Кеворк Кеворкян гледа БНТ и възкликна: ПОГРЕБЕНИЯ“. Легендарният журналист и

Кеворк Кеворкян гледа БНТ и възкликна: „ПОГРЕБЕНИЯ“

Кеворк Кеворкян гледа Българска национална телевизия и възкликна: „ ПОГРЕБЕНИЯ “. Легендарният публицист и дълготраен водещ в публичната телевиция стартира седмичния си пост точно с признанието, че откакто е гледал публицистичното предаване „ Панорама “ по Българска национална телевизия се е размислил за единението и обединяването ни като народ. Защо обаче е поставил заглавието на разбора си „ ПОГРЕБЕНИЯ “, прочетете в поста му.

SafeNews разгласява текста без редакторска интервенция:

ПОГРЕБЕНИЯ Бойко Василев ( “Панорама, 17 май) разчовърка тематиката за „ единението “, което сякаш все преследваме, все се напъваме да го обговорим, най-малко това – а то все си остава един мираж. За нашите политици, които са си истински канибали, ненужно изпитание е да размишляват за някакво „ единство “. Народа пък изначално си е наясно, че то от дълго време е отпътувало нанякъде. Да не досаждаме ненужно на Историята за образци. Не би трябвало ли да се тревожим за един Народ, който се сплотява единствено към футболни мачове, както се случи през лятото на 1994-а – а в останалото време всеки се уединява в своето си кьоше и даже е удовлетворен, че е самичък, никой не го тормози с шантави хрумвания. Това е едно симулирано единство, нищо повече. След „ Промяната “ през 89-а, изключително в първите дни след нея, станахме очевидци на някакво безредно площадно „ единство “ – Народа се разцепи на две тълпи, които се гледаха свирепо. „ Червените “ бяха доста повече от преди малко пръкналите се „ сини “ – и, след всички фокуси на идващите три десетилетия, в последно време „ алените “ още веднъж са повече от „ сините “, най-малко що се отнася до изборните резултати на ДСБ. Що за номер беше тогава въпросната Промяна? Преживяхме и продължаваме да претърпяваме една ненормална история – и, в последна сметка, „ демократи “ останаха единствено едрите капиталисти, в случай че не броим политиците-преструванковци. А Народа къде остана? Наивно сме увлечени по всякакви митове – като тази за Кубрат и синовете му – и урока, който той им дава със снопа стрели. Не ни смущава събитието, че тази легенда съществува и в историята на други нации, както и това, че тя е порядъчно обикновена, като за невъзприемчиви възпитаници. Толкова невъзприемчиви се оказваме в действителност и ние – в края на краищата, на няколко хански момъка можеш да им налееш нещо в кратуните – ами на цялостен народ? А и този надпис на фасадата на Парламента, с който се гевезим – той не разсънва никакъв почит, гледаме на него като на „ остаряла ряпа “ – по този начин наричал Чърчил изветрелите политици. Отгоре на всичко, знае се, че „ ряпата “ е взета на заем от белгийците. Защо са го създали тогавашните ни първенци? Урокът на Кубрат би трябвало да е попил в някое кьоше на гена ни, само че сме привикали на помощ белгийците. Още не са се сетили нашите главанаци да надуят гайдите в Брюксел, днешният, че сме по-белгийци от белгийците. Ние сме по от всичко. Не е неприятно понякога да си припомняме цялостната си неприспособимост за „ единство “, „ заедност “ и пр. Е, би било редно, в случай че най-малко се загатва и кой аргументи това злополучие на народеца ни, кой го осакати в допълнение. Във въпросната „ Панорама “ учен Георги Марков ни подсети, че и цар Фердинанд е забил един ръждив гвоздей в разпънатото на кръст „ Единение “. Хора като този наш превъзходен историк са нужни на малките екрани, само че рядко ги чуваме, тъй като те са рискови за тях. Ето какво сподели той: Фердинанд влиза в Първата международна война, откакто Вилхелм Втори му дава обещание пожизнено заплащане, което и получава. Няколко години по-рано, взема два милиона златни франка от император Николай Втори, с цел да се включи в Балканския съюз под патронажа на Русия. Сега върви акция Фердинанд да бъде заровен тук – поставя му се, „ европеизирал “ е България, свалил е цървулите й, най-малко тези на софийския „ хайлайф “. Според Марков, поради едни шест години не трябва да се зачертават останалите 25 години от царуването му. Равносметката обаче на шестте години е: три войни и две национални произшествия. Сякаш към този момент дефинитивно е забравено и по какъв начин е „ европеизирал “ Българската Съдба със упоменатите далавери. Те също са причина – отвън всичко останало – и през днешния ден извън да гледат на нашите настоящи първенци като на конекрадци, подготвени на всевъзможни измамничества. А по какъв начин гледат на Народа въобще да не се замисляме – тъй като и унижението може да се понесе в някакви лимити. Щом Царят им търгува с войни, какво да приказваме за простолюдието. Тази мерзка визия също ни тика към единство – Единение в Унижението. И каква е тогава разликата сред Царя – търговец на войни – и някой комуняга, който се е надупил пред московците, с цел да ни признаят за руска република, примерно, или просто да ни уважат телесно – ей по този начин, като рутинно щампосване на нашата преданост. Лоялни лоясали задници – през тях постоянно е вървяло единението наше. Интересно, помнят ли се въобще двете далаверки на Фердинанд? След едната той строи двореца „ Врана “ – с парите от рушвета, който получава, с цел да ни съюзи с Русия. Ей по този начин „ Врана “ става негова. За да се запази паметта за европеизирането ни, в рамките на двореца може да се построи мемориал за починалите във купените войни, т.