Автор: Бранислава Бобанац, Кипър„Ние сме инвестирали досега около 700 млн.

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър

„ Ние сме вложили до момента към 700 млн. евро в изследванията за въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър и няма да оставим парите си там. Ще продължим сондажите си за газ във всички блокове, за които имаме публикуван лиценз, макар опълчването на Турция. Ще опитваме още веднъж и още веднъж, до момента в който някой не се измори”.

Така основният изпълнителен шеф на италианският газов водач Eni Клаудио Дескалци удостовери, че компанията резервира „ мощния си ангажимент” към Кипър. Намеренията й да продължи изследванията и сондажите в изключителната икономическа зона на острова през 2018 и 2019 година той разгласи на среща с президента на Кипър Никос Анастасиадис в Никозия в сряда /25 април/.

Това бе първото публично изказване на Eni на най-високо ниво след случая, при който тя стана най-силно пострадалата от провокациите на Анкара в Източното Средиземноморие. Италианският колос бе заставен да прекрати работата си и да се отдръпна в края на февруари, откакто на 9 февруари турски военни кораби стопираха сондажната му платформа и й попречиха да стигне до избрания за проучвателно продупчване сектор в блок 3 на кипърската офшорна зона, за който Турция и кипърските турци претендират, че им принадлежи. С противозаконните си дейности Анкара в действителност наложи обсада върху цялата кипърска изключителна икономическа зона.

Енергийни заряди

Заявката на Eni е един от ходовете през съвсем тримесечната политическа и енергийна рецесия, които покачват залозите за значими събития през идващите месеци. Не инцидентно външният министър Никос Христодулидис в изказване в края на миналата седмица дефинира 2018 година като „ решаваща за бъдещето на енергийното обмисляне на Република Кипър и за енергийните вероятности на Източното Средиземноморие като цяло”.

Значително развиване в районната енергетика в идващите месеци се чака и от връзките Никозия-Кайро. Приключват договарянията за създаване на подводен газопровод от кипърското находище ”Афродита” до терминалите за полутечен газ в Египет, като междудържавното съглашение ще бъде подписано „ в околните седмици”, потвърдиха през седмицата министри от двете страни. Взаимодействието сред Кипър и Египет в тази сфера обсъждаха и президентите им Никос Анастасиадис и Абдел Фатах ал-Сиси на срещата си във вторник /1 май/. И двете събития идват на фона на новите вероятности за газовото развиване на района след подписания на 23 април Меморандум за съдействие в региона на енергетиката сред Европейския съюз и Египет.

Само след дни, на 8 май, в Никозия се организира следващата тристранна среща на върха Кипър-Гърция-Израел. Очаква се тя да даде политически подтик на газопровода EastMed, който ще свърже източносредиземноморските залежи с Европа и който Турция мощно оспорва като предстоящ газов маршрут, защото я заобикаля.

Критичен миг в енергийното развиване на района ще бъде краят на септември – началото на октомври. Тогава най-голямата самостоятелна петролна компания в света ExxonMobil се чака да направи първите си сондажи в два сектора на блок 10 в кипърската изключителна икономическа зона, който се счита за преуспяващ. През април двата й проучвателен кораба приключиха изследванията си на водите, околната среда, техническите параметри на местата за продупчване като заключителен стадий за приемането на всички нужни лицензи.

Политическото и енергийно напрежение в района се повишава и поради изненадващо плануваните президентски и парламентарни избори в Турция на 24 юни. Дестабилизиращото държание на Анкара в Средиземно и Егейско море, обслужващо акцията на Ердоган за печелене на гласове, изключително националистическите, оставя открити няколко сюжета за Кипър и прилежащите страни преди и след вота.

В обстановката в региона след провокираната от Турция енергийна рецесия своите ходове направи и Европейският съюз. Три пъти в рамките единствено на един месец остро реагираха Европейският съвет - на съвещанието си в края на март, тъкмо преди извършената във Варна среща ЕС-Турция, Европейската комисия - в своя отчет за напредъка на Турция, оповестен през април, и Комисията по външните въпроси на Европейския парламент - на своето съвещание на 23 април. Те приканиха Анкара да приключи противозаконната си активност в кипърската изключителна икономическа зона и да зачита суверенните права на Кипър върху естествените му запаси в сходство с европейското и интернационалното право.

