Само 10% от ровещите в кофите за боклук са клошари
У нас “уличните събирачи” на боклуци постоянно са наричани “клошари”. Най-общо, това са хората, които събират нерегламентирано боклуци от съдове за смесени битови боклуци, съдове за разделно събиране, нерегламентирани сметища, депа, както и непосредствено от генераторите, споделя уеб сайтът "Визия за София ".
Общото усещане е, че това са бездомни хора, постоянно етнически роми, които имат приходи под минималните за страната, само че то не отразява изцяло действителността. Не всички събирачи на боклуци са “клошари”, и несъмнено не всички са етнически роми.
Официални данни за броя и профила на така наречен улични събирачи в страната у нас няма, само че има редица проучвания по тематиката, както у нас, по този начин и в чужбина. Според наблюденията на организациите по оползотворяване на отпадъците, уличните събирачи са разделят на две категории – доста небогати хора, търсещи храна по кофите, и хора, сортиращи скъпи материали, годни за преработване. Една част от последните са добре проведени, активността им е териториално районирана, употребяват коли и имат най-голям дял на събрани боклуци от съдовете за разделно събиране. Много от бедните събирачи от своя страна са представители на маргинални групи, като браншът прави оценка обществено слабите улични събирачи на едвам 10%.
В проучване на Фондация “Отворено общество”, извършено през 2017 и 2018 година, се показват данни за София, съгласно които профилът на мъжете и дамите – улични събирачи е друг, както са разнообразни и методите им на работа, и приходите, които генерират. Около 80% от тях работят всекидневно, като по-голямата част от мъжете сред 6 и 8 часа дневно, а дамите – до 5 часа дневно. Средствата, с които разполагат на месец, са под 400 лева, а в доста от обсъжданите случаи – под 200 лева Често в тези пари влизат и извоюваните от работата с боклуци. По-малко от 10% от хората, попаднали в проучването, съумяват да доближат по-висок приход от 500 лева на месец. За мъжете в изследваната група е доста присъщ фактът, че са в трудоспособна възраст – сред 40- и 50-годишни.
Според онлайн изследване на Сдружение „ Градски номади “ (със 679 участници) над 50% от бездомните хора претърпяват от нерегламентирано събиране на боклуци, а съвсем 30% – от милостиня.
Общо наблюдаване от проучвания у нас, а и в други страни, е, че уличните събирачи са хора, които имат усложнения да се осъществят на пазара на труда, с доста ниски или без приходи, постоянно ниско образовани, огромна част – етнически роми. В нередки случаи профилът им е радикално друг – хора с до и над междинните приходи за страната, които имат опция да се осъществят на пазара на труда, само че вършат съзнателен избор да се осъществят в нерегламентирано събиране на боклуци. Друга група улични събирачи са хора, “изпаднали” от системата заради разнообразни персонални аргументи, които са довели до съществени финансови последици. Често тези хора към този момент не усещат себе си като част от обществото. Поради неофициалния темперамент на активността си, те не заплащат налози, а налозите са една от аргументите част от тях да не желаят да са част от пазара на труда. Последните групи се разграничават от останалите и по невъзможността да се възползват от обществени помощи заради липса на документи и/ или каквото и да е предпочитание да получат помощ.
Работата, която уличните събирачи правят, се интерпретира друго от другите заинтригувани страни: власт, бизнес, жители и цивилен организации. Някои дефинират тази активност като “неформален бранш за ръководство на отпадъците” със сериозна роля в преработването на отпадъците, други като “кражба” на запаси и средства от регламентираната система за ръководство на отпадъците.
Всяко взимане на боклуци от съдовете, от една страна води до понижаване количеството боклуци, за които носят отговорност общината, организациите и компаниите, и за които потребителите са заплатили налог и продуктова такса на виновните институции и организации, а въпреки това – до понижаване на ресурсите (отпадъците), с които общината, организациите и компаниите разполагат, с цел да изпълнят отговорностите и задачите си по оползотворяване.
