Нулевите лихви ще ни принудят да търсим по-добра доходност извън банките
- Банките не са това, което бяха. След нулевите лихви по депозитите една по една те към този момент премахват срочните депозити. На процедура хората, с цел да си държат парите в банка, би трябвало да й заплащат за това. Как се стигна дотук?
- В основата са нулевите лихви на централните банки в Европа и на Федералния запас на Съединени американски щати. Когато в Западна Европа преди няколко години комерсиалните банки започнаха да постановат негативни лихви по депозитите, ние се чудехме и мислехме, че нас няма да ни доближи. Но България не е изолирана от международната стопанска система. Банките у нас са притиснати от свръхликвидност. От една страна, хората усилват спестяванията си, от друга, лихвите по заемите непрекъснато падат. Например у нас лихвите по новоотпуснати жилищни кредити с включени всички такси и комисиони - ГПР, към този момент са 2,79%, а по потребителските заеми, също с ГПР, са сред 5-6%. Маржът за банките, т.е. ножицата сред доходи и разноски от лихви, към този момент е под 3%. В Западна Европа този марж даже е 2%. В същото време БНБ постанова негативна рента от 0,7% върху свръхрезервите на банките и те трансферират този разход върху огромните спестявания, да вземем за пример над 400 000 лева - за тях лихвата е негативна.
- Как обаче хората да предотвратят стопяването на спестяванията си?
- Хората с по-големи спестявания нормално ги ориентират към закупуване на недвижими парцели. Това се случва на всички места, освен в България. В Германия например, която е доста консервативна и през 2008 година не позволи заможен балон, поради дейното пазаруване на парцели през последните две години цените се подвигнаха с 5-6%, което беше нечувано за тях.
Крайно време е обаче хората да разграничават спестяванията си на краткосрочни, средносрочни и дълготрайни.
Краткосрочните спестявания са " белите пари за черни дни ", така наречен спешен фонд. Това са спестяванията, в случай че искаш през зимата да отидеш на ски курорт или в случай че детето ти наесен потегля в университет. Пари, които в границите на една година ще ти потрябват и можеш да изтеглиш от през днешния ден за на следващия ден, без да продаваш парцел или нещо друго. Такива спестявания хората би трябвало да държат в ликвидни принадлежности. Банковата сметка е подобен инструмент. Дали е срочен депозит, дали спестовна или разплащателна сметка, това е подобаващият вид в тази ситуация, без значение че е с нулева доходност и месечна такса за обслужване. От краткосрочни спестявания не можеш да очакваш рентабилност.
Закупуването на парцел е дълготрайна инвестиция със средна доходност 4, 5 до 6% годишно. Последните години доходността в парцели е повече от 5%, само че това не може да се случва всяка година, отново ще има интервали на охлаждане - по време на финансовата рецесията цените паднаха с 30-40%. Освен това по имота има разноски, поддръжка, локални налози, такси. Срокът за продажба на един парцел е от 3 до 6 месеца. За да не бърза и да не го натискат за цената, човек би трябвало да си даде най-малко 6 месеца, а от време на време и една година. Т.е. това не е ликвидно влагане. Въпреки това много българи влагат в парцели поради консервативното мислене - да го видиш, да го пипнеш, да имаш нотариален акт.
За средносрочни и дълготрайни цели има един клас финансови принадлежности, които българите малко познават и се опасяват да употребяват. Това са другите капиталови схеми. Банките към този момент стартират все по-активно да оферират така наречен структурирани депозити. При тях част от парите остават на депозит, само че не срочен, а друга част се влагат от самата банка или капиталов медиатор към нея, да вземем за пример в държавни скъпи бумаги - български и на реномирани страни, където годишната доходност е 1-2%. Може и в корпоративни облигации с към 3-4% годишна рентабилност. При този структуриран депозит, в случай че пазарът тръгне надолу, банките пазят главницата. Т.е. човек, в случай че е вложил 1000 лева, ще изкара не по-малко от 1000 лева Ако инвестицията е на облага, клиентът не получава цялата рентабилност, а част от нея, тъй като банката му подсигурява главницата. В последна сметка от тези структурирани депозити доходността е 1-2% годишно и това е предстояща рентабилност, а не обезпечена, както е при депозитите.
