Чудили ли сте се как можете да научите детето си

Как да научим детето да играе самостоятелно

Чудили ли сте се по какъв начин можете да научите детето си да играе единствено? Колко постоянно децата ви играят безшумно сами? Толкова доста деца през днешния ден са пренатоварени и прекомерно подтиквани. Те са привързани към своите електронни устройства и играят с играчки, които не оставят доста на въображението. Освен това родителите са бомбардирани с толкоз доста информация по отношение на стимулирането на децата си.

Те стартират да имат вяра, че като родители тяхната роля е да ангажират децата си в някаква стимулираща активност всяка секунда от деня. Това е моментът, когато родителите стартират да имат вяра, че техният принос и тенденция са нужни, с цел да могат децата им да се развиват и учат – само че това не може да бъде по-далеч от истината.

Самостоятелната игра има толкоз доста невероятни изгоди за децата, че им разрешава свободата да изследват и творят сами. По време на свободна независима игра децата основават и извършват хрумвания, тестват хипотези, научават за себе си и за своите лайкове и нехаресвания, учат се да се концентрират върху задания, да вземат решение личните си проблеми, практикуват да навлизат в бездънен поток, да бъдат изобретателни и с въображение.

Прекарването на време сами също е надълбоко лечебно (за всички нас!) и с цел да процъфтяват децата ни, те се нуждаят от доста умерено време, с цел да се провиснал и да се допрян до себе си. Това в действителност носи вътрешен мир като нищо друго. В края на краищата, в основата на здравословното самочувствие е способността да се чувствате удобно със себе си. За нашите дребни е извънредно скъпо да се научат по какъв начин да се любуват на личната си компания.

Да не приказваме за спокойната енергийна самостоятелна игра, която носи в дома ни, създавайки джобове от време за родителите да свършат нещата из къщата, да създадат телефонно позвъняване или просто да се насладят на чашата си кафе, до момента в който е още горещо!

Ето няколко метода, по които можем да помогнем на детето да играе единствено:

Започнете рано

Можем да подкрепим самостоятелната игра на детето по значими способи за първия ден, като се опитаме да не ги прекъсваме, когато са съсредоточени върху нещо (гледат сянката на стената или следят личните си ръце)
Практикувайте да не поставяте играчки или предмети в ръцете на нашите дребни деца, а по-скоро поставете няколко предмета към детето върху чердже за игра, с цел да ги открие и да се научи да протяга ръка единствено.

Избирайте играчки и предмети за игра добре

Изберете отворени играчки и предмети, които подтикват творчеството и въображението на детето. Пасивните играчки вършат дейни учащи. По-малкото е повече: По-малко играчки нормално значи по-дълга игра. Разредете, разчистете, разчистете – минималистичната игрална зала би трябвало да бъде нашата цел тук! Дръжте играчките проведени и не ги въртете прекалено много. Опитайте да поставите играчките в отворени кошници за елементарен достъп, а също и на вярната височина на рафта за вашето мъниче.

Не играйте ЗА тях и не поемайте играта им:

Винаги споделяме, че най-хубавият метод да накараме децата ни да изгубят интерес към дадена активност е, когато ние я поемем. Толкова постоянно започваме да играем ЗА детето си, вършим кулата по-голяма за него, оказваме помощ прекалено много с пъзела, рисуваме вместо него, обличаме куклите, разбирате.

Не единствено, че нормално работи като излишно спиране за тях и ги поддържа във форма, губейки се в личната си, дълбока, самостоятелна игра, те също стават подвластни от нас, играейки ролята на „ забавляващ се “ и им помагайки, когато се затруднят или разочаровани по време на играта си.

Не прекалявайте с хваленето

Прекалено хваленето на децата ни, до момента в който играят, прекъсва техния поток и може да има резултата, че децата ни стартират да играят за външна хвалба или премия, вместо за лично задоволство.
За да може самостоятелната игра да продължи дълго, тя би трябвало да бъде подхранвана от вътрешната.

И по този начин, хвалейки резултата: „ Невероятна кула! “ “Уау красива фотография!! ” и така нататък могат да подтиснат творчеството, когато децата станат прекомерно мощно фокусирани върху крайните резултати от тяхната игра или планове. Това може да измести фокуса им от насладата на процеса (тяхното естествено състояние) към прекомерно мощно фокусиране върху това, което създават, което може да докара до това да се опасяват повече да не вършат неточности и да не са толкоз склонни да изследват и пробват нови неща. Не прекалявайте с хваленето на детето си.

Дайте на детето си доста неразделено внимание по време на игра.

