Политическите убийства в България: А те като избиваха нашите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
“А те като избиваха нашите?” – Така преди години възмутено се обърна журналистка към своя колежка на 1 февруари, деня за респект на жертвите на комунизма, до момента в който деятели на ГЕРБ раздаваха осведомителни дипляни в коридорите на Народното събрание. По същото време от парламентарната естрада партиите четяха заявления, преминаващи в персонални нападки и обиди.
Така по всяка възможност ще се развият събитията и тази година - от ГЕРБ ще прочетат декларация в памет на жертвите на комунистическия режим, и ще призоват Българска социалистическа партия, наследничката на Българска комунистическа партия, да се извини... След това от Българска социалистическа партия ще стачкуват, тъй като “Партията е водила въоръжената битка против фашизма и монархофашизма в България ".
Жертвите са десетки хиляди
Повече от 75 години след тези събития България продължава да дели жертвите на тоталитаризма на “наши " и " ваши”, а Българска социалистическа партия и присъдружните ѝ организации не престават да празнуват 9 септември като ден на жертвите на фашизма, а не като черна дата в историята, на която България губи независимостта си.
Избитите по политически аргументи преди и след 9 септември в България са десетки хиляди. Но разногласията в обществото не престават за това кои от тях са жертви, кои са били терористи и заслужават участта си. И двете страни имат годни причини, само че употребяват и откровени неистини, останали от идеологията на Българска комунистическа партия. Така Българска социалистическа партия комфортно не помнят, че партизанските групи и атентаторите са инструктирани, спонсорирани и ръководени от Коминтерна и Съюз на съветските социалистически републики. Антикомунистите, чиято роля е поета от ГЕРБ, комфортно не обръщат внимание на жертвите в интервала 1923-1944 година, когато с изключение на терористите са избити и хиляди почтени.
Това държание, тази действителност, в която комфортно се употребяват позитивите на историята за сметка на политическия конкурент, само че не и негативите, демонстрира дълбокото разделяне на обществото. В същото време това приказва и за социална групова контузия, която, вместо да бъде осъзната и преодоляна, се задълбочава – най-много за за добиване на политически дивиденти.
Колективна контузия
Българската контузия може и да не е толкоз огромна, както в някои други общества, само че дава отговор на анамнезата на казуса и неговото превъзмогване, които са изследвани от психолозите. В публикация на Гилад Хиршбергер в авторитетното научно списание Frontiers in Psychology груповата контузия се разказва като “катаклизъм, който унищожава главната тъкан на обществото. Освен ужасната загуба на живот, груповата контузия е и рецесия на общественото конструиране на смисъла”.
Процесът по превъзмогването стартира с груповата контузия, трансформира се в групова памет и приключва със система от смисли, която разрешава на групите да предефинират кои са и къде отиват. “За причинителите споменът за контузията съставлява опасност за груповата еднаквост, която може да бъде адресирана към отказване на историята, свеждане до най-малко на виновността за закононарушенията, трансформиране на загатна за събитието, затваряне на вратата към историята или отвод от вдишване на отговорност”, написа Хиршбергер. Звучи познато, нали?
Хиршбергер счита, че, както за жертвите, по този начин и за причинителите, извличането на смисъла или смисъла от контузията е непрестанен развой на спор за паметта в границите на дадена групи или сред разнообразни групи, който развой дава обещание да обезпечи основа за междугрупово схващане.
България не е сама в това си блуждаене, само че изостава в осъзнаването си от останалата част на Европейски Съюз. Още през 2009 година Европейският парламент разгласи 23 август за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма като „ общоевропейски ден за удостояване на паметта на жертвите на всички тоталитарни и властнически режими, които да бъдат почетени независимо и с достолепие “. Датата не е инцидентно определена, защото на този ден през 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт за ненападение, прочут като Пакта Молотов-Рибентроп. Това поставя началото на разделянето на Европа, което още не е приключило.
Едно положително начало на този развой, през който обществото би трябвало да премине, с цел да продължи напред, е основаване на Музей на жертвите на тоталитаризма. Унгария може да не е добър образец за либералност в наши дни, само че едно посещаване в “Къщата на терора” би трябвало да докара всеки клиент до омерзение от всевъзможен тип тоталитаризъм. Експозицията превежда посетителите през епохите на фашизма и комунизма и връзките на властта в Унгария с Третия Райх и Съюз на съветските социалистически републики.
За да преодолеем разделянето
Разглеждането на жертвите на двата режима като жертви на една и съща идеология в европейски подтекст би трябвало да докара до разбирането на тоталитаризма и той да бъде непризнат. В края на този развой би трябвало да може да се приказва независимо и с достолепие за жертвите, с цел да се постави завършек на възхваляването на терористите, взривили църквата " Света Неделя ", като герои, както и на представянето на хилядите избити по-късно без съд и присъда като терористи. Да постави завършек на представянето на жертвите на Народния съд и на десетките хиляди минали през лагерите на като фашисти и нарушители и така нататък
Трябва да преминем през този развой, с цел да можем да продължим напред като едно демократично общество, отхвърлящо тоталитаризма, който през последните десетилетия още веднъж надига глава по целия свят. Иначе сме наказани на разделяне, на наши и ваши, като почитатели на два футболни тима. От което ще завоюват единствено напиращите за власт тоталитаристи – без значение леви или десни.