Извън банковите артикули за спестявания с небосвод над 5-7 години са подобаващи взаимните фондове. Те се оферират от години от капиталови сдружения, само че и множеството банки имат такива сдружения за ръководство на активи. Взаимните фондове съставляват сбирка от акции, облигации, ДЦК с друг рисков профил. Това е колективна инвестиционна скица, при която против избрана сума получаваш дял от всички акции и облигации в портфолиото на фонда и всекидневно имаш котировка каква е цената на един дял.
Някои от взаимните фондове са доста консервативни - влагат най-вече в ДЦК и облигации, и там цените не флуктуират доста. Някои държат парите безусловно в банкови депозити, с цел да са по-ликвидни. Други държат част от парите в акции освен от БФБ, само че и европейски, щатски, азиатски тържища. Има фондове, които влагат във фармацевтични компании, в технологични компании, в суровини, в злато. Огромно е разнообразието от взаимни фондове и те следват разнообразни тактики. Затова е най-добре да се употребява капиталов съветник.
- Реалистично ли е да се очаква масовият спестител в банка да се възползва от тези благоприятни условия?
- Позволете ми една метафора. Когато в едно пасбище - оградено, обезопасено, тревата свърши, стадото или най-малко част от него трябва да излезе извън пасището в търсене на трева и да се пази от хищници. В случая, когато се откри нов инструмент и се види, че носи рентабилност, и други хора научават. Така се основава пазарна просвета, която липсва у нас. Неволята на нулевите лихви ще принуди хората да запретнат ръкави и да търсят по-добра рентабилност. Всеки има честен ангажимент за парите си, изключително дълготрайните - за обучение на децата, за спомагателна пенсия. И месечните спестявания от 100-200 лева, вместо да ги бумкаш в банката и да стоят на нулева рента и инфлацията да ги изяжда, може да се влагат в спестовни схеми, които влагат в композиция от акции и облигации. В Съединени американски щати и Европа фондовите пазари имат предстояща рентабилност от 8-9% годишно и ако хората си държат парите с 10-годишен небосвод, не търгуват ден за ден, т.е. не влизат в далавера, тази рентабилност се осъществя.
Хората обаче би трябвало да знаят, че всяка капиталова скица, която дава обещание над 10% рентабилност годишно, има риск или безусловно си е машинация. Ако ти кажат, че ще имаш 2% месечна рентабилност или 25% годишно, би трябвало да ти светва алената лампичка. Това са тези хищници, за които загатнах и които злоупотребяват с лековерността на хората.
- Трябва да предупредим също, че спестяванията, инвестирани във взаимни фондове, не са предпазени на 100% до 100 000 евро, както е при депозитите?
- Точно по този начин. Някои банки пазят главницата единствено - при структурираните депозити. Но реномираните сдружения, реномираните банки съхраняват и ръководят парите отговорно и при 10-годишен небосвод, макар че пазарите и показателите флуктуират, ще си на облага. Всеки фонд има равнище на риск от 1 до 7 и всеки вложител избира какъв риск може да понесе - дали да се приближава до сигурността на депозитите, или да бъде по-агресивен. Ако си закостенял, при 3-4% годишна доходност спиш умерено.
- Не са ли високи таксите за управление на парите в такива схеми? Да не се окаже, че те изяждат постигнатата рентабилност?
- Европейски Съюз регламентира доста прецизно в проспектите да се показват всички такси на взаимните фондове - за закупуване на дял, за годишно ръководство и за продажба на дял. Всички фондове показват доходността, откакто извадят годишната таксите за ръководство. Таксите също са диференцирани според рисковете - по-консервативните фондове имат ниски такси за ръководство, по-рисковите - по-високи. У нас по-рисковите имат такса 1,5% при закупуване на дял и 1,5-2% годишна такса за ръководство. Ако има рентабилност 9%, като извадим 2% годишна такса за ръководство, остават 7%.
Препоръчвам на хората да пробват един пестелив проект със 100 лева на месец във взаимна скица - множеството сдружения оферират сходни схеми. Нека една година да се върти, да се получат реални извлечения, да се види каква рентабилност има. Така хората ще се срещнат с тези нови за тях принадлежности на едно по-ниско равнище. Човек даже и да печели 2-3% от някоя скица, това е повече от банков депозит.
