В информационния хаос БНТ е длъжна да бъде маркер на истината, заяви кандидатът за генерален директор Невена Андонова пред СЕМ
В изискванията на информативен безпорядък публичната медия е длъжна да бъде ориентир и поръчител за истината, съобщи Невена Андонова – претендент за общоприет шеф на Българската национална телевизия (БНТ). Тя показа визията си пред членовете на Съвета за електронни медии по време на изключително съвещание за избор на общоприет шеф на националната медия.
По думите на Андонова Българска национална телевизия разполага с запас да се оправи с огромна част от провокациите пред себе си. За тези, за които той не е задоволителен, малкия екран би трябвало да упорства за промени в нормативната рамка на финансирането си. За да избегне взаимозависимост от частни ползи, Българска национална телевизия следва да бъде виновна само пред страната като собствен публичен гарант, добави тя. „ В осведомителния безпорядък публичната медия е длъжна да бъде маркер на истината “, добави Андонова.
Тя уточни, че визията ѝ за бъдещето на малкия екран планува прецизно съблюдаване на професионалните стандарти, разширение на мрежата от кореспондентски бюра в чужбина, както и възобновление на документалистиката и проверяващата публицистика.
Андонова добави, че възнамерява да възвърне основаването на културно наличие в партньорство с водещи културни институции, като даде образец с телевизионния спектакъл и съдействие с Националния образен културен фонд.
В програмата ѝ е заложено още продуцирането на филми и сериали взаимно с национални и интернационалните сътрудници. По думите ѝ Българска национална телевизия би трябвало поредно да поддържа и цифровизира както златния, по този начин и настоящия си фонд.
Според Андонова Българска национална телевизия би трябвало да основава ясно позиционирано наличие за другите възрастови групи. Тя даде образец с стратегии за хората в третата възраст, за хора със характерни потребности, както и за деца и младежи, като акцентира желанието си да включва младежите в основаването на автентично наличие.
По думите ѝ част от задачата на Българска национална телевизия е да отстоява дела със важен публичен резултат. Тя означи, че наличието за онлайн портала на малкия екран не трябва да бъде просто копие на ефирната стратегия, а независима и развивана платформа.
Сред целите ѝ е и ясното профилиране и развиване на тематичните и нишовите канали с оптимално потребление на ресурсите на Българска национална телевизия. Според визията ѝ Българска национална телевизия 3 би трябвало да възвърне позициите си при отразяването на основни спортни събития, да поддържа по-малките спортни клубове и да основава истински просветителни формати за детския и младежкия спорт. По отношение на Българска национална телевизия 4 Андонова предлага каналът, който до момента беше ориентиран към българите в чужбина, да бъде преформатиран в стратегия „ Региони “, включваща гледните точки на българските малцинства в страната и историите от живота в провинцията.
Андонова съобщи, че има намерение да вкара структурни промени в управителния и в публичния съвет на малкия екран. „ Количественият рейтинг на Българска национална телевизия не е проблем “, уточни тя, като акцентира, че за публичната медия е по-важно да бъде уважавана и да се употребява с доверието на феновете.
В отговор на въпрос на Габриела Наплатанова по отношение на визията ѝ за кореспондентските бюра и любителското наличие, Андонова изясни, че предвижданата от нея любителска мрежа ще бъде формирана от българи, които да показват пред аудиторията живота на българските общности по света. По тематиката за районното наличие тя акцентира, че то е основна характерност на публичните медии и че в границите на стратегия „ Региони “ могат да се основат по-сериозни благоприятни условия за изява на районните центрове на Българска национална телевизия.
Андонова означи още, че съгласно нея онлайн наличието на малкия екран изостава по отношение на ефирното.
На въпрос на Галина Георгиева за възобновяване на проверяващата публицистика тя съобщи, че силата ѝ е в новинарските излъчвания и не е належащо да бъде обособявана в обособен сегмент. Запитана от Георгиева по отношение на финансирането, Андонова изрази мнение, че то следва да се реализира по норматив за единица програмно наличие, съгласуван с действителните разноски за качественото му произвеждане. Според нея Българска национална телевизия може да развива партньорства, като даде образец с акцията „ Голямото четене “, осъществена напълно с поддръжката на спонсори.
На въпрос на Георгиева по отношение на структурата на публичния съвет тя уточни, че желае той да действа като посредник сред медията и обществото. Андонова удостовери и готовността си да образува управнически екип.
В отговор на въпрос на Къдринка Къдринова за разширението на кореспондентската мрежа Андонова посочи, че възнамерява увеличение на личните кореспондентски бюра, като любителската мрежа е обособена идея. Тя добави, че има намерение да откри партньорства с малките екрани от Европейския съюз за радио и телевизия, както и с национални институции като Българска телеграфна агенция.
