Майкъл Спенс: Азиатският модел на растеж е отживелица
" Трябва да затвориш дупката сред себе си и еврозоната, в това число като продуктивност и други фактори, преди да се озовеш там "
© Niccolò Caranti Профил
Майкъл Спенс е икономист и Нобелов лауреат за стопанска система от 2001 година дружно с Джордж Акерлоф и Джоузеф Щиглиц поради работата си върху динамичността на осведомителните потоци и резултатът им върху пазара. Най-известната му разработка е за сигналите, които движат пазара на труда - от страна на работодателите като равнища на възнаграждение, съответстващи на дадени позиции, и от търсещите работа като учебен ценз. Според него образованието даже може да е лишено от всякаква друга стойност отвън тази да подава нужния сигнал на пазара на труда, който да дефинира по какъв начин даден човек ще се осъществя на него.
Спенс преподава в " Станфорд " и " Харвард " и беше гост-лектор на конференция на Софийския университет за епохата на деглобализацията. Още по тематиката
Китай с най-нисък стопански напредък от рецесията насам
Правителството и регулаторите успокояват вложителите, откакто Брутният вътрешен продукт набъбна с 6.5% през третото тримесечие
21 окт 2018
Турция накара бизнеса да смъкна цените с 10%, с цел да се пребори с инфлацията
Министърът на финансите Берат Албайрак показа пакет ограничения, които са със мощно административен и регулативен темперамент
10 окт 2018
Двама американски учени получават Нобелова премия за стопанска система
Уилям Нордхаус и Пол Ромър са отличени за работата си в региона на климатичните промени и икономическия напредък
8 окт 2018
Къде отиват всички тези напечатани пари
От десетилетие лихвите са рекордно ниски, само че световният инфлационен апокалипсис по този начин и не настъпи
28 сеп 2018
Китай възнамерява да понижи вносните мита от октомври макар комерсиалната война
Тарифите ще са по-ниски за по-голямата част от комерсиалните сътрудници на Пекин
24 сеп 2018
Виждаме ли развой на деглобализация съгласно вас или става дума за просто миг от икономическото развиване?
Първо, не употребявам този термин, тъй като излиза, че всичко, което сме постигнали в следвоенния свят, някак си ще бъде обърнато. Не имам вяра, че това ще стане. Това, в което имам вяра, е, че възходът на национализма не е краткотраен феномен. И той ще промени метода, по който работи световната стопанска система. И не мисля, че това е просто някаква краткотрайна вълна. Мисля, че става дума за фундаментална смяна, която се случва.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Първо имаме националните цели, след това - надигащата се икономическа мощ на Китай и други стопански системи, преместването на центъра към Азия. От известно време насам главната архитектура на международната стопанска система се дефинира и ще се дефинира от стратегическата и икономическата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай. Това е доста огромна смяна.
След това идва цифровата смяна, която въздейства на всички. Затова концепцията, че става дума за някакъв дребен интервал на популизъм, не е верният метод да се мисли.
Влизаме ли в интервал на комерсиална война сред двете огромни стопански системи и новият интервал ще бъде ли определян от такива войни?
Отговорът на това - както моят, по този начин и на всички останали, е: не знаем. Ще има разнообразни равнища на състезание, съдействие и спорове, само че не знаем в какъв размер ще бъде всяко от тях.
И какво тогава е бъдещето на дребни отворени стопански системи като България?
В малко и приблизително бъдеще вие зависите най-вече от личните си стопански политики. Това няма общо с другите стопански системи. Но главната галактика, в която ще оперирате, ще бъде Европейски Съюз. Две неща са значими тук. Бих си показал, че цялото придвижване ще е отдадено на повече доближаване с Европейски Съюз. Но самият съюз има проблеми поради национализма и структурни дефекти. Ако беше добре смазана машина, пътят беше явен. Но това не е казусът и усложнява стратегическите въпроси пред вас.
България също по този начин не е доста отдалечена от хоризонта на китайските вложения по " Един път, един пояс ". Някакво внимание ще би трябвало да отделят политиците и на това и какви са опциите, които отваря.
Трябва ли да бързаме към еврозоната?
Не в този момент. Влизането в нея лишава един извънредно значим детайл на еластичност - в случай че нещо неприятно се случи с стопанската система ти, част от отговора е обезценяването на валутата. Трябва да затвориш дупката сред себе си и еврозоната, в това число като продуктивност и други фактори, преди да се озовеш там.
Но ние имаме валутен ръб отдавна, не е ли това логическата последваща стъпка?
