В навечерието сме на Трети март, деня, в който честваме

В навечерието сме на Трети март, деня, в който честваме българското Освобождение от турско иго и възкръсването на България върху картата на Европа. Нали никой няма да се учуди, че грантовите ни пишман русофоби отново ще маскарят националния празник, отново ще леят вопли, че Русия не ни е освободила, а ни е поробила; че би трябвало да катурнем паметника на Александър II и прочие втръснали на всички и угодни другиму словоблудия. Стигнаха до парадокси - че съветските воини тръгнали да освобождават Сърбия, не България; че трагичният за страната ни Берлински конгрес от 1878 година е прелестен, тъй като понижил съветското ръководство у нас от 2 години на 9 месеца! И даже хулят огромни българи като Марин Дринов, че обслужвали Русия, където били учили. Да, да за проф. Марин Дринов иде тирада - основателя на българската историография, създателя през 1869 година на Българското книжовно сдружение (БАН), вицегубернатора, по чието предложение София става столица, един от създателите на плана за Българска народна банка и на Търновската конституция, на плана за държавната Народна библиотека...

На този декор провокира извънреден интерес една книга, събрана от известния наш академик, някогашен ръководител на Българска академия на науките, акад. Иван Юхновски - фототипно издание на изявленията в българските вестници в интервала 1885-1944 година, отразяващи Празника на Освобождението. Автентични свидетелства на историята. Книгата е отдадена на 150-та годишнина на Българска академия на науките. Ето какво споделя в предговора акад. Юхновски: " Поколението българи, претърпели самото велико Освобождение и заживяли в околните след него години във към този момент свободна България, в която са още живи значително български опълченци и ветерани, когато болката по жертвите, дадени за извоюваната независимост, е изключително мощна, имат най-голямото морално и историческо право да оценят и отсъдят какво значи Освобождението и да дефинират деня на неговото общонародно празнуване. Това е датата на подписването на предварителния Санстефански кротичък контракт. Това е датата, от която стартира действително най-величествената промяна в живота на българския народ през новата ни история - от петвековно робство към независимост и самостоятелност. Читателите на тази книга ще могат най-нагледно да се убедят и в това, че празникът на Освобождението през този съвсем 70-годишен исторически интервал несъмнено сплотява българския народ и държавните управления на България, даже и в повратната 1944 година ". На тези, които дискредитират и изопачават историята, ученият предлага да прелистят тази документална книга, " с цел да схванат, че се борят на вятъра с една непоклатима, към този момент над 140-годишна национална и държавна традиция ".

И читателят вижда с очите си в тази извънредно любопитна и потребна книга, че от 1885 година насетне всяка година царят и царицата, с министър ръководителите (вкл. с " кръволока " Ал. Цанков и фашисткия прислужник Богдан Филов), с министрите и генералите, с клира, кмета и поданството почитат съветските освободители, а от 1907 година сервират венци и коленичат пред паметника на Царя Освободител. През 1942 г.в честването вземат участие даже немски офицери! Ето единствено няколко образеца:

" И през днешния ден свободна България с цялостно схващане на своя дълг дава своя подарък и израз на благодарност, като въздига всеобщ безконечен спомен в един монумент за царя-освободителя ".

За откриването на паметника на Царя Освободител, в. Мир ", 1.09.1907 година

" Като на следващия ден преди тридесет и девет години се роди България. На 3 март 1878 се подписа Сан-Стефанския контракт. Освободи се нашият народ, обрисуваха се нашите граници. За жал тия граници след пет месеца доста се стесниха. И по една жестока подигравка... благородното дело на 3 март 1878 година се разстрои от ония, които през днешния ден се хвалят, че се борят за дребните нации, че се бият за тяхното избавление и обединяване. Англичанинът Биконсфилд и французинът Вадингтон са единствените виновници за разпокъсването в Берлинския конгрес на България, за възвръщането на огромни елементи от нея в първото им състояние. "

В. " Мир, 2 март 1917 година

" Вчера се навършиха 55 год. от освобождението на България. Поради великите пости денят се отпразнува единствено с шествие, отпред с съветските ветерани и българските опълченци. Шествието стартира от Ал. Невски и приключи при паметника на Царя Освободител. Тук бе положен луксозен венец от живи цветя. По разпореждане на министерството на просветата във всички гимназии в страната последният образователен час на 2 март е бил отдаден на беседи за Сан-Стефанския контракт и освобождението на България ".

В. " Независимостта ", 4 март 1933 година

" По случай празника на Освобождението на България през вчерашния ден 3 март в цялата страна бяха отслужени благодарствени молебени. В София молебенът бе отслужен от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит Стефан в храма- монумент " Св. Ал. Невски ". Присъствуваха регентът година проф.д-р Богдан Филов, м-р ръководителят година Добри Божилов, ръководителя на Народното събрание година Хр. Калфов, членовете на министерския съвет, от свитата на Негово Величество - пълномощния м-р година доктор Ханджиев и година Майор МалчевЕ "

В. " Дневник, 4 март 1944 година

Накрая, дано напомним едни думи, казани на 26 август 1934 година при откриването на паметника на Шипка: " Победоносната освободителна война, водена от съветските войски, отпред с незабравимия доблестен рицар Цар-Освободителя, блестящо увенча тоя взор на българина към независимост и национално благоденствие. Тая война бе от страна на братския съветски народ едно дело на милосърдие без различен образец в историята на народите... С тия усеща на разчувствана респект, с които у всеки българин е обвързвана неделимо и почитта към братския съветски народ и към съветските герои и ветерани от Освободителната война, аз се преклонявам надълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение ".

Не се чудете кой " е рубладжията ", произнесъл това. Нарича се... цар Борис ІІІ.