Българин е номиниран за дигитален посланик на седмицата на устойчивата енергия
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути. Юлиан Попов е номиниран от Европейската комисия за цифров дипломат на Седмицата на устойчивата сила, която ще се организира от 25 до 29 октомври т. година Това е най-голямото събитие, отдадено на възобновимите източници и енергийната успеваемост, което Европейската комисия провежда всяка година. Юлиан Попов е някогашен министър на околната среда. Съветник е в Европейската климатична фондация. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за успеваемост на постройките. Член на учредителния съвет на Института по резистентен преход и развиване. Престижната номинация е мотив да се свържем виртуално с него във Англия, с цел да поговорим за дигитализацията на енергийния бранш, за мястото на България на европейската енергийна стълбица, за революцията в подвижността, за обновяването на постройките и образованието.
Здравейте, господин Попов, приветствам Ви за номинацията. Каква е функционалността на цифровия дипломат? Благодаря! Това е почетна номинация. Ангажиментът е най-много в разпространение на седмицата на устойчивата сила и ангажиране с тематиката за дигитализацията на енергетиката. Енергийният преход набира огромна скорост, а дигитализацията е негов главен съставен елемент.
Какво би трябвало да разбираме под цифровизация на енергийния бранш? Всичко. Енергийният бранш се измества върху напълно нов цифров пиедестал. Новите енергийни източници са мощно свързани с онлайн и офлайн електронни мрежи. Управлението и планирането на енергетиката и пазарите - също. Целият развой на енергиен преход може да се опише в доста огромна степен като електрификация и цифровизация.
Кои са плюсовете и минусите в дигитализацията на енергийния бранш? Плюсът е високата еластичност, предвидимост, успеваемост и интелигентно ръководство на енергийните системи. Едно от главните провокации в дигитализацията е киберсигурността. Енергетиката е основана на значима и стратегическа инфраструктура, която в случай че бъде атакувана, може да докара до доста съществени последици – не просто да изгаснат лампите, само че може да докара до произшествия, до добиване на огромни престъпни финансови изгоди.
Каква ще бъде тематиката, която ще разисквате по време на дебата с цифровите посланици в седмицата на устойчивата сила? Основните тематики ще бъдат свързани с това накъде върви енергийният бранш след поетите задължения, свързани със Зелената договорка. Това са по-високите цели за понижаване на излъчванията през 2030 година, въглеродната индиферентност през 2050 година, развиването и интеграцията на електроенергийните пазари и киберсигурността. Не единствено Европейският съюз поема ангажимент за климатична индиферентност през 2050 година. Подобен са поели Япония, Корея и доста други страни. Китай пое ангажимент за климатична индиферентност до 2060 година. Съединени американски щати, след избора на президента Джо Байдън, поема предизвикването за напълно възобновимо електричество до 2035 година. Затова трансатлантическите връзки също ще бъде тематика на диалог по време на дебатите.
Познаваме автопарка на България. Как виждате вписана страната ни в тези нови стандарти и времеви рамки? Интересен въпрос със комплициран отговор. Безнадеждно остарелият авто парк въпреки всичко може да се преглежда като опция. Безспорно би трябвало да бъде сменен. Добре е да помислим самостоятелно и политически дали не можем да прескочим един стадий на възобновяване на автопарка и напряко да преминем към по-висока електрификация на персоналния и публичния превоз, както и към различни форми на напредване. България има някои забавни преимущества. Например, софийският градски превоз е един от най-високо електрифицираните в Европа. Над 50 % от градския превоз в столицата е с електричество. София и други огромни градове могат елементарно да си слагат цели до 2030 година да електрифицират 100% публичния превоз, таксиметровите услуги и градските доставки. Това освен че няма да изисква дотации, а и ще спести пари. Ще бъде забавно дали новото държавно управление ще посегне към такава смислена политика за електрифициране най-малко на обществения превоз.