По отношение на кадровата политика Андонова разясни пред Къдринова, че възнамерява да усили екипа, зает със основаването на автентично наличие, за сметка на други действия. На запитването на Къдринова за обвиняването, че Андонова, когато е била програмен шеф на Българска национална телевизия, е отклонявала средства на малкия екран към нейна лична компания, Андонова отхвърли, че обвиняването има нещо общо с истината.
На въпроси на Пролет Велкова Андонова уточни, че новинарското отразяване би трябвало да обезпечава подтекст и памет, с цел да показва цялостната картина на събитията. Тя акцентира и смисъла на прозрачността в работата на Българска национална телевизия.
В отговор на въпрос на Симона Велева за финансирането на филмопроизводството Андонова съобщи, че е от значително значение Българска национална телевизия да резервира позицията си на копродуцент в плановете, в които взе участие, и да разшири тази активност. По думите ѝ сериалите са основен програмен сегмент за малкия екран.
Процедурата на избор на шеф на Българска национална телевизия бе замразена предходната година поради правосъдно дело, което завърши на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС), с което обезсили определение на Административен съд София-област за прекъсване осъществяването на решението на Съвет за електронни медии за избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия.
На същото съвещание членовете на Съвет за електронни медии позволиха всички тях до втория стадий - разглеждане на концепциите и документите на претендентите. Те взеха решение идващият стадий да бъде на следващия ден, 19 февруари, а на 20-и да бъде разгласен определеният претендент.
През ноември предходната година Административен съд София – област спря новата процедура за избор на общоприет шеф. Петима претенденти подадоха документи за поста общоприет шеф на Българската национална телевизия в Съвета за електронни медии. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Очакваше се новият общоприет шеф на публичната телевизия да бъде определен на 16 октомври, само че процедурата бе замразена.
Невена Андонова е български кино продуцент, сценарист и публицист. Тя е щерка на емблематичния български режисьор Методи Андонов и сестра на режисьорката Милена Андонова.
Има две висши образования - „ Българска лингвистика “ и „ Теория и история на културата " от Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Специализирала е в Съединени американски щати и Гърция.
Била е кореспондент и редактор във вестниците „ 1000 дни “ и „ Стандарт “, а по-късно става водещ и създател в Българската национална телевизия. Работи в предаването „ Панорама “, както и за културната стратегия „ Суматоха “. Назначавана е за програмен шеф на Българска национална телевизия през 2001 година, а по-късно и през 2008 година
Като продуцент печели премията за най-хубав филм в селекцията „ На Изток от Запад “ на 41-ия фестивал в Карлови Вари през 2006 година с режисирания от сестра й филм „ Маймуни през зимата “.
По думите на Андонова Българска национална телевизия разполага с запас да се оправи с огромна част от провокациите пред себе си. За тези, за които той не е задоволителен, малкия екран би трябвало да упорства за промени в нормативната рамка на финансирането си. За да избегне взаимозависимост от частни ползи, Българска национална телевизия следва да бъде виновна само пред страната като собствен публичен гарант, добави тя. „ В осведомителния безпорядък публичната медия е длъжна да бъде маркер на истината “, добави Андонова.
Тя уточни, че визията ѝ за бъдещето на малкия екран планува прецизно съблюдаване на професионалните стандарти, разширение на мрежата от кореспондентски бюра в чужбина, както и възобновление на документалистиката и проверяващата публицистика.
Андонова добави, че възнамерява да възвърне основаването на културно наличие в партньорство с водещи културни институции, като даде образец с телевизионния спектакъл и съдействие с Националния образен културен фонд.
В програмата ѝ е заложено още продуцирането на филми и сериали взаимно с национални и интернационалните сътрудници. По думите ѝ Българска национална телевизия би трябвало поредно да поддържа и цифровизира както златния, по този начин и настоящия си фонд.
Според Андонова Българска национална телевизия би трябвало да основава ясно позиционирано наличие за другите възрастови групи. Тя даде образец с стратегии за хората в третата възраст, за хора със характерни потребности, както и за деца и младежи, като акцентира желанието си да включва младежите в основаването на автентично наличие.
По думите ѝ част от задачата на Българска национална телевизия е да отстоява дела със важен публичен резултат. Тя означи, че наличието за онлайн портала на малкия екран не трябва да бъде просто копие на ефирната стратегия, а независима и развивана платформа.
Сред целите ѝ е и ясното профилиране и развиване на тематичните и нишовите канали с оптимално потребление на ресурсите на Българска национална телевизия. Според визията ѝ Българска национална телевизия 3 би трябвало да възвърне позициите си при отразяването на основни спортни събития, да поддържа по-малките спортни клубове и да основава истински просветителни формати за детския и младежкия спорт. По отношение на Българска национална телевизия 4 Андонова предлага каналът, който до момента беше ориентиран към българите в чужбина, да бъде преформатиран в стратегия „ Региони “, включваща гледните точки на българските малцинства в страната и историите от живота в провинцията.