Да, само че това е отменимо. А еврозоната не е. Или е, само че е обвързвано с извънредно доста опасности и разноски. Не, макар валутния ръб оставам на това мнение. Можеш да смениш режима, който контролира финансовата сметка и обменния курс, а предишното ни научи, че има доста непредвидими събития.
Казвате, че вложителите и политиците не постоянно имат сходни ползи. Какво оферирате тогава на хората, които взимат решения за стопанската система?
Устойчивият растеж е сполучлив там, където климатът е добър и за локалните, и за непознатите вложители. Нещата стават сложни там, където има доста непредвидими неща, като да вземем за пример реквизиция. Разбира се, уповавам се, че това не е действителен риск за България.
Политиците би трябвало да мислят деликатно кои вложения са им нужни и потребни и кои не са. " Радвай се на празненството, само че спри покрай вратата " е логичен съвет за вложители, само че капиталът, който чака първите знаци за проблем, с цел да се махне, не е изключително огромен другар на политиците. Трябва да си малко по-проницателен за това какъв капитал ти би трябвало. Не става дума да блокираш другите вложения, само че би трябвало да взимаш тези неща поради, когато си гледаш финансовата сметка. Държавите не помниха това.
Десет години след рецесията къде се намираме?
Има прогрес в прозрачността, условията за капитала, има насъбран опит по какъв начин да се отговори на рецесии и да се предотврати голяма щета. От друга страна, съвсем всички споделят, че не може да се каже по кое време идва идната рецесия. Има и ясни знаци: да вземем за пример трупането на значими отговорности в елементи на международната стопанска система - Китай и други зараждащи стопански системи, Съединени американски щати ще имат фискален недостиг от трилион $, което е голямо число. Кризата може и да не следва скоро, само че тази система не може да продължава да стои в този дисбаланс.
Споменахте проблемите на разрастващите се стопански системи, какъв риск са те?
Няма спор, че доста стопански системи се дисбалансираха - изключителна взаимозависимост от нисколихвени външни заеми, високо заемно финансиране във външни валути, което е постоянно неточност. Може да стане доста неприятно или не, според от отговорите, които изберат.
Аз съм обезпокоен от Турция, само че по-скоро поради политиката. Не би трябвало да слагаш някой прочут отпред на централната банка, в случай че не си наясно какво да правиш. Но пък пазарите са по-способни от преди да вършат разлика сред Аржентина, ЮАР, Турция и така нататък
В тази част на света има голям проблем с работната ръка. Източна Европа страда извънредно доста от миграцията. Вие сте експерт по тематиката за работния пазар и говорите за роботизацията - ще помогне ли тя или не?
Когато бях при започване на кариерата си, всеки имаше секретарка и пишещи машини. Сега това изчезна. Всеки отдел има един админ и всеки си работи с компютъра. Така че автоматизацията към този момент се случи, в този момент идва изкуственият разсъдък.
Навсякъде това ще провокира големи промени в стопанската система. И политици и икономисти би трябвало да мислят деликатно накъде сме тръгнали, с каква скорост, какви образования ни трябват. Дискусията за цифровите промени в този момент е най-вече " проблеми и опасности ". Това е разбираемо. Ще кажа това: всяко нещо, което зависи от високоинтензивен нископлатен труд, е под опасност. Независимо къде се намира. Услугите са под опасност, промишлеността е под опасност. Моделът на развиване, асоцииран с множеството сполучливи до момента случаи на бърз напредък - азиатският модел, както го назовават, е отживялост. Това е доста бърза смяна.
Но има голяма опция за отворени екосистеми, предприемачество, достъп до финансиране и други Ако аз бях политик в България, щях да мисля по какъв начин да се нареждаме по този начин, че да се възползваме от това. Имаме ли стопанска система, която се движи към световен модел на заплащания. Имаме ли играчи, които мислят по какъв начин да свършат това. Кои от огромните непознати компании могат да ни оказват помощ за това. Не мисля, че всяка страна може да е водач при изкуствения разсъдък. Трябва да се мисли по какъв начин да се взе участие в това, тъй като сигурно не искаш да изоставаш.
А какво мислите за теориите за категоричен базов приход?
Може да стигнем и до такава степен. Към момента множеството места в света по метода, по който се пресмята, не могат да си разрешат повсеместен базов приход чисто финансово. Но няма по какъв начин да отречеш хипотезата, че ще еволюираме до система, в която ще откъснем прихода от работата. Ако стигнем досега, в който някаква група хора ще си намират все по-трудно работа, не наподобява евентуално просто да ги оставим да умрат от апетит. Така че някаква радикална смяна в метода, по който се генерира и разпределя приход, е допустима.