- В основата са нулевите лихви на централните банки в Европа и на Федералния запас на Съединени американски щати. Когато в Западна Европа преди няколко години комерсиалните банки започнаха да постановат негативни лихви по депозитите, ние се чудехме и мислехме, че нас няма да ни доближи. Но България не е изолирана от международната стопанска система. Банките у нас са притиснати от свръхликвидност. От една страна, хората усилват спестяванията си, от друга, лихвите по заемите непрекъснато падат. Например у нас лихвите по новоотпуснати жилищни кредити с включени всички такси и комисиони - ГПР, към този момент са 2,79%, а по потребителските заеми, също с ГПР, са сред 5-6%. Маржът за банките, т.е. ножицата сред доходи и разноски от лихви, към този момент е под 3%. В Западна Европа този марж даже е 2%. В същото време БНБ постанова негативна рента от 0,7% върху свръхрезервите на банките и те трансферират този разход върху огромните спестявания, да вземем за пример над 400 000 лева - за тях лихвата е негативна.
- Как обаче хората да предотвратят стопяването на спестяванията си?
- Хората с по-големи спестявания нормално ги ориентират към закупуване на недвижими парцели. Това се случва на всички места, освен в България. В Германия например, която е доста консервативна и през 2008 година не позволи заможен балон, поради дейното пазаруване на парцели през последните две години цените се подвигнаха с 5-6%, което беше нечувано за тях.
Крайно време е обаче хората да разграничават спестяванията си на краткосрочни, средносрочни и дълготрайни.
Краткосрочните спестявания са " белите пари за черни дни ", така наречен спешен фонд. Това са спестяванията, в случай че искаш през зимата да отидеш на ски курорт или в случай че детето ти наесен потегля в университет. Пари, които в границите на една година ще ти потрябват и можеш да изтеглиш от през днешния ден за на следващия ден, без да продаваш парцел или нещо друго. Такива спестявания хората би трябвало да държат в ликвидни принадлежности. Банковата сметка е подобен инструмент. Дали е срочен депозит, дали спестовна или разплащателна сметка, това е подобаващият вид в тази ситуация, без значение че е с нулева доходност и месечна такса за обслужване. От краткосрочни спестявания не можеш да очакваш рентабилност.
Закупуването на парцел е дълготрайна инвестиция със средна доходност 4, 5 до 6% годишно. Последните години доходността в парцели е повече от 5%, само че това не може да се случва всяка година, отново ще има интервали на охлаждане - по време на финансовата рецесията цените паднаха с 30-40%. Освен това по имота има разноски, поддръжка, локални налози, такси. Срокът за продажба на един парцел е от 3 до 6 месеца. За да не бърза и да не го натискат за цената, човек би трябвало да си даде най-малко 6 месеца, а от време на време и една година. Т.е. това не е ликвидно влагане. Въпреки това много българи влагат в парцели поради консервативното мислене - да го видиш, да го пипнеш, да имаш нотариален акт.
За средносрочни и дълготрайни цели има един клас финансови принадлежности, които българите малко познават и се опасяват да употребяват. Това са другите капиталови схеми. Банките към този момент стартират все по-активно да оферират така наречен структурирани депозити. При тях част от парите остават на депозит, само че не срочен, а друга част се влагат от самата банка или капиталов медиатор към нея, да вземем за пример в държавни скъпи бумаги - български и на реномирани страни, където годишната доходност е 1-2%. Може и в корпоративни облигации с към 3-4% годишна рентабилност. При този структуриран депозит, в случай че пазарът тръгне надолу, банките пазят главницата. Т.е. човек, в случай че е вложил 1000 лева, ще изкара не по-малко от 1000 лева Ако инвестицията е на облага, клиентът не получава цялата рентабилност, а част от нея, тъй като банката му подсигурява главницата. В последна сметка от тези структурирани депозити доходността е 1-2% годишно и това е предстояща рентабилност, а не обезпечена, както е при депозитите.