За да бъде допустима обективната диагноза на обстановката, следва да се дефинират главните изгоди и вреди от активността на уличните събирачи. Поради неналичието на публични данни за количествата събрани боклуци, определянето на изгодите и вредите е доста комплицирана задача. Следва да се означи обаче, че описаните изгоди и вреди не са годни за всички групи улични събирачи и не са с идентична тежест.
За да се откри вярното решение на въпроса, са нужни целенасочени дейности – събиране на данни, осъществяване на проучвания и разбори, с които да се изяснят всички елементи. На този стадий неналичието на количествени данни за изгодата и вредата не ни разрешава да се насочим към добре обосновано решение за съответната обстановка в страната, респективно града.
Има опити за изследване на вероятните решения посредством разнообразни пилотни планове, ориентирани към решение на въпроса с анонимните боклуци – например разпределяне на чували, в които всяко домакинство да събира отпадъка и да го предава през избран интервал. Това е и тласък отпадъкът да се компактизира, ако такса битови боклуци се регистрира на база брой предадени чували, т.е. количество генериран боклук. По отношение на достъпността на отпадъците в пилотен план на Столична община се преглежда опцията да се сътвори система от подземни контейнери, което ще направи невероятно нерегламентираното изваждане на към този момент изхвърлените боклуци.
Възможните решения евентуално са десетки, само че най-общо те могат да бъдат сведени до три систематизирани метода, като всеки един от тях има своите преимущества и дефекти.
Първият е без значение решение на екологичния и обществения проблем, като се цели оптимално ефикасното им разрешаване, дефинират се мечтаните резултати по всеки от двата казуса и се слагат цели, които регистрират най-много търсеното възстановяване на обстановката във всяка обособена система, без значение от другата.
Друго допустимо решение е да се легализира работата на уличните събирачи в системата за ръководство на отпадъците. При този метод се търси такава смяна на системата, при която работата на уличните събирачи се регламентира и те стават публична част от системата за ръководство на отпадъците.
Третият метод е краткотрайно да се включат събирачите в системата за ръководство на отпадъците за отклонение на бранша. Това е интегрираният метод на работа, при който системата за ръководство на боклуци се употребява краткотрайно като „ субстрат “ за разрешаване на обществения проблем. Цели се възстановяване на просветителното равнище на уличните събирачи и фамилиите им, даване на образования за професионална реализация и други обществени услуги, които да доведат до крайния резултат: реализирането им в други браншове.
Общото усещане е, че това са бездомни хора, постоянно етнически роми, които имат приходи под минималните за страната, само че то не отразява изцяло действителността. Не всички събирачи на боклуци са “клошари”, и несъмнено не всички са етнически роми.
Официални данни за броя и профила на така наречен улични събирачи в страната у нас няма, само че има редица проучвания по тематиката, както у нас, по този начин и в чужбина. Според наблюденията на организациите по оползотворяване на отпадъците, уличните събирачи са разделят на две категории – доста небогати хора, търсещи храна по кофите, и хора, сортиращи скъпи материали, годни за преработване. Една част от последните са добре проведени, активността им е териториално районирана, употребяват коли и имат най-голям дял на събрани боклуци от съдовете за разделно събиране. Много от бедните събирачи от своя страна са представители на маргинални групи, като браншът прави оценка обществено слабите улични събирачи на едвам 10%.
В проучване на Фондация “Отворено общество”, извършено през 2017 и 2018 година, се показват данни за София, съгласно които профилът на мъжете и дамите – улични събирачи е друг, както са разнообразни и методите им на работа, и приходите, които генерират. Около 80% от тях работят всекидневно, като по-голямата част от мъжете сред 6 и 8 часа дневно, а дамите – до 5 часа дневно. Средствата, с които разполагат на месец, са под 400 лева, а в доста от обсъжданите случаи – под 200 лева Често в тези пари влизат и извоюваните от работата с боклуци. По-малко от 10% от хората, попаднали в проучването, съумяват да доближат по-висок приход от 500 лева на месец. За мъжете в изследваната група е доста присъщ фактът, че са в трудоспособна възраст – сред 40- и 50-годишни.
Според онлайн изследване на Сдружение „ Градски номади “ (със 679 участници) над 50% от бездомните хора претърпяват от нерегламентирано събиране на боклуци, а съвсем 30% – от милостиня.