© Niccolò Caranti Профил
Майкъл Спенс е икономист и Нобелов лауреат за стопанска система от 2001 година дружно с Джордж Акерлоф и Джоузеф Щиглиц поради работата си върху динамичността на осведомителните потоци и резултатът им върху пазара. Най-известната му разработка е за сигналите, които движат пазара на труда - от страна на работодателите като равнища на възнаграждение, съответстващи на дадени позиции, и от търсещите работа като учебен ценз. Според него образованието даже може да е лишено от всякаква друга стойност отвън тази да подава нужния сигнал на пазара на труда, който да дефинира по какъв начин даден човек ще се осъществя на него.
Спенс преподава в " Станфорд " и " Харвард " и беше гост-лектор на конференция на Софийския университет за епохата на деглобализацията. Още по тематиката
Китай с най-нисък стопански напредък от рецесията насам
Правителството и регулаторите успокояват вложителите, откакто Брутният вътрешен продукт набъбна с 6.5% през третото тримесечие
21 окт 2018
Турция накара бизнеса да смъкна цените с 10%, с цел да се пребори с инфлацията
Министърът на финансите Берат Албайрак показа пакет ограничения, които са със мощно административен и регулативен темперамент
10 окт 2018
Двама американски учени получават Нобелова премия за стопанска система
Уилям Нордхаус и Пол Ромър са отличени за работата си в региона на климатичните промени и икономическия напредък
8 окт 2018
Къде отиват всички тези напечатани пари
От десетилетие лихвите са рекордно ниски, само че световният инфлационен апокалипсис по този начин и не настъпи
28 сеп 2018
Китай възнамерява да понижи вносните мита от октомври макар комерсиалната война
Тарифите ще са по-ниски за по-голямата част от комерсиалните сътрудници на Пекин
24 сеп 2018
Виждаме ли развой на деглобализация съгласно вас или става дума за просто миг от икономическото развиване?
Първо, не употребявам този термин, тъй като излиза, че всичко, което сме постигнали в следвоенния свят, някак си ще бъде обърнато. Не имам вяра, че това ще стане. Това, в което имам вяра, е, че възходът на национализма не е краткотраен феномен. И той ще промени метода, по който работи световната стопанска система. И не мисля, че това е просто някаква краткотрайна вълна. Мисля, че става дума за фундаментална смяна, която се случва.
Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца бонус Първо имаме националните цели, след това - надигащата се икономическа мощ на Китай и други стопански системи, преместването на центъра към Азия. От известно време насам главната архитектура на международната стопанска система се дефинира и ще се дефинира от стратегическата и икономическата конкуренция сред Съединени американски щати и Китай. Това е доста огромна смяна.
След това идва цифровата смяна, която въздейства на всички. Затова концепцията, че става дума за някакъв дребен интервал на популизъм, не е верният метод да се мисли.
Влизаме ли в интервал на комерсиална война сред двете огромни стопански системи и новият интервал ще бъде ли определян от такива войни?
Отговорът на това - както моят, по този начин и на всички останали, е: не знаем. Ще има разнообразни равнища на състезание, съдействие и спорове, само че не знаем в какъв размер ще бъде всяко от тях.
И какво тогава е бъдещето на дребни отворени стопански системи като България?
В малко и приблизително бъдеще вие зависите най-вече от личните си стопански политики. Това няма общо с другите стопански системи. Но главната галактика, в която ще оперирате, ще бъде Европейски Съюз. Две неща са значими тук. Бих си показал, че цялото придвижване ще е отдадено на повече доближаване с Европейски Съюз. Но самият съюз има проблеми поради национализма и структурни дефекти. Ако беше добре смазана машина, пътят беше явен. Но това не е казусът и усложнява стратегическите въпроси пред вас.
България също по този начин не е доста отдалечена от хоризонта на китайските вложения по " Един път, един пояс ". Някакво внимание ще би трябвало да отделят политиците и на това и какви са опциите, които отваря.
Трябва ли да бързаме към еврозоната?
Не в този момент. Влизането в нея лишава един извънредно значим детайл на еластичност - в случай че нещо неприятно се случи с стопанската система ти, част от отговора е обезценяването на валутата. Трябва да затвориш дупката сред себе си и еврозоната, в това число като продуктивност и други фактори, преди да се озовеш там.
Но ние имаме валутен ръб отдавна, не е ли това логическата последваща стъпка?
