Как крал Чарлз III ще повлияе на британската политика? frognews.bg
Въпреки че е имало моменти през последните 70 години, когато намесата на кралица Елизабет е била забележима, те са необичайност. Малко знае се въздействието, което тя е оказвала по време на седмичните си срещи с министър-председателя - евентуално единствените държавни каузи, които в никакъв случай не изтичат в общественото пространство.
Въпросът ще придобие ново значение, защото се знае доста повече за доста от възгледите на крал Чарлз III. Във времето, в което той е принц на Уелс, Негово Величество е деен в популяризирането на идеите, зад които стои, и е разрешил мненията му да са изцяло ясни. Последното такова бе откровеното омерзение по отношение на проекта на държавното управление за изпращане на незаконни имигранти в Руанда. Кралят обаче даде ясно да се разбере в изявление за BBC преди четири години, че схваща, че би трябвало да се държи друго като монарх.
" Ясно е, че няма да мога да върша същите неща, които съм правил като правоприемник “, сподели той, добавяйки, че няма да се меси в политическите въпроси като върховен, защото " не е толкоз малоумен “.
Той затвърди тази теза с обръщението си към нацията в петък.
В първата си тирада като крал Чарлз III съобщи:
" Животът ми, несъмнено, ще се промени, когато поема новите си отговорности. Вече няма да е допустимо да отстранявам толкоз доста от времето и силата си за благотворителните организации и проблемите, за които толкоз доста ме е грижа ", уточни той като добави, че фокусът ще отиде другаде.
Уолтър Бейджхот, доайенът на британските конституционни писатели, декларира през 1867 година, че монархът има право да бъде съветван и може да предизвиква и предизвестява. Това единствено по себе си е доста въздействие, изключително когато е в ръцете на някой със 70 години на трона и 15 английски министър председатели (включително новоназначената Лиз Тръс), да не приказваме за повече от 150 министър-председатели на другите страни, част от английската общественост, пишат от Financial Times.
Следователно монархът би трябвало да даде кралско единодушие за всеки законодателен акт. В днешно време обаче няма случай, в който това единодушие да е било отказано. Монархът публично открива всяка нова сесия на Народното събрание (приблизително годишно събитие), само че речта, в която се показват идните ограничения, е написана от държавното управление. Тези и други пълномощия, притежавани от по този начин наречения кралски прерогатив, са тези, които условно принадлежат на монарха и могат да се употребяват без утвърждението на Народното събрание, само че които в действителност или всекидневно принадлежат на държавното управление или от време на време на Народното събрание. Най-важният прерогатив, като правото на сключване на контракти и оповестяване на война, в този момент се упражнява от държавното управление.
По същия метод монархът има властта да разпуска Народното събрание и да освобождава министър-председател, като постанова избори. Отново обаче това не е власт, която те биха употребявали срещу желанията на държавното управление или Народното събрание.
По време на борбите към Брекзит обаче в последния парламент хората, близки до Бъкингамския замък, се тревожеха какво ще се случи, в случай че държавното управление загуби избор на съмнение и кралицата бъде принудена да изиска различен водач да се опита да сформира държавно управление.
Може би най-драматичното потребление на тези кралски пълномощия пристигна не в Обединеното кралство, а в Австралия през 1975 година, когато генерал-губернаторът, неин представител в страната, употребява пълномощията си, с цел да уволни министър-председателя Гоу Уитлам. Писмата демонстрират, че кралицата не е била известена авансово за рокадите, макар че рецесията е назрявала и е била разисквана с Бъкингамския замък. Уитлам не съумя да обезпечи утвърждението на Народното събрание за бюджет и по-късно отхвърли да свика избори. Генерал-губернаторът сър Джон Кер го видя като конституционна рецесия, която наложи избори. И той, и кралицата бяха считани за алегорични държавни глави и потреблението на властта шокира доста австралийци. Въпреки това Уитлам беше надвит на последвалите избори.
В този случай бяха положени старания да се защищити кралицата от политически последствия, само че това акцентира чувствителността на най-важното конституционно право на монарха - властта да уволнява държавни управления и да разпуска Народното събрание.
