Доскоро на десния клон като че би се трупаха много

Доскоро на десния клон като че би се трупаха доста маймуни. Предизборният сюжет обаче роди нова обстановка - една маймуна на два клона. За Политическа партия става дума, която методично стартира да привнася в новосформирания си десен имидж леви детайли. Ще се сгромоляса ли тя от двата клона (стола), или ще финишира виртуозно с държавно управление край себе си - отговорът е незнаен. Ясно е обаче, че в навечерието на формалната предизборна кампания бе подхваната рискована смяна. А и значима, защото електоралните стълбчета на 2 октомври вечерта зависят от това по какъв начин тъкмо ще бъде възприета Политическа партия от (не)гласуващите.

 

Всичко тече, само че нищо не се трансформира

 

Според Хераклит всичко тече и всичко се трансформира. Според Парменид нищо не тече и нищо не се трансформира. А Кирил Петков и Асен Василев потвърдиха, че всичко може да се трансформира, като си остане същото - най-малко в абстрактен проект за Политическа партия.

Формацията се роди предходната есен като проекция на Румен-Радевия пестник против ГЕРБ. Събра несъбираеми парчета за парламентарно болшинство. Две от тях - Българска социалистическа партия и Демократична България, бяха исторически антагонистични. Но с удивителна прагматичност Кирил Петков и Асен Василев ги съединиха, вкараха и Има Такъв Народ в обединението. За девиз на Политическа партия изцяло успешно бе определен   " Леви цели с десни ограничения ". Формацията обясняваше, че е центристка. За Радев - " той е нашият президент ". Личеше, че са от друго тесто и взаимно се употребяват. Но всичко се наместваше в образ, който продуктивно сближава разединените противников окопи против ГЕРБ.

Скоро обаче настана време разделно в българската политика. Обществото се разпадна на агитки зад Русия и Украйна, партиите спореха да се дава ли оръжие на Киев, президентът зае позиция против наш експорт на оръжие и в интерес на съветския " Газпром ". Успоредно течеше ерес за повдигането на европейското несъгласие против Македония. В тези турболенции Политическа партия зае допустимо най-десните според българските маркери позиции (градското дясно) - невиждано самоуверено се изправи против " Газпром ", хвърли думата " срам " към Радев, даде да се разбере, че поддържа оръжие за Украйна (но Българска социалистическа партия не дава); активно работеше за участието на Македония в Европейски Съюз. След като Има Такъв Народ напусна обединението, Кирил Петков упрекна Русия в " разпадане на седенката " и стори още нещо чутовно - изпразни посолството й. Вече бе ясно, че тестото на Политическа партия е дясно съгласно безусловно всички родни жалони. Това бе потвърдено и чисто човешки на взаимните митинги на жълтите павета - " Петков и Василев са и наши водачи ", споделяха последователите на Демократична България.

По това врече Има Такъв Народ към този момент се бе трансформирала във безжалостен зложелател. Ценностно нищо не свързваше Политическа партия с Българска социалистическа партия. С Демократична България обаче остана цялостното припокриване. И двете са против Русия, Радев, ГЕРБ, Движение за права и свободи, Гешев. За правосъдна промяна, свободна стопанска система, антлантическа обязаност на България... Част от Политическа партия (със самия Кирил Петков) са някогашни деятели на градската десница. Именно в тази много красива, само че и сложна обстановка дясното се насочи към новите избори. Логично Демократична България предложения Политическа партия в общи листи. Но след малко шикалкаване настъпи неочаквана трансформация -

 

Политическа партия взе да изяснява, че не е дясна; била и лява .

 

Последва рейд по съвсем всички маркери. Пропуснатите бяха заместени с нови, дообясняващи какъв брой не-дясна е Политическа партия. Часовникът лудо потегли обратно: Политическа партия, за разлика от десните, желала интензивно да се осъществят обществени стратегии (думи на Василев); можело да се подписа нов контракт с " Газпром ", в случай че предложи положителни цени (пак той); мечтаната управническа коалиция е не просто с Демократична България, само че и с Българска социалистическа партия (Петков, Василев, Никола Минчев); Политическа партия не гони свои си цели, ами се грижи за трите обединения вкупом - да съберат 121 депутата (всички); Радев няма да върви на избори в този момент, че да е специфичен зложелател, а всяко държавно управление има право да работи по свое убеждение (Петков и Минчев за президента и министрите му, които лудо чегъртат стореното от ПП).

