Кои са възможните премиери преди новите избори напролет?
Дни след предварителните избори и излъчването на следващия мощно фрагментиран парламент единственото несъмнено към сформирането на постоянно държавно управление е, че договарянията ще са … протяжни.
От една страна, тъй като за партиите няма допустима композиция, която да обезпечи устойчиво болшинство в Народното събрание зад нова власт, а от друга – тъй като страната има потребност от Народно заседание за оптимално дълъг период преди да се изчерпи конституционната процедура и да се стигне до насрочване на възможен нов избор.
Политическите договаряния се обрисуват извънредно сложни както поради опълчването сред партиите, по този начин и тъй като всяка групировка ще е извънредно деликатна по какъв начин се нарежда при последващи избори, тъй че да не бъде посочена като провинен при неуспех на опитите за сформиране на ръководство.
В същото време социолози и политолози разясняват, че политиците най-вероятно ще вложат старания в опита да образуват някакъв вид ръководство, защото следващ неуспех, и то при започване на зимата, ще провокира мощно отрицателна реакция измежду изтощените гласоподаватели с разнопосочни резултати.
Идеята на ГЕРБ, която първа ще получи изследователски мандат за сформиране на кабинет, за ръководство, зад което да застанат всички парламентарни групи, към този момент не наподобява да среща особена поддръжка.
Само Движение за права и свободи – още в изборната нощ, и „ Български напредък “ обявиха подготвеност за търсене на сходно болшинство. Предложението на „ Демократична България “ за диалог сред партиите по целите на страната при президента Румен Радев пък към този момент не получава отклик от президента, написа „ Дневник “.
В предизборната акция политическите сили дадоха поръчки за работа в Народното събрание по най-спешните и неотложни задания – бюджетът за идната година и законопроектите, свързани с приемането на средства по европейския План за възобновяване и резистентност.
До каква степен и с какви болшинства ще бъде допустимо приемането им, ще проличи още в първите часове на Народното събрание, когато би трябвало да бъде определен неговият ръководител.
По традиция това е представител на най-голямата по бройка група, само че ГЕРБ няма нужните гласове, тъй че още за този избор ще се очертаят лагери, които евентуално ще са показателни за бъдещето.
Достатъчно време за консенсус
Президентът Румен Радев към този момент даде да се разбере, че няма да бърза и ще се възползва от всички благоприятни условия да обезпечи на партиите време за договаряния. „ Ще дава всички условия по конституция, с цел да има задоволително време за разговор, за търсене на консенсус, с цел да се образува управническо болшинство “, съобщи президентът в четвъртък (6 октомври).
Условие за начало на процедурата по сформиране на кабинет е да има към този момент конституирано Народното събрание. Според Конституцията то се привиква на посочена от президента дата, само че в едномесечен период след избирането му.
Конституцията не планува период, в който президентът е задължен да връчи първият изследователски мандат на най-голямата парламентарна група. Това става по негова преценка и след съвещания с обединенията в Народното събрание. Няма времево условие и при даването на втория мандат, в случай че първият се провали.
Основният закон планува рестрикции само за времето, с което разполагат групите за образуване на проектокабинет – по една седмица за първия и втория мандат и безкрайно време за третия.
Според адвокати рационалният период за прекосяване на цялата конституционна процедура е месец – месец и половина, което би подсигурило живот на Народното събрание най-малко до началото на декември.
Радев към този момент анонсира, че идната седмица ще разгласи по кое време ще свика Народното събрание на първо съвещание. Това значи, че началото на пленарната сесия може да е още в сряда (12 октомври).
Една покана без мечтаното „ Да “
На първата си конференция след изборите партията победител – ГЕРБ, излезе с оферта за съдействие на практика към всички партии. Това стана с необятната дефиниция за образуване на болшинство зад евроатлантическите полезности, зад които от парламентарните обединения не стои само проруската партия „ Възраждане “.
За да няма подозрения, измежду евентуалните сътрудници беше посочена Българска социалистическа партия с нейните „ европейски хора “ като Кристиан Вигенин. Лидерът на партията Бойко Борисов предложения категорично „ Продължаваме промяната “, с цел да реализира обществената си стратегия, „ Демократична България “ за лансираната от нея правосъдна промяна, а за „ Възраждане “ акцентира, че имат сходни възгледи по тематики от опазването на здравето и околната среда.