Може би най-забележителната интервенция на кралица Елизабет II пристигна по време на референдума за независимостта на Шотландия през 2014 година Дейвид Камерън, тогавашният министър-председател, разкри, че когато е станал все по-загрижен от затягащите се изследвания на публичното мнение и очевидния прилив на национализма, той е потърсил помощта на монарха.
Тогава, в неделята преди самия референдм, Нейно Величеств организира къс диалог с жена в църковен двор, където с ясно премислени, само че пък видимо непринудени реплики, Елизабет II показва, че следва значим избор и се надява хората да " помислят доста деликатно за бъдещето ".
Думите й бяха съответно обявени. Забележките на кралицата бяха прелестно калибрирани. Националистите не можаха да посочат нито една заблудена фраза, само че предизвестието да се мисли деликатно беше необятно изтълкувано като знак за нерешителност и затова като статукво. Въпреки това, до невижданото решение на Камерън да разкрие подобен политически сензитивен продан, никой не можеше да потвърди политическо желание. Каква е разликата, не може да се знае, само че водачът на торите явно усеща, че е помогнало.
Кралските особи са умели в лобирането за личните си ползи. През 2021 година " Гардиън " разкри, че през 70-те години на предишния век кралицата - или най-малко Бъкингамският замък - е настояла да обезпечи освобождение от законите за финансова бистрота за частни кралски вложения.
Като принц на Уелс, новият крал постоянно е подложен на критика за политически намеси. Най-известните са по непартийни въпроси като архитектура, различна медицина и околна среда. Но също по този начин беше разкрито, че е притискал министри по по-чувствителни въпроси.
След дълга правосъдна борба 27 писма от принца до висши министри - по този начин наречените " бележки с черен паяк " по отношение на почерка - бяха разкрити, показвайки широчината на политическото му лобиране.
Въпреки че кралското семейство няма директна власт върху политиката, тези писма породиха опасения, че бъдещият крал ще продължи да оказва напън върху въпросите, които го вълнуват. Монархът има силата да въздейства на дебата с доста дребни жестове, не на последно място посредством нежно задаване на въпроси както уединено, по този начин и обществено.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Въпросът ще придобие ново значение, защото се знае доста повече за доста от възгледите на крал Чарлз III. Във времето, в което той е принц на Уелс, Негово Величество е деен в популяризирането на идеите, зад които стои, и е разрешил мненията му да са изцяло ясни. Последното такова бе откровеното омерзение по отношение на проекта на държавното управление за изпращане на незаконни имигранти в Руанда. Кралят обаче даде ясно да се разбере в изявление за BBC преди четири години, че схваща, че би трябвало да се държи друго като монарх.
" Ясно е, че няма да мога да върша същите неща, които съм правил като правоприемник “, сподели той, добавяйки, че няма да се меси в политическите въпроси като върховен, защото " не е толкоз малоумен “.
Той затвърди тази теза с обръщението си към нацията в петък.
В първата си тирада като крал Чарлз III съобщи:
" Животът ми, несъмнено, ще се промени, когато поема новите си отговорности. Вече няма да е допустимо да отстранявам толкоз доста от времето и силата си за благотворителните организации и проблемите, за които толкоз доста ме е грижа ", уточни той като добави, че фокусът ще отиде другаде.
Уолтър Бейджхот, доайенът на британските конституционни писатели, декларира през 1867 година, че монархът има право да бъде съветван и може да предизвиква и предизвестява. Това единствено по себе си е доста въздействие, изключително когато е в ръцете на някой със 70 години на трона и 15 английски министър председатели (включително новоназначената Лиз Тръс), да не приказваме за повече от 150 министър-председатели на другите страни, част от английската общественост, пишат от Financial Times.
