Едва ли можем да си представим по-главоломно обръщане на курса

Едва ли можем да си представим по-главоломно превръщане на курса от поддръжката, която показват тези дни някои представители на медиите на Нейно величество към Рахим Стърлинг от британския тим по футбол. Насладете му се. Някои вестници, които с наслада злословят против него от дълго време, ненадейно станаха прекомерно чувствителни към съществуването на расизма, и то по аргументи, върху които те не биха се задълбочили, само че той би могъл да го стори.

Наистина грозните подиуми по време на два пъти прекъсваната среща в София, в която Англия би България 6:0 в понеделник, белязаха началото на нова епоха, в която разнообразни медии и спецове в този момент се обръщат към УЕФА за бездействието, за което те самите са били виновни или са подкрепяли допреди 10 минути. Сигурна съм, че Стърлинг и други може да издигнат иронично вежди на спектакъла, изнасян от някои от същите наемници, които го наръфаха за това, че си е купил къща, или пък които в този момент проповядват, че англичаните е трябвало да си тръгнат от мача в София. Тези играчи в действителност в никакъв случай нищо не схващат, нали?

Колкото до някои браншове в медиите - малко малцинство, каквито са постоянно тези браншове, за тях постоянно е потребно, когато могат да видят хора да насочат нацистки привет. Тогава всички те са единомислещи, че това е расистко. Както и маймунските звуци. Определено расистко. Дори " Дейли Експрес " написа на първа страница във вторник " Англия се опълчва на расистки почитатели ". За жал доста повече първи страници на " Експрес " ще имат доста повече значение по нашите ширини, където расизмът напълно не е изкоренен. Но въпреки всичко в другите страни е по-зле, тъй че на кого му пука?

Със сигурност на хората, които би трябвало да понасят расизма тук

Футболът е отражение на обществото, а не противоположното. След отвратителното държание на българските почитатели в София Гарет Саутгейт унило показа за диалозите си с чернокожите играчи на Англия: " Тъжно - заради своя опит в личната ни страна те са обръгнали към расизма. Не знам какво приказва това за нашето общество, само че това е действителността. "

Трябва да поздравим Саутгейт, който постоянно се изправя с лице към комплицираните обстановки, колкото и да е изкушаващо да ги пренебрегнем, изключително когато на показ излизат крайности. Той е извънреден лидер за потомство играчи, който въодушевява по толкоз доста способи. (А не трябва да забравяме, че той е селекционер по случайност. Всички от Футболната асоциация, на които бе платено, с цел да намерят скъпоструващи провали в спортно и морално отношение, се подредиха до краткотрайния селекционер, когато техните провалени претенденти залязоха.)

Саутгейт не е изборно кьорав, както се оказаха за събитията в София мнозина други, изпълнени със блаженство. Малко е преждевременно да се вършим на такива в страна, чийто министър председател неведнъж е упрекван, че употребява расистка тирада, където абсурдът Уиндръш (б.р. - политически скандал от 2018 година, когато се оказа, че Министерството на вътрешните работи е задържало без причина, лишавало е от права, заплашвало е с депортиране и е депортирало най-малко 83-ма души от Обединеното кралство) не промени безусловно нищо и където етническите малцинства минават през интервал на доста повишаване на равнищата на принуждение и дискриминация след референдума за Брекзит.

Малка група британски почитатели пееха на стадиона в София " Кой вкара топката във вратата на расистите? Рахим  f...ing Стърлинг! " Вероятно това и същинските нацистки салюти значат, че не трябва да приказваме прекомерно доста за обстоятелството, че за надалеч по-голяма част от британските почитатели No Surrender към този момент е четвъртата строфа от националния химн. Тази строфа се крещи все по-високо и по-високо през последните няколко години, цели 21 години след Споразумението от Разпети петък, дружно с fuck the pope и други сходни изрази, които би трябвало да са свързани с исторически събития и реликви, само че май не са. В тв предаванията от мача в понеделник се чуваше по какъв начин се пее тази строфа от химна, на фона на  останалата част от God Save the Queen, импровизирано колонизираната ария. Точно както заведенията в градовете, където се играят мачове, са импровизирано колонизирани от част от британските почитатели, които считат, че интернационалните мачове са някакви минивойни.

Малобройните малцинства могат да бъдат авторитетни

и решението на дребната група измежду британските почитатели да вървят в непознати градове и да забиват там знамената си, пеейки ксенофобски и еретически песни единствено в името на това да предизвикат, за жал, не попада във вакуум. То отключва реакциите на други дребни, само че авторитетни малцинства. И по какъв начин не? Ако приличаш на огромен човек, който насочва предизвикателство, все някой ще ти повярва. Ако има пиянска експанзия, както стана в Прага предния петък, когато по полицията бяха хвърляни бутилки, имаше арести и всичко това бе предавано по малкия екран, нападателната атмосфера на пътуващата ксенофобия бе основана от дребна, само че за жал влиятелна част от британските почитатели. Репутацията им върви пред тях. Тогава местното малцинство, което няма потребност от оправдания, ще се почувства провокирано.

Обаче другите хора са по-зле от нас, тъй че няма значение. Ако няма нацистки поздрави, в случай че не чувате добре какво се скандира и в случай че " Милуол " е санкциониран цели 10 000 лири за расистки крясъци на мач за Купата на Англия, в случай че изцяло пренебрегнем по-широките тематики на диалог, които Стърлинг ни предлага, за демонизирането на младите чернокожи мъже, ами... значи добре се оправяме. Ние сме острието на антирасизма. Две международни войни и единствено един банан, хвърлен предишния сезон - отпечатайте си това на знаме и кажете на някои от локалните, че ще го окачите в бара им.