Автор: Георги А. Ангелов
“А те като избиваха нашите?” – Така преди години възмутено се обърна журналистка към своя колежка на 1 февруари, деня за респект на жертвите на комунизма, до момента в който деятели на ГЕРБ раздаваха осведомителни дипляни в коридорите на Народното събрание. По същото време от парламентарната естрада партиите четяха заявления, преминаващи в персонални нападки и обиди.
Така по всяка възможност ще се развият събитията и тази година - от ГЕРБ ще прочетат декларация в памет на жертвите на комунистическия режим, и ще призоват Българска социалистическа партия, наследничката на Българска комунистическа партия, да се извини... След това от Българска социалистическа партия ще стачкуват, тъй като “Партията е водила въоръжената битка против фашизма и монархофашизма в България ".
Жертвите са десетки хиляди
Повече от 75 години след тези събития България продължава да дели жертвите на тоталитаризма на “наши " и " ваши”, а Българска социалистическа партия и присъдружните ѝ организации не престават да празнуват 9 септември като ден на жертвите на фашизма, а не като черна дата в историята, на която България губи независимостта си.
Избитите по политически аргументи преди и след 9 септември в България са десетки хиляди. Но разногласията в обществото не престават за това кои от тях са жертви, кои са били терористи и заслужават участта си. И двете страни имат годни причини, само че употребяват и откровени неистини, останали от идеологията на Българска комунистическа партия. Така Българска социалистическа партия комфортно не помнят, че партизанските групи и атентаторите са инструктирани, спонсорирани и ръководени от Коминтерна и Съюз на съветските социалистически републики. Антикомунистите, чиято роля е поета от ГЕРБ, комфортно не обръщат внимание на жертвите в интервала 1923-1944 година, когато с изключение на терористите са избити и хиляди почтени.
Това държание, тази действителност, в която комфортно се употребяват позитивите на историята за сметка на политическия конкурент, само че не и негативите, демонстрира дълбокото разделяне на обществото. В същото време това приказва и за социална групова контузия, която, вместо да бъде осъзната и преодоляна, се задълбочава – най-много за за добиване на политически дивиденти.
Колективна контузия
Българската контузия може и да не е толкоз огромна, както в някои други общества, само че дава отговор на анамнезата на казуса и неговото превъзмогване, които са изследвани от психолозите. В публикация на Гилад Хиршбергер в авторитетното научно списание Frontiers in Psychology груповата контузия се разказва като “катаклизъм, който унищожава главната тъкан на обществото. Освен ужасната загуба на живот, груповата контузия е и рецесия на общественото конструиране на смисъла”.
Процесът по превъзмогването стартира с груповата контузия, трансформира се в групова памет и приключва със система от смисли, която разрешава на групите да предефинират кои са и къде отиват. “За причинителите споменът за контузията съставлява опасност за груповата еднаквост, която може да бъде адресирана към отказване на историята, свеждане до най-малко на виновността за закононарушенията, трансформиране на загатна за събитието, затваряне на вратата към историята или отвод от вдишване на отговорност”, написа Хиршбергер. Звучи познато, нали?
Хиршбергер счита, че, както за жертвите, по този начин и за причинителите, извличането на смисъла или смисъла от контузията е непрестанен развой на спор за паметта в границите на дадена групи или сред разнообразни групи, който развой дава обещание да обезпечи основа за междугрупово схващане.
България не е сама в това си блуждаене, само че изостава в осъзнаването си от останалата част на Европейски Съюз. Още през 2009 година Европейският парламент разгласи 23 август за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма като „ общоевропейски ден за удостояване на паметта на жертвите на всички тоталитарни и властнически режими, които да бъдат почетени независимо и с достолепие “. Датата не е инцидентно определена, защото на този ден през 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики подписват контракт за ненападение, прочут като Пакта Молотов-Рибентроп. Това поставя началото на разделянето на Европа, което още не е приключило.
Едно положително начало на този развой, през който обществото би трябвало да премине, с цел да продължи напред, е основаване на Музей на жертвите на тоталитаризма. Унгария може да не е добър образец за либералност в наши дни, само че едно посещаване в “Къщата на терора” би трябвало да докара всеки клиент до омерзение от всевъзможен тип тоталитаризъм. Експозицията превежда посетителите през епохите на фашизма и комунизма и връзките на властта в Унгария с Третия Райх и Съюз на съветските социалистически републики.
За да преодолеем разделянето
Разглеждането на жертвите на двата режима като жертви на една и съща идеология в европейски подтекст би трябвало да докара до разбирането на тоталитаризма и той да бъде непризнат. В края на този развой би трябвало да може да се приказва независимо и с достолепие за жертвите, с цел да се постави завършек на възхваляването на терористите, взривили църквата " Света Неделя ", като герои, както и на представянето на хилядите избити по-късно без съд и присъда като терористи. Да постави завършек на представянето на жертвите на Народния съд и на десетките хиляди минали през лагерите на като фашисти и нарушители и така нататък
Трябва да преминем през този развой, с цел да можем да продължим напред като едно демократично общество, отхвърлящо тоталитаризма, който през последните десетилетия още веднъж надига глава по целия свят. Иначе сме наказани на разделяне, на наши и ваши, като почитатели на два футболни тима. От което ще завоюват единствено напиращите за власт тоталитаристи – без значение леви или десни.
Автор: Георги А. Ангелов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