Извън банковите артикули за спестявания с небосвод над 5-7 години са подобаващи взаимните фондове. Те се оферират от години от капиталови сдружения, само че и множеството банки имат такива сдружения за ръководство на активи. Взаимните фондове съставляват сбирка от акции, облигации, ДЦК с друг рисков профил. Това е колективна инвестиционна скица, при която против избрана сума получаваш дял от всички акции и облигации в портфолиото на фонда и всекидневно имаш котировка каква е цената на един дял.
Някои от взаимните фондове са доста консервативни - влагат най-вече в ДЦК и облигации, и там цените не флуктуират доста. Някои държат парите безусловно в банкови депозити, с цел да са по-ликвидни. Други държат част от парите в акции освен от БФБ, само че и европейски, щатски, азиатски тържища. Има фондове, които влагат във фармацевтични компании, в технологични компании, в суровини, в злато. Огромно е разнообразието от взаимни фондове и те следват разнообразни тактики. Затова е най-добре да се употребява капиталов съветник.
- Реалистично ли е да се очаква масовият спестител в банка да се възползва от тези благоприятни условия?
- Позволете ми една метафора. Когато в едно пасбище - оградено, обезопасено, тревата свърши, стадото или най-малко част от него трябва да излезе извън пасището в търсене на трева и да се пази от хищници. В случая, когато се откри нов инструмент и се види, че носи рентабилност, и други хора научават. Така се основава пазарна просвета, която липсва у нас. Неволята на нулевите лихви ще принуди хората да запретнат ръкави и да търсят по-добра рентабилност. Всеки има честен ангажимент за парите си, изключително дълготрайните - за обучение на децата, за спомагателна пенсия. И месечните спестявания от 100-200 лева, вместо да ги бумкаш в банката и да стоят на нулева рента и инфлацията да ги изяжда, може да се влагат в спестовни схеми, които влагат в композиция от акции и облигации. В Съединени американски щати и Европа фондовите пазари имат предстояща рентабилност от 8-9% годишно и ако хората си държат парите с 10-годишен небосвод, не търгуват ден за ден, т.е. не влизат в далавера, тази рентабилност се осъществя.
Хората обаче би трябвало да знаят, че всяка капиталова скица, която дава обещание над 10% рентабилност годишно, има риск или безусловно си е машинация. Ако ти кажат, че ще имаш 2% месечна рентабилност или 25% годишно, би трябвало да ти светва алената лампичка. Това са тези хищници, за които загатнах и които злоупотребяват с лековерността на хората.
- Трябва да предупредим също, че спестяванията, инвестирани във взаимни фондове, не са предпазени на 100% до 100 000 евро, както е при депозитите?
- Точно по този начин. Някои банки пазят главницата единствено - при структурираните депозити. Но реномираните сдружения, реномираните банки съхраняват и ръководят парите отговорно и при 10-годишен небосвод, макар че пазарите и показателите флуктуират, ще си на облага. Всеки фонд има равнище на риск от 1 до 7 и всеки вложител избира какъв риск може да понесе - дали да се приближава до сигурността на депозитите, или да бъде по-агресивен. Ако си закостенял, при 3-4% годишна доходност спиш умерено.
- Не са ли високи таксите за управление на парите в такива схеми? Да не се окаже, че те изяждат постигнатата рентабилност?
- Европейски Съюз регламентира доста прецизно в проспектите да се показват всички такси на взаимните фондове - за закупуване на дял, за годишно ръководство и за продажба на дял. Всички фондове показват доходността, откакто извадят годишната таксите за ръководство. Таксите също са диференцирани според рисковете - по-консервативните фондове имат ниски такси за ръководство, по-рисковите - по-високи. У нас по-рисковите имат такса 1,5% при закупуване на дял и 1,5-2% годишна такса за ръководство. Ако има рентабилност 9%, като извадим 2% годишна такса за ръководство, остават 7%.
Препоръчвам на хората да пробват един пестелив проект със 100 лева на месец във взаимна скица - множеството сдружения оферират сходни схеми. Нека една година да се върти, да се получат реални извлечения, да се види каква рентабилност има. Така хората ще се срещнат с тези нови за тях принадлежности на едно по-ниско равнище. Човек даже и да печели 2-3% от някоя скица, това е повече от банков депозит.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