Повтаря ли Байдън Обама
Джо Байдън повтаря ли Барак Обама? Много хора си задават този въпрос, и то не без причина – имайки поради назначенията в екипа на новия американски президент. Задават го освен това със смесени усеща, тъй като от днешна вероятност ръководството на предходния президент от Демократическата партия не беше лишено от недостатъци.
В изявление от септември 2019-та Джон Болтън, някогашният консултант по националната сигурност на Доналд Тръмп, изрече съмнение, че една администрация на Байдън не би се различавала изключително в държанието си от втората администрация на Обама. В неговите уста това не беше комплимент.
Барак Обама излезе от Белия дом като че ли задоволен от събитието, че под негово управление Съединени американски щати покорно са поели по пътя на отстъпването си от позицията на водеща международна мощ, настояват критиците му. По време на неговото ръководство Америка бе боязлива, неподготвена за решителни дейности, не желаеше да се изправи пред действителностите на интернационалното състезание и бе непрекъснато надигравана от хищни властнически сили като Китай и Русия, споделят още те.
Сякаш с цел да удостовери опасенията на Болтън, Байдън се заобиколи с хора от екипа на Обама. До такава степен, че някои коментатори взеха да се питат –
в този момент 2021-ва ли сме, или примерно 2011-а?
Да вземем да вземем за пример сцена, при която Сюзан Райс и Джен Саки дават брифинг в Белия дом на тематика дейностите на президента в името на расовото тъждество – това в този момент ли е, или преди 10 години?
Райс, която при Обама бе американски дипломат в Организация на обединените нации, а след това консултант по националната сигурност, през днешния ден управлява Съвета за вътрешна политика към Белия дом. А Саки, някогашната директорка на връзките при Обама и говорителка на Държавния департамент, в този момент е прессекретар на Белия дом.
Останалите назначения на Байдън също оставят чувството за дежа вю. Рон Клайн, новият шеф на кабинета на Белия дом, е бил началник на кабинета на Байдън, когато беше вицепрезидент, а след това координатор за битката с вируса на ебола. Държавният секретар Антъни Блинкън е бил помощник-съветник по националната сигурност и заместител държавен секретар при Обама. Бившият държавен секретар на 44-ия президент Джон Кери е назначен за специфичен делегат за климата. Помага му Джина Маккарти – също от екипа на Обама.
Саманта Пауър, която при Обама бе представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, а преди този момент член на Съвета за национална сигурност, в този момент управлява американската Агенция за интернационално развиване. А пък Уенди Шърман, която водеше договарянията за Иранското нуклеарно съглашение, стана заместител държавен секретар.
Едно от най-изпъкващите кадрови решения на Байдън е
назначението на Джанет Йелън
– някогашната шефка на Федералния запас по време на втория мандат на Обама – за финансов министър.
Списъкът може да бъде удължен и нататък, само че и по този начин картината е ясна.
И до момента в който симпатизиращите на новия президент виждат в назначенията му симптом на зрялост и предвидливост – добре е да се влиза в пердах с опитни бойци, споделят те – по-критично настроените наблюдаващи предсказват, че новата администрация ще се препъне в същите камъни, в които Обама и екипът му се препънаха преди 10–12 години. През първите шест месеца на ръководството си Обама предприе такива дейности, които го удариха зле на първите междинни избори през 2010-а. Да използваш същия екип, който те е довел до проваляне, е демонстрация на късогледство, а тези, които не се учат от грешките си, са обречени да ги повтарят.
Обама не всеки път бе сигурен в дейностите си
Но лицата от екипа, колкото и да са значими, не могат сами по себе си да дефинират ориста на едно ръководство. Решителната роля е на водача, който им слага дилемите и следи за тяхното осъществяване. А досега Байдън демонстрира, че се стреми да
заобикаля клопките, в които попадна Обама
Предизвикателствата, пред които и двамата бяха изправени от първите дни на мандатите си, си наподобяват – при влизането им в Белия дом страната е в положение на влошаваща се икономическа рецесия на фона на завещание от голям държавен дълг и бюджетен недостиг. Първата задача и на двамата е обезпечаване на огромни пакети за стимулиране на стопанската система, за които е нужна поддръжката на Конгреса.
И тук стартират разликите.
