Как ще изглежда следващата рецесия в САЩ
Тези дни предсказанията за криза в Съединени американски щати изскачат от всеки ъгъл. Големи банки, известни икономисти и някогашни държавни чиновници споделят, че спадът е съвсем сигурен, до момента в който Федералният запас се бори да сложи инфлацията под надзор. Две трети от основните изпълнителни шефове на фирмите от Fortune 500 се готвят растежът да се обърне до края на 2023 година Доходността по облигациите и потребителските изследвания светят в алено. Търсенията на " криза " в Гугъл нарастват.
Данните сигурно са тревожни. Както някогашният финансов министър Лари Съмърс означи, всякога когато инфлацията се увеличи над 4% и безработицата падне под 4% - два прага, които при прекосяване са знак за прегряване на стопанската система - в границите на две години Съединени американски щати влизат в криза. Сега и двата прага са трансферирани.
През по-голямата част от предходната година Фед и вложителите имаха вяра, че инфлацията ще отшуми с отслабването на пандемията. Вече никой не има вяра в това. Има необятно единодушие, че макар затрудненията с предлагането и скоковете в цените на силата търсенето също е прекомерно високо и е нужна по-строга парична политика, с цел да се върне към естественото равнище. Въпросът е какъв брой огромно би трябвало да е стягането и затова какъв брой би потърпевша стопанската система - колкото повече Фед би трябвало да увеличи лихвите, толкоз по-тежък ще бъде икономическият спад. Сривът на акциите от началото на годината демонстрира, че вложителите отразяват болката в цените.
Реклама Паралели с предишното
Ако Съединени американски щати в действителност изпаднат в криза, по какъв начин би почнала тя? Един от методите за предсказание на пътя на спада е да се консултираме с историята. Съединени американски щати са претърпели 12 рецесии от 1945 година насам. Много наблюдаващи показват приликите сред днешните проблеми и тези от началото на 80-те години, когато Фед при Пол Волкър смаза инфлацията и аргументи дълбока криза. Други съпоставят спада след енергийните рецесии от 70-те години на предишния век със скока на цените на петрола и храните през днешния ден. Трети оприличават срутва на dotcom балона през 2000 година на този на софтуерните акции тази година.
Но тези паралели имат съществени дефекти. Инфлацията не е толкоз крепко открита, колкото при започване на ерата на Волкър. Растежът изисква надалеч по-малко сила, в сравнение с през 70-те години на предишния век. А стопанската система е изправена пред по-сложни насрещни ветрове в този момент, в сравнение с след срутва от 2000 година Уместността на предишните събития се лимитира и от необичайния темперамент на дълбокия спад, провокиран от коронавирус през 2020 година, и бурното възобновяване през 2021 година, когато фискалните и паричните тласъци наводниха стопанската система.
По-добър метод да мислим за възможна криза е да погледнем Съединени американски щати такива, каквито са през днешния ден. Нека разгледаме три разнообразни аспекта: действителната стопанска система, финансовата система и централната банка. Взети дружно, те допускат, че рецесията би била релативно лека. Балансите на семействата и бизнеса най-вече са мощни. Рисковете във финансовата система наподобяват управляеми. Фед от своя страна прекомерно постепенно реагира на инфлацията, само че доверието, което построи през последните няколко десетилетия, значи, че към момента може да се бори с ефикасни реакционни дейности. Има обаче една неприятна измама: когато рецесията в последна сметка завърши, следствията от последните няколко години на рисково общуване с инфлация може да доведат до постепенно възобновяване.
Домакинствата - с по-добри финанси
Да стартираме с устойчивостта на действителната стопанска система, която може да се окаже най-важната защитна линия при спад. Населението като цяло има постоянна финансова основа, а тази смяна е добре пристигнала в съпоставяне със задлъжнелите консуматори в предишното. Дългът на семействата е към 75% от Брутният вътрешен продукт, което е спад в съпоставяне със 100% в навечерието на международната финансова рецесия от 2007-2009 година Още по-удивително е какъв брой по-малко американците заплащат годишно за обслужване на задълженията си. Тъй като доста от тях са минали към по-евтини ипотеки, до момента в който лихвените проценти падаха през последните години, годишните им заплащания по задължения в този момент възлизат на към 9% от разполагаемия приход, което е най-ниското равнище от 1980 година, след като има данни.
Реклама
Освен това доста семейства имат по-големи от нормалните парични буфери с помощта на финансовите тласъци от последните две години, както и поради по-ниските разноски за пътувания, заведения за хранене и други сходни в разгара на пандемията. Общо американците имат спомагателни спестявания от 2 трлн. $ (9% от БВП) спрямо преди коронавирус. Част от тези пари започнаха да се харчат с повишаването на разноските за живот, само че те към момента остават потребен буфер.