„ Газов прозорец” за политическо решение

Оптимизмът от потвърждението на Eni, че продължава програмата си, се засенчва от обстоятелството, че тя е с „ отсрочено действие”. Компанията планува през тази година да прави проучвания и разбори на данните, само че реалистичният й период за нови проучвателни или потвърждаващи сондажи е едвам през 2019 година Негласно, това е задоволително време за изчакване за решаването на политическия спор на етнически разделения остров.

Eni е най-големият и стратегически сътрудник на Кипър в енергийната му стратегия. Самостоятелно или в консорциуми /с френската Total и южнокорейската Kogas/, италианската компания има контракти с кипърското държавно управление за 6 блока в изключителната му икономическа зона и планува във всички тях да развива действия през 2018-2019 година С необикновен интерес – политически и стопански, се наблюдават две от зоните, за които Eni удостовери интереса си.

След срещата си с президента Анастасиадис шефът на компанията Клаудио Дескалци изрично разгласи, че тя не се отхвърля от правата си върху блок 3 в югоизточната част на кипърската офшорна територия – същия, поради който през февруари се намеси военният флот на Турция. На този стадий обаче не бе посочено по кое време тя има намерение да се върне в него. При непреставащите закани и ултиматуми от Турция и управлението на кипърските турци това надали е реален сюжет.

Eni разгласи и че ще извърши утвърдителен сондаж в сектора „ Калипсо” в блок 6, югозападно от острова, където съгласно проучвателния сондаж лежи „ обещаващо” находище. Новината за откриването му бе публично обявена на 8 февруари и „ повлече” турската обсада единствено ден по-късно. Потвърдителното продупчване е належащо, с цел да се открият количествата на залежите в него. По предварителните оценки на италианската компания находището може да съдържа от 170 до 230 милиарда кубически метра природен газ. Това е доста повече от първото и само към този момент кипърско находище „ Афродита”, което бе намерено от американската Nobel Еnergy през 2011 година, а през 2015 година бе потвърдена комерсиалната му жизненост с предстоящ потенциал от 128 милиарда кубически метра газ.

Положителен отговор от „ Калипсо”, като „ допълнение” към ”Афродита”, е доста значим за Кипър и района. Идентифицирането на по-големи размери газ в кипърската изключителна икономическа зона е извънредно значимо за енергийната стратегия на страната, бе очебийно на Петата Източносредиземноморска газова конференция, която се организира в Никозия на 21-22 март и бе отдадена на стратегическите благоприятни условия за напредък в района. От това ще зависят бъдещите решения за употреба на находищата и най-много за другите възможности за превозване на газа и излизане на пазара – посредством създаване на терминал за полутечен газ на острова, плаващ терминал, транспорт до терминалите в Египет и средиземноморския газопровод.

Още по-силен отговор за вероятностите за по-нататъшни открития може да даде проучвателният сондаж на ExxonMobil в блок 10 при започване на есента. Досегашните голожки изследвания дават съображение да се чака „ огромен триумф, който може да промени в огромна степен газовия баланс и свързаната с него геополитика в региона”, разяснява по време на мартенсктата енергийна конференция в Никозия един от водещите интернационалните енергийни консултанти и анализатори доктор Чарлз Елинас. Ако се направи огромно изобретение, доста евентуално е ExxonMobil да се заинтересува от построяването на огромен терминал за втечняване на газ в Кипър, в който могат да се употребяват и залежите от „ Афродита” и „ Калипсо”, счита доктор Елинас.

Проблемът с двата сондажа още веднъж е Турция. Анкара изрично се опълчва на дейностите на Кипър /чрез интернационалните компании/ за търсене на газ в офшорната зона на острова. Тя ги афишира за „ едностранни”, в нарушаване на правата и ползите на Турция и кипърските турци. Турция, като се изключи че има териториални искания към кипърската офшорна зона, желае да държи стратегически надзор върху всички енергийните потоци от Източното Средиземноморие, а кипърските турци като „ равни собственици” на острова упорстват за дял и от естествените му запаси. Само ден след срещата във Варна в края на март, където Турция получи ясното обръщение на Европейския съвет в отбрана на суверенните права на Кипър, Ердоган съобщи, че „ няма да има нито крачка обратно от позицията на Турция във връзка с въглеводородните запаси в Източното Средиземноморие”.