Борисов стартира също тезата за оттегляне на партийните водачи, с цел да могат политическите сили да водят диалози без личностно опълчване, а по-късно специалисти да поемат ръководството, а всяка от обединенията да носи отговорност за сферата, в която е поела отговорност да реализира авансово обрисувани цели, въпреки да не е известно по какъв начин ще бъде следено и обезпечено това.
Три дни по-късно наподобява, че никой от поканените – отвън Движение за права и свободи и „ Български напредък “, не е податлив да одобри. Първите реакции от „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ бяха, че дефинираните от Борисов цели издава не действително предпочитание за договаряния, а е опит да се излезе от обстановка пред опасността за мъчно ръководство и да се запазят позиции за нови избори.
Реклама
А единственият резултат от предлагането е опцията някогашният министър председател и съпартийците му да упрекват останалите парламентарни играчи в безконтролно отношение към решаването на рецесиите в страната и затъването ѝ в изборната серпантина.
Най-категорично диалози отхвърли Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин нито да се водят диалози с ГЕРБ, нито да бъде подкрепено държавно управление, формирано от ГЕРБ и Движение за права и свободи, разгласи пред Би Ти Ви Христо Проданов, член на тясното управление на Българска социалистическа партия – Изпълнителното бюро. Позицията повтори пред „ България он еър “ и Атанас Зафиров, също измежду най-приближените на ръководителя на левицата Корнелия Нинова.
Очаква се „ Продължаваме промяната “ да разгласи публично позицията си на плануваната за петък (7 октомври) първа конференция след изборите. По неофициална информация на „ Дневник “ от партията тематиката се е обсъждала незабавно незабавно след изказването на Борисов, само че детайлности за причините и за отговора не са известни към този момент. Съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев към този момент неведнъж заявиха, че нито биха взели участие, нито биха подкрепили държавно управление на ГЕРБ.
Съпредседателите на „ Демократична България “ Христо Иванов и Атанас Атанасов не отхвърлиха непосредствено договаряния, само че от изказванията им се разбра, че също не са склонни да вземат участие. „ Не виждам за какво би трябвало да водим някакви диалози, с цел да решаваме каква ще бъде ориста на Бойко Борисов и корумпираните му министри “, съобщи пред БНР Атанасов след брифинга на ръководителя на ГЕРБ.
Христо Иванов пък дефинира самодейността на Борисов като „ подготовка за последваща предизборна акция “. Заяви, че не е чул нищо съответно за желанията на ГЕРБ за промяна на основния прокурор и нужните за това законови промени.
Иванов настоя, че диалози сред всички партии може да се водят в границите на Консултативния съвет по национална сигурност при президента с аргумента, че по конституция президентът е медиатор сред политическите обединения при съставяне на държавно управление.
(Не)възможните комбинации
При опазване на сегашните позиции на останалите партии, пред най-голямата парламентарна група математическите или политически благоприятни условия не са доста.
Най-лесно прогнозируемата е да се сформира кабинет, зад който да застанат ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ – партиите, които (заедно с „ ИТН “) смъкнаха предходния постоянен кабинет на Кирил Петков. Заедно те имат 130 гласа, което би осигурило удобно болшинство за ръководство.
Политолози обаче оцениха такава настройка като непрестижна, защото Борисов се старае по всякакъв начин да се разграничи от коалиране с Движение за права и свободи, а „ Възраждане “ не би се заела директно, с цел да не наруши непосредствено обещанието пред гласоподавателите си да не взаимодейства с никой от досегашните политически играчи.
Ако опитът на ГЕРБ се окаже несполучлив, мандатът ще получи „ Продължаваме промяната “. Ако Кирил Петков и Асен Василев спазят обещанието си да одобряват поддръжка единствено от Българска социалистическа партия и „ Демократична България “, той също би бил несполучлив. Трите обединения имат общо едвам 98 депутати, с 23 по-малко от нужния най-малко, който да им обезпечи болшинство за значими решения.
