Войната на буквите по БНТ: След Ботев всичко е ок
Българското кино идва с високите упования на публиката и се приземява тежко. Авторите му имат нелеката задача да бъдат сравнявани с същински като бюджет продукции по HBO и Netflix, като последният добре финансиран сериал беше “Под прикритие ”.
Дали всички недостатъци на българското кино се вземат решение с пари е забавен въпрос.
Тази неделя, 15 януари, Българска национална телевизия излъчи първи епизод от сериала по романа на писателката Людмила Филипова “Войната на буквите ” - роман за края на ръководството на Симеон Велики, съперничеството сред синовете му Петър и Баян (Боян Магесника), родени от разнообразни майки, византийското въздействие в Преслав, появяването на богомилството, мистицизма на " изгубените антични български букви " и други
Заради него публичната телевизия даже " поразкраси " логото си, което изправи косата на истинския му дизайнер Николай Тонков - Бен.
Първото нещо, което можем да кажем е, че в ерата на стрийминга, линейната телевизия към момента е способна да събере сериозна маса хора едновременно.
Второто: че след премиерата на “Ботев ” на Максим Генчев, който единомислещо взе наградата на публиката за най-негледаем български филм, “Войната на буквите ” може единствено да се катери нагоре.
Пак за разлика от “Дякон Левски ” и “Ботев ”, сериалът на Людмила Филипова няма искания да е исторически меродавен. Филипова написа в стилистиката на Дан Браун, по тази причина и репликите от вида " Ти слънчасал ли си? ”, “Май сме се засичали някъде ”, " Ти си бил огромен палячо ", " Ще си стоиш на задника " или бодрото “Охо, здравей ”, с който българският княз поздравява внучката на византийския император, би трябвало да ги приемем като опит за подаване на ръка към TikTok поколението.
Деян Донков (в ролята на цар Симеон I), Теодора Духовникова (царицата), Захари Бахаров (кавхан Георги Сурсувул) - българското кино сега няма по-големи магнити от тези имена.
Връзката им със феновете обаче идва по-скоро от театралната сцена, в сравнение с от киното. Може би по тази причина и чувството за “телевизионен спектакъл, в случай че се съди по декорите, разговорите и всичко останало ” (Юлиян Агайн) да е толкоз постоянно.
Захари Бахаров е като че ли единственият късметлият, който в последните години взе участие в някои доста мощни интернационалните продукции: френския “Бюрото на легендите ”, английския “Slow Horses ” и несъмнено “Игра на тронове ”.
Както актьорите, по този начин и сценаристите Теодора Маркова и Георги Иванов стоят зад най-успешен сериал на Българска национална телевизия " Под прикритие " - порицан преди дни от генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков като филм за " дръг дилъри и проститутки ".
Явно актуалната атмосфера не дава доста мотиви за горделивост - по тази причина времето се връща обратно, до края на Златния век на цар Симеон Велики, с типичните за епохата династични интриги и политически драми.
“Войната на буквите ” следва рецептата на " Game of Thrones ": стартира със секс сцена на трона на Симеон в 5-та минута, само че пропуща един значим миг - да вкара феновете си в действителната историческа ера.
Опитите за прекопирване на стилистиката от най-хубавия сериал на HBO (включително с връзките сред царицата и брат ѝ) се отразяват и в рецензиите на феновете. Веднага изплува сравнението “Game of Thrones от Aliexpress ”.
В най-голямата група за кино във Фейсбук “Препоръчай филм ” сериалът провокира забавна полемика. От там е и заглавието на този текст: След “Ботев ” всичко е ок.
Няколко неща стават бързо ясни - след години на нескопосано кино, като фенове ни радват дребните неща:
продукцията да има порядъчен звук;да разбираме какво споделят актьорите;последните да не рецитират прекомерно много;декорите да не са като в центъра на Скопие.
И очевидно към момента би трябвало да ги чакаме. Дилемата на българския фен остава: дали да пуснеш тв приемника с оптимизъм или с скептицизъм. Това ще предопредели градацията на възприятията.
Зрителите вършат откровено изпитание да харесат “Войната на буквите ”.
“Хареса ми. Трябва да се вършат такива филми, с цел да има качество. За мен персонално е занимателен. Кастингът е добър. На моменти в действителност дикцията куца, разговорът е напълно осъвременен, само че, директно това, има сюжет, има линия, има конспирация, която държи в напрежение.
