От „Една българка“ до Историческия парк
„ Селянката се окахъри, да имаше криле, щеше да го вземе и да хвръкне с него “. По този откъс от описа „ Една българка “ на Иван Вазов разсъждаваха седмокласниците на въпрос от изпита от националното външно оценяване по български език и литература. От тях се изискваше с 3-4 фрази да напишат какво внушават думите от V глава на творбата. На актуален тийнейджърски език това се превежда като „ Старата чанта е в биг трабъл, брат, да можеше да стигне до Терминал 2, че да дисапирнат и двамата, брат... “
....
Тази година имах празник. Навърших 50. А на изпита на седмокласниците се падна „ Една българка “. Когато аз бях 7-и клас, а това беше доста от дълго време, и на мен ми се падна „ Една българка “.
Толкова от дълго време беше, че освен нямаше интернет, а и никой не фантазираше, че е допустимо да има. То още Тодор Живков беше на власт и никой не подозираше, че след година ще падне, та камо ли да се занимава с мечти, че един ден ще имаме джиесеми, обществени мрежи, нискотарифни самолетни компании, френско сирене, датска бира и китайски нудли, дънки, маратонки, кредитни карти и хоумофис с виртуален чат. Имаше единствено два типа кашкавал, банани по Нова година (даже Коледа нямаше), корекоми и „ Изаура “. И „ Една българка “. Но даже тогава, в тези динозавърски времена, изучаваното по литература затрудняваше всичките ми връстници от панелните блокове, за които селската идилия бе единствено прелестен спомен от ваканцията на село при баба.
Всички тези литературни баби, моми, момци, цървули, галоши, гайди, волове, сърпове и чукове бяха някакъв успореден свят, който ние, днешните 50-годишни, най-малко бяхме зървали при бабите или прабабите си. Аз, да вземем за пример, съм виждала стан в приложимост, прабаба ми имаше и тъчеше от време на време. Но не съм виждала, камо ли хващала сърп. Всеки път, когато трябваше в учебно заведение да обмислям над някоя Пенка със сърпа на равнищата, трябваше да се възнамерявам кое беше сърп и кое чук (щото такива бяха времената – на сърп и чук, за които най-малко бях запомнила, че са разнообразни от Чук и Гек). Е, през днешния ден към този момент животът ме понаучи на туй-онуй и постоянно се е налагало да хвана някой чук вкъщи, само че за 50 години по този начин и не съм виждала сърп в нечие домакинство. Само в музея.
Разбира се, аз и рицарска ризница не съм виждала в приложимост, и черешово топче, и съветска тройка или същински барон, само че това не ми пречи да разбирам творби с тяхно присъединяване. Просто съм ги чела, когато съм била подготвена за тях.
Въпросът в действителност не е дали да се учат и препитват разкази като „ Една българка “, а по кое време. Колкото по-архаичен е езикът и изцяло изчезнала описаната действителност, толкоз повече подготовка и познания са нужни, с цел да бъде разбрано едно произведение.
Както в математиката, преди да стигнеш до уравненията, научаваш таблицата за умножение, по този начин и в литературата – преди да посегнеш към текст с диалектни думи, отпаднали от приложимост термини и несъществуващи към този момент изрази, би трябвало да си квалифициран за епохата, нравите, бита и диалекта. Никой не чака от 13-годишните да четат Толстой, Кафка или Стайнбек. Има време и за тях. Специално Вазов има превъзходни творби, които могат да се четат от всеки и във всяка ера, само че като че ли преднамерено множеството от тях не се учат в учебно заведение. Например пиесите му са вълнуващи, четивни и също се занимават с българската страна, само че не със селското ѝ битие.
Българското учебно заведение е заседнало при започване на ХХ век, когато става дума за литературата и даже и да е съумяло да се оттърве от комунистическата идеология, не се и пробва да преразгледа селската такава. А тя съществува и също е плод на тодорживковата България, когато той и съпартийците му издигнаха селото в фетиш и възпитаваха ненавист към градското като към буржоазно и нездравословно.
