Ако искаме да живеем над 100 години един от ключовете

Ако желаеме да живеем над 100 години един от ключовете е богатият ни опит в битката с инфекциите, сочат данните от ново изследване, представено от „ Мейл онлайн “.

Изследователите, които са анализирали ДНК на седем столетници, са открили, че всички те имат една обща линия - борили са се с доста микроби и вируси през дългия си живот.
-->
Те са имали огромен брой В-клетки - имунни кафези и антитела, нужни за битка със болестите.

Учените геронтолози се пробват да схванат дали ключът е в заразяването и преборването на инфекциите, или столетниците просто са генетично по-силни в имунната област.

Водещият създател на проучването Паола Себастиани, биостатистик в университета Тъфтс в Бостън, споделя, че имунните профили на столетниците сочат “дълга история на излагане на инфекции и дарба да се възвръщат от тях ”.

“Смятаме, че столетниците имат защитни фактори, които им разрешават да преживеят испанския грип, КОВИД-19 и други “, отбелязва тя.

В проучването, в което вземат участие и учени от Бостънския университет, са прегледани кръвни проби от седем души на възраст сред 100 и 119 години.

Екипът изолира значима част от имунната система на участниците: периферни мононуклеарни кръвни кафези (PBMC) - тип имунни кафези, които се създават от костния мозък.

След това откривателите подлагат тези имунни кафези на серия от проби, като ги съпоставят с кръвни проби от двама по-млади участници, които не са дълголетници, нито пък са имали столетници в фамилната си история.

Екипът вижда огромна смяна в състава на имунните кафези на столетниците: доста повече В-клетки, в сравнение с Т-клетки, което демонстрира, че имунната им система е натрупала десетилетия сложен опит в битката с естествените инфекции и болестите от околната среда. 

“Столетниците имат неповторими, високофункционални имунни системи, които сполучливо са се приспособили към голям брой инфекции ”, се споделя в заключението на проучването, “което им разрешава да реализират извънредно дългоденствие ”.

Учените обаче към момента не могат да кажат изрично дали резултатите им демонстрират наследствено влечение към извънредно дълъг живот, или всичко това е просто доказателство за изпитаната имунна система на столетниците.

“Знаем, че има доста наследствени фактори, които са общи за столетниците ” - споделя Себастиани и добавя: „ Все още не сме в положение да създадем директна връзка сред тези фактори и това, което виждаме в кръвта им, във връзка с видовете имунни кафези ”.

Тя и нейният екип обаче разпознават 25 характерни гена, които са доста по-активни при столетниците, разкривайки генетичен модел за изключителното дългоденствие.

Сред тях те откриват доста по-голямо потребление на гена, за който се знае, че взе участие в поправката на повредена ДНК, и подобен, който основава антигените, нужни за маркиране на избрани инфекции в тялото.

Открили са и един ген, който е изцяло неповторим за столетниците. 

В последна сметка в разбора на екипа, оповестен в сп. „ Лансет “, се признава, че “не можем да определим дали тези характерни модели са повода за рисковото човешко дългоденствие или са разследване от рисковата напреднала възраст ”.

Според Себастиани ключът е в създаването на нови проучвания, при които бъдещите столетници да бъдат измервани и следени във времето - задача, която към този момент е в ход. “Имаме повече от едно изследване, в което сме присъединили потомци на столетници ” - споделя тя и прибавя: „ Повечето от тях сами ще станат столетници - а ние събираме кръвта им с течение на времето и по този начин, уповавам се, скоро ще имаме отговори за унаследяването на дълголетието “.