Прокобата на скъпоценния камък Санси
Диамантът " Санси ” е неясно жълт, транспарантен елмаз, с тежест 55.23 карата, евентуално е от индийски генезис. Известната му история стартира към 1570 година в Константинопол, когато бил закупен от Николас Харле, синьор Де Санси.
Той бил известна фигура от френския кралски двор и по-късно френски дипломат в Османската империя. По това време крал Анри III страдал от оплешивяване и се опитвал да скрие този факт, като носел шапка.
Тъй като по това време идвала модата на диамантите, Анри направил действия пред Санси да вземе чартърен диаманта му, с цел да краси шапката си.
Легендата споделя, че преносителите на диаманта в никакъв случай не достигали местоназначението си, само че Де Санси бил уверен в лоялността на пратеника си. Затова когато до него пристигнала новината, че диамантът не бил дошъл при краля, поръчал следствие и схванал, че довереникът му е погубен и ограбен.
По пътя той обаче бил атакуван от разбойници и с цел да не открият диаманта, го глътнал. Това избавило камъка, само че не и живота му. След като маркизът схванал за злощастния процес на събитията, наредил да изровят тялото на прислужникът от гробището и да създадат аутопсия, с цел да извадят диаманта от стомаха му. От този миг кървавата популярност на камъка се популяризирала стремително и никой не желал да го купи, а самият маркиз не смеел да го постави от боязън, че ще провокира злощастие.
По-късно, към 1605 година, Де Санси продал диаманта на Джеймс I Стюарт (наследника на кралица Елизабет).
" Санси " остава в Англия до 1669 година, когато за малко бил владеене на Чарлс I, крал на Англия, Шотландия и Ирландия, и след това на третия му наследник Джеймс II. Настанали мизерни времена, Джеймс нямал избор, с изключение на да продаде " Санси " на кардинал Мазарини за сумата от 25 000 лири. Кардиналът завещал диаманта на краля. Така " Санси " останал във Франция.
Там камъкът попаднал в съкровищницата на Луи XIV, който за разлика от останалите монарси имал постоянна власт, само че по тази причина пък здравето му било разтърсено и суеверните му близки считали, че диамантът му носи злощастие. След гибелта му през 1715 година камъкът станал благосъстоятелност на Луи Петнадесети, а след кончината му - на Луи Шестнадесети и брачната половинка му Мария-Антоанета. Както е известно, те са гилотинирани през 1793 година, а в хаоса на Революцията камъкът бил откраднат, както и доста други скъпоценности.
От този миг следите на " Санси " се губят до 1828 година, когато бил закупен от принц Демидов за 80 000 лири. С бижуто се похвалила брачната половинка на съветския търговец, който й го поднесъл като брачен подарък. Но френските управляващи завели дело против него, че е купил крадена движимост, и в правосъдната борба той последователно се разорил.
Демидов не съумял да се порадва и на фамилно благополучие, тъй като умрял три години след венчавката. Вдовицата му носила известно време диаманта, преди да го продаде на собствен ред, и следите му се губят до Световното ревю в Париж през 1867 година, където бил показан като най-голямата драгоценност на времето си.
Не станало ясно кой е новият му притежател чак до 1906 година, когато бил изплатен от лорд Астор. Диамантът останал във семейството му до 1978 година, когато бил продаден на Лувъра.
Днес съдбовният камък е изложен там и най-сетне може да бъде забелязан от всеки. Прочутият елмаз се подрежда измежду най-скъпите в света, той носи носи поличба на всеки, който го има.