Общо наблюдаване от проучвания у нас, а и в други страни, е, че уличните събирачи са хора, които имат усложнения да се осъществят на пазара на труда, с доста ниски или без приходи, постоянно ниско образовани, огромна част – етнически роми. В нередки случаи профилът им е радикално друг – хора с до и над междинните приходи за страната, които имат опция да се осъществят на пазара на труда, само че вършат съзнателен избор да се осъществят в нерегламентирано събиране на боклуци. Друга група улични събирачи са хора, “изпаднали” от системата заради разнообразни персонални аргументи, които са довели до съществени финансови последици. Често тези хора към този момент не усещат себе си като част от обществото. Поради неофициалния темперамент на активността си, те не заплащат налози, а налозите са една от аргументите част от тях да не желаят да са част от пазара на труда. Последните групи се разграничават от останалите и по невъзможността да се възползват от обществени помощи заради липса на документи и/ или каквото и да е предпочитание да получат помощ.
Работата, която уличните събирачи правят, се интерпретира друго от другите заинтригувани страни: власт, бизнес, жители и цивилен организации. Някои дефинират тази активност като “неформален бранш за ръководство на отпадъците” със сериозна роля в преработването на отпадъците, други като “кражба” на запаси и средства от регламентираната система за ръководство на отпадъците.
Всяко взимане на боклуци от съдовете, от една страна води до понижаване количеството боклуци, за които носят отговорност общината, организациите и компаниите, и за които потребителите са заплатили налог и продуктова такса на виновните институции и организации, а въпреки това – до понижаване на ресурсите (отпадъците), с които общината, организациите и компаниите разполагат, с цел да изпълнят отговорностите и задачите си по оползотворяване.
За да бъде допустима обективната диагноза на обстановката, следва да се дефинират главните изгоди и вреди от активността на уличните събирачи. Поради неналичието на публични данни за количествата събрани боклуци, определянето на изгодите и вредите е доста комплицирана задача. Следва да се означи обаче, че описаните изгоди и вреди не са годни за всички групи улични събирачи и не са с идентична тежест.
За да се откри вярното решение на въпроса, са нужни целенасочени дейности – събиране на данни, осъществяване на проучвания и разбори, с които да се изяснят всички елементи. На този стадий неналичието на количествени данни за изгодата и вредата не ни разрешава да се насочим към добре обосновано решение за съответната обстановка в страната, респективно града.
Има опити за изследване на вероятните решения посредством разнообразни пилотни планове, ориентирани към решение на въпроса с анонимните боклуци – например разпределяне на чували, в които всяко домакинство да събира отпадъка и да го предава през избран интервал. Това е и тласък отпадъкът да се компактизира, ако такса битови боклуци се регистрира на база брой предадени чували, т.е. количество генериран боклук. По отношение на достъпността на отпадъците в пилотен план на Столична община се преглежда опцията да се сътвори система от подземни контейнери, което ще направи невероятно нерегламентираното изваждане на към този момент изхвърлените боклуци.
Възможните решения евентуално са десетки, само че най-общо те могат да бъдат сведени до три систематизирани метода, като всеки един от тях има своите преимущества и дефекти.
Първият е без значение решение на екологичния и обществения проблем, като се цели оптимално ефикасното им разрешаване, дефинират се мечтаните резултати по всеки от двата казуса и се слагат цели, които регистрират най-много търсеното възстановяване на обстановката във всяка обособена система, без значение от другата.
Друго допустимо решение е да се легализира работата на уличните събирачи в системата за ръководство на отпадъците. При този метод се търси такава смяна на системата, при която работата на уличните събирачи се регламентира и те стават публична част от системата за ръководство на отпадъците.
Третият метод е краткотрайно да се включат събирачите в системата за ръководство на отпадъците за отклонение на бранша. Това е интегрираният метод на работа, при който системата за ръководство на боклуци се употребява краткотрайно като „ субстрат “ за разрешаване на обществения проблем. Цели се възстановяване на просветителното равнище на уличните събирачи и фамилиите им, даване на образования за професионална реализация и други обществени услуги, които да доведат до крайния резултат: реализирането им в други браншове.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