Да, само че това е отменимо. А еврозоната не е. Или е, само че е обвързвано с извънредно доста опасности и разноски. Не, макар валутния ръб оставам на това мнение. Можеш да смениш режима, който контролира финансовата сметка и обменния курс, а предишното ни научи, че има доста непредвидими събития.
Казвате, че вложителите и политиците не постоянно имат сходни ползи. Какво оферирате тогава на хората, които взимат решения за стопанската система?
Устойчивият растеж е сполучлив там, където климатът е добър и за локалните, и за непознатите вложители. Нещата стават сложни там, където има доста непредвидими неща, като да вземем за пример реквизиция. Разбира се, уповавам се, че това не е действителен риск за България.
Политиците би трябвало да мислят деликатно кои вложения са им нужни и потребни и кои не са. " Радвай се на празненството, само че спри покрай вратата " е логичен съвет за вложители, само че капиталът, който чака първите знаци за проблем, с цел да се махне, не е изключително огромен другар на политиците. Трябва да си малко по-проницателен за това какъв капитал ти би трябвало. Не става дума да блокираш другите вложения, само че би трябвало да взимаш тези неща поради, когато си гледаш финансовата сметка. Държавите не помниха това.
Десет години след рецесията къде се намираме?
Има прогрес в прозрачността, условията за капитала, има насъбран опит по какъв начин да се отговори на рецесии и да се предотврати голяма щета. От друга страна, съвсем всички споделят, че не може да се каже по кое време идва идната рецесия. Има и ясни знаци: да вземем за пример трупането на значими отговорности в елементи на международната стопанска система - Китай и други зараждащи стопански системи, Съединени американски щати ще имат фискален недостиг от трилион $, което е голямо число. Кризата може и да не следва скоро, само че тази система не може да продължава да стои в този дисбаланс.
Споменахте проблемите на разрастващите се стопански системи, какъв риск са те?
Няма спор, че доста стопански системи се дисбалансираха - изключителна взаимозависимост от нисколихвени външни заеми, високо заемно финансиране във външни валути, което е постоянно неточност. Може да стане доста неприятно или не, според от отговорите, които изберат.
Аз съм обезпокоен от Турция, само че по-скоро поради политиката. Не би трябвало да слагаш някой прочут отпред на централната банка, в случай че не си наясно какво да правиш. Но пък пазарите са по-способни от преди да вършат разлика сред Аржентина, ЮАР, Турция и така нататък
В тази част на света има голям проблем с работната ръка. Източна Европа страда извънредно доста от миграцията. Вие сте експерт по тематиката за работния пазар и говорите за роботизацията - ще помогне ли тя или не?
Когато бях при започване на кариерата си, всеки имаше секретарка и пишещи машини. Сега това изчезна. Всеки отдел има един админ и всеки си работи с компютъра. Така че автоматизацията към този момент се случи, в този момент идва изкуственият разсъдък.
Навсякъде това ще провокира големи промени в стопанската система. И политици и икономисти би трябвало да мислят деликатно накъде сме тръгнали, с каква скорост, какви образования ни трябват. Дискусията за цифровите промени в този момент е най-вече " проблеми и опасности ". Това е разбираемо. Ще кажа това: всяко нещо, което зависи от високоинтензивен нископлатен труд, е под опасност. Независимо къде се намира. Услугите са под опасност, промишлеността е под опасност. Моделът на развиване, асоцииран с множеството сполучливи до момента случаи на бърз напредък - азиатският модел, както го назовават, е отживялост. Това е доста бърза смяна.
Но има голяма опция за отворени екосистеми, предприемачество, достъп до финансиране и други Ако аз бях политик в България, щях да мисля по какъв начин да се нареждаме по този начин, че да се възползваме от това. Имаме ли стопанска система, която се движи към световен модел на заплащания. Имаме ли играчи, които мислят по какъв начин да свършат това. Кои от огромните непознати компании могат да ни оказват помощ за това. Не мисля, че всяка страна може да е водач при изкуствения разсъдък. Трябва да се мисли по какъв начин да се взе участие в това, тъй като сигурно не искаш да изоставаш.
А какво мислите за теориите за категоричен базов приход?
Може да стигнем и до такава степен. Към момента множеството места в света по метода, по който се пресмята, не могат да си разрешат повсеместен базов приход чисто финансово. Но няма по какъв начин да отречеш хипотезата, че ще еволюираме до система, в която ще откъснем прихода от работата. Ако стигнем досега, в който някаква група хора ще си намират все по-трудно работа, не наподобява евентуално просто да ги оставим да умрат от апетит. Така че някаква радикална смяна в метода, по който се генерира и разпределя приход, е допустима.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