В доста страни хората се придвижват с колела. Освен, че е потребно, бързо и екологично дейно, карането на колело не е единствено въпрос на персонален избор, а е обвързван с подобаваща инфраструктура. В България е рисково да се кара колело. Инфраструктурата би трябвало да бъде сменена, само че това е обвързвано с пари. Разполагаме ли с такива пари? Пари имаме. Едно нещо, което България има, е пари. Ние пръскаме пари напразно непрекъснато. Българинът има над 30 милиарда евро персонални спестявания, които гният в банките и се топят. Макар и ниска, инфлацията ги понижава всяка година. При нулева рента банковите такси просто изяждат вашите спестявания. Ако тези пари по някакъв метод се извадят и се хвърлят в енергийна успеваемост, в инфраструктура – пари доста. Политики и решителност във връзка с промяна съвсем отсъстват. Когато приказваме за колела, още веднъж наклонността е доста забавна. България е странна страна. Хората не карат колела, само че сме един от водещите производители на колела. Изграждането или пригаждането на съществуващата инфраструктура може доста бързо да разрасне потреблението на електрически двуколесен превоз. Свидетели сме на гражданска война в подвижността. Със сигурност електрификацията на превоза ще бъде доста мощна, интензивна и всеобхватна. Инфраструктурата би трябвало да се нагажда към тези нови трендове. Трябва да се мисли политически, с цел да може този вид напредване да бъде в крачка с развития свят.
Къде стои България на европейската енергийна стълбица? Възобновяемите източници и енергийната успеваемост са приоритет в политиката на доста европейски страни. Доколко и по какъв начин България преоформя енергийната си система, съгласно Вас? Отново отсъства политика. Причините са много комплицирани. От една страна държавните управления може би са нерешителни, от друга – България има проблем с това по какъв начин да постъпи със затварянето на въглищните централи, по какъв начин да реши обществените проблеми на работещите там, с какви мощности да бъдат заместени сегашните централи. В последна сметка се стига до на никое място. В същото време България има не доста забележими, само че доста забавни трендове. Едно от тях е всеобщото инсталиране на средноголеми слънчеви системи за лично индустриално прилагане. Дори политически да не са заложени доста високи цели за слънчевата енергетика, това става по комерсиален път, просто тъй като слънчевата сила е най-евтината. В същото време някои огромни проекти за инсталиране на възобновимата сила стартират да навлизат през капиталови планове. България е доста забавен международен състезател в областта на слънчевата енергетика. Български компании са конфигурирали и построили по света евентуално към 10 пъти повече слънчев потенциал, в сравнение с е цялата ни национална наличност. Това е незнаен факт, само че е реалност. Потенциалът ни е голям. Въглищната енергетика запада. Огромните полета на Марица „ Изток “ дават опция за необикновено разгръщане на евтина слънчева сила. Комбинацията ѝ със зелен водород, с акумулатори е най-модерният вид за решението на енергийната сигурност на България. Това ще се случи. Въпросът е да не му се пречи и да се подкрепи политически. България има големи благоприятни условия, би трябвало да се възползваме от тях.
Наскоро в изявление за Bloomberg посочихте значимостта от енергийно възобновяване на постройките в България. Това ненапълно се случи досега, приказвам за огромна част от панелните жилища. Какво съответно имате поради? Обновяването на постройките е един от много скучните енергийни проблеми. Първо, много хора не го считат за енергиен проблем, тъй като това е ползване на сила, а не произвеждане. Българската стопанска система е енергийно най-неефективната в Европейския съюз. Една от аргументите са постройките. Енергийното им възобновяване е доста по-комплексно от лепене на изолационни материали и е методът за понижаване на енергийната беднотия, замърсяването на въздуха, енергийната взаимозависимост на страната, нуждата от пикови централи. Тоест енергийната успеваемост на постройките е една от най-хубавите форми на предпазване на силата. Обновяването на постройките е освен самостоятелна фамилна самодейност, а е систематичен народен проблем. Основание е да се харчат обществени средства. До момента те се усвояват със стопроцентови грантове. Това с изключение на, че не е доста заслужено, е и доста неефективно. Ако обществените средства се употребяват вярно, резултатът, който можем да получим от обновяването на постройките е увеличение от една до две процентни точки на брутния вътрешен артикул на годишна база. Това е голяма смяна. Има съвсем трасформационен стопански резултат. Правителството и общините би трябвало да се насочат към този вид финансово инженерство, с цел да се отключат спящи финансови запаси. Тогава ще имаме доста по-качествени здания и жилища, ще живеем в по-добри условия, въздухът ще бъде по-чист, енергийната беднотия ще бъде по-малка и ще извлечем още доста други спомагателни изгоди. Според мен проектът за възобновяване и резистентност би трябвало да бъде съсредоточен върху обновяването на постройките и образованието. Ако се концентрира в тези две сфери, България имаш късмет да излезе от провлаченото икономическо положение, в което се намира толкоз години.
