Шефката на СЕМ може да е за смяна, но не тя е проблемът
Задочният вербален дуел сред министър-председателя Николай Денков и председателката на Съвета за електронни медии Соня Момчилова слага няколко въпроса. Да стартираме с философския, който е и юридически.
Имат ли право медиите да лъжат? Денков споделя: “не ”, Момчилова - “да ”.
И двамата са прави. Медиите нямат морално право да лъжат, тъй като публиката им има вяра. Те нямат и интерес да лъжат, тъй като доверието на публиката е основният им капитал. Но в случай че лъжат, това не е закононарушение - най-малко съгласно българския закон. Свобода на медиите значи и че те са свободни и да лъжат, като, несъмнено, носят следствията от това.
Тук би трябвало да отворим най-малко две скоби. Първата е, че има медии, които не служат за информиране, а за развлечение. Тяхната публика не желае непременно да знае истината, а да се развлича, да “убива времето ”. Затова тя им прости, в случай че послъгват. Ако някой обаче се почувства афектиран или набеден от лъжите им, той е в правото си да ги съди.
Второ, медиите също могат да бъркат, т.е. да се заблудят и да “излъжат ” несъзнателно аудиторията си. Признавайки тази човешка уязвимост, една от водещите медии в света, Асошиейтед прес, заобикаля да приказва за “обективност ” (objectivity), която допуска и безпогрешно знание. АП предпочита да изисква от публицистите си “честност ” (fairness), която допуска добросъвестно изпитание да се доближи до истината, показване на другите гледни точки, задаване на всички въпроси.
Какво могат и какво не могат медиите при демокрацията? Краткият отговор е, че медиите могат всичко, което не им е неразрешено по закон. Българският закон афишира за закононарушения обидата, клеветата, проповядването на тоталитарни идеологии, апелите към принуждение и война (вижте за повече детайлности главата в Наказателния кодекс, озаглавена “Престъпления против мира и човечеството ”). Строго видяно, лъжата в медиите е морално укорима постъпка, само че не и закононарушение.
За промяна ли е госпожа Момчилова, както дава да се разбере министър председателят? Да, само че не тъй като се оправдава лъжите в медиите (или най-малко по този начин изглежда). А тъй като в държавните (за съзвучие наричани у нас " национални " или " публични " ) медии зеят големи дупки, през които тече щедро проруска агитация. Тя непрекъснато припомня за цитираната глава от Наказателния кодекс. Госпожа Момчилова не е задължена да преследва безбройните неистини в многочислените медии в България, само че е длъжна да следи електронните и изключително националните, които са предмет на специфична законова регулация.
От чисто морална и професионална гледна точка, създателят на тези редове счита, че има по-подходящи експерти да оглавяват българския медиен регулатор от авторката на стихове от рода на “Ще ти скъсам гъза ”.
Ще се промени ли нещо, в случай че Момчилова бъде заменена? Най-вероятно не. Защото не тя е казусът, а законът за електронните медии, а като разследване от него - и самата природа на Съвет за електронни медии. Този орган не служи на обществото, а на политиците. Избират го президентът и Народното събрание, депутатите дефинират шефа му, затова той е огледало на политическата обстановка. Драгите фенове, слушатели и читатели нямат думата. Те не са субекти, а обекти на Съвет за електронни медии. Каквото той, т.е. политиците, разрешат, това обществото гледа и слуша. Журналистическото съсловие също няма думата.
Какво да се прави със Съвет за електронни медии? Моят къс отговор е: Да се закрие и след него да се мине с хлорна вар (в преносния смисъл). Но мисля, че и в дословния не би навредило.
Още при втората Европейска комисия, ръководена от Жозе Барозу, тогавашният комисар по връзките (официално по цифровата стопанска система и общество) Гюнтер Йотингер даде да се разбере, че не има вяра в независимостта на българския медиен регулатор. Оттогава се смениха две комисии и доста цели, само че Съвет за електронни медии си остана подобен, какъвто и днес - български проблем, което не му пречи да бъде и европейски - от позиция на съветската агитация, която тече около него като пълноводна река.
Работа ли е на министър-председателя да се занимава с председателката на Съвет за електронни медии? Не. Негова работа е да разпореди на отрасловите си министри план за нов закон за електронните медии и нов регулатор, в чиято самостоятелност нито българите, нито приятелите ни в Брюксел няма да се съмняват. И да не си прави илюзии, че прокарването на подобен закон ще бъде елементарно. Защото той ще засегне преди всичко ползите на тези, които крепят правителството на власт. Сегашният Съвет за електронни медии им е доста по-удобен от възможен самостоятелен регулатор.
