Димитър Петров, коментар за Tribune.bg През последните 12-13 месеца се

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg През последните 12-13 месеца се демонстрираха изключително мощни публични настроения против ръководството на партия ГЕРБ – първо под формата на улични митинги, след това като изборни резултати и в последно време като дейности на служебното държавно управление по „ изчегъртването “ на ГЕРБ от страната, които получават негласното утвърждение на „ протестната “ част от политическия хайлайф и техните поддръжници. С някои спирания, партията на Бойко Борисов беше на власт от лятото на 2009-а до пролетта на 2021-а година – близо 12-годишен интервал, през който явно бе дотегнала на значително български жители. Публичният облик на ГЕРБ във властта несъмнено имаше своите отблъскващи детайли – гафове на министри, „ калинки “ в администрацията, имотни кавги, подозрителни дейности, създаващи усещане за олигархични зависимости, „ поправки на ремонтите “… Стремежът към подмяна на това ръководство с по-добро (откъм успеваемост и прозрачност) е натурален, понятен и разбираем. Какво обаче значи „ по-добро ръководство “? Въпреки изброените негативи, ГЕРБ и сътрудниците им през времето („ Реформаторски блок “, „ Обединени патриоти “) оставят една България, много по-богата и благоденстваща спрямо преди 12 години. Всички съпоставения сред 2009-а година и през днешния ден по съществени стопански индикатори (БВП – общ и на глава от популацията, минимална и междинна заплата, минимална и междинна пенсия, дял на безработните измежду трудоспособното население, дял на държавния външен дълг към БВП) изрично сочат, че през интервала е реализиран голям стопански триумф. Доходите скачат, безработицата е паднала до такива равнища, че бизнесът изпитва апетит за фрагменти, а външният дълг (като % от БВП) е доста по-скромен спрямо други европейски страни (само да припомня, че през 2015-а година Гърция да вземем за пример беше в положение на на практика фалит). Тук някой би възразил, че други страни за същия интервал са се справили по-добре от нас (обикновено дават за образец Румъния), а ние продължаваме да сме на последно място в Европейски Съюз по стопанска система и приходи. Затова ще обърна внимание на един различен индикатор: Брутният вътрешен продукт на глава от популацията като % от междинния за Европейски Съюз. През 2009-а година за България той е 44, до момента в който през 2020-а – 51. Тоест, страната ни за интервала се е справила по-добре от множеството държави-членки на Евросъюза и е съумяла да стопи част от изоставането си. Тази оценка се споделя и от водещи интернационалните рейтингови организации, които покачиха кредитния рейтинг на България. Но може би най-хубавият отзив за Борисовото ръководство са… претекстовете за митинг против него. Протестите против ГЕРБ са от морално-етични, а не от социално-битови подбуди. Българинът към този момент нe стачкува за битовизми (единственото изключение в последно време са майките на деца с увреждания). Последната всеобща стачка бе учителската от 2007-а година. Последните огромни митинги със обществени (освен политическите) претенции, бяха февруарските от 2013-а година – и то най-много тъй като сметките за ток бяха нереално повишени. Напоследък се стачкува по морални проблеми (свързани с корупцията, положението на правосъдната власт, а също и за еко каузи), защото явно материалните проблеми на от ден на ден български жители са най-малко на базово равнище позволени. Трябва да си дадем сметка, че това по никакъв начин не е малко. Ако в българското ръководство имаше последователност, служебният министър-председател Стефан Янев трябваше да каже това, което през 2001-а година Н.В. цар Симеон II (наричан също и Симеон Сакскобургготски) сподели на Иван Костов при промяната на властта: „ Вие вдигнахте високо летвата, господин министър председател! “. Но това е най-малкия проблем към момента… За два месеца назначеното от президента Румен Радев служебно държавно управление съумя да ни покаже демо версия на това, което най-вероятно ни чака след изборите. Нека да си напомним част от казаното и свършеното до момента от министрите: Вътрешният министър Бойко Рашков назова в ефир български жители „ някогашни хора “, в духа на най-мракобесния сталинизъм. Министърът на културата Велислав Минеков си сподели културата в студиото на Българска национална телевизия. Здравният министър Стойчо Кацаров съумя да „ изчегърта “ двама от най-големите експерти в българската медицина -  