Не е напълно надалеч от историческата истина. Музиката не е натрапчива. Чела съм книгата и смятам, че филмът добре я отразява. Тревожех се за Донков в ролята на Симеон, само че съм прелестно сюрпризирана. Винаги може повече, само че би трябвало да се научим да ценим и това, което е направено. Нека си признаем, че ни липсват такива филми. Българинът има потребност да се отъждестви със себе си, да открие себе си и този филм е успешен вид за национална идентификация. Ако не друго, най-малко ще породи полемики, а в разногласието се ражда истината. Давам му късмет. ” (Станислава Желева)
“Сериалът си има недостатъци, които ще запазя за себе си, а и от почитание към основателите му, част от които имам достойнството и удоволствието да познавам. Но има и проблясъци. Аз персонално ще му дам късмет. И тъй като виждам, че тук доста хора се възмущават - сериалът не гони историческа меродавност. Това беше неведнъж заявявано доста преди премиерата му. Сериалът е основан на едноименния разказ на Людмила Филипова. А по отношение на речта, в случай че героите говореха по този начин както през 10-ти век, 99% от феновете нямаше да схванат и дума. Само споделям. ” (Ивайло Николов)
“В общи линии изглеждаше задоволително. Някои реквизити като мечовете и владетелският престол да вземем за пример бяха извънредно бутафорни. Радвам се, че са потърсили експертното мнение на проф. Милияна Каймакамова, тя е отличен медиевист. Костюмите на българските бойци и византийските гвардейци не изглеждаха добре изпипани.
Персонажите на Боян (Мага) и брачната половинка на Симеон бяха доста успешно изпълнени. От разговорите имаше доста какво да се желае. В редица случаи речта звучеше модерно, а от време на време и наивно за ранга и позицията на говорещия. Не можах да се отърва и от възприятието, че на моменти действието протича някак накъсано и скача случайно от сцена в сцена. ” - Веселин Асенов.
“На мен ми хареса. Опитали са се да вдъхнат живот на историческите фигури. Показали са гледната точка на другите възрасти. Отначало ми беше мъчно да привикна с по-модерното звучене и леко скованите викове, само че след това ми стана забавно. Смятам, че умерено може да се подреди измежду другите известни и полуизвестни сериали на историческа тема, дето сме изгледали през годините по знайни и незнайни канали. Твърде сериозно му се мята публиката тук, като че ли всеки ден единствено с високо изкуство се занимават. ” - Юлиана Попова.
Мненията за “Войната на буквите ” са полярни, само че умерени. Един факт като че ли е неоспорим и това е положителната операторска работа на Борис Славков.
Върху него подчертава и режисьорът на първите епизоди Виктор Чучков. Другият режисьор е Зоран Петровски.
“Искрено се надявам и ще сe веселя да се е получило, въпреки и с доста лимитирани благоприятни условия за подобен вид европейски сериали, постоянно с по над 10-12 подиуми снимани дневно, което в този род значи изключителни старания на всички, изключително на оператора Борис Славков, който работи и твори като “вълк ”, споделя Чучков, който обръща внимание и на новите лица в продукцията.
Сред тях положително усещане прави Даниел Върбанов като княз Баян. Климентина Фърцова също е забавна в ролята на принцеса Мария.
Финансирането идва от Фондация “Лъчезар Цоцорков ” - както споделя режисьорът Виктор Чучков, с " може би с най-голямата сума, давана за подобен план от спонсор ”.
Дали всички недостатъци на българското кино се вземат решение с пари е забавен въпрос.
Тази неделя, 15 януари, Българска национална телевизия излъчи първи епизод от сериала по романа на писателката Людмила Филипова “Войната на буквите ” - роман за края на ръководството на Симеон Велики, съперничеството сред синовете му Петър и Баян (Боян Магесника), родени от разнообразни майки, византийското въздействие в Преслав, появяването на богомилството, мистицизма на " изгубените антични български букви " и други
Заради него публичната телевизия даже " поразкраси " логото си, което изправи косата на истинския му дизайнер Николай Тонков - Бен.
Първото нещо, което можем да кажем е, че в ерата на стрийминга, линейната телевизия към момента е способна да събере сериозна маса хора едновременно.
Второто: че след премиерата на “Ботев ” на Максим Генчев, който единомислещо взе наградата на публиката за най-негледаем български филм, “Войната на буквите ” може единствено да се катери нагоре.
Пак за разлика от “Дякон Левски ” и “Ботев ”, сериалът на Людмила Филипова няма искания да е исторически меродавен. Филипова написа в стилистиката на Дан Браун, по тази причина и репликите от вида " Ти слънчасал ли си? ”, “Май сме се засичали някъде ”, " Ти си бил огромен палячо ", " Ще си стоиш на задника " или бодрото “Охо, здравей ”, с който българският княз поздравява внучката на византийския император, би трябвало да ги приемем като опит за подаване на ръка към TikTok поколението.
Деян Донков (в ролята на цар Симеон I), Теодора Духовникова (царицата), Захари Бахаров (кавхан Георги Сурсувул) - българското кино сега няма по-големи магнити от тези имена.
Връзката им със феновете обаче идва по-скоро от театралната сцена, в сравнение с от киното. Може би по тази причина и чувството за “телевизионен спектакъл, в случай че се съди по декорите, разговорите и всичко останало ” (Юлиян Агайн) да е толкоз постоянно.
Захари Бахаров е като че ли единственият късметлият, който в последните години взе участие в някои доста мощни интернационалните продукции: френския “Бюрото на легендите ”, английския “Slow Horses ” и несъмнено “Игра на тронове ”.
Както актьорите, по този начин и сценаристите Теодора Маркова и Георги Иванов стоят зад най-успешен сериал на Българска национална телевизия " Под прикритие " - порицан преди дни от генералния шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков като филм за " дръг дилъри и проститутки ".
