Възможно ли е скоро да има помирение между Турция и Сирия?
Турското държавно управление зае извънредно сериозна позиция по отношение на Сирия още от началото на гражданската война там. Турските управляващи изрично осъдиха дейностите на държавното управление на сирийския президент Башар ал Асад и оповестиха поддръжката си за сирийска съпротива.
Впоследствие турската войска също се намеси в Сирия, като пое контрола над няколко региона в северната част на страната. Вече 11 години тогавашните съюзнички не поддържат естествени връзки.
Миналия месец обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган загатна за желание за възстановяване на връзките със сирийските управляващи. В отговор на въпрос на публицист дали ще стартира развой на помиряване сред Анкара и Дамаск, Ердоган отговори, че " политическият разговор или дипломацията сред страните в никакъв случай не могат да бъдат прекратени " и посочи нуждата от обезпечаването на по-нататъшни стъпки в тази тенденция.
Някои специалисти считат, че позицията на турския президент Ердоган по отношение на Сирия се е смекчила след срещата му с съветския му сътрудник Владимир Путин предишния месец.
Сигналът от Ердоган за вероятно възстановяване на връзките с Дамаск незабавно бе подкрепено от съдружниците му в турския парламент - от Партията на националистическото деяние (ПНД). Лидерът на групировката Девлет Бахчели даже прикани турските управляващи да посредничат в договарянията за помиряване сред сирийския президент и водачите на опозицията.
И въпреки всичко съгласно доста анализатори остава неразбираемо какво тъкмо се пробват да реализират турските управляващи. И Ердоган, и външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу непрекъснато повтарят, че Анкара изцяло поддържа териториалната целокупност на Сирия, само че няма да се откаже от проектите си за битка с кюрдските формирования в региона (с бойците от Силите за отбрана на народа - СЗН, свързани с поставената отвън закона Кюрдска работническа партия). Още през май Ердоган разгласи, че Турция възнамерява нова военна интервенция в Северна Сирия. Той разясни, че офанзивата ще е за елиминиране на терористичните закани, които произтичат от южната граница на страната.
От 2016 година до момента Турция е направила няколко огромни военни интервенции в Северна Сирия. Офанзивите са били ориентирани основно против подкрепяните от Съединени американски щати сирийски кюрдски Сили за отбрана на народа. Под контрола на Турция сега е 10 % от сирийската територия (с население 4,4 милиона души).
Известно е, че на териториите, които са под контрола на турската войска в Северна Сирия, главната валута, която се употребява при заплащания е турската лира, децата учат по турски учебници, а локалните бойци получават оръжие и муниции от Турция. Освен това на границата сред Сирия и Турция има бежански лагери, в които живеят стотици хиляди сирийци.
През юли турският външен министър Чавушоглу съобщи, че Турция и Сирия са открили разговор посредством службите за външно разузнаване. В същото време той уточни, че няма предварителни условия за нормализиране на връзките сред Анкара и Дамаск, само че турската страна като цяло е подготвена за договаряния. От своя страна сирийският външен министър Файсал Микдад съобщи, че Сирия като цяло е подготвена за договаряния с Турция, " само че единствено в случай че турските военни се изтеглят от сирийска територия ".
Макар да е малко евентуално Турция да реши в скоро време да се откаже от всичко, завоювано с доста старания на сирийска територия, даже хипотетичната подготвеност на Анкара за помиряване с Дамаск е мотив за някакъв оптимизъм. Трябва да се означи и фактът, че следените от Турция сирийски територии евентуално носят повече загуби, в сравнение с доходи за турския бюджет. Поддържането на турски контингент на сирийска територия по продължение на границата е извънредно скъпо.
На сирийска територия също по този начин има голям брой бойци и в този момент е ясно, че те надали ще могат да смъкват режима на Башар ал Асад, тъй че наличието им не е от изгода за Турция. В същото време това основава непрекъсната зона на неустойчивост по южните граници на Турция, защото никой, в това число турците, не могат да бъдат сигурни в лоялността на въоръжените радикални бойци.
В този ред на мисли разговорът със сирийското държавно управление ще бъде единствено от изгода за турските управляващи. Освен това постигането на вероятно спокойно съглашение сред Турция и Сирия като цяло ще подхожда с външната политика на Анкара. Някои коментатори даже го окачествят като " опит за сядане на два стола " - да се угоди освен на Съединени американски щати и Русия, а и на Китай и Иран. Или пък може би това следва да се пояснява по-скоро като " прагматична външна политика ".