Пазарът на труда с намалена успеваемост
Във всяка криза един от огромните проблеми е какъв брой хора ще изгубят работата си. Безработицата нормално пораства по време на криза: спадовете в Съединени американски щати след 1945 година приблизително, без да включваме късата коронавирус криза, покачват безработицата с три процентни пункта (виж графиката). Днес растежът на безработицата наподобява още по- нужен стопански като метод да се облекчи част от натиска за повишение на заплатите и да се понижи инфлацията.
Балансите на семействата и бизнеса най-вече са мощни, а рисковете във финансовата система наподобяват управляеми. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама
Може ли обаче нещата да се развият друго? Според някои индикатори пазарът на труда в никакъв случай не е бил толкоз затегнат - налични са рекордните 1.9 работни места на всеки незает. Това дава оптимизъм, че фирмите на процедура могат да анулират обявите си за работа и да не уволняват хора. Председателят на Фед Джером Пауъл изрази тази вяра. " Има метод да ограничим търсенето на пазара на труда и да понижим свободните работни места, без да нараства безработицата ", сподели той на 4 май.
На процедура обаче е малко евентуално пазарът на труда да се приспособява толкоз безпрепятствено. Съмърс показва концепцията за кривата на Бевъридж, която изобразява съществена връзка: колкото повече свободни работни места има, толкоз по-ниска е безработицата. От началото на пандемията кривата се измести на открито (виж графиката). С други думи, наподобява, в този момент са нужни повече свободни работни места, с цел да бъдат реализирани същите равнища на безработица като в предишното. Това е знак за нестабилна успеваемост на способността на стопанската система да съпоставя верните хора с верните работни места. Едно допустимо пояснение е, че някои хора към момента не са склонни да работят заради рисковете за здравето, свързани с коронавирус. Друга е вариацията сред районите: някои щати като Юта и Небраска имат голяма потребност от служащи, само че няма задоволително искащи да се реалокират в тях.
Каквато и да е точната причина, изводът е, че е прекомерно оптимистично да се мисли, че стягането на Фед може да понижи свободните работни места, без да понижи и заетостта. Но това не значи, че Пауъл бърка. Кривата на Бевъридж също може да се реалокира назад, до момента в който възобновяване напредва и повече хора се връщат в работната мощ. Да приемем, че безработицата се усилва с 2 процентни пункта вместо междинните за време на криза 3. Така тя ще стане към 5.5% и ще е под междинната за последните три десетилетия. Макар и мъчително за тези, които ще отидат на борсата, това би бил добър резултат за изискванията на криза. За разлика от него в края на цикъла на стягане на Волкър 11% от американците са били без работа.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Данните сигурно са тревожни. Както някогашният финансов министър Лари Съмърс означи, всякога когато инфлацията се увеличи над 4% и безработицата падне под 4% - два прага, които при прекосяване са знак за прегряване на стопанската система - в границите на две години Съединени американски щати влизат в криза. Сега и двата прага са трансферирани.
През по-голямата част от предходната година Фед и вложителите имаха вяра, че инфлацията ще отшуми с отслабването на пандемията. Вече никой не има вяра в това. Има необятно единодушие, че макар затрудненията с предлагането и скоковете в цените на силата търсенето също е прекомерно високо и е нужна по-строга парична политика, с цел да се върне към естественото равнище. Въпросът е какъв брой огромно би трябвало да е стягането и затова какъв брой би потърпевша стопанската система - колкото повече Фед би трябвало да увеличи лихвите, толкоз по-тежък ще бъде икономическият спад. Сривът на акциите от началото на годината демонстрира, че вложителите отразяват болката в цените.
Реклама Паралели с предишното
Ако Съединени американски щати в действителност изпаднат в криза, по какъв начин би почнала тя? Един от методите за предсказание на пътя на спада е да се консултираме с историята. Съединени американски щати са претърпели 12 рецесии от 1945 година насам. Много наблюдаващи показват приликите сред днешните проблеми и тези от началото на 80-те години, когато Фед при Пол Волкър смаза инфлацията и аргументи дълбока криза. Други съпоставят спада след енергийните рецесии от 70-те години на предишния век със скока на цените на петрола и храните през днешния ден. Трети оприличават срутва на dotcom балона през 2000 година на този на софтуерните акции тази година.
Но тези паралели имат съществени дефекти. Инфлацията не е толкоз крепко открита, колкото при започване на ерата на Волкър. Растежът изисква надалеч по-малко сила, в сравнение с през 70-те години на предишния век. А стопанската система е изправена пред по-сложни насрещни ветрове в този момент, в сравнение с след срутва от 2000 година Уместността на предишните събития се лимитира и от необичайния темперамент на дълбокия спад, провокиран от коронавирус през 2020 година, и бурното възобновяване през 2021 година, когато фискалните и паричните тласъци наводниха стопанската система.
