130 години от създаването на първото музикално дружество в България - Лира, Русе
Веднага след Освобождението / 1878 г./ най- огромният и най- европейският град в България, Русе, отваря необятно вратите си за културата и в частност за музиката на Запада. Близостта на Русе с „ Малкия Париж, Букурещ, а посредством дунавския воден път и с прелестните столици Виена, Братислава и Будапеща дефинира интереса на неговите будни, образовани и предприемчиви поданици освен към стопанската система и търговията, само че и към театъра, изобразителните изкуства и музиката. Всъщност тук още през турско, когато Русе е столицата на Дунавската област/ вилает/, разпростряла се от Варна до Ниш, гостуват европейски музиканти. Предполага се, че на път за Константинопол е изнесъл концерт и великият Ференц Лист! Тук са били показани и първите оперни спектакли на гостуващата оперна натрупа на Масини от Италия. Затова напълно естествено се ражда и първото театрално-музикално сдружение у нас „ Лира”.
Създадено е преди 130 години по самодейност на Атанас Паунов, преподавател по музика в елитната класическа гимназия „ Княз Борис Първи” / същата, в която различен преподавател, по френски, Стоян Михайловски, ще напише химна „ Върви, народе възродени!”/, и техния сътрудник – учителя по литература и прочут български преводач и театрал Трифон Ц. Трифонов. Отначало сдружението се занимава с спектакъл и музика, само че по- късно, през 1907 година, когато се основава Русенският общински спектакъл / един от първите и най- положителни у нас / става единствено музикално и приема името Филхармонично сдружение „ Лира”.
В първите години към „ Лира” е образуван огромен мъжки хор – дирижира го Атанас Паунов. В репертоара му влиза световна и църковна музика, тъй като пее и в катедралния храм „ Света Троица”, управителен от пристигналия в Русе от Париж белоемигранта Иван Сорокин. През 1895 година към Дружеството е основан втори хор – „ Свети Георги”. Заедно с хоровата активност „ Лира” развива интензивно и интрументално- изпълнителска. Първият оркестър е салонен, с диригент - чехът Франтишек Кубичек, след това го поемат австриецът Франц Щрос и руснакът Алексей Шулговски.
През 1907 година стартира и постоянните концертни сезони на „ Лира”. Симфоничният оркестър, формиран извънредно от русенски музиканти /!/. Изнасят се стратегии с музика на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Менделсон, Дворжак, Чайковски, Вебер, Рубинщайн, Шуман. Диригенти са Димитър Харалампиев и Александър Йорганджиев, като изключително огромни са заслугите на втория. Маестро Йорганджиев е строителят на музикален Русе. Букурещки ученик, състудент и другар на фамозния диригент Джордже Джорджеску, той се отхвърля от огромната кариера в София и Букурещ и даже в Европа, с цел да работи до края на дните си в своя роден град. Участва в управлението на „ Лира”, съумява да приготви няколко генерации музиканти и да управлява хорове, оркестрови сформира, да концертира из страната като ослепителен виолончелист- виртуоз, а също и в камерни обединения с фамозни инструменталисти от столицата.
След Европейската война „ Лира” засилва активността си. На русенския концертен подиум постоянно гостуват нашите първи реализатори, които са към този момент европейски актьори: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Хаджиев, Саша Попов, Ана Тодорова, Мария Золотович, Тодор Мазаров, Цветана Табакова, Недялка Симеонова, Дуото Любен и Панчо Владигерови, Константин Попов, Васил Чернаев, Димитър Ненов, Констанца Кирова Васко Абаджиев, а също и доста гастрольори от Европа. От Русе излизат и редица огромни музиканти и актьори като: проф. Саша Попов, Стоян Брашованов, Георги Златев- Черкин, Ото Либих, Константин Попов, Мими Балканска, Николай Кауфман, Надя Шаркова, Райна Михайлова. Концертният живот в дунавската ни столица става още по- богат и забавен. Дружеството приготвя базата за основаването на държавните музикални институти в града, основани с дейната поддръжка на страната след 1944 година – Русенската опера /1949/, Русенската филхармония /1948 /, Музикалната гимназия /1959/, а също и на учредения от незабравимия Илия Темков / 1923 – 2002/ фестивал на симфоничната, кантатно-ораториалната и камерната музика „ Мартенски музикални дни”/ 1960/, считан през днешния ден за най-престижния у нас.
