​​​​​​​Гавра с момче със специални потребности в пловдивски мол и

​​​​​​​Гавра с момче със специфични потребности в пловдивски мол и ликвидиране на жена от някогашния ѝ сътрудник в София. И с двата случая се злоупотребява, с цел да се хвърли виновността не върху който би трябвало, написа Светла Енчева.

Два случая отклониха публичното внимание от резултатите от изборите за 49-то Народно заседание, които ще се запомнят с повече неточности в секционните протоколи от всеки път вследствие на последните промени в Изборния кодекс. Медийните им тълкования основават подправени опозиции, които скриват същинските проблеми.
Първата подправена съпротива: транс хора против лица със специфични потребности
На 5 април голям брой медии разпространиха видео, снимано в пловдивски търговски център. На него се виждат четирима мъже и една транс жена, които се отнасят с юноша със специфични потребности като с куче.

Публичното дехуманизиране на човек с особености в развиването провокира всеобщо отвращение. Във фокуса на вниманието обаче влязоха единствено трима от най-малко шестимата забъркани (петимата в кадър и снимащото лице). Това са известните в обществените медии Петко Караилиев – Чеченеца и Тодор Огнянов – Куката , както и транс дамата Емили Джоузефин Милс (доскоро – Емили Йорданова ). Тя известна като „ Тротинетката “, тъй като неведнъж е карала електрическа тротинетка с висока скорост по автомагистралата. Вече не го прави.

Чеченеца назовава себе си по този начин, тъй като по външен тип и държание прилича проруските чеченски бойци на Рамзан Кадиров . Заедно с Куката той се снима във видеоклипове, в които се възхваляват оръжията, парите и грубата мъжка мощ.

След като по случая се подвигна звук, Чеченеца, Куката и Емили в безчинство. Те останаха в ареста за непрекъснато. Самосезира се и Комисията за отбрана от дискриминация , а Съветът за електронни медии (СЕМ) разгласява, в която остро осъди „ бруталното тъпчене на хуманността и откритата проява на безсърдечие към хора със специфични потребности “.
Акцентирането най-вече върху присъединяване на Емили на собствен ред породи дискриминационно отношение.
Акцентирането най-вече върху присъединяване на Емили на собствен ред породи дискриминационно отношение. Негови обекти станаха транс хората, правозащитните организации и една политическа мощ.

Трансфобските настроения в България се усилиха още повече. Те към този момент бяха на процедура институционализирани, откакто Върховният касационен съд анулира опцията за смяна на гражданския пол на транс хората.

Фактът, че през 2021 година Емили беше номинирана за премиите „ Човек на годината “ на Българския хелзинкски комитет ( БХК) стана мотив за поредна акция против тази организация, а с това – и против правозащитния бранш. Фалшивата вест, че Емили е станала „ Човек на годината “ на БХК, беше публикувана и от.

Истината е, че и не е получила премия. Това се е случило преди началото на деянията ѝ, които биха създали номинацията неприемлива.

Косвени вреди имаше и за „ Демократична България “ (ДБ), защото Емили е агитирала да се гласоподава за тази коалиция. Равните права на ЛГБТИ+ хората срещат най-голяма (макар и недостатъчна) точно измежду политици от Демократична България.
Защо тази съпротива е подправена? При дискриминираните групи прегрешението на един от членовете им се вменява като виновност на цялата група.
При дискриминираните групи прегрешението на един от членовете им се вменява като виновност на цялата група. При постъпките на представителите на болшинството не е по този начин. Ето за какво присъединяване на Емили във видеото „ оставя леке “ върху всички транс хора, а това на останалите (поне) четирима мъже не се написа на сметката на мъжете като такива.

А точно токсичната неустрашимост, която хора като Чеченеца и Куката символизират, издига в фетиш здравите и „ естествените “ хора и дехуманизира невписващите се в тези шаблони.

По-сериозният проблем е на институционално ниво и се състои в съвсем изчезналото обществено включване на хората със специфични потребности, умствени увреждания, а и с увреждания въобще.

За разлика от видеото в пловдивския мол, на Амнести интернешънъл не стана вест. В него се напомня, че част от хората с умствени увреждания в България са лишени от право на глас, че Европейският комитет за попречване на изтезанията приканва България да усъвършенства изискванията в домовете за обществени грижи, а управляващите дават обещание да закрият институциите за възрастни с увреждания, само че не оферират тяхна смислена опция.