Явно актуалната атмосфера не дава доста мотиви за горделивост - по тази причина времето се връща обратно, до края на Златния век на цар Симеон Велики, с типичните за епохата династични интриги и политически драми.
“Войната на буквите ” следва рецептата на " Game of Thrones ": стартира със секс сцена на трона на Симеон в 5-та минута, само че пропуща един значим миг - да вкара феновете си в действителната историческа ера.
Опитите за прекопирване на стилистиката от най-хубавия сериал на HBO (включително с връзките сред царицата и брат ѝ) се отразяват и в рецензиите на феновете. Веднага изплува сравнението “Game of Thrones от Aliexpress ”.
В най-голямата група за кино във Фейсбук “Препоръчай филм ” сериалът провокира забавна полемика. От там е и заглавието на този текст: След “Ботев ” всичко е ок.
Няколко неща стават бързо ясни - след години на нескопосано кино, като фенове ни радват дребните неща:
продукцията да има порядъчен звук;да разбираме какво споделят актьорите;последните да не рецитират прекомерно много;декорите да не са като в центъра на Скопие.
И очевидно към момента би трябвало да ги чакаме. Дилемата на българския фен остава: дали да пуснеш тв приемника с оптимизъм или с скептицизъм. Това ще предопредели градацията на възприятията.
Зрителите вършат откровено изпитание да харесат “Войната на буквите ”.
“Хареса ми. Трябва да се вършат такива филми, с цел да има качество. За мен персонално е занимателен. Кастингът е добър. На моменти в действителност дикцията куца, разговорът е напълно осъвременен, само че, директно това, има сюжет, има линия, има конспирация, която държи в напрежение.
Не е напълно надалеч от историческата истина. Музиката не е натрапчива. Чела съм книгата и смятам, че филмът добре я отразява. Тревожех се за Донков в ролята на Симеон, само че съм прелестно сюрпризирана. Винаги може повече, само че би трябвало да се научим да ценим и това, което е направено. Нека си признаем, че ни липсват такива филми. Българинът има потребност да се отъждестви със себе си, да открие себе си и този филм е успешен вид за национална идентификация. Ако не друго, най-малко ще породи полемики, а в разногласието се ражда истината. Давам му късмет. ” (Станислава Желева)
“Сериалът си има недостатъци, които ще запазя за себе си, а и от почитание към основателите му, част от които имам достойнството и удоволствието да познавам. Но има и проблясъци. Аз персонално ще му дам късмет. И тъй като виждам, че тук доста хора се възмущават - сериалът не гони историческа меродавност. Това беше неведнъж заявявано доста преди премиерата му. Сериалът е основан на едноименния разказ на Людмила Филипова. А по отношение на речта, в случай че героите говореха по този начин както през 10-ти век, 99% от феновете нямаше да схванат и дума. Само споделям. ” (Ивайло Николов)
“В общи линии изглеждаше задоволително. Някои реквизити като мечовете и владетелският престол да вземем за пример бяха извънредно бутафорни. Радвам се, че са потърсили експертното мнение на проф. Милияна Каймакамова, тя е отличен медиевист. Костюмите на българските бойци и византийските гвардейци не изглеждаха добре изпипани.
Персонажите на Боян (Мага) и брачната половинка на Симеон бяха доста успешно изпълнени. От разговорите имаше доста какво да се желае. В редица случаи речта звучеше модерно, а от време на време и наивно за ранга и позицията на говорещия. Не можах да се отърва и от възприятието, че на моменти действието протича някак накъсано и скача случайно от сцена в сцена. ” - Веселин Асенов. “На мен ми хареса. Опитали са се да вдъхнат живот на историческите фигури. Показали са гледната точка на другите възрасти. Отначало ми беше мъчно да привикна с по-модерното звучене и леко скованите викове, само че след това ми стана забавно. Смятам, че умерено може да се подреди измежду другите известни и полуизвестни сериали на историческа тема, дето сме изгледали през годините по знайни и незнайни канали. Твърде сериозно му се мята публиката тук, като че ли всеки ден единствено с високо изкуство се занимават. ” - Юлиана Попова.
Мненията за “Войната на буквите ” са полярни, само че умерени. Един факт като че ли е неоспорим и това е положителната операторска работа на Борис Славков.
Върху него подчертава и режисьорът на първите епизоди Виктор Чучков. Другият режисьор е Зоран Петровски.
“Искрено се надявам и ще сe веселя да се е получило, въпреки и с доста лимитирани благоприятни условия за подобен вид европейски сериали, постоянно с по над 10-12 подиуми снимани дневно, което в този род значи изключителни старания на всички, изключително на оператора Борис Славков, който работи и твори като “вълк ”, споделя Чучков, който обръща внимание и на новите лица в продукцията.
Сред тях положително усещане прави Даниел Върбанов като княз Баян. Климентина Фърцова също е забавна в ролята на принцеса Мария.
Финансирането идва от Фондация “Лъчезар Цоцорков ” - както споделя режисьорът Виктор Чучков, с " може би с най-голямата сума, давана за подобен план от спонсор ”.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