Така с противоположен спринт за няколко дни в средата на август Политическа партия се върна там, където бе октомври - " ляво-дясна " партия. Нищо свое не зачерта официално, само че съзнателно нюансира всичко в противоположна посока. Спря да дълбае новите окопи, даже леко помаха към отсрещните. Става на думи, несъмнено, само че за политиците е значимо какво приказват. Например " Можем без " Газпром " " не опонира безусловно на " Можем и с тях ". Но първото бе казано в един интервал с една цел, второто - в различен с друга. В " Стремим се към коалиция и с Българска социалистическа партия " също няма нещо скандално, откакто и до момента бяха в коалиция. Но Демократична България да вземем за пример не го споделя. Електоратът й не трябва да го чуе. Видно е, че Политическа партия желае в този момент друго да се чува.

 

Дясното стеснява, само че белким лявото уголемява?

 

Защо бе подхваната метаморфозата е ясно. Градският десен електорат в България е деен и видим в обществените мрежи, само че надалеч не доминиращ. Влизането в неговото пространство втърдява, сплотява, само че снижава тавана на опциите. Означава да се зачеркнат центристки и всевъзможни други последователи. Със същите мантри Демократична България взема не повече от 6-7% на избори. Припокриването на двете обединения носи повече вреди на Демократична България, само че действително и на Политическа партия - за какво са нужни, откакто са идентични? Освен това Политическа партия не завоюва предходната есен като дясна. Хората търсеха нещо ново, не съживено остаряло. С една дума, на никой в никакъв случай не му е хрумвало, че на България е нужна нова дясна партия - а се получи тъкмо по този начин.

Освен това при подвижни пластове в някои исторически моменти центърът е посочил по-голяма резистентност. Той дава опция за маневри по отношение на другите политически сили. От цялата работа може да произлезе и още една изгода - Демократична България да бъде оставена да " диша " в сегмента си, без да се стига да братоубийствена конкуренция.

Само че всичко това не е елементарна математика. Затова метаморфозата носи и опасности. У нас лявото съвсем на 100% се припокрива с русофилия, а не се знае ще елементарни ли този електорат дейностите през последните месеци. Петков и Василев напряко унижиха Русия, принуждавайки я да си подвие опашката (заплахата да затвори цялото си посолство се оказа блъф). Това са люти рани в сърцето на левия електорат. Успоредно, няма по какъв начин завоят от последните дни да не поначумери десни последователи. Българските гласоподаватели (подобно на всички) по принцип са безпаметни, карат го на едро, само че войната бръкна надълбоко в народопсихологията - държанието пред урните е непредвидим. В последна сметка преди година бе елементарно да си ляво-десен. Тогава просто Петков и Василев нямаха политически биографии. Вече имат.

Затова е загадка ще може ли Политическа партия да се разшири наляво. Зависи какъв брой сполучливо ще дописва върху остарели и още по-стари фрази. 

 

Имат ли лявото и дясното значение изобщо?

 

Според Асен Василев  - не. Той изясни тия дни, че българите са надмогнали такива разделения и преценят прагматично - в една обстановка уместно е едно деяние, в друга - друго. Добрата вест е, че задачата на Политическа партия сега са просто някакви си избори. Защото в случай че работи дълготрайно, сходен ценностен миш-маш е гибелен. Доказва го историята: Национална движение „Симеон Втори" изчезна, АБВ я няма, ГЕРБ - е тук, ДСБ някак си се задържа. Тези партии бяха основани от и за съответни хора. При тях  - един, при Политическа партия - поради двама. По-важното е, че от подобен вид субекти оцеляват единствено тези, които безкомпромисно се настаняват в съответен идеологически терен. Той е десният.

Едва ли хората в Политическа партия са стигнали чак до такива дълбоки размисли. Все отново това е групировка едвам на година, която сега завърши правосъдната си регистрация, а и с куп други проблеми на главата. Но в случай че желаят трайно да участват в политическия живот на България, ще би трябвало да се занимаят и с този аспект на нещата.

 

Хубавото, което незабележимо се случва

 

Анализирайки Политическа партия, едно нещо не може да се подмине. Тази партия не жертва всичко в името на персоналното его, както до момента се случваше в българската политическа история. Петков сподели, че не държи наложително да бъде министър председател. По едно време, в комплицираните договаряния с сътрудниците, и Василев не бе наложителна номинация. Въпреки всички рецензии, в някакъв вид и Слави Трифонов сподели нещо сходно - явно не държи безусловно да е във властта. Всичко това са положителни вести за българската политика, въпреки малко на брой да го виждат. Новите ни политици все по нещо се разграничават от старите. Вижте Корнелия Нинова по какъв начин се бе вкопчила във властта. Вижте и Борисов по какъв начин не ще да си потегля от ГЕРБ, въпреки наличието му да изолира партията.

Новините ще бъдат още по-добри, в случай че полезностите се изчистят, концепциите не наподобяват непоследователност. И ги има, несъмнено.