Обама разполагаше с удобно болшинство и в двете камари на Конгреса. За разлика оттогава в този момент преднината на демократите в Камарата на представителите е нежна, а болшинството в Сената се обезпечава от един глас – този на вицепрезидентката Камала Харис, защото местата са разпределени 50 на 50.
Другата значима разлика обаче е в това, че макар нежната преднина на поддръжниците си Байдън през цялото време сподели, че
няма да "цепи басма " на републиканците.
"От отминалите рецесии знаем, че най-големият риск е да не създадем задоволително ", съобщи той.
Всички разбори на началото на президентството на Обама подчертават на това по какъв начин огромна част от първите му 100 дни са били пропилени в договаряния за неговата здравна промяна, за която той в последна сметка не си обезпечи републиканска поддръжка. Само един републиканец в Камарата на представителите гласоподава "за " Обамакеър и нито един сенатор – макар траялите месеци договаряния. Обама изгуби политически капитал и при прокарването на икономическия си пакет от 787 милиарда $, за който бе подложен на гневни рецензии.
А Байдън, когато видя, че пакетът му от тласъци за 1,9 трилиона $ ще срещне опозиция, изобщо не си даде труда да търси поддръжката на десетима сенатори републиканци, с цел да получи нужните 60 гласа в горната камара на Конгреса. Използвайки процедурна хватка, екипът му показа големия оздравителен проект като
"бюджетно координиране "
– което разреши утвърждението му с просто болшинство.
Въобще първите стъпки на Байдън демонстрират прагматизъм, до какъвто Обама стигна чак някъде през втория си мандат в Белия дом. Още незабавно откакто се закле пред Библията, новият президент стартира да издава изпълнителни заповеди, като единствено за първите два дни от президентството му те надминаха по брой тези на Тръмп за първите му два месеца. В първите си 100 дни Обама също издаде доста по-малко изпълнителни заповеди и стартира по-често да прибягва до тях чак когато демократите изгубиха болшинството си в Сената през 2014-та.
Както заповедите, по този начин и хватката с "бюджетното координиране " сочат, че новата администрация е подготвена да работи уверено и да не си губи времето в договаряния с опозицията, извличайки поука от горчивия опит на Обама. Така че макар набиващите се на очи външни прилики с ръководството на предходния президент демократ, картината на действителната обстановка е прекомерно друга.
В изявление от септември 2019-та Джон Болтън, някогашният консултант по националната сигурност на Доналд Тръмп, изрече съмнение, че една администрация на Байдън не би се различавала изключително в държанието си от втората администрация на Обама. В неговите уста това не беше комплимент.
Барак Обама излезе от Белия дом като че ли задоволен от събитието, че под негово управление Съединени американски щати покорно са поели по пътя на отстъпването си от позицията на водеща международна мощ, настояват критиците му. По време на неговото ръководство Америка бе боязлива, неподготвена за решителни дейности, не желаеше да се изправи пред действителностите на интернационалното състезание и бе непрекъснато надигравана от хищни властнически сили като Китай и Русия, споделят още те.
Сякаш с цел да удостовери опасенията на Болтън, Байдън се заобиколи с хора от екипа на Обама. До такава степен, че някои коментатори взеха да се питат –
в този момент 2021-ва ли сме, или примерно 2011-а?
Да вземем да вземем за пример сцена, при която Сюзан Райс и Джен Саки дават брифинг в Белия дом на тематика дейностите на президента в името на расовото тъждество – това в този момент ли е, или преди 10 години?
Райс, която при Обама бе американски дипломат в Организация на обединените нации, а след това консултант по националната сигурност, през днешния ден управлява Съвета за вътрешна политика към Белия дом. А Саки, някогашната директорка на връзките при Обама и говорителка на Държавния департамент, в този момент е прессекретар на Белия дом.
Останалите назначения на Байдън също оставят чувството за дежа вю. Рон Клайн, новият шеф на кабинета на Белия дом, е бил началник на кабинета на Байдън, когато беше вицепрезидент, а след това координатор за битката с вируса на ебола. Държавният секретар Антъни Блинкън е бил помощник-съветник по националната сигурност и заместител държавен секретар при Обама. Бившият държавен секретар на 44-ия президент Джон Кери е назначен за специфичен делегат за климата. Помага му Джина Маккарти – също от екипа на Обама.