В партийните централи импровизирано се разяснява вид президентът да избере за третия мандат „ Български напредък “, чийто ръководител Стефан Янев беше два пъти министър председател в служебно държавно управление на Румен Радев.
За да бъде определено, такова държавно управление би трябвало да бъде подкрепено (с гласове „ за “ или индиректно посредством игри с кворума) от ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Български напредък “ и шестима депутати от друга парламентарна група. Партиите на Стефан Янев, Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ имат общо 115 депутати.
Преди дни вестник „ 24 часа “ заяви, че политолози стартирали пред президента алтернатива групата, която получи третия мандат да предложи служебния министър-председател Гълъб Донев и министрите му за нов състав на държавно управление.
По този метод излъчването на кабинет няма да зависи от никоя от партиите, само че ще има работещ парламент до избори в ранната пролет. Източник от служебното държавно управление разяснява импровизирано пред „ Дневник “, че подобен сюжет не е евентуален, тъй като кабинетът ще стане цел за политически офанзиви преди изборите.
Самият Стефан Янев е разяснява пред „ 24 часа “, че сходна структура му се коства „ по-скоро невъзможна “.
Парламентът може да поработи
Според предизборните поръчки на политиците първата задача на новоизбраното Народно заседание би трябвало да е приемането на държавния бюджет, тъй като от него зависят помощите поради високите цени на енергоносителите.
Спорове, че това е приоритет едва ли ще има, рискът е партиите да употребяват бюджета като подготовка за предизборна акция и да гласоподават прекомерно огромни разноски, без някоя от тях да би трябвало да извършва бюджета.
До края на годината би трябвало да бъдат признати и редица законопроекти поради над 1.4 милиарда лева по проекта за възобновяване и резистентност.
Вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов наскоро заключи, че става дума за общо 22 закона, от които един е признат от предходния парламент, а два утвърдени от кабинета „ Петков “ чакат гласоподаване в Народното събрание.
Служебното държавно управление е подготвило осем и работи по довършването на останалите, с цел да ги даде на депутатите. С капацитет за най-големи разногласия са законопроектите за персоналния банкрут, както и за промяна в антикорупционната комисия.
От една страна, тъй като за партиите няма допустима композиция, която да обезпечи устойчиво болшинство в Народното събрание зад нова власт, а от друга – тъй като страната има потребност от Народно заседание за оптимално дълъг период преди да се изчерпи конституционната процедура и да се стигне до насрочване на възможен нов избор.
Политическите договаряния се обрисуват извънредно сложни както поради опълчването сред партиите, по този начин и тъй като всяка групировка ще е извънредно деликатна по какъв начин се нарежда при последващи избори, тъй че да не бъде посочена като провинен при неуспех на опитите за сформиране на ръководство.
В същото време социолози и политолози разясняват, че политиците най-вероятно ще вложат старания в опита да образуват някакъв вид ръководство, защото следващ неуспех, и то при започване на зимата, ще провокира мощно отрицателна реакция измежду изтощените гласоподаватели с разнопосочни резултати.
Идеята на ГЕРБ, която първа ще получи изследователски мандат за сформиране на кабинет, за ръководство, зад което да застанат всички парламентарни групи, към този момент не наподобява да среща особена поддръжка.
Само Движение за права и свободи – още в изборната нощ, и „ Български напредък “ обявиха подготвеност за търсене на сходно болшинство. Предложението на „ Демократична България “ за диалог сред партиите по целите на страната при президента Румен Радев пък към този момент не получава отклик от президента, написа „ Дневник “.
В предизборната акция политическите сили дадоха поръчки за работа в Народното събрание по най-спешните и неотложни задания – бюджетът за идната година и законопроектите, свързани с приемането на средства по европейския План за възобновяване и резистентност.
До каква степен и с какви болшинства ще бъде допустимо приемането им, ще проличи още в първите часове на Народното събрание, когато би трябвало да бъде определен неговият ръководител.
По традиция това е представител на най-голямата по бройка група, само че ГЕРБ няма нужните гласове, тъй че още за този избор ще се очертаят лагери, които евентуално ще са показателни за бъдещето.