Извън енергийната тематика сте директно обвързван с образованието. Вие сте един от основателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен шеф, взел участие сте в управителния съвет на Американския университет и други просветителни институции в България и отвън нея. Бих желала да споделите мнението си за днешното положение на просветителната система у нас. Какво, съгласно Вас, би трябвало да се промени и за какво?
Състоянието на образованието е трагично. Имаме хайлайф и голям учебен пролетариат, който е лишен от обикновено обучение. Само няколко учебни заведения са на високо ниво. Факт е, че български деца печелят математически надпревари по света и пълнят най-хубавите университети в Европа и Америка. Това, обаче, по никакъв метод не е знак за националното качество на обучение. През последните 20 години българското обучение създава към 40 % функционално необразовани хора. България е на дъното в Европейски Съюз по ангажираност на възрастни хора в образованието, до достъп до Интернет, по цифрови умения. Абсолютна заблуда е, че България е доста напред в цифрово отношение. Към момента единствено 3,8 % от брутния вътрешен артикул се отделят за образованието. Средната стойност в Европейския съюз, към която способстваме и ние, е 5 %. Малки страни, които нямат преимуществото на огромното население и огромния вътрешен пазар, отделят от 6 до 7 %. Ние освен не финансираме образованието, а не го и трансформираме. И тук не става въпрос да се раздават преносими компютри и таблети на децата, които ги дърпат обратно в просветителните стандарти. Става дума за доста положително образование на шефове, за смяна на ръководството на междинното обучение. Отделно, когато опрем до университетското обучение, България финансира научни проучвания с 0,7 % от Брутният вътрешен продукт при междинна стойност 2 % за Европейски Съюз. Целият бранш на образованието се намира в може би най-трагичното допустимо положение от всички браншове. Да се оплакваме от автомагистрали и пътища е несериозно. Трябва да се вгледаме в положението на образованието и надълбоко да го трансформираме. Иначе нямаме късмет.
Благодаря Ви за този диалог. Пожелавам Ви триумф!
Здравейте, господин Попов, приветствам Ви за номинацията. Каква е функционалността на цифровия дипломат? Благодаря! Това е почетна номинация. Ангажиментът е най-много в разпространение на седмицата на устойчивата сила и ангажиране с тематиката за дигитализацията на енергетиката. Енергийният преход набира огромна скорост, а дигитализацията е негов главен съставен елемент.
Какво би трябвало да разбираме под цифровизация на енергийния бранш? Всичко. Енергийният бранш се измества върху напълно нов цифров пиедестал. Новите енергийни източници са мощно свързани с онлайн и офлайн електронни мрежи. Управлението и планирането на енергетиката и пазарите - също. Целият развой на енергиен преход може да се опише в доста огромна степен като електрификация и цифровизация.
Кои са плюсовете и минусите в дигитализацията на енергийния бранш? Плюсът е високата еластичност, предвидимост, успеваемост и интелигентно ръководство на енергийните системи. Едно от главните провокации в дигитализацията е киберсигурността. Енергетиката е основана на значима и стратегическа инфраструктура, която в случай че бъде атакувана, може да докара до доста съществени последици – не просто да изгаснат лампите, само че може да докара до произшествия, до добиване на огромни престъпни финансови изгоди.
Каква ще бъде тематиката, която ще разисквате по време на дебата с цифровите посланици в седмицата на устойчивата сила? Основните тематики ще бъдат свързани с това накъде върви енергийният бранш след поетите задължения, свързани със Зелената договорка. Това са по-високите цели за понижаване на излъчванията през 2030 година, въглеродната индиферентност през 2050 година, развиването и интеграцията на електроенергийните пазари и киберсигурността. Не единствено Европейският съюз поема ангажимент за климатична индиферентност през 2050 година. Подобен са поели Япония, Корея и доста други страни. Китай пое ангажимент за климатична индиферентност до 2060 година. Съединени американски щати, след избора на президента Джо Байдън, поема предизвикването за напълно възобновимо електричество до 2035 година. Затова трансатлантическите връзки също ще бъде тематика на диалог по време на дебатите.
