акцентират желанието за шерване на високо чувствителни разследващи и военни технологии, а точно нуклеарни подводници, AI и други „ авангардни “ отбранителни технологии. Въпреки различията в западния лагер, в това число нежеланието на Нова Зеландия да допусне бъдещите нуклеарни подводници в свои териториални води, малко евентуално е Вашингтон, Лондон, Париж и Канбера да загърбят обичайните демократични полезности и външнополитическо съдействие в дълготраен проект.
Политиката на необвързаност на Пекин
Другият основен детайл от уравнението е това, което Китай желае за себе си. От 80-те години на предишния век Китай поддържа публична политика на безучастие в съюзи.
Китайските учени в региона на интернационалните връзки оправдават тази политика от позиция на опазване на маневреността, независимостта и самостоятелността на страната. Те също по този начин показват, че „ претендентите за съюз са малко “ и се питат дали съюзите с тези страни ще „ костват повече “, в сравнение с са изгодите от тях. А всеки съюз с Иран и Русия сигурно би провокирал оттегляне и паника в Запада, Близкия изток и Азия.
Има ли даже значение формалното сключване на някакъв контракт? Без формален съюз, Китай към момента има достъп до напреднали (макар и постоянно не най-напредналите) съветски военни технологии, засилена политическа съгласуваност и сее различия в азиатската мрежа от съюзи на Съединени американски щати. Всъщност, точно факторът Китай ще бъде основен тест дали Франция в действителност има волята и опцията да набере сериозна маса от сътрудници. Европейски Съюз е по-двойствен от Съединени американски щати във връзка с Пекин – страни като Франция, Германия и Нидерландия дефинират Китай повече като сътрудник, в сравнение с като съперник, а Германия е изключително съсредоточена върху икономическите благоприятни условия за сметка на сигурността. Много други страни членки на Европейски Съюз не престават да се стремят към стопански преференциален неутралитет.
И въпреки всичко, както демонстрира образецът с горещите геополитически точки Крим и Южнокитайско море, съществуват ясни граници на това съдействие по сериозни въпроси.
Трудно е да се види по какъв начин със независимото си деяние (и до момента в който Съединени американски щати постепенно възвръщат съюзите), Пекин вероятно може да помири несъответствието сред своите високи световни упоритости и демографските, икономическите, екологичните и обществените провокации, които неизбежно ще притеглят ресурсите му към вътрешните проблеми на страната. В този смисъл, ролята на Китай като „ непознат измежду свои “ му отрежда статута на самотна световна мощ, която има ясни съперници, само че към момента неопределени и амбивалентни съдружници.
Държавният таблоид Global Times, който е прочут с това, че е по-агресивен от формалните държавни изказвания, осъди Австралия и съобщи, че тя „ се е трансформирала в съперник на Китай “. Вестникът предизвести, че Австралия може да бъде обект на наказания от Китай като предизвестие към други страни, в случай че работи „ с нападателно “ в съюз със Съединени американски щати или в случай че изповядва нападателна военна позиция. Освен това той приканва Австралия да заобикаля „ провокации “, в противоположен случай Китай „ сигурно ще го накаже без благосклонност “, и заключава, че „ по този метод австралийските войски също са най-вероятно да бъдат първите западни бойци, които губят живота си в Южнокитайско море “, написа гл. ас. доктор Иво Цеков за Съвет за стопански и дипломатически връзки.
Същевременно, партньорството приключва договорката на Австралия от 2016 година с френския корабостроител Naval Group за построяването на нов подводен флот на стойност 40 милиарда $, който да размени нейните подводници „ Колинс “ на повече от две десетилетия. Закономерно, Naval Group съобщи, че решението на Австралия е огромно отчаяние. Според Париж, решението на Съединени американски щати да изхвърли Франция от съглашението с Австралия, демонстрира липса на координация в миг, когато двамата съдружници са изправени пред общи провокации в Индо-тихоокеански район. Пактът ще бъде добре пристигнал за отбранителната промишленост на Съединени американски щати и измежду компаниите, които биха могли да се възползват, са General Dynamics Corp и Huntington Ingalls Industries Inc. Electric Boat на General Dynamics прави огромна част от проектирането на американски подводници, само че сериозни подсистеми като електроника и нуклеарни електроцентрали са правени от BWX Technologies Inc.
На този декор, Русия продължава да строи и обновява нуклеарни подводници. В момента съветският флот експлоатира почти седемдесет подводници, което се съпоставя с шестдесет и осем на Военноморски сили на Съединени американски щати. Притеснително е обаче, че до края на десетилетието размерът на американския подводен флот може да намалее до едвам шестдесет и шест подводници, до момента в който Русия продължава процеса на рационализация.
Връзки, които не свързват
Пакистанско-китайските връзки също заслужават споменаване в сходен обзор. Въпреки бомбастичната изразителност за връзка с „ стоманен брат “, Исламабад надълбоко не желае да стане – или да бъде общопризнат – като китайска васална страна. Тези опасения категорично мотивираха Пакистан да търси умерено доближаване с Индия и изясняват продължаващите старания на Пакистан за възобновяване на връзките със Съединени американски щати.