Евентуално нормализиране на връзките сред Турция и Сирия пък може да послужи на идеята за спокойно разрешаване на сирийския спор. Дали скоро ще има действително помиряване сред прилежащите страни обаче на този стадий не е ясно за никого.
Източник: Българска телеграфна агенция
Впоследствие турската войска също се намеси в Сирия, като пое контрола над няколко региона в северната част на страната. Вече 11 години тогавашните съюзнички не поддържат естествени връзки.
Миналия месец обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган загатна за желание за възстановяване на връзките със сирийските управляващи. В отговор на въпрос на публицист дали ще стартира развой на помиряване сред Анкара и Дамаск, Ердоган отговори, че " политическият разговор или дипломацията сред страните в никакъв случай не могат да бъдат прекратени " и посочи нуждата от обезпечаването на по-нататъшни стъпки в тази тенденция.
Някои специалисти считат, че позицията на турския президент Ердоган по отношение на Сирия се е смекчила след срещата му с съветския му сътрудник Владимир Путин предишния месец.
Сигналът от Ердоган за вероятно възстановяване на връзките с Дамаск незабавно бе подкрепено от съдружниците му в турския парламент - от Партията на националистическото деяние (ПНД). Лидерът на групировката Девлет Бахчели даже прикани турските управляващи да посредничат в договарянията за помиряване сред сирийския президент и водачите на опозицията.
И въпреки всичко съгласно доста анализатори остава неразбираемо какво тъкмо се пробват да реализират турските управляващи. И Ердоган, и външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу непрекъснато повтарят, че Анкара изцяло поддържа териториалната целокупност на Сирия, само че няма да се откаже от проектите си за битка с кюрдските формирования в региона (с бойците от Силите за отбрана на народа - СЗН, свързани с поставената отвън закона Кюрдска работническа партия). Още през май Ердоган разгласи, че Турция възнамерява нова военна интервенция в Северна Сирия. Той разясни, че офанзивата ще е за елиминиране на терористичните закани, които произтичат от южната граница на страната.
От 2016 година до момента Турция е направила няколко огромни военни интервенции в Северна Сирия. Офанзивите са били ориентирани основно против подкрепяните от Съединени американски щати сирийски кюрдски Сили за отбрана на народа. Под контрола на Турция сега е 10 % от сирийската територия (с население 4,4 милиона души).
Известно е, че на териториите, които са под контрола на турската войска в Северна Сирия, главната валута, която се употребява при заплащания е турската лира, децата учат по турски учебници, а локалните бойци получават оръжие и муниции от Турция. Освен това на границата сред Сирия и Турция има бежански лагери, в които живеят стотици хиляди сирийци.
През юли турският външен министър Чавушоглу съобщи, че Турция и Сирия са открили разговор посредством службите за външно разузнаване. В същото време той уточни, че няма предварителни условия за нормализиране на връзките сред Анкара и Дамаск, само че турската страна като цяло е подготвена за договаряния. От своя страна сирийският външен министър Файсал Микдад съобщи, че Сирия като цяло е подготвена за договаряния с Турция, " само че единствено в случай че турските военни се изтеглят от сирийска територия ".
Макар да е малко евентуално Турция да реши в скоро време да се откаже от всичко, завоювано с доста старания на сирийска територия, даже хипотетичната подготвеност на Анкара за помиряване с Дамаск е мотив за някакъв оптимизъм. Трябва да се означи и фактът, че следените от Турция сирийски територии евентуално носят повече загуби, в сравнение с доходи за турския бюджет. Поддържането на турски контингент на сирийска територия по продължение на границата е извънредно скъпо.
На сирийска територия също по този начин има голям брой бойци и в този момент е ясно, че те надали ще могат да смъкват режима на Башар ал Асад, тъй че наличието им не е от изгода за Турция. В същото време това основава непрекъсната зона на неустойчивост по южните граници на Турция, защото никой, в това число турците, не могат да бъдат сигурни в лоялността на въоръжените радикални бойци.
В този ред на мисли разговорът със сирийското държавно управление ще бъде единствено от изгода за турските управляващи. Освен това постигането на вероятно спокойно съглашение сред Турция и Сирия като цяло ще подхожда с външната политика на Анкара. Някои коментатори даже го окачествят като " опит за сядане на два стола " - да се угоди освен на Съединени американски щати и Русия, а и на Китай и Иран. Или пък може би това следва да се пояснява по-скоро като " прагматична външна политика ".
Евентуално нормализиране на връзките сред Турция и Сирия пък може да послужи на идеята за спокойно разрешаване на сирийския спор. Дали скоро ще има действително помиряване сред прилежащите страни обаче на този стадий не е ясно за никого.
Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