Достатъчно време за консенсус
Президентът Румен Радев към този момент даде да се разбере, че няма да бърза и ще се възползва от всички благоприятни условия да обезпечи на партиите време за договаряния. „ Ще дава всички условия по конституция, с цел да има задоволително време за разговор, за търсене на консенсус, с цел да се образува управническо болшинство “, съобщи президентът в четвъртък (6 октомври).
Условие за начало на процедурата по сформиране на кабинет е да има към този момент конституирано Народното събрание. Според Конституцията то се привиква на посочена от президента дата, само че в едномесечен период след избирането му.
Конституцията не планува период, в който президентът е задължен да връчи първият изследователски мандат на най-голямата парламентарна група. Това става по негова преценка и след съвещания с обединенията в Народното събрание. Няма времево условие и при даването на втория мандат, в случай че първият се провали.
Основният закон планува рестрикции само за времето, с което разполагат групите за образуване на проектокабинет – по една седмица за първия и втория мандат и безкрайно време за третия.
Според адвокати рационалният период за прекосяване на цялата конституционна процедура е месец – месец и половина, което би подсигурило живот на Народното събрание най-малко до началото на декември.
Радев към този момент анонсира, че идната седмица ще разгласи по кое време ще свика Народното събрание на първо съвещание. Това значи, че началото на пленарната сесия може да е още в сряда (12 октомври).
Една покана без мечтаното „ Да “
На първата си конференция след изборите партията победител – ГЕРБ, излезе с оферта за съдействие на практика към всички партии. Това стана с необятната дефиниция за образуване на болшинство зад евроатлантическите полезности, зад които от парламентарните обединения не стои само проруската партия „ Възраждане “.
За да няма подозрения, измежду евентуалните сътрудници беше посочена Българска социалистическа партия с нейните „ европейски хора “ като Кристиан Вигенин. Лидерът на партията Бойко Борисов предложения категорично „ Продължаваме промяната “, с цел да реализира обществената си стратегия, „ Демократична България “ за лансираната от нея правосъдна промяна, а за „ Възраждане “ акцентира, че имат сходни възгледи по тематики от опазването на здравето и околната среда.
Борисов стартира също тезата за оттегляне на партийните водачи, с цел да могат политическите сили да водят диалози без личностно опълчване, а по-късно специалисти да поемат ръководството, а всяка от обединенията да носи отговорност за сферата, в която е поела отговорност да реализира авансово обрисувани цели, въпреки да не е известно по какъв начин ще бъде следено и обезпечено това.
Три дни по-късно наподобява, че никой от поканените – отвън Движение за права и свободи и „ Български напредък “, не е податлив да одобри. Първите реакции от „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия и „ Демократична България “ бяха, че дефинираните от Борисов цели издава не действително предпочитание за договаряния, а е опит да се излезе от обстановка пред опасността за мъчно ръководство и да се запазят позиции за нови избори.
Реклама
А единственият резултат от предлагането е опцията някогашният министър председател и съпартийците му да упрекват останалите парламентарни играчи в безконтролно отношение към решаването на рецесиите в страната и затъването ѝ в изборната серпантина.
Най-категорично диалози отхвърли Българска социалистическа партия. Няма по какъв начин нито да се водят диалози с ГЕРБ, нито да бъде подкрепено държавно управление, формирано от ГЕРБ и Движение за права и свободи, разгласи пред Би Ти Ви Христо Проданов, член на тясното управление на Българска социалистическа партия – Изпълнителното бюро. Позицията повтори пред „ България он еър “ и Атанас Зафиров, също измежду най-приближените на ръководителя на левицата Корнелия Нинова.
Очаква се „ Продължаваме промяната “ да разгласи публично позицията си на плануваната за петък (7 октомври) първа конференция след изборите. По неофициална информация на „ Дневник “ от партията тематиката се е обсъждала незабавно незабавно след изказването на Борисов, само че детайлности за причините и за отговора не са известни към този момент. Съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев към този момент неведнъж заявиха, че нито биха взели участие, нито биха подкрепили държавно управление на ГЕРБ.
