Все повече жени мениджъри изразяват мнението си за организациите, за

Все повече дами мениджъри показват мнението си за организациите, за които работят, коренно: напущат ги.     Дълго време преди този момент са давали всичко от себе си, питайки се какво още могат да създадат, с цел да бъдат оценени и да получат по-добри условия, сблъсквайки се с таван, който не им отваря път за измененията, за които се борят.   Лоялността има граници – това е генезисът на „ огромната разлъка “ на дамите с работата им, споделя в подкаст на McKinsey Ларейна Йи, старши сътрудник в консултантската компания, в диалог с сътрудниците си Алексис Кривкович и Лусия Рахили.   Те разискват последния отчет Women in the Workplace на McKinsey, който демонстрира, че дамите водачи сменят работата с най-високите темпове, които в миналото сме виждали, а по-младите дами, които занапред градят кариера, са подготвени да създадат същото.    Въпреки че са също толкоз амбициозни, колкото и мъжете, в доста компании дамите се сблъскват с насрещни ветрове, които им дават сигнали, че ще им бъде по-трудно да напредват. Жените също по този начин са подложени на доста повече „ омаловажаваща микроагресия “ и по-често преценката им е поставяна под подозрение.   Те вършат повече, с цел да поддържат благосъстоянието на чиновниците и обществената съгласуваност сред тях, само че тези старания остават недооценени. 

Какво би трябвало да знаят работодателите?   Че интензивната разлъка на дамите с работата им е сериозна наклонност даже в този комплициран стопански климат. И че не става въпрос просто за оперативно прегаряне.    Докато покриват следващия професионален маратон, дамите са по-склонни от своите сътрудници мъже да влагат в връзките и културата на работното място и да подхващат начинания за равнопоставеност, разнообразие и приобщаване. Онези цели, които по-голямата част от фирмите са разписали най-малко на хартия, знаейки, че те са значими за новото потомство чиновници. Истината обаче е, че единствено към една четвърт от корпорациите публично регистрират тези старания при оценките на успеваемостта, демонстрират данните на McKinsey.   Само 40% от дамите усещат благодарност за напъните си, свързани с построяването на по-здравословна и обективна корпоративна просвета, излиза наяве от подкаста на McKinsey.    Един от най-интересните заключения в действителност е, че на всяка една жена управител, която е била нараснала през 2022 година, две са решили да изоставен.    Жените чакат възвръщаемост на лоялността и напъните, които влагат на работното си място, споделя Алексис Кривкович, старши сътрудник в McKinsey. 

Отдавна приказваме за двойната промяна на дамите, обвързвана с непропорционално огромните домашен отговорности, без значение от равнището на приходите им по отношение на тези на сътрудниците им и без значение на какъв брой виновна (и тежка) позиция са се издигнали в своята организация, споделя тя.   Тъй като мъжете са по-склонни да се отхвърлят от въпросните домашен отговорности, дамите настойчиво ги носят на плещите си. А по време на Covid-19 пандемията, основала дълготраен хибриден модел на работа, тази двойна промяна се трансформира в тройна.   Към оперативния и домашен труд, дамите прибавиха и прочувствения – съгласно участничките в подкаста на McKinsey те се интересуват доста повече от сътрудниците си мъже по какъв начин се усещат директните им подчинени здравословно, какъв брой са натоварени и дали съумяват да съблюдават салдото сред професионалния и персонални си живот. Тя вършат това по метода, по който фирмите го изискват от тях. В последна сметка обаче не получават публично самопризнание и заплащане за това и си споделят „ Трябва ми по-добра договорка. “

Какво в действителност търсят дамите?   Едно от най-важните неща за тях е опцията да се развиват, да дават резултати и да напредват в компании, които им дават еластичен избор от кое място, по кое време и по какъв начин работят.    Това не значи, че желаят да работят отдалечено пет дни в седмицата. Жените правят оценка преимуществата на офиса, свързани с по-лесното създаване на екип и чувството за връзка с сътрудниците. Те обаче желаят да имат опцията в разнообразни моменти от кариерата си работната им седмица да наподобява друго и да имат независимост в метода към работния си режим, вместо да се оказват заложници на изстискваща ги кариера. 

Друг значим фактор за дамите е да имат действителна поддръжка при основаването на продуктивни екипи в хибридна работна среда и постоянно да получават противоположна връзка. На този декор отчетът на McKinsey демонстрира, че единствено 60% от дамите мениджъри считат, че получават потребни мнения от своите ръководители. Само 40% споделят, че висшият мениджмънт на компанията демонстрира интерес към кариерното им развиване. Само 50% споделят, че работят в среда, която предизвиква уважителното държание и обществената съгласуваност.  Какво могат да създадат фирмите?   Да измислят по какъв начин да ловят риба в цялостното езеро, най-просто казано.    При съществуването на старателно работещи дами мениджъри, които поставят спомагателни старания за всеки значим план и за построяването на здравословна работна среда и просвета, техните ръководители би трябвало да измислят механизми за заплащане, с цел да поддържат успеваемостта и ангажираността им.    Ако фирмите не подхващат дейности, рискуват да изгубят освен своите сегашни дами мениджъри, само че и идващото потомство дами с лидерски качества. Младите дами са още по-амбициозни и отдават по-голямо значение на справедливата работна среда, в която написаните на хартия полезности действително се следват. Гледайки по какъв начин към този момент зрелите дами са подготвени да се разделят с кариерата си поради правилата си, те са подготвени да създадат същото, безапелационни са създателите на McKinsey.   Честит Осми март!