Експерт по демографията с тревожна информация за България!
В демографска рецесия ли е страната? Броят на новородените през 2017 е рекордно невисок от Втората международна война насам, предава Нова телевизия.
Според доцент Елица Димитрова от Института за проучване на индивида и популацията при Българска академия на науките, тези данни идват от регистъра на раждаемостта, който е повърхностен. Тя акцентира, че към момента не разполагаме с формалните статистически данни за 2017 година, които ще бъдат оповестени от Национален статистически институт идната година.
„ Това, което можем да кажем като демографски трендове във връзка с раждаемостта е, че през последните години следим едно стабилизиране на броя на ражданията”, сподели доцент Димитрова. Тя уточни, че през 2016-та година са родени към 65,000 деца. През 2017 година новородените под 57,000. Доцент Димитрова съобщи, че това не е точна численост, защото следва доста от тях да бъдат регистрирани, а също така не се регистрират и ражданията на българчета в чужбина.
Когато сравним раждаемостта с други процеси като смъртността, демографската рецесия в страната е „ тревожна”, сподели специалистът.
„ Броят на умиранията е съвсем два пъти по-висок през 2016 година”, сподели доц.Димитрова.
Тя акцентира, че надали можем да чакаме забележителна смяна в демографските трендове през идната година.
Най-застрашените региони, където има най-слаба раждаемост са тези, в които делът на възрастните хора е доста по-висок. Най-тревожни са трендовете в Северозападна и Северноцентрална България, където има интензивни процеси на емиграция на младежите.
„ Там демографската картина е доста по-утежнена”, сподели демографът.
Според нея главните аргументи за тревожните демографски трендове са свързани с стопанската система и изискванията на живот. В най-застрашените региони младежите търсят по-добри благоприятни условия за основаването на фамилии и живот. Тя уточни, че районните разлики в икономическото развиване дават отражение върху демографската картина.
В България има обитаеми места „ призраци”, в които няма жители или пък живеещи там са доста възрастни. За сметка на това има огромна централизация на популацията в огромните градове, където изискванията на живот са по-благоприятни.
Доцент Димитрова уточни, че обстановката в България е по-различна от тази в западноевропейските страни, които имат опция да притеглят трудови мигранти от други страни. Въпреки това, тя изрази мнение, че може да се мисли за една политика, която е ориентирана към българите в чужбина, които имат предпочитание да се завърнат в България. Тя уточни, че в последните години има такива трендове. Младежи от обичайните български общности отвън страната също могат да бъдат привлечени за работа и обучение в България.
На въпрос за демографските трендове при другите етноси в България, доцент Димитрова отговори, че до момента в който турците са по-близки до репродуктивния модел на българите, при ромите раждаемостта е към момента висока. Въпреки това, даже измежду ромите се вижда понижаване на броя на родените деца от една жена.
„ В идващите години надали може да се приказва за сериозна смяна в съотношението сред етносите”, съобщи доцент Димитрова.
Според доцент Елица Димитрова от Института за проучване на индивида и популацията при Българска академия на науките, тези данни идват от регистъра на раждаемостта, който е повърхностен. Тя акцентира, че към момента не разполагаме с формалните статистически данни за 2017 година, които ще бъдат оповестени от Национален статистически институт идната година.
„ Това, което можем да кажем като демографски трендове във връзка с раждаемостта е, че през последните години следим едно стабилизиране на броя на ражданията”, сподели доцент Димитрова. Тя уточни, че през 2016-та година са родени към 65,000 деца. През 2017 година новородените под 57,000. Доцент Димитрова съобщи, че това не е точна численост, защото следва доста от тях да бъдат регистрирани, а също така не се регистрират и ражданията на българчета в чужбина.
Когато сравним раждаемостта с други процеси като смъртността, демографската рецесия в страната е „ тревожна”, сподели специалистът.
„ Броят на умиранията е съвсем два пъти по-висок през 2016 година”, сподели доц.Димитрова.
Тя акцентира, че надали можем да чакаме забележителна смяна в демографските трендове през идната година.
Най-застрашените региони, където има най-слаба раждаемост са тези, в които делът на възрастните хора е доста по-висок. Най-тревожни са трендовете в Северозападна и Северноцентрална България, където има интензивни процеси на емиграция на младежите.
„ Там демографската картина е доста по-утежнена”, сподели демографът.
Според нея главните аргументи за тревожните демографски трендове са свързани с стопанската система и изискванията на живот. В най-застрашените региони младежите търсят по-добри благоприятни условия за основаването на фамилии и живот. Тя уточни, че районните разлики в икономическото развиване дават отражение върху демографската картина.
В България има обитаеми места „ призраци”, в които няма жители или пък живеещи там са доста възрастни. За сметка на това има огромна централизация на популацията в огромните градове, където изискванията на живот са по-благоприятни.
Доцент Димитрова уточни, че обстановката в България е по-различна от тази в западноевропейските страни, които имат опция да притеглят трудови мигранти от други страни. Въпреки това, тя изрази мнение, че може да се мисли за една политика, която е ориентирана към българите в чужбина, които имат предпочитание да се завърнат в България. Тя уточни, че в последните години има такива трендове. Младежи от обичайните български общности отвън страната също могат да бъдат привлечени за работа и обучение в България.
На въпрос за демографските трендове при другите етноси в България, доцент Димитрова отговори, че до момента в който турците са по-близки до репродуктивния модел на българите, при ромите раждаемостта е към момента висока. Въпреки това, даже измежду ромите се вижда понижаване на броя на родените деца от една жена.
„ В идващите години надали може да се приказва за сериозна смяна в съотношението сред етносите”, съобщи доцент Димитрова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