Следователно монархът би трябвало да даде кралско единодушие за всеки законодателен акт. В днешно време обаче няма случай, в който това единодушие да е било отказано. Монархът публично открива всяка нова сесия на Народното събрание (приблизително годишно събитие), само че речта, в която се показват идните ограничения, е написана от държавното управление. Тези и други пълномощия, притежавани от по този начин наречения кралски прерогатив, са тези, които условно принадлежат на монарха и могат да се употребяват без утвърждението на Народното събрание, само че които в действителност или всекидневно принадлежат на държавното управление или от време на време на Народното събрание. Най-важният прерогатив, като правото на сключване на контракти и оповестяване на война, в този момент се упражнява от държавното управление.
По същия метод монархът има властта да разпуска Народното събрание и да освобождава министър-председател, като постанова избори. Отново обаче това не е власт, която те биха употребявали срещу желанията на държавното управление или Народното събрание.
По време на борбите към Брекзит обаче в последния парламент хората, близки до Бъкингамския замък, се тревожеха какво ще се случи, в случай че държавното управление загуби избор на съмнение и кралицата бъде принудена да изиска различен водач да се опита да сформира държавно управление.
Може би най-драматичното потребление на тези кралски пълномощия пристигна не в Обединеното кралство, а в Австралия през 1975 година, когато генерал-губернаторът, неин представител в страната, употребява пълномощията си, с цел да уволни министър-председателя Гоу Уитлам. Писмата демонстрират, че кралицата не е била известена авансово за рокадите, макар че рецесията е назрявала и е била разисквана с Бъкингамския замък. Уитлам не съумя да обезпечи утвърждението на Народното събрание за бюджет и по-късно отхвърли да свика избори. Генерал-губернаторът сър Джон Кер го видя като конституционна рецесия, която наложи избори. И той, и кралицата бяха считани за алегорични държавни глави и потреблението на властта шокира доста австралийци. Въпреки това Уитлам беше надвит на последвалите избори.
В този случай бяха положени старания да се защищити кралицата от политически последствия, само че това акцентира чувствителността на най-важното конституционно право на монарха - властта да уволнява държавни управления и да разпуска Народното събрание.
Може би най-забележителната интервенция на кралица Елизабет II пристигна по време на референдума за независимостта на Шотландия през 2014 година Дейвид Камерън, тогавашният министър-председател, разкри, че когато е станал все по-загрижен от затягащите се изследвания на публичното мнение и очевидния прилив на национализма, той е потърсил помощта на монарха.
Тогава, в неделята преди самия референдм, Нейно Величеств организира къс диалог с жена в църковен двор, където с ясно премислени, само че пък видимо непринудени реплики, Елизабет II показва, че следва значим избор и се надява хората да " помислят доста деликатно за бъдещето ".
Думите й бяха съответно обявени. Забележките на кралицата бяха прелестно калибрирани. Националистите не можаха да посочат нито една заблудена фраза, само че предизвестието да се мисли деликатно беше необятно изтълкувано като знак за нерешителност и затова като статукво. Въпреки това, до невижданото решение на Камерън да разкрие подобен политически сензитивен продан, никой не можеше да потвърди политическо желание. Каква е разликата, не може да се знае, само че водачът на торите явно усеща, че е помогнало.
Кралските особи са умели в лобирането за личните си ползи. През 2021 година " Гардиън " разкри, че през 70-те години на предишния век кралицата - или най-малко Бъкингамският замък - е настояла да обезпечи освобождение от законите за финансова бистрота за частни кралски вложения.
Като принц на Уелс, новият крал постоянно е подложен на критика за политически намеси. Най-известните са по непартийни въпроси като архитектура, различна медицина и околна среда. Но също по този начин беше разкрито, че е притискал министри по по-чувствителни въпроси.
След дълга правосъдна борба 27 писма от принца до висши министри - по този начин наречените " бележки с черен паяк " по отношение на почерка - бяха разкрити, показвайки широчината на политическото му лобиране.
Въпреки че кралското семейство няма директна власт върху политиката, тези писма породиха опасения, че бъдещият крал ще продължи да оказва напън върху въпросите, които го вълнуват. Монархът има силата да въздейства на дебата с доста дребни жестове, не на последно място посредством нежно задаване на въпроси както уединено, по този начин и обществено.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