Познаваме автопарка на България. Как виждате вписана страната ни в тези нови стандарти и времеви рамки? Интересен въпрос със комплициран отговор. Безнадеждно остарелият авто парк въпреки всичко може да се преглежда като опция. Безспорно би трябвало да бъде сменен. Добре е да помислим самостоятелно и политически дали не можем да прескочим един стадий на възобновяване на автопарка и напряко да преминем към по-висока електрификация на персоналния и публичния превоз, както и към различни форми на напредване. България има някои забавни преимущества. Например, софийският градски превоз е един от най-високо електрифицираните в Европа. Над 50 % от градския превоз в столицата е с електричество. София и други огромни градове могат елементарно да си слагат цели до 2030 година да електрифицират 100% публичния превоз, таксиметровите услуги и градските доставки. Това освен че няма да изисква дотации, а и ще спести пари. Ще бъде забавно дали новото държавно управление ще посегне към такава смислена политика за електрифициране най-малко на обществения превоз.
В доста страни хората се придвижват с колела. Освен, че е потребно, бързо и екологично дейно, карането на колело не е единствено въпрос на персонален избор, а е обвързван с подобаваща инфраструктура. В България е рисково да се кара колело. Инфраструктурата би трябвало да бъде сменена, само че това е обвързвано с пари. Разполагаме ли с такива пари? Пари имаме. Едно нещо, което България има, е пари. Ние пръскаме пари напразно непрекъснато. Българинът има над 30 милиарда евро персонални спестявания, които гният в банките и се топят. Макар и ниска, инфлацията ги понижава всяка година. При нулева рента банковите такси просто изяждат вашите спестявания. Ако тези пари по някакъв метод се извадят и се хвърлят в енергийна успеваемост, в инфраструктура – пари доста. Политики и решителност във връзка с промяна съвсем отсъстват. Когато приказваме за колела, още веднъж наклонността е доста забавна. България е странна страна. Хората не карат колела, само че сме един от водещите производители на колела. Изграждането или пригаждането на съществуващата инфраструктура може доста бързо да разрасне потреблението на електрически двуколесен превоз. Свидетели сме на гражданска война в подвижността. Със сигурност електрификацията на превоза ще бъде доста мощна, интензивна и всеобхватна. Инфраструктурата би трябвало да се нагажда към тези нови трендове. Трябва да се мисли политически, с цел да може този вид напредване да бъде в крачка с развития свят.
Къде стои България на европейската енергийна стълбица? Възобновяемите източници и енергийната успеваемост са приоритет в политиката на доста европейски страни. Доколко и по какъв начин България преоформя енергийната си система, съгласно Вас? Отново отсъства политика. Причините са много комплицирани. От една страна държавните управления може би са нерешителни, от друга – България има проблем с това по какъв начин да постъпи със затварянето на въглищните централи, по какъв начин да реши обществените проблеми на работещите там, с какви мощности да бъдат заместени сегашните централи. В последна сметка се стига до на никое място. В същото време България има не доста забележими, само че доста забавни трендове. Едно от тях е всеобщото инсталиране на средноголеми слънчеви системи за лично индустриално прилагане. Дори политически да не са заложени доста високи цели за слънчевата енергетика, това става по комерсиален път, просто тъй като слънчевата сила е най-евтината. В същото време някои огромни проекти за инсталиране на възобновимата сила стартират да навлизат през капиталови планове. България е доста забавен международен състезател в областта на слънчевата енергетика. Български компании са конфигурирали и построили по света евентуално към 10 пъти повече слънчев потенциал, в сравнение с е цялата ни национална наличност. Това е незнаен факт, само че е реалност. Потенциалът ни е голям. Въглищната енергетика запада. Огромните полета на Марица „ Изток “ дават опция за необикновено разгръщане на евтина слънчева сила. Комбинацията ѝ със зелен водород, с акумулатори е най-модерният вид за решението на енергийната сигурност на България. Това ще се случи. Въпросът е да не му се пречи и да се подкрепи политически. България има големи благоприятни условия, би трябвало да се възползваме от тях.
