Владимир ГЕОРГИЕВИ по море, и по суша. Накъдето се обърнеш

Владимир ГЕОРГИЕВ

И по море, и по суша. Накъдето се обърнеш - на всички места Борисов.
Всичко хубаво е от Борисов. Лошото - против Борисов.
Вече няма изходни визи, с цел да видиш Борисов. Откакто станахме член на Европейския съюз, членуваме и в Борисов.
Той въобще не е в България. Заобикаля я. Прокуратурата Му я надскача. Администрацията я пренебрегва. Престъпността я тероризира. За да просперира.
Копнеш в градината със сонда да извадиш вода - изскача Борисов. Пръсне дъждец от небето - отново той го излива сред нежните си дебели пръсти. Убавец! Той е и художник, футболист, китарист, лекар на науките, европеец, магнол, остроумен, шегоубиец и пожарникар от времето на Винету. Де що има пожар, от него е угасен. Ако да беше живороден тогава, и до през днешния ден динозаврите да се въргалят из планетата и да създават газ и нефт, а не без време да мрат от някакъв си астероид. Всеки огън се гаси с вестници: това се учи в академиите на Министерство на вътрешните работи.
Динозаврите не са го знаели. Защото не са изучавали науките в Магнаурската школа в Симеоново. И като резултат са измрели заради необразованост и липса на живот.
Отвсякъде - от север и от юг, от запад и от изток, изпод и от горната страна, отвориш ли прозорец, похлупак на тоалетна или капандура на покрив - виждаш Него! Малка е Европа, само че и небосклонът - също. Не могат в едно да поберат това лице и този тил, тлъстата външност, хитроумното плоскочелие, дребнавото самоуважение, обладаващо планети и галактики в интимността на дребната тясна Вселена.
Отредил Му е шефът на небето да има в този момент за в този момент единствено едно парче земя. Малко е - като една плесница длан. Но пък беше той и европредседател. Какво ли не прави човек за едно евро? И ръководител стана. Дойдоха европеидните тук, повеселиха се на шопския ни недостиг, пийнаха по тънката лайсна, извадиха по две стотатчки от джоба на всеки българин и си потеглиха по живо, по крепко, тъй като Той ги почете с обичайното Си гостолюбие. Макиавелистът, владетелят, дето с непозната пита помен прави.
Тук хората се борят за хляба си, дамите не могат или не желаят да родят, неравностойните мизеруват, пенсионерите гладуват, младите - бягат като от изчадие, само че Той... Той е над това. Не е известен. Ако знаеше, нямаше да е по този начин.
Той граничи с територията си, само че не живее в нея. Ходи там единствено по огромна потребност. В Народното събрание - също.
А споделят, че не живеем в монархия.
Кой го споделя в действителност? А да - това го прочетох на вътрешната част на вратата в публичната тоалетна. Или в Конституцията май.