Андонова съобщи, че има намерение да вкара структурни промени в управителния и в публичния съвет на малкия екран. „ Количественият рейтинг на Българска национална телевизия не е проблем “, уточни тя, като акцентира, че за публичната медия е по-важно да бъде уважавана и да се употребява с доверието на феновете.
В отговор на въпрос на Габриела Наплатанова по отношение на визията ѝ за кореспондентските бюра и любителското наличие, Андонова изясни, че предвижданата от нея любителска мрежа ще бъде формирана от българи, които да показват пред аудиторията живота на българските общности по света. По тематиката за районното наличие тя акцентира, че то е основна характерност на публичните медии и че в границите на стратегия „ Региони “ могат да се основат по-сериозни благоприятни условия за изява на районните центрове на Българска национална телевизия.
Андонова означи още, че съгласно нея онлайн наличието на малкия екран изостава по отношение на ефирното.
На въпрос на Галина Георгиева за възобновяване на проверяващата публицистика тя съобщи, че силата ѝ е в новинарските излъчвания и не е належащо да бъде обособявана в обособен сегмент. Запитана от Георгиева по отношение на финансирането, Андонова изрази мнение, че то следва да се реализира по норматив за единица програмно наличие, съгласуван с действителните разноски за качественото му произвеждане. Според нея Българска национална телевизия може да развива партньорства, като даде образец с акцията „ Голямото четене “, осъществена напълно с поддръжката на спонсори.
На въпрос на Георгиева по отношение на структурата на публичния съвет тя уточни, че желае той да действа като посредник сред медията и обществото. Андонова удостовери и готовността си да образува управнически екип.
В отговор на въпрос на Къдринка Къдринова за разширението на кореспондентската мрежа Андонова посочи, че възнамерява увеличение на личните кореспондентски бюра, като любителската мрежа е обособена идея. Тя добави, че има намерение да откри партньорства с малките екрани от Европейския съюз за радио и телевизия, както и с национални институции като Българска телеграфна агенция.
По отношение на кадровата политика Андонова разясни пред Къдринова, че възнамерява да усили екипа, зает със основаването на автентично наличие, за сметка на други действия. На запитването на Къдринова за обвиняването, че Андонова, когато е била програмен шеф на Българска национална телевизия, е отклонявала средства на малкия екран към нейна лична компания, Андонова отхвърли, че обвиняването има нещо общо с истината.
На въпроси на Пролет Велкова Андонова уточни, че новинарското отразяване би трябвало да обезпечава подтекст и памет, с цел да показва цялостната картина на събитията. Тя акцентира и смисъла на прозрачността в работата на Българска национална телевизия.
В отговор на въпрос на Симона Велева за финансирането на филмопроизводството Андонова съобщи, че е от значително значение Българска национална телевизия да резервира позицията си на копродуцент в плановете, в които взе участие, и да разшири тази активност. По думите ѝ сериалите са основен програмен сегмент за малкия екран.
Процедурата на избор на шеф на Българска национална телевизия бе замразена предходната година поради правосъдно дело, което завърши на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС), с което обезсили определение на Административен съд София-област за прекъсване осъществяването на решението на Съвет за електронни медии за избора на общоприет шеф на Българска национална телевизия.
На същото съвещание членовете на Съвет за електронни медии позволиха всички тях до втория стадий - разглеждане на концепциите и документите на претендентите. Те взеха решение идващият стадий да бъде на следващия ден, 19 февруари, а на 20-и да бъде разгласен определеният претендент.
През ноември предходната година Административен съд София – област спря новата процедура за избор на общоприет шеф. Петима претенденти подадоха документи за поста общоприет шеф на Българската национална телевизия в Съвета за електронни медии. Това са Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Невена Андонова и Милена Милотинова. Очакваше се новият общоприет шеф на публичната телевизия да бъде определен на 16 октомври, само че процедурата бе замразена.
Невена Андонова е български кино продуцент, сценарист и публицист. Тя е щерка на емблематичния български режисьор Методи Андонов и сестра на режисьорката Милена Андонова.
Има две висши образования - „ Българска лингвистика “ и „ Теория и история на културата " от Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". Специализирала е в Съединени американски щати и Гърция.
Била е кореспондент и редактор във вестниците „ 1000 дни “ и „ Стандарт “, а по-късно става водещ и създател в Българската национална телевизия. Работи в предаването „ Панорама “, както и за културната стратегия „ Суматоха “. Назначавана е за програмен шеф на Българска национална телевизия през 2001 година, а по-късно и през 2008 година
Като продуцент печели премията за най-хубав филм в селекцията „ На Изток от Запад “ на 41-ия фестивал в Карлови Вари през 2006 година с режисирания от сестра й филм „ Маймуни през зимата “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