Наскоро в изявление за Bloomberg посочихте значимостта от енергийно възобновяване на постройките в България. Това ненапълно се случи досега, приказвам за огромна част от панелните жилища. Какво съответно имате поради? Обновяването на постройките е един от много скучните енергийни проблеми. Първо, много хора не го считат за енергиен проблем, тъй като това е ползване на сила, а не произвеждане. Българската стопанска система е енергийно най-неефективната в Европейския съюз. Една от аргументите са постройките. Енергийното им възобновяване е доста по-комплексно от лепене на изолационни материали и е методът за понижаване на енергийната беднотия, замърсяването на въздуха, енергийната взаимозависимост на страната, нуждата от пикови централи. Тоест енергийната успеваемост на постройките е една от най-хубавите форми на предпазване на силата. Обновяването на постройките е освен самостоятелна фамилна самодейност, а е систематичен народен проблем. Основание е да се харчат обществени средства. До момента те се усвояват със стопроцентови грантове. Това с изключение на, че не е доста заслужено, е и доста неефективно. Ако обществените средства се употребяват вярно, резултатът, който можем да получим от обновяването на постройките е увеличение от една до две процентни точки на брутния вътрешен артикул на годишна база. Това е голяма смяна. Има съвсем трасформационен стопански резултат. Правителството и общините би трябвало да се насочат към този вид финансово инженерство, с цел да се отключат спящи финансови запаси. Тогава ще имаме доста по-качествени здания и жилища, ще живеем в по-добри условия, въздухът ще бъде по-чист, енергийната беднотия ще бъде по-малка и ще извлечем още доста други спомагателни изгоди. Според мен проектът за възобновяване и резистентност би трябвало да бъде съсредоточен върху обновяването на постройките и образованието. Ако се концентрира в тези две сфери, България имаш късмет да излезе от провлаченото икономическо положение, в което се намира толкоз години.
Извън енергийната тематика сте директно обвързван с образованието. Вие сте един от основателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен шеф, взел участие сте в управителния съвет на Американския университет и други просветителни институции в България и отвън нея. Бих желала да споделите мнението си за днешното положение на просветителната система у нас. Какво, съгласно Вас, би трябвало да се промени и за какво?
Състоянието на образованието е трагично. Имаме хайлайф и голям учебен пролетариат, който е лишен от обикновено обучение. Само няколко учебни заведения са на високо ниво. Факт е, че български деца печелят математически надпревари по света и пълнят най-хубавите университети в Европа и Америка. Това, обаче, по никакъв метод не е знак за националното качество на обучение. През последните 20 години българското обучение създава към 40 % функционално необразовани хора. България е на дъното в Европейски Съюз по ангажираност на възрастни хора в образованието, до достъп до Интернет, по цифрови умения. Абсолютна заблуда е, че България е доста напред в цифрово отношение. Към момента единствено 3,8 % от брутния вътрешен артикул се отделят за образованието. Средната стойност в Европейския съюз, към която способстваме и ние, е 5 %. Малки страни, които нямат преимуществото на огромното население и огромния вътрешен пазар, отделят от 6 до 7 %. Ние освен не финансираме образованието, а не го и трансформираме. И тук не става въпрос да се раздават преносими компютри и таблети на децата, които ги дърпат обратно в просветителните стандарти. Става дума за доста положително образование на шефове, за смяна на ръководството на междинното обучение. Отделно, когато опрем до университетското обучение, България финансира научни проучвания с 0,7 % от Брутният вътрешен продукт при междинна стойност 2 % за Европейски Съюз. Целият бранш на образованието се намира в може би най-трагичното допустимо положение от всички браншове. Да се оплакваме от автомагистрали и пътища е несериозно. Трябва да се вгледаме в положението на образованието и надълбоко да го трансформираме. Иначе нямаме късмет.
Благодаря Ви за този диалог. Пожелавам Ви триумф!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