Създадено е преди 130 години по самодейност на Атанас Паунов, преподавател по музика в елитната класическа гимназия „ Княз Борис Първи” / същата, в която различен преподавател, по френски, Стоян Михайловски, ще напише химна „ Върви, народе възродени!”/, и техния сътрудник – учителя по литература и прочут български преводач и театрал Трифон Ц. Трифонов. Отначало сдружението се занимава с спектакъл и музика, само че по- късно, през 1907 година, когато се основава Русенският общински спектакъл / един от първите и най- положителни у нас / става единствено музикално и приема името Филхармонично сдружение „ Лира”.
В първите години към „ Лира” е образуван огромен мъжки хор – дирижира го Атанас Паунов. В репертоара му влиза световна и църковна музика, тъй като пее и в катедралния храм „ Света Троица”, управителен от пристигналия в Русе от Париж белоемигранта Иван Сорокин. През 1895 година към Дружеството е основан втори хор – „ Свети Георги”. Заедно с хоровата активност „ Лира” развива интензивно и интрументално- изпълнителска. Първият оркестър е салонен, с диригент - чехът Франтишек Кубичек, след това го поемат австриецът Франц Щрос и руснакът Алексей Шулговски.
През 1907 година стартира и постоянните концертни сезони на „ Лира”. Симфоничният оркестър, формиран извънредно от русенски музиканти /!/. Изнасят се стратегии с музика на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Менделсон, Дворжак, Чайковски, Вебер, Рубинщайн, Шуман. Диригенти са Димитър Харалампиев и Александър Йорганджиев, като изключително огромни са заслугите на втория. Маестро Йорганджиев е строителят на музикален Русе. Букурещки ученик, състудент и другар на фамозния диригент Джордже Джорджеску, той се отхвърля от огромната кариера в София и Букурещ и даже в Европа, с цел да работи до края на дните си в своя роден град. Участва в управлението на „ Лира”, съумява да приготви няколко генерации музиканти и да управлява хорове, оркестрови сформира, да концертира из страната като ослепителен виолончелист- виртуоз, а също и в камерни обединения с фамозни инструменталисти от столицата.
След Европейската война „ Лира” засилва активността си. На русенския концертен подиум постоянно гостуват нашите първи реализатори, които са към този момент европейски актьори: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Хаджиев, Саша Попов, Ана Тодорова, Мария Золотович, Тодор Мазаров, Цветана Табакова, Недялка Симеонова, Дуото Любен и Панчо Владигерови, Константин Попов, Васил Чернаев, Димитър Ненов, Констанца Кирова Васко Абаджиев, а също и доста гастрольори от Европа. От Русе излизат и редица огромни музиканти и актьори като: проф. Саша Попов, Стоян Брашованов, Георги Златев- Черкин, Ото Либих, Константин Попов, Мими Балканска, Николай Кауфман, Надя Шаркова, Райна Михайлова. Концертният живот в дунавската ни столица става още по- богат и забавен. Дружеството приготвя базата за основаването на държавните музикални институти в града, основани с дейната поддръжка на страната след 1944 година – Русенската опера /1949/, Русенската филхармония /1948 /, Музикалната гимназия /1959/, а също и на учредения от незабравимия Илия Темков / 1923 – 2002/ фестивал на симфоничната, кантатно-ораториалната и камерната музика „ Мартенски музикални дни”/ 1960/, считан през днешния ден за най-престижния у нас.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