е. – на директните жертви на далаверите царски. Или една костница, която да побере останките на жертвите. Така ще бъде реализирано равновесието, към което приканва всяко единство. Така ще бъде обяснена и следващата особеност в нещастните български сметки – в които 6 е явно повече от 25. 25 години на трандафорите и цилиндрите – против 6 години на безименните жертви, от които изтича българска кръв. Изтича и концепцията за някакво „ единство “. И в този момент се европеизирме – отново и отново, още веднъж и още веднъж. И отново се лее кръв, само че невидимо. Някой по-коравосърдечен дописник би трябвало да пресметна до какво/до къде ни е довела и ще продължава да ни влачи следващата европеизация. А в случай че някой си фантазира, че не се лее отново кръв, надълбоко бърка – сметките ни са още веднъж криви, тъй като различен върти калема. Ако Кубрат беше схванал, каква милостиня ни чака, въобще нямаше да си направи труда да поучава синовете си. Дупедавството постоянно ще бъде харесвано от първенците ни – в този момент пък, след коментара на Марков, ще бъде припомнено и от срамната сянка на един цар. Кошлуков би трябвало да се сети – а и да посмее – да учреди в Българска национална телевизия един фонд/Мемориал „ Пазители на Паметта “. Но би трябвало да се внимава той да не попадне в ръцете на някои от тези лай.ари, които старателно пренаписват Историята. Първо удостоверение в този Фонд може да бъде изявлението с Георги Марков. „ Как се купуват войни “ – могат по този начин да го нарекат. Няма за какво да се заблуждаваме, сега това ще бъде един безсилен глас, заглушаван старателно от царедворци от всевъзможен порядък. Но, все пак, ще го има. И някой ден ненадейно може да пробие мерзката тишина, наложена от Заличителите – и по този начин ще свърши своята работа. Не ни би трябвало някакво фантазно „ единство “ – трябват ни гласовете на Паметта. Това трябваше да внуши Кубрат на синовете си – да помнят. Когато през седемдесетте години излязоха спомените на Добри Ганчев за княжеското/Фердинандовото време, те провокираха същински възторг. Читателите бяха смаяни от някои дивотии на Фердинанд, който е европеизирал от време на време по прекомерно гаменски метод тукашните туземци. Спомените вършеха работа на онази власт – и въпреки всичко тя беше спазила завета на Ганчев те да не се разгласяват по-рано от посочената от него дата. Това беше необичайно. Появата им можеше да бъде призната и като епизод от късото разведряване, най-малко в книгоиздаването. Приблизително по същото време излязоха и „ Строителите “ на Симеон Радев. Няколко години по-късно щеше да стартира и най-после да прегрее и залисията към 1300 годишната ни история, поради която „ московците “ по този начин скърцаха със зъби, че се чуваше чак до София. Тук е неизбежно да си напомним и Лайпцигския развой, когато в защитната си тирада Г. Димитров споделя: „ По времето, в което немският император Карл V е приказвал на немски единствено с конете си, във „ варварска “ България, апостолите Кирил и Методий са основали и популяризирали българската книжовност “. Е, хубаво, всекиму се поставя известно вманиачване в Историята му – и, въпреки всичко, в случай че сме толкоз велики, по какъв начин един митоман потегля да ни европеизира с един колосален бартер: няколко милиона златни лв. в подмяна на хилядите избити български мъже. Велики ли сме – или не? Доставихме ли книжовност на славянската общественост – до момента в който някои образоваха конете си? Колко време ще мине, до момента в който издърпат и тази ни заслуга и я подарят на македонците – и това е несъмнено, щом Путин към този момент го подметна. Пробити сме отвред – и какво друго ни остава, с изключение на сами да погребваме Историята си парче по парче, да се помиряваме, че 25 – тези 25! – са повече от 6. Емиле, отваряй ковчега на забравата: дано си погребват Фердинанд – а ти обезпечи едно възкресение на Истината. Номер едно в Истинския Поменик: Георги Марков, „ Панорама “, 17 май 2024 година. Макар че нямам доверие това да се случи.. *** Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.