директорът на Националния център по заразни и паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев и шефът на COVID-отделението в „ Пирогов “ доцент Петър Атанасов. В отбрана на първия излязоха негови чиновници, в отбрана на втория – негови пациенти. Икономическият министър Кирил Петков привика на чуване представители на компании, които са получили огромни заеми от ББР. И никой не се яви, тъй като концепцията беше чуването да се излъчва онлайн в интернет, а никой представител на компания не би разкрил информация, от която биха се възползвали съперниците му. Финансовият министър Асен Василев съобщи, че чака единодушие от министерствата да разгласи най-големите поръчки по европроектите… които към този момент са обществено налични в интернет. Също по този начин постави отпред на Национална агенция за приходите човек, който е ощетил държавната хазна с над 1 милион лв., прехвърляйки своя компания на малоимотно лице. А в този момент от него се чака да цялостни хазната… Вицепремиерът с сектор „ Европейски фондове “ Атанас Пеканов се възмути, че София получава доста повече европейски средства на гражданин спрямо всички останали обитаеми места. Без да си дава сметка, че този дисбаланс не е целенасочена държавна политика, а резултат от другия потенциал на общините да пишат и да осъществят европроекти. И че в някои елементи на страната този потенциал е на такова равнище, щото се постанова плановете им да се пишат от консултантски компании, основани в София. Неграмотност, облечена във власт – най-страшното комбиниране. Тази оценка бе дадена не от кого да е, а от проф. Огнян Герджиков. Който, прочее, бе министър председател в предходното служебно държавно управление, назначено от Румен Радев. И който не би тръгнал неоснователно да се заяжда със сегашните министри. А откакто подобен човек го споделя, си коства да се замислим за близкото бъдеще. За два месеца си припомнихме, че ръководството може да бъде и по-зле от това, на което бяхме привикнали. И в случай че в този момент не наподобява да е сторено нещо непоправимо, то наесен, при възможен нов пик на корона пандемията, сходна композиция от некомпетентност и завист може да коства човешки животи. Могат ли „ партиите на митинга “ (ИТН, Демократична България, ИСМВ) да ръководят по-добре от настоящето служебно държавно управление? Не е редно да се спекулира, само че въпреки това досегашните сигнали навяват скептицизъм. Първо, тъй като служебното държавно управление не е формирано единствено от „ хора на президента “, а има за цел да бъде по-балансирано и да има по-широко посланичество (включително и с лица от „ протестните обединения като Велислав Минеков, например). Но най-много тъй като упоменатите политически сили звучат безрезервно по отношение на служебния кабинет - и към посланията, и към дейностите, а и към съмненията за зависимости. Както и да го погледнем, 19 парцела са много повече от 6 апартамента… Мнозина като че ли живеят с мисълта, че в България през днешния ден протича гражданска война, сходна на измененията директно след 10 ноември 1989-а година. Едва ли има потребност да се разяснява, че двете обстановки са несъпоставими, само че е хубаво да се подсети, че всяка гражданска война изхвърля на повърхността мръсна пяна. Въодушевлението от „ изчегъртването “ може да изиграе доста неприятна смешка на страната ни. (Отделен въпрос е, че има разлика сред отстраняването на една партия от властта и цялостното разграждане на олигархичния модел.) Престараването в тази тенденция (отстраняването на способени хора и замяната им с некомпетентни, само че лоялни на новата власт) носи риск от блокаж на страната – институционален, стопански, здравен… Да, тогава ще лъсне и потенциала на „ протестните обединения “ (които към този момент ще би трябвало да ръководят, а не просто да критикуват). Но на каква цена? Повторение на „ Борисов 3 “ (ГЕРБ и „ Български патриоти “) наподобява непостижимо. Компромисен вид сред досегашни ръководещи и досегашна съпротива, който да обезврежда най-малко най-кресливата непросветеност, също е невъобразим. Ще би трябвало да си изпием горчивата чаша докрай. Въпросите са два. Единият – какъв брой време ще ни отнеме. Другият – какви ще са провалите. Изгледите са песимистични. Засега нищо не демонстрира, че след 11 юли можем да имаме ръководство, по-добро от „ Борисов 3 “. Не можем да се надяваме и на същото равнище като „ Борисов 3 “. Можем само да се молим за понижаване на вредите. Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България