Саманта Пауър, която при Обама бе представител на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, а преди този момент член на Съвета за национална сигурност, в този момент управлява американската Агенция за интернационално развиване. А пък Уенди Шърман, която водеше договарянията за Иранското нуклеарно съглашение, стана заместител държавен секретар.
Едно от най-изпъкващите кадрови решения на Байдън е
назначението на Джанет Йелън
– някогашната шефка на Федералния запас по време на втория мандат на Обама – за финансов министър.
Списъкът може да бъде удължен и нататък, само че и по този начин картината е ясна.
И до момента в който симпатизиращите на новия президент виждат в назначенията му симптом на зрялост и предвидливост – добре е да се влиза в пердах с опитни бойци, споделят те – по-критично настроените наблюдаващи предсказват, че новата администрация ще се препъне в същите камъни, в които Обама и екипът му се препънаха преди 10–12 години. През първите шест месеца на ръководството си Обама предприе такива дейности, които го удариха зле на първите междинни избори през 2010-а. Да използваш същия екип, който те е довел до проваляне, е демонстрация на късогледство, а тези, които не се учат от грешките си, са обречени да ги повтарят.
Обама не всеки път бе сигурен в дейностите сиНо лицата от екипа, колкото и да са значими, не могат сами по себе си да дефинират ориста на едно ръководство. Решителната роля е на водача, който им слага дилемите и следи за тяхното осъществяване. А досега Байдън демонстрира, че се стреми да
заобикаля клопките, в които попадна Обама
Предизвикателствата, пред които и двамата бяха изправени от първите дни на мандатите си, си наподобяват – при влизането им в Белия дом страната е в положение на влошаваща се икономическа рецесия на фона на завещание от голям държавен дълг и бюджетен недостиг. Първата задача и на двамата е обезпечаване на огромни пакети за стимулиране на стопанската система, за които е нужна поддръжката на Конгреса.
И тук стартират разликите.
Обама разполагаше с удобно болшинство и в двете камари на Конгреса. За разлика оттогава в този момент преднината на демократите в Камарата на представителите е нежна, а болшинството в Сената се обезпечава от един глас – този на вицепрезидентката Камала Харис, защото местата са разпределени 50 на 50.
Другата значима разлика обаче е в това, че макар нежната преднина на поддръжниците си Байдън през цялото време сподели, че
няма да "цепи басма " на републиканците.
"От отминалите рецесии знаем, че най-големият риск е да не създадем задоволително ", съобщи той.
Всички разбори на началото на президентството на Обама подчертават на това по какъв начин огромна част от първите му 100 дни са били пропилени в договаряния за неговата здравна промяна, за която той в последна сметка не си обезпечи републиканска поддръжка. Само един републиканец в Камарата на представителите гласоподава "за " Обамакеър и нито един сенатор – макар траялите месеци договаряния. Обама изгуби политически капитал и при прокарването на икономическия си пакет от 787 милиарда $, за който бе подложен на гневни рецензии.
А Байдън, когато видя, че пакетът му от тласъци за 1,9 трилиона $ ще срещне опозиция, изобщо не си даде труда да търси поддръжката на десетима сенатори републиканци, с цел да получи нужните 60 гласа в горната камара на Конгреса. Използвайки процедурна хватка, екипът му показа големия оздравителен проект като
"бюджетно координиране "
– което разреши утвърждението му с просто болшинство.
Въобще първите стъпки на Байдън демонстрират прагматизъм, до какъвто Обама стигна чак някъде през втория си мандат в Белия дом. Още незабавно откакто се закле пред Библията, новият президент стартира да издава изпълнителни заповеди, като единствено за първите два дни от президентството му те надминаха по брой тези на Тръмп за първите му два месеца. В първите си 100 дни Обама също издаде доста по-малко изпълнителни заповеди и стартира по-често да прибягва до тях чак когато демократите изгубиха болшинството си в Сената през 2014-та.
Както заповедите, по този начин и хватката с "бюджетното координиране " сочат, че новата администрация е подготвена да работи уверено и да не си губи времето в договаряния с опозицията, извличайки поука от горчивия опит на Обама. Така че макар набиващите се на очи външни прилики с ръководството на предходния президент демократ, картината на действителната обстановка е прекомерно друга.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