Позитивното утвърждаване е начин да избягваш да гледаш злото в очите - МОРГАН СКОТ ПЕК
.
В наши дни доста хора, които се стичат в редиците на всевъзможни религии, зародили редом с придвижването Нова ера, някак са били подведени да повярват, че прошката е елементарно нещо.
Прошката е елементарно нещо единствено в случай че се убедиш, че злото не съществува. А това просто не е по този начин.
Казват, че вместо да съдим хората, би трябвало да търсим положителното в тях, да търсим Бога в тях и да ги утвърждаваме. Винаги съм се отнасял недоверчиво към обобщаващи изказвания, тъй като те нормално са опростенчески и ти навличат неприятности.
Един античен преподавател от сектата Суфи споделя: „ Когато споделям: „ “Плачете! “ – това не значи да плачете непрекъснато. Когато споделям: „ Не плачете! “ – нямам поради да се превърнете в шутове. “
За злощастие мнозина са повярвали, че да утвърждаваш значи да утвърждаваш постоянно положително.
Съгласен съм, че през деветдесет % от времето тъкмо това би трябвало да вършим, само че може би в останалите 10 %, когато сме изправени пред някой като Хитлер, позитивното одобряване е най-лошата допустима линия на държание.
Позитивното одобряване е метод да избягваш да гледаш злото в очите.
Сякаш казваш: „ Е, да, доведеният ми татко ме тормозеше в детските ми години, само че това се беше негова човешка уязвимост, нали е имал тежко детство. “
Прошката изисква да се изправиш лице в лице със злото.
Тя значи да кажеш на доведения си татко: „ Това, което извърши по отношение на мен, е зло, без значение какви са били аргументите. Ти извърши закононарушение против мен. Знам го, само че все пак ти прощавам. “
Това към този момент по никакъв начин не е елементарно. Истинката амнистия е сложен, доста сложен развой, само че тя е безусловно нужна за психическото ни здраве.
Евтината амнистия
Мнозина страдат от казуса, който аз назовавам „ евтина амнистия “.
При първото си идване при терапевта те декларират: „ Знам, че детството ми не беше идеално, само че родителите ми направиха всичко, което им беше по силите, и аз им прощавам. “
Но когато терапевтът ги поопознае, открива, че въобще не са дали прошка на родителите си. Просто са си внушили, че са го сторили.
При тези хора първата част от лечението се състои в това да изправят родителите си на съд.
Това изисква доста труд. Изисква подготовка на обвиняването, подготовка на отбраната, след това обжалвания и контраобжалвания, до момента в който най-после се произнесе присъдата.
Тъй като този развой е доста трудоемък, множеството хора избират разновидността с евтината амнистия.
Но работата по същинската амнистия може да стартира единствено след произнасянето на присъдата „ отговорен “: „ Не, родителите ми не направиха всичко, което им беше по силите. Можеха да се оправят по-добре. Те направиха закононарушение по отношение на мен. “
Не можеш да простиш на някого за закононарушение, което не е направил. Само откакто бъде разгласен за отговорен, може да има и помилван.
Процесът на прошката, а в действителност основната причина за прошката имат егоистични корени.
Ние прощаваме на другите не поради тях. Те надали знаят, че се нуждаят от амнистия. Едва ли си спомнят какво са направили. Вероятно ще кажат: „ Само си измисляш “.
Възможно е даже към този момент да не са сред живите.
Ние прощаваме поради себе си. Заради личното си здраве.
Защото в случай че продължим да се подчиняваме на гнева, ще спрем да се развиваме и душите ни ще залинеят.
из „ Изкуството да бъдеш господ “