По-добър метод да мислим за възможна криза е да погледнем Съединени американски щати такива, каквито са през днешния ден. Нека разгледаме три разнообразни аспекта: действителната стопанска система, финансовата система и централната банка. Взети дружно, те допускат, че рецесията би била релативно лека. Балансите на семействата и бизнеса най-вече са мощни. Рисковете във финансовата система наподобяват управляеми. Фед от своя страна прекомерно постепенно реагира на инфлацията, само че доверието, което построи през последните няколко десетилетия, значи, че към момента може да се бори с ефикасни реакционни дейности. Има обаче една неприятна измама: когато рецесията в последна сметка завърши, следствията от последните няколко години на рисково общуване с инфлация може да доведат до постепенно възобновяване.
Домакинствата - с по-добри финанси
Да стартираме с устойчивостта на действителната стопанска система, която може да се окаже най-важната защитна линия при спад. Населението като цяло има постоянна финансова основа, а тази смяна е добре пристигнала в съпоставяне със задлъжнелите консуматори в предишното. Дългът на семействата е към 75% от Брутният вътрешен продукт, което е спад в съпоставяне със 100% в навечерието на международната финансова рецесия от 2007-2009 година Още по-удивително е какъв брой по-малко американците заплащат годишно за обслужване на задълженията си. Тъй като доста от тях са минали към по-евтини ипотеки, до момента в който лихвените проценти падаха през последните години, годишните им заплащания по задължения в този момент възлизат на към 9% от разполагаемия приход, което е най-ниското равнище от 1980 година, след като има данни.
Реклама
Освен това доста семейства имат по-големи от нормалните парични буфери с помощта на финансовите тласъци от последните две години, както и поради по-ниските разноски за пътувания, заведения за хранене и други сходни в разгара на пандемията. Общо американците имат спомагателни спестявания от 2 трлн. $ (9% от БВП) спрямо преди коронавирус. Част от тези пари започнаха да се харчат с повишаването на разноските за живот, само че те към момента остават потребен буфер.
Пазарът на труда с намалена успеваемост
Във всяка криза един от огромните проблеми е какъв брой хора ще изгубят работата си. Безработицата нормално пораства по време на криза: спадовете в Съединени американски щати след 1945 година приблизително, без да включваме късата коронавирус криза, покачват безработицата с три процентни пункта (виж графиката). Днес растежът на безработицата наподобява още по- нужен стопански като метод да се облекчи част от натиска за повишение на заплатите и да се понижи инфлацията.
Балансите на семействата и бизнеса най-вече са мощни, а рисковете във финансовата система наподобяват управляеми. Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Свят 1 Коментари и разбори 2 Политика 3 Отбрана Реклама
Може ли обаче нещата да се развият друго? Според някои индикатори пазарът на труда в никакъв случай не е бил толкоз затегнат - налични са рекордните 1.9 работни места на всеки незает. Това дава оптимизъм, че фирмите на процедура могат да анулират обявите си за работа и да не уволняват хора. Председателят на Фед Джером Пауъл изрази тази вяра. " Има метод да ограничим търсенето на пазара на труда и да понижим свободните работни места, без да нараства безработицата ", сподели той на 4 май.
На процедура обаче е малко евентуално пазарът на труда да се приспособява толкоз безпрепятствено. Съмърс показва концепцията за кривата на Бевъридж, която изобразява съществена връзка: колкото повече свободни работни места има, толкоз по-ниска е безработицата. От началото на пандемията кривата се измести на открито (виж графиката). С други думи, наподобява, в този момент са нужни повече свободни работни места, с цел да бъдат реализирани същите равнища на безработица като в предишното. Това е знак за нестабилна успеваемост на способността на стопанската система да съпоставя верните хора с верните работни места. Едно допустимо пояснение е, че някои хора към момента не са склонни да работят заради рисковете за здравето, свързани с коронавирус. Друга е вариацията сред районите: някои щати като Юта и Небраска имат голяма потребност от служащи, само че няма задоволително искащи да се реалокират в тях.
Каквато и да е точната причина, изводът е, че е прекомерно оптимистично да се мисли, че стягането на Фед може да понижи свободните работни места, без да понижи и заетостта. Но това не значи, че Пауъл бърка. Кривата на Бевъридж също може да се реалокира назад, до момента в който възобновяване напредва и повече хора се връщат в работната мощ. Да приемем, че безработицата се усилва с 2 процентни пункта вместо междинните за време на криза 3. Така тя ще стане към 5.5% и ще е под междинната за последните три десетилетия. Макар и мъчително за тези, които ще отидат на борсата, това би бил добър резултат за изискванията на криза. За разлика от него в края на цикъла на стягане на Волкър 11% от американците са били без работа.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