И в случай че при започване на ХХ век над 80% от българското население е селско и тъкмо тази подборка от литературата е най-близко до тях, то век по-късно над 80% от българите са родени и живеят в градове, родителите им са родени и живеят в градове и от генерации са носители на градска просвета. Светът на баба Илийца през днешния ден е към този момент преносен и изисква повече подготовка – просветителна и даже житейска, с цел да стигнеш до посланията му.
За днешните тийнове е по-лесно да схванат Смирненски, Гео Милев или Лилиев, в случай че ще седим в предишното, в сравнение с баба Илийца на Вазов. Макар че главните полезности, които възпитава у нас литературата и които се преподават и с разкази като „ Една българка “ – човечност, обич, всеотдайност, добрина, поддръжка, храброст, борбеност са неотменими и непроменени и до през днешния ден.
Просто по-лесно ще бъдат разбрани от седмокласниците с творби, за които не са нужни спомагателни часове за превод и тетрадки-речници. Когато магията на литературата, геният на писателя, вълшебството на построения от него свят, не се препъват в големи трудности на чисто езиково равнище, карайки децата да считат, че четенето е комплицирана, сложна, скучна и ненужна активност. Пък по-натам, когато са усвоили главното с близки до техния свят творби, ще могат да схванат и тези, които са писани в други времена, в различен подтекст, в един напълно друг свят, от който през днешния ден в чисто веществен аспект не е останало съвсем нищо. Или се намира единствено в музеите, само че това кое е положително и кое - зло си остава същото.
Ако ние сами издигаме стени и удължаваме пътя към усвояването и одобряването на общите ни полезности, дано не се чудим, че патриотизмът ни през днешния ден е „ Исторически парк “, подправени национални носии и ориенталски попфолк, полезностите ни са най-големият стълб, най-дългото хоро и най-витата баница, а българското е знак на нещо доста комплицирано за разгадаване, нуждаещо се от превод, екзотично, друго от останалия свят, завалено, своеобразно и отделящо ни от всичко и всички. А не сплотяващо като обичта към близък, готовността да постъпиш добре с друго човешко създание, помощта, трудолюбието, смелостта, правдата, персоналното великолепие и елементарната човешка добрина...
Тях би трябвало да преподадем първо. И то по този начин, че всички да ги схванат, възпитат и открият у себе си първо, а след това и в света към тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
....
Тази година имах празник. Навърших 50. А на изпита на седмокласниците се падна „ Една българка “. Когато аз бях 7-и клас, а това беше доста от дълго време, и на мен ми се падна „ Една българка “.
Толкова от дълго време беше, че освен нямаше интернет, а и никой не фантазираше, че е допустимо да има. То още Тодор Живков беше на власт и никой не подозираше, че след година ще падне, та камо ли да се занимава с мечти, че един ден ще имаме джиесеми, обществени мрежи, нискотарифни самолетни компании, френско сирене, датска бира и китайски нудли, дънки, маратонки, кредитни карти и хоумофис с виртуален чат. Имаше единствено два типа кашкавал, банани по Нова година (даже Коледа нямаше), корекоми и „ Изаура “. И „ Една българка “. Но даже тогава, в тези динозавърски времена, изучаваното по литература затрудняваше всичките ми връстници от панелните блокове, за които селската идилия бе единствено прелестен спомен от ваканцията на село при баба.
Всички тези литературни баби, моми, момци, цървули, галоши, гайди, волове, сърпове и чукове бяха някакъв успореден свят, който ние, днешните 50-годишни, най-малко бяхме зървали при бабите или прабабите си. Аз, да вземем за пример, съм виждала стан в приложимост, прабаба ми имаше и тъчеше от време на време. Но не съм виждала, камо ли хващала сърп. Всеки път, когато трябваше в учебно заведение да обмислям над някоя Пенка със сърпа на равнищата, трябваше да се възнамерявам кое беше сърп и кое чук (щото такива бяха времената – на сърп и чук, за които най-малко бях запомнила, че са разнообразни от Чук и Гек). Е, през днешния ден към този момент животът ме понаучи на туй-онуй и постоянно се е налагало да хвана някой чук вкъщи, само че за 50 години по този начин и не съм виждала сърп в нечие домакинство. Само в музея.