Така че Денков да не се гневи на Момчилова. Тя е артикул на същата обстановка, на която е артикул и неговият некоалиционен кабинет. Ама разрешавала да се лъже? А да не би министрите и депутатите към Денков все истината да са говорили?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Имат ли право медиите да лъжат? Денков споделя: “не ”, Момчилова - “да ”.
И двамата са прави. Медиите нямат морално право да лъжат, тъй като публиката им има вяра. Те нямат и интерес да лъжат, тъй като доверието на публиката е основният им капитал. Но в случай че лъжат, това не е закононарушение - най-малко съгласно българския закон. Свобода на медиите значи и че те са свободни и да лъжат, като, несъмнено, носят следствията от това.
Тук би трябвало да отворим най-малко две скоби. Първата е, че има медии, които не служат за информиране, а за развлечение. Тяхната публика не желае непременно да знае истината, а да се развлича, да “убива времето ”. Затова тя им прости, в случай че послъгват. Ако някой обаче се почувства афектиран или набеден от лъжите им, той е в правото си да ги съди.
Второ, медиите също могат да бъркат, т.е. да се заблудят и да “излъжат ” несъзнателно аудиторията си. Признавайки тази човешка уязвимост, една от водещите медии в света, Асошиейтед прес, заобикаля да приказва за “обективност ” (objectivity), която допуска и безпогрешно знание. АП предпочита да изисква от публицистите си “честност ” (fairness), която допуска добросъвестно изпитание да се доближи до истината, показване на другите гледни точки, задаване на всички въпроси.
Какво могат и какво не могат медиите при демокрацията? Краткият отговор е, че медиите могат всичко, което не им е неразрешено по закон. Българският закон афишира за закононарушения обидата, клеветата, проповядването на тоталитарни идеологии, апелите към принуждение и война (вижте за повече детайлности главата в Наказателния кодекс, озаглавена “Престъпления против мира и човечеството ”). Строго видяно, лъжата в медиите е морално укорима постъпка, само че не и закононарушение.
За промяна ли е госпожа Момчилова, както дава да се разбере министър председателят? Да, само че не тъй като се оправдава лъжите в медиите (или най-малко по този начин изглежда). А тъй като в държавните (за съзвучие наричани у нас " национални " или " публични " ) медии зеят големи дупки, през които тече щедро проруска агитация. Тя непрекъснато припомня за цитираната глава от Наказателния кодекс. Госпожа Момчилова не е задължена да преследва безбройните неистини в многочислените медии в България, само че е длъжна да следи електронните и изключително националните, които са предмет на специфична законова регулация.
От чисто морална и професионална гледна точка, създателят на тези редове счита, че има по-подходящи експерти да оглавяват българския медиен регулатор от авторката на стихове от рода на “Ще ти скъсам гъза ”.
Ще се промени ли нещо, в случай че Момчилова бъде заменена? Най-вероятно не. Защото не тя е казусът, а законът за електронните медии, а като разследване от него - и самата природа на Съвет за електронни медии. Този орган не служи на обществото, а на политиците. Избират го президентът и Народното събрание, депутатите дефинират шефа му, затова той е огледало на политическата обстановка. Драгите фенове, слушатели и читатели нямат думата. Те не са субекти, а обекти на Съвет за електронни медии. Каквото той, т.е. политиците, разрешат, това обществото гледа и слуша. Журналистическото съсловие също няма думата.
Какво да се прави със Съвет за електронни медии? Моят къс отговор е: Да се закрие и след него да се мине с хлорна вар (в преносния смисъл). Но мисля, че и в дословния не би навредило.
Още при втората Европейска комисия, ръководена от Жозе Барозу, тогавашният комисар по връзките (официално по цифровата стопанска система и общество) Гюнтер Йотингер даде да се разбере, че не има вяра в независимостта на българския медиен регулатор. Оттогава се смениха две комисии и доста цели, само че Съвет за електронни медии си остана подобен, какъвто и днес - български проблем, което не му пречи да бъде и европейски - от позиция на съветската агитация, която тече около него като пълноводна река.
Работа ли е на министър-председателя да се занимава с председателката на Съвет за електронни медии? Не. Негова работа е да разпореди на отрасловите си министри план за нов закон за електронните медии и нов регулатор, в чиято самостоятелност нито българите, нито приятелите ни в Брюксел няма да се съмняват. И да не си прави илюзии, че прокарването на подобен закон ще бъде елементарно. Защото той ще засегне преди всичко ползите на тези, които крепят правителството на власт. Сегашният Съвет за електронни медии им е доста по-удобен от възможен самостоятелен регулатор.
Така че Денков да не се гневи на Момчилова. Тя е артикул на същата обстановка, на която е артикул и неговият некоалиционен кабинет. Ама разрешавала да се лъже? А да не би министрите и депутатите към Денков все истината да са говорили?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