Турция твърди, че северната половина от блок 6 е част от нейния континентален шелф, въпреки че секторът „ Калипсо” на Eni е в южната част на блока. Блок 10 на ExxonMobil е единият от единствено двата /от общо 13-те/ блока в зоната на Кипър, които Анкара не оспорва. Бъдещите сондажни работи на италианската и американската компании обаче попадат под общото „ ембарго” на Турция върху сондажи от Кипър. И, макар че не претендира за тези два блока, тя може да се намеси по „ искане” на подкрепяната от нея Северно-кипърска турска република.

В същия ден, в който Eni заяви за продължаването на работата й в кипърската изключителна икономическа зона, така наречен вицепремиер и външен министър на приетата единствено от Анкара Северно-кипърска турска република Кудрет Йозерсай съобщи, че занапред нататък тя ще предприеме „ сходни стъпки”, с цел да отбрани „ законните права на кипърските турци”. Предупреждението той насочи, говорейки на тематична конференция - ”Сигурността в Източното Средиземноморие, енергийни тактики и световни енергийни отношения”, извършена в северната част на Никозия.

Само дни по-късно Йозерсай бе още по-категоричен. Напомняйки, че италианската компания „ има опит от близкото минало”, той уточни, че в случай че „ Eni стартира сондаж в блок 3, тя би трябвало да бъде подготвена да работи директно до компанията, която кипърската турска страна е лицензирала за същата област”, т.е. турската държавна петролна компания ТРАО, която има лиценз за същия блок 3.

По-рано през месеца кипърско-турският „ вицепремиер” не изключи „ криза”, в случай че кипърските гърци се опитат да блокират сондирането им със мощ.

Анкара от месеци, и изключително след идването при започване на януари на първата й лична сондажна платформа, афишира започването на сондажи за газ в региона на Средиземно море – и от свое име, и от името на кипърските турци. Поредните изказвания за тези дейности се целят в изборите на 24 юни.

Според политически анализатори непредсказуемостта на Ердоган и тежката обстановка в района оставят отворени разновидности. Единият е дали като част от предизборната си акция турският президент ще предприеме нов кръг от противозаконни дейности и ще изпрати турска сондажна платформа във водите на Кипър, с цел да показва своята мощ. Другият е дали „ стагнацията” и статуквото със закани ще продължат най-малко до края на юни, като след вота напрежението ще спадне.

Извършването на паралелни изследвания от Турция със личното й сондажно оборудване се свързва и идния наесен сондаж на ExxonMobil. Според коментатори по този метод Анкара ще реагира на работата на американската компания, без да подхваща рискови дейности против нея, както направи с италианската.

Въпросът е и къде ще се организират газовите изследвания от Турция. Възможните сюжети, които в този момент се разясняват, са както за някой от блоковете в кипърската изключителна икономическа зона на юг от острова – Турция още преди месеци съобщи, че ще стартира сондиране в своята половина от блок 6, където работи Eni, или в морската зона сред окупираната северна част на Кипър и Турция.

„ Ако Турция изпрати платформа за сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, това ще е доста съществено нарушаване на интернационалното право и кипърското държавно управление ще работи с всички дипломатически и политически средства, с които разполага, в това число прибягване до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации”, реагира президентът на Кипър Никос Анастасиадис.

Новите мощни играчи

Турция заплашва стабилността в района, защото дейностите й са ориентирани към постигането на дълготрайната й цел за надзор върху Източното Средиземноморие и доставките на природен газ от него за Европа, като се трансформира в извънреден енергиен център, разяснява още президентът Никос Анастасиадис в речта си по време на 9-ия Средиземноморски конгрес за петрол и газ. Голямата енергийна среща на политици и специалисти от района, която се организира преди месец /27-28 март/ в Никозия, тази година бе отдадена на „ Развитието на източносредиземноморски газ и неговото въздействие върху европейския газов пазар”.