За да могат нашите деца да играят добре независимо, ние би трябвало да дадем приоритет на постоянното пълнене на чашата им, като им даваме нашето неразделено внимание и цялостно наличие по време на тяхната игра.
Това наподобява по този начин, че ние постоянно седим в тяхното пространство за игра без никакви разсейвания и се концентрираме върху сензитивното им наблюдаване и наслаждение. Това е в действителност лечебно както за нас, по този начин и за детето ни.

Когато присъстваме на тяхната игра, в действителност не вършим много; ние даже не разясняваме и не им споделяме доста, в случай че не вдигнат взор към нас. Тогава им демонстрираме, че имат цялото ни внимание и нежно разясняваме какво вършат с любознание и откровен интерес:

„ Виждам, че сте сложили всички блокове в огромния камион!:) “ – (просто описвайки това, което виждаме е това, което вършим, вместо да превъзхваляваме)

Позволете скуката

Важно е да позволите и да дадете място за скуката! Да позволим на децата си да скучаят, без да се тормозим или да се усещаме виновни за поправката, в действителност е страховит подарък, само че за какво?
Защото да бъдеш неподвижен, безпринципен – отегчението постоянно води до най-креативните места!
Скуката е здравословна част от живота и се случва с причина.

Играта на детето не постоянно би трябвало да наподобява по този начин, както можем да си го представим – да барабаните с пръст по облегалката на дивана или да не вършиме нищо, просто „ да бъдете “ е задоволително. “

Ограничете времето пред екрана

Трябва да ограничим допустимо най-вече в ранните години. Ако оферирате екрани, пробвайте се да го извършите в края на деня или късно следобяд. Сутринта е времето, когато децата имат най-вече сила, физическа и умствена, за основаване на игра.
Изследванията несъмнено демонстрират, че пасивното развлечение въздейства отрицателно на концентрацията и фокуса на детето; то става по-замаяно през целия ден и му е по-трудно да стартира креативна игра и да остане фокусирано.

Задайте граници на времето за игра

Дайте им пространство. Ако можете, създайте несъмнено място за игра за детето ви. Това може да насърчи разделянето сред времето за игра и времето без игра. За по-малките деца пространството покрай вас е идеално, с цел да не си основават доста проблеми.

Общуването с детето ви е значимо. Определянето на упования за това по какъв начин употребявате вашето пространство ще им помогне да развият възприятие за самостоятелност и благосъстоятелност за изолираното време. Докато са в личното си пространство, оставете ги да избират своите действия и се уверете, че няма да бъдат прекъсвани. По същия метод се уверете, че те схващат, че би трябвало да създадат същото за вас.

Предизвикайте ги да бъдат изобретателни

Повечето деца се нуждаят от малко подтик, който да им помогне да се допрян до креативните си страни. Предложете нещо ексцентрично – и по-късно се отдръпнете от пътя. „ Осигурете фигурки за игра, които са доста приятни за детето ви и ги помолете да измислят история.Кажете им, че ще се върнете след 10 минути, с цел да чуете всичко. Увеличете времето, в което отсъствате с пет минути идващия път и преди да се усетите, те играят сами и си прекарват ужасно, остроумно време. След това можете да седнете дружно и детето да продиктува историята, а вие да я запишете. Добре свършена работа!

Възложете му отговорности

Обяснете на детето, че играта е негова цялостна отговорност, единствено то взема решение по какъв начин, какво и какъв брой време ще играе. Не си позволявайте да се намесвате, даже в случай че в действителност желаете. Разбира се, би трябвало да зададете правила – да вземем за пример, не може да взема нещо неразрешено, нито да се катери на високо, само че за останалото, дано се забавлява.

Подкупът няма да навреди

За да стимулирате желанието на детето си да се потопи в независима игра, можете да му купите няколко нови играчки. И понякога хвърляйте някои екстри “ в зоната за занимания. Малко евентуално е то да не се зарадва.

Защо е значимо за детето да играе единствено?

Развиване на автономия – едно от извънредно скъпите качества, които всеки желае детето му да има. Овладяване на умения, реализиране на задачите в лично движение, естествено и без напън.

Разгръщане на фантазията – играейки единствено, детето влиза в разнообразни функции, измисля сюжети и герои. Ако вие сте неотменно до него, в случай че му подавате непрекъснато хрумвания за игра, може да попречите на спонтанността и на цялостното разрастване на фантазията му.

Влизане по отношение на вътрешния си свят – когато детето играе единствено това е значима автотерапия. От психическа позиция, детето канализира напрежението, развива нереално мислене, поглежда във вътрешността точно в независима игра. Това е миг на съзерцаване, който е скъп за всеки стадий от живота.