Въпреки че самата западна четворка в Тихия океан (съставен от Съединени американски щати, Австралия, Индия и Япония) не е в формален съюз, ясните ограничавания, пред които е изправен тази „ друга четворка “, въпреки всичко повдигат въпроси по отношение на желанието и способността на Китай да построява съюзи.
От една страна, Пекин към момента не е дефинирал ясна визия за интернационалните връзки. Водещата визия за „ общественост със споделено бъдеще за човечеството “ на президента Си Дзинпин е може би съзнателно неразбираема и аморфна. Малко евентуално е Русия, Пакистан или Иран да кажат с убеденост по какъв начин биха се вписали в такава общественост.
Докато ръководеният от Съединени американски щати „ ред, учреден на правила “ и „ Свободен и отворен Индийско-Тихоокеански район “ също са ненапълно мъгляви концепции, те най-малко имат преимуществото да бъдат облегнати на действителни институции и кодифицирани правила.
Други аспекти на китайската визия са по-малко двусмислени. Си е все по-откровен във връзка с задачата на Китай да построи „ войска от международна класа “ още през 2027 година (стогодишнината от основаването на Народно-освободителната армия) и да стане водеща международна мощ до 2049 година (отново век след основаването на Народната Република Китай).
Концепцията на Си за „ национално подмладяване “ също се схваща в границите на партията като концепция за завръщането на Китай на законното му място на върха на интернационалната система.
Има ясни разминавания сред тази визия и външнополитическите цели на Иран и Русия. И двете страни търсят владичество в околните на тях райони. Русия към момента се счита за международна мощ и желае да бъде третирана като равна на Съединени американски щати и Китай.
Чии ползи ще съвпаднат с китайските?
Не е несъмнено дали Пекин ще се съобрази с тези упоритости – изключително тъй като както Централна Азия, по този начин и границата с Близкия изток са физически покрай Китай.
„ Кондоминиумът “ на Пекин с Москва в Централна Азия към този момент се държи. Не е ясно обаче дали това ще продължи, в случай че относителната разлика в мощността сред Москва и Пекин продължи да пораства, както се чака. Въпреки предходните солидни връзки, с повишаването на силата си, Китай става все по-пренебрежителен към индийските митинги по отношение на хипотетичните нападения в своята сфера на въздействие.
Накратко, малко страни със забележителна тежест евентуално ще се приближат компактно до международната визия на Китай, което доста усложнява процеса на основаване на съюзи и създаване на обединения.
За разлика от това, Съединените щати най-малко през множеството време съумяха да доближат до главните споделени разбирания за районния ред със съдружници и сътрудници.
Вземете още веднъж новата група AUKUS. Освен споделената история в Индийско-Тихоокеанския район и даже другаде, трите страни имат надълбоко желание към статуквото. Това доверие и възприятието за обща цел акцентират желанието за шерване на високо чувствителни разследващи и военни технологии, а точно нуклеарни подводници, AI и други „ авангардни “ отбранителни технологии. Въпреки различията в западния лагер, в това число нежеланието на Нова Зеландия да допусне бъдещите нуклеарни подводници в свои териториални води, малко евентуално е Вашингтон, Лондон, Париж и Канбера да загърбят обичайните демократични полезности и външнополитическо съдействие в дълготраен проект.
Политиката на необвързаност на Пекин
Другият основен детайл от уравнението е това, което Китай желае за себе си. От 80-те години на предишния век Китай поддържа публична политика на безучастие в съюзи.
Китайските учени в региона на интернационалните връзки оправдават тази политика от позиция на опазване на маневреността, независимостта и самостоятелността на страната. Те също по този начин показват, че „ претендентите за съюз са малко “ и се питат дали съюзите с тези страни ще „ костват повече “, в сравнение с са изгодите от тях. А всеки съюз с Иран и Русия сигурно би провокирал оттегляне и паника в Запада, Близкия изток и Азия.
Има ли даже значение формалното сключване на някакъв контракт? Без формален съюз, Китай към момента има достъп до напреднали (макар и постоянно не най-напредналите) съветски военни технологии, засилена политическа съгласуваност и сее различия в азиатската мрежа от съюзи на Съединени американски щати. Всъщност, точно факторът Китай ще бъде основен тест дали Франция в действителност има волята и опцията да набере сериозна маса от сътрудници. Европейски Съюз е по-двойствен от Съединени американски щати във връзка с Пекин – страни като Франция, Германия и Нидерландия дефинират Китай повече като сътрудник, в сравнение с като съперник, а Германия е изключително съсредоточена върху икономическите благоприятни условия за сметка на сигурността. Много други страни членки на Европейски Съюз не престават да се стремят към стопански преференциален неутралитет.
И въпреки всичко, както демонстрира образецът с горещите геополитически точки Крим и Южнокитайско море, съществуват ясни граници на това съдействие по сериозни въпроси.
Трудно е да се види по какъв начин със независимото си деяние (и до момента в който Съединени американски щати постепенно възвръщат съюзите), Пекин вероятно може да помири несъответствието сред своите високи световни упоритости и демографските, икономическите, екологичните и обществените провокации, които неизбежно ще притеглят ресурсите му към вътрешните проблеми на страната. В този смисъл, ролята на Китай като „ непознат измежду свои “ му отрежда статута на самотна световна мощ, която има ясни съперници, само че към момента неопределени и амбивалентни съдружници.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