Съпредседателите на „ Демократична България “ Христо Иванов и Атанас Атанасов не отхвърлиха непосредствено договаряния, само че от изказванията им се разбра, че също не са склонни да вземат участие. „ Не виждам за какво би трябвало да водим някакви диалози, с цел да решаваме каква ще бъде ориста на Бойко Борисов и корумпираните му министри “, съобщи пред БНР Атанасов след брифинга на ръководителя на ГЕРБ.
Христо Иванов пък дефинира самодейността на Борисов като „ подготовка за последваща предизборна акция “. Заяви, че не е чул нищо съответно за желанията на ГЕРБ за промяна на основния прокурор и нужните за това законови промени.
Иванов настоя, че диалози сред всички партии може да се водят в границите на Консултативния съвет по национална сигурност при президента с аргумента, че по конституция президентът е медиатор сред политическите обединения при съставяне на държавно управление.
(Не)възможните комбинации
При опазване на сегашните позиции на останалите партии, пред най-голямата парламентарна група математическите или политически благоприятни условия не са доста.
Най-лесно прогнозируемата е да се сформира кабинет, зад който да застанат ГЕРБ, Движение за права и свободи и „ Възраждане “ – партиите, които (заедно с „ ИТН “) смъкнаха предходния постоянен кабинет на Кирил Петков. Заедно те имат 130 гласа, което би осигурило удобно болшинство за ръководство.
Политолози обаче оцениха такава настройка като непрестижна, защото Борисов се старае по всякакъв начин да се разграничи от коалиране с Движение за права и свободи, а „ Възраждане “ не би се заела директно, с цел да не наруши непосредствено обещанието пред гласоподавателите си да не взаимодейства с никой от досегашните политически играчи.
Ако опитът на ГЕРБ се окаже несполучлив, мандатът ще получи „ Продължаваме промяната “. Ако Кирил Петков и Асен Василев спазят обещанието си да одобряват поддръжка единствено от Българска социалистическа партия и „ Демократична България “, той също би бил несполучлив. Трите обединения имат общо едвам 98 депутати, с 23 по-малко от нужния най-малко, който да им обезпечи болшинство за значими решения.
В партийните централи импровизирано се разяснява вид президентът да избере за третия мандат „ Български напредък “, чийто ръководител Стефан Янев беше два пъти министър председател в служебно държавно управление на Румен Радев.
За да бъде определено, такова държавно управление би трябвало да бъде подкрепено (с гласове „ за “ или индиректно посредством игри с кворума) от ГЕРБ, Движение за права и свободи, „ Български напредък “ и шестима депутати от друга парламентарна група. Партиите на Стефан Янев, Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ имат общо 115 депутати.
Преди дни вестник „ 24 часа “ заяви, че политолози стартирали пред президента алтернатива групата, която получи третия мандат да предложи служебния министър-председател Гълъб Донев и министрите му за нов състав на държавно управление.
По този метод излъчването на кабинет няма да зависи от никоя от партиите, само че ще има работещ парламент до избори в ранната пролет. Източник от служебното държавно управление разяснява импровизирано пред „ Дневник “, че подобен сюжет не е евентуален, тъй като кабинетът ще стане цел за политически офанзиви преди изборите.
Самият Стефан Янев е разяснява пред „ 24 часа “, че сходна структура му се коства „ по-скоро невъзможна “.
Парламентът може да поработи
Според предизборните поръчки на политиците първата задача на новоизбраното Народно заседание би трябвало да е приемането на държавния бюджет, тъй като от него зависят помощите поради високите цени на енергоносителите.
Спорове, че това е приоритет едва ли ще има, рискът е партиите да употребяват бюджета като подготовка за предизборна акция и да гласоподават прекомерно огромни разноски, без някоя от тях да би трябвало да извършва бюджета.
До края на годината би трябвало да бъдат признати и редица законопроекти поради над 1.4 милиарда лева по проекта за възобновяване и резистентност.
Вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов наскоро заключи, че става дума за общо 22 закона, от които един е признат от предходния парламент, а два утвърдени от кабинета „ Петков “ чакат гласоподаване в Народното събрание.
Служебното държавно управление е подготвило осем и работи по довършването на останалите, с цел да ги даде на депутатите. С капацитет за най-големи разногласия са законопроектите за персоналния банкрут, както и за промяна в антикорупционната комисия.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