Едва 5% взаимодействат дигитално с институциите
Обществото е готово да даде доверие на политиките за е-управление
Основните цели на електронното ръководство са осъзнати от обществото и то е склонно да даде заем на доверие за реализацията на политиката за въвеждане на електронното ръководство, съобщи изпълнителният шеф на „ Галъп ” Първан Симеонов.
Около 250 хиляди души, или 5 на 100 от пълнолетните българи, избират да взаимодействат по електронен път с администрацията. Мнозинството от тях са на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение и с по-благоприятна житейска вероятност, сочи национално изследване на „ Галъп интернешънъл ”.
Над 80 на 100 от пълнолетните българи към момента избират контакт „ на гише ” с другите администрации, демонстрират резултатите от изследването, направено по поръчка на Държавна организация „ Електронно ръководство ” (ДАЕУ). Около 14 на 100 (около 750 хиляди) от жителите са употребили електронни административни услуги с друга периодичност през миналата година, като болшинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги.
Същевременно близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение да употребяват разнообразни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други) за задачите на административното обслужване и за персонални потребности.
Около една трета от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път. Под 4 на 100 от тях обаче употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф. Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.
През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички нива, сочат още данните от изследването.
Активните към 22 на 100 от българите се обръщат към администрациите по-скоро по насила и търсят информация и услуги, свързани с разнообразни отговорности към администрациите, в това число към Национална агенция за приходите, локални налози и такси, здравни и пенсионни осигуровки, компенсации за майчинство. Под 3% е общият дял на дейните българи, които търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих.
Основните цели на електронното ръководство са осъзнати от обществото и то е склонно да даде заем на доверие за реализацията на политиката за въвеждане на електронното ръководство. Същевременно упованията остават умерени, установи изследването.
Мнозинството от българите отдават приоритет на облекченията за жителите пред тези за бизнеса и за самите администрации. Близо 80 на 100 от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства.
Около 60 на 100 са оптимисти, че задачата за понижаване на административната тежест за бизнеса ще бъде осъществена, а близо 50 на 100 са уверени в цялостното въвеждане на така наречен „ служебно начало ” от институциите. Същевременно е налице песимизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в следствие от реализацията на политиките за е-управление.
Общественото мнение е раздвоено във връзка с вероятността от въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване (по интернет) – по към 48% от запитаните.
Едва 2 на 100 от жителите считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното ръководство в България, до момента в който близо една трета от българите (29 на сто) считат, че съществуването на воля и предпочитание от страна на страната и политиците е основното изискване за това.
Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценяват кое е значимо, с цел да се случи работещо електронно ръководство в България. Личната воля, а не съществуването или неналичието на запаси и конюнктурната среда, жителите регистрират като водещ фактор във връзка с цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните дефинират като водещи фактори цифровите умения на жителите и на бизнеса и правната рамка.
още по тематиката
Злоупотребата с персонални данни (над 44 на сто) е водещият риск за жителите при потреблението на преимуществата на електронното ръководство, сочат още данните от проучването на „ Галъп ”. Близо 25 на 100 се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.
От разпознатите от Агенцията водещи цели оперативната съгласуемост и намаляването на административната тежест и непотребните регулации са посочени като тематиките с най-висока значителност – надлежно за 78% и 50% от жителите, сочат още изследването.
Основните цели на електронното ръководство са осъзнати от обществото и то е склонно да даде заем на доверие за реализацията на политиката за въвеждане на електронното ръководство, съобщи изпълнителният шеф на „ Галъп ” Първан Симеонов.
Около 250 хиляди души, или 5 на 100 от пълнолетните българи, избират да взаимодействат по електронен път с администрацията. Мнозинството от тях са на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение и с по-благоприятна житейска вероятност, сочи национално изследване на „ Галъп интернешънъл ”.
Над 80 на 100 от пълнолетните българи към момента избират контакт „ на гише ” с другите администрации, демонстрират резултатите от изследването, направено по поръчка на Държавна организация „ Електронно ръководство ” (ДАЕУ). Около 14 на 100 (около 750 хиляди) от жителите са употребили електронни административни услуги с друга периодичност през миналата година, като болшинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги.
Същевременно близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение да употребяват разнообразни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други) за задачите на административното обслужване и за персонални потребности.
Около една трета от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път. Под 4 на 100 от тях обаче употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф. Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.
През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички нива, сочат още данните от изследването.
Активните към 22 на 100 от българите се обръщат към администрациите по-скоро по насила и търсят информация и услуги, свързани с разнообразни отговорности към администрациите, в това число към Национална агенция за приходите, локални налози и такси, здравни и пенсионни осигуровки, компенсации за майчинство. Под 3% е общият дял на дейните българи, които търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих.
Основните цели на електронното ръководство са осъзнати от обществото и то е склонно да даде заем на доверие за реализацията на политиката за въвеждане на електронното ръководство. Същевременно упованията остават умерени, установи изследването.
Мнозинството от българите отдават приоритет на облекченията за жителите пред тези за бизнеса и за самите администрации. Близо 80 на 100 от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства.
Около 60 на 100 са оптимисти, че задачата за понижаване на административната тежест за бизнеса ще бъде осъществена, а близо 50 на 100 са уверени в цялостното въвеждане на така наречен „ служебно начало ” от институциите. Същевременно е налице песимизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в следствие от реализацията на политиките за е-управление.
Общественото мнение е раздвоено във връзка с вероятността от въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване (по интернет) – по към 48% от запитаните.
Едва 2 на 100 от жителите считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното ръководство в България, до момента в който близо една трета от българите (29 на сто) считат, че съществуването на воля и предпочитание от страна на страната и политиците е основното изискване за това.
Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценяват кое е значимо, с цел да се случи работещо електронно ръководство в България. Личната воля, а не съществуването или неналичието на запаси и конюнктурната среда, жителите регистрират като водещ фактор във връзка с цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните дефинират като водещи фактори цифровите умения на жителите и на бизнеса и правната рамка.
още по тематиката
Злоупотребата с персонални данни (над 44 на сто) е водещият риск за жителите при потреблението на преимуществата на електронното ръководство, сочат още данните от проучването на „ Галъп ”. Близо 25 на 100 се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.
От разпознатите от Агенцията водещи цели оперативната съгласуемост и намаляването на административната тежест и непотребните регулации са посочени като тематиките с най-висока значителност – надлежно за 78% и 50% от жителите, сочат още изследването.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