Разбира се, аз и рицарска ризница не съм виждала в приложимост, и черешово топче, и съветска тройка или същински барон, само че това не ми пречи да разбирам творби с тяхно присъединяване. Просто съм ги чела, когато съм била подготвена за тях.
Въпросът в действителност не е дали да се учат и препитват разкази като „ Една българка “, а по кое време. Колкото по-архаичен е езикът и изцяло изчезнала описаната действителност, толкоз повече подготовка и познания са нужни, с цел да бъде разбрано едно произведение.
Както в математиката, преди да стигнеш до уравненията, научаваш таблицата за умножение, по този начин и в литературата – преди да посегнеш към текст с диалектни думи, отпаднали от приложимост термини и несъществуващи към този момент изрази, би трябвало да си квалифициран за епохата, нравите, бита и диалекта. Никой не чака от 13-годишните да четат Толстой, Кафка или Стайнбек. Има време и за тях. Специално Вазов има превъзходни творби, които могат да се четат от всеки и във всяка ера, само че като че ли преднамерено множеството от тях не се учат в учебно заведение. Например пиесите му са вълнуващи, четивни и също се занимават с българската страна, само че не със селското ѝ битие.
Българското учебно заведение е заседнало при започване на ХХ век, когато става дума за литературата и даже и да е съумяло да се оттърве от комунистическата идеология, не се и пробва да преразгледа селската такава. А тя съществува и също е плод на тодорживковата България, когато той и съпартийците му издигнаха селото в фетиш и възпитаваха ненавист към градското като към буржоазно и нездравословно.
И в случай че при започване на ХХ век над 80% от българското население е селско и тъкмо тази подборка от литературата е най-близко до тях, то век по-късно над 80% от българите са родени и живеят в градове, родителите им са родени и живеят в градове и от генерации са носители на градска просвета. Светът на баба Илийца през днешния ден е към този момент преносен и изисква повече подготовка – просветителна и даже житейска, с цел да стигнеш до посланията му.
За днешните тийнове е по-лесно да схванат Смирненски, Гео Милев или Лилиев, в случай че ще седим в предишното, в сравнение с баба Илийца на Вазов. Макар че главните полезности, които възпитава у нас литературата и които се преподават и с разкази като „ Една българка “ – човечност, обич, всеотдайност, добрина, поддръжка, храброст, борбеност са неотменими и непроменени и до през днешния ден.
Просто по-лесно ще бъдат разбрани от седмокласниците с творби, за които не са нужни спомагателни часове за превод и тетрадки-речници. Когато магията на литературата, геният на писателя, вълшебството на построения от него свят, не се препъват в големи трудности на чисто езиково равнище, карайки децата да считат, че четенето е комплицирана, сложна, скучна и ненужна активност. Пък по-натам, когато са усвоили главното с близки до техния свят творби, ще могат да схванат и тези, които са писани в други времена, в различен подтекст, в един напълно друг свят, от който през днешния ден в чисто веществен аспект не е останало съвсем нищо. Или се намира единствено в музеите, само че това кое е положително и кое - зло си остава същото.
Ако ние сами издигаме стени и удължаваме пътя към усвояването и одобряването на общите ни полезности, дано не се чудим, че патриотизмът ни през днешния ден е „ Исторически парк “, подправени национални носии и ориенталски попфолк, полезностите ни са най-големият стълб, най-дългото хоро и най-витата баница, а българското е знак на нещо доста комплицирано за разгадаване, нуждаещо се от превод, екзотично, друго от останалия свят, завалено, своеобразно и отделящо ни от всичко и всички. А не сплотяващо като обичта към близък, готовността да постъпиш добре с друго човешко създание, помощта, трудолюбието, смелостта, правдата, персоналното великолепие и елементарната човешка добрина...
Тях би трябвало да преподадем първо. И то по този начин, че всички да ги схванат, възпитат и открият у себе си първо, а след това и в света към тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