С други думи – страната подлага хора с увреждания на мъчение.

Този факт е добре прочут. За него са правени голям брой документални филми и репортажи, а неправителствени организации, в частност точно БХК, сигнализират непрекъснато.

Ето за какво бурното отвращение от клипа в пловдивския мол някак не е пропорционално. Излиза, че дехуманизацията е позволена, стига да не се случва там, където хората си вършат шопинга.
Втората подправена съпротива: организациите за отбрана на дами от принуждение против дамите, които са призвани да избавят
На 6 април вечерта полицията откри натрупа на 32-годишната Кристина Благоева . Заподозрян за убийството е някогашният ѝ другар Калоян Каймакчийски . Според досегашната информация тя е убита с револвер, благосъстоятелност на служителка в Министерството на защитата.

Самата жертва била наясно с заплахата да бъде убита. Затова е оставила преди убийството си записка на работното си място с името на Каймакчийски, която да насочи следствието, в случай че нещо се случи с нея.

Когато Калоян Каймакчийски е почнал да заплашва и да следи Кристина Благоева, тя се е обърнала към неправителствената организация „ Асоциация Анимус “, която оказва помощ на дами, потърпевши от принуждение.

Психолозите, работили с Благоева, са решили, че тя е в сериозен риск, защото Каймакчийски има две предходни условни присъди – за подпалването на колата на брата на своя някогашна другарка и за отправяне на закани за ликвидиране към нея. По Каймакчийски след това е оправдан.

Въпреки че от „ Асоциация Анимус “ са посъветвали Кристина Благоева да се обърне към полицията, тя не го е направила.

Според някогашния шеф на Национална работа „ Полиция “, чиято позиция получи необятно медийно отразяване, жертвата е щяла да бъде сигурно избавена, в случай че се беше обърнала към полицията. Той упрекна „ Анимус “, че не е съдействала за връзка сред Благоева и органите на реда.
„ Асоциация Анимус “ беше сложена в обстановка да се оправдава за какво не е предотвратила гибелта на младата жена.
Така „ Асоциация Анимус “ беше сложена в обстановка да се оправдава за какво не е предотвратила гибелта на младата жена.

Това прочее не е първата и не е най-сериозната офанзива против тази организация. В разгара на акцията против Закона за обществените услуги през есента на 2019 година пред офиса на „ Анимус “ имаше митинг против активността ѝ, а чиновници на организацията получаваха закани за живота си.
Защо и тази съпротива е подправена?
В България приблизително по една жена на седмица бива убита от сегашен или някогашен брачен партньор или сътрудник. За тези случаи даже не се води публична статистика, а броя се дефинира по информация от медийни изявления.

В голямата част от случаите жертвата не се е обръщала за помощ към Неправителствени организации. Междувременно организации като „ Асоциация Анимус “ са помогнали на доста дами да спасят живота си.

Убитата Кристина Благоева е нямала право да изиска ограничаваща заповед, защото не е живеела със обвинения и Законът за отбрана от домашното принуждение не пази хора като нея. А не пази, тъй като той отразява една остаряла визия за човешките взаимоотношения.

Жертвата е можела да се обърне само към полицията, без гаранция, че последната ще събере задоволително доказателства за сериозността на заканите против нея.

Освен това Калоян Каймакчийски към този момент е бил осъждан за същото. И се е отървал. Каква е гаранцията, че този път е щял да бъде спрян?

Ако се беше обърнала към полицията, Благоева щеше да бъде юридически в същата обстановка, в каквато бяха убитите от свои съседи Иво Андреев и Иван Владимиров – Нав. Фактът, че те неведнъж са алармирали полицията за заканите за живота си, не ги е избавил.
Хвърлянето на виновността върху представители на дискриминирани групи и върху неправителствения бранш отвлича вниманието от систематичните проблеми.
Между тези две убийства и това на Кристина Благоева прочее има още нещо общо. И то е в потреблението на оръжие на сегашен или някогашен чиновник на силова конструкция. Защо се убива със служебни оръжия е тематика, която също убягва от публичното внимание.

Накратко, хвърлянето на виновността върху представители на дискриминирани групи и върху неправителствения бранш отвлича вниманието от систематичните проблеми.

А точно систематичните проблеми са най-големият проблем както хората със специфични потребности в България, по този начин и дамите в риск от принуждение.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.