Плановете на Турция за надмощие обаче срещат все по-сериозен съперник в Египет, с който Анкара също е в спор за границите на изключителните стопански зони на двете страни. С новоразработваните си газови залежи и изключително с помощта на супер-находището „ Зохр” – най-голямото газово поле в Средиземно море, намерено и експлоатирано също от италианската Eni, Египет ускорено се утвърждава като енергиен център на Източното Средиземноморие за рандеман и износ на природен газ. Той се трансформира също по този начин във значим газов и електроразпределителен център и за Европа, който може да способства за постигането на стратегическите цели на Европейски Съюз за енергийна сигурност и диверсификация на доставките на газ, бе очебийно при подписването на 23 април на Меморандум за съгласие за съдействие в региона на енергетиката сред Европейският съюз и държавното управление в Кайро.

Интересът на Европейския съюз бе провокиран от триумфите на страната. През последните 4 години Египет подписа общо 83 съглашения за изследване и произвеждане с интернационалните петролни компании с вложения от към 15.5 милиарда $. През 2018 и 2019 година, вследствие на нови открития в Източното Средиземноморие, той се стреми да притегли в нефтения и газовия бранш 10 милиарда $ задгранични вложения. Много петролни и газови компании, които оперират в страната, в това число Eni, Shell, Edison и BP, оповестиха неотдавна, че възнамеряват да разширят съществуващите си в нея действия. През април стана ясно и че Египет се готви да разгласи през второто тримесечие на 2018 година нови лицензионни кръгове за 10 - 11 блока в Средиземно море и повече в Червено море.

Никозия също се включва в това бурно развиване и търси в Кайро съдружник за реализацията на своята енергийна стратегия. До седмици се чака да бъде подписано основно съглашение, което ще обезпечи на Кипър опция за комерсиална употреба на находището ”Афродита”, а по-късно и на „ Калипсо”. Това ще стане с построяването на пряк подводен газопровод от кипърската офшорна зона до двата терминала за полутечен газ в Египет, откъдето ще се изнася за Европа. Правителството е в напреднал стадий на договаряния с компании за продажба на газа от „ Афродита”, разяснява кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис. Важно развиване се чака и от договарянията, които международният водач Shell, както и компаниите, които имат правата за кипърското находище „ Афродита” и израелското „ Левиатан”, водят за съчетание на ресурсите от двата източника за продажба на природния газ за управлявания от Shell терминал в Египет.

Кипър и Израел имат и по-голяма взаимна цел – построяването на газопровода EastMed, по който природният газ от Средиземно море да доближи до Европа. На 8 май в Никозия президентът на Кипър и министър-председателите на Гърция и Израел ще дадат нов политически подтик на амбициозния план. Това е първата им среща на върха, откакто през декември предходната година енергийните министри на Кипър, Гърция, Израел и Италия подписаха меморандум за съгласие сред четирите страни за построяването на тръбопровода.

EastMed Pipeline е разгласен от Европейски Съюз като „ план от общ интерес”, защото ще увеличи енергийната сигурност на Общността, като обезпечи различен маршрут и източник за доставките на газ за Европа, и по този метод понижи зависимостта й от Русия. Перспективата обаче средиземноморският газ да стига до Европа по трасето с дължина от към 2000 км, по-голямата част от която е под вода, е към момента надалеч. Не единствено тъй като съгласно проектите газопроводът сред Израел-Кипър-Гърция /остров Крит и континенталната част/, с продължение към Италия, би трябвало да бъде приключен през 2025 година Засега икономическиет причини натежават пред политическата воля. За да се обезпечи финансиране за построяването на бъдещия водопровод и с цел да бъде той стопански ефикасен, е належащо да се подсигурява, че в дълготраен проект ще има задоволително количество природен газ. Така „ топката” още веднъж се връща към бъдещите сондажи и откриването на нови газови полета в кипърската офшорна зона, където пък Турция... Въпросът е кой пръв ще се измори.