Премълчаните истини за вота: Машините са мечта за хакера
Tези дни политическата говорилня работеше непрекъснато. Произведени бяха тонове от словесни артикули, само че не и тези, които трябваше да се чуят. Ето единствено 5 от премълчаните.
Премълчано №1: Машините са фантазията на хакера
Отмяната на машинния избор опорочава изборите, защото провокира голям брой невалидни бюлетини – това внушаваха от заран до вечер. Ерго, дайте да забраним хартията. Само машини!
Явно има такава заповед по гарнизона. Какво обаче се премълчава? Първо и най-важно е, че при мажоритарния избор за кметове съвсем няма бракувани бюлетини. Големите отпадъци са при партийнолистовия избор.
А лавината от невалидните бюлетини потегли с въвеждането на преференциите, тъй като те усилиха неведнъж така и така високата трудност на вота за партийни листи. Още по-сложно стана, когато цифрата на преференцията стана друго от номера на претендента в листата. Някои гласоподаватели още не са научили, че Тодор Живков го няма към този момент – по какъв начин да се оправят с такава трудност?
Това доста усложни и търговията с гласове. Докато се купуваше единствено избор за партията, нямаше проблеми. Но преференцията внесе детайл на шизофрения – индивидът в долната част на листата взе да играе против личната си партия!
Все едно кучето си хапе опашката. А в този момент си представете да вземем за пример, че един купува избор за партийната листа, както си е подредена, а различен – с цел да може един от дъното на листата да пререди първите. Много ясно, че двамата търговци са врагове. Но има и по-висока трудност, да вземем за пример първият заплаща хем за партия, хем за преференция, а след това идва вторият и заплаща единствено за преференция, само че друга. Избирателят взема и двете суми, само че е комплициран. Ако е честен, отбелязва и двете. Но от умствено натоварване не помни да означи партията.
По принцип който продава своя избор, не е най-ярката крушка в лампиона. Той е съвсем или напълно необразован, паркирал е цели 5 години в първи клас и след това се е оженил и едва-едва приказва български. Можем ли да му се сърдим? Той е експерт по оцеляването на парче.
Така преференциите и търговията с тях са съществена причина за високия брак. Но прибавя се и това, че в секционните комисии са все партийни деятели, а те са надалеч по-опасни от скромните каруцари. Преди години видяхме запис по какъв начин изтъкнат районен водач инструктира цяла зала деятели в изкуството на фалшификацията.
Казват, че имало и курсове с отделяне от производството. Този път отново имаше нашумяло видео – видя се по какъв начин една дама от комисията вилнее с химикалката. Обаче и медии, и коментатори премълчаха от коя партия е тази дама. Не желали да повлияят на вота?
Но премълчаването също лъже. Тази дама е от партията на програмистите в България.
За тях силата на аналоговите политици е в хартията. А цифровите политици към този момент няма да търгуват на парче, те ще печелят изборите със програмен продукт. Но това никой няма да ви го каже.
Медиите задминаха Гьобелс. Например най-влиятелната водеща в националното радио попита юриста Борислав Цеков: “Кога най-накрая ще влезем в цивилизования свят и ще въведем машините? ”. Налага се Цеков да ѝ изяснява нещо, което тя сигурно знае – в Европа не се гласоподава с машини. Това става най-вече в Третия свят. Гарантирано го знае, само че когато обстоятелствата пречат на опорките, майната им на обстоятелствата.
Премълчано №2: Възходът на районната партия
Победата на Васил Терзиев в София не се дължи толкоз на ПП/ДБ, колкото на плана “Спаси София ”. Ако зад него беше единствено ПП/ДБ, Терзиев обезпечено щеше да загуби, тъй като родовата му принадлежност автоматически отблъсква така наречен сини каски. Но “Спаси София ” (СС) приготви почвата доста от дълго време, нейните деятели са симпатични младежи, които доста мощно притеглят младежта. Каузите им също са доста секси. На техния декор остарелият плесен на прехода няма късмет.
Всъщност не е ли Секретен сътрудник новата партия в обединението ПП/ДБ? Парламентарните партии са се отчуждили от народа. Значи идва времето на локалните планове, от локалното към националното. Утре може да забележим вериги от конфедерирани локални партии на правилото на “Макдоналдс ” – “Спаси Пловдив ”, “Спаси Варна ”, “Спаси Угърчин ”…
Премълчаното е дали “Спаси София ” е план на “Продължаваме смяната ”, или и двете са планове?
Реклама
А то е значимо, защото на следващия ден Секретен сътрудник и Политическа партия може да се скарат и къде ще се окаже тогава столичният кмет?
Разбира се, в случай че вотът за общински препоръки и за парламент беше мажоритарен, всяка партия щеше да е колкото национална, толкоз и локална. Но това пък е табу. Никой политолог няма да го каже, защото всичките ядат хляба на елита.
Премълчано №3: Защо едни претенденти за кметове ги показват в последния миг?
Васил Терзиев бе показан няколко месеца преди изборите, с цел да могат десните да свикнат с него и в случай че могат – да го преглътнат. Но най-много с цел да бъде запомнен като собствен човек в „ Спаси София “. Защо обаче ГЕРБ показа своя претендент в последния миг? И това не му е за първи път!
Явно Борисов взе да съблюдава правилото, че водачът би трябвало да отстрани заплахата от конкуренция. Веднъж предложи за президент Плевнелиев, който имаше най-високия рейтинг в страната. Той се възгордя, стартира да играе независимо и да гравитира към кръга „ Капитал “. И продължи да е по-популярен от Борисов. Лидерът на ГЕРБ си взе поука и идващия път издигна Цецка Цачева.
Тя хем беше вярна, хем не беше никаква опасност
Оттогава ГЕРБ прави всичко допустимо, с цел да няма президент. Последния път предложи забавен претендент – професор Герджиков, само че отново единствено секунди преди да удари звънецът. Докато го показа – и изборите минаха. Сега стана същото с Хекимян. Докато го предлагат – и изборите минаха. Ако му бяха дали време да се разгърне, кой знае – може би той щеше да отиде на балотаж!
Това си е главен принцип на властническото водачество – не допускай вътре в партията да се разгърне харизматичен противник. По-добре да нямаш кмет в София, в сравнение с да имаш мощен вътрешнопартиен съперник. Както Аллах няма сътрудници и съдружници, по този начин и якият партиен водач е самичък на върха.
А не е ли същото и с Ваня Григорова? Тя също бе показана прекомерно късно. А разликата сред нея и Терзиев се оказа някакви си 4 хиляди гласа! Кой знае, в случай че беше почнала акцията отрано…
Но на Нинова не й би трябвало софийски кмет, тъй като той автоматически става по-влиятелен в Българска социалистическа партия от нея самата. Не знам дали имаше женска ревнивост, или умен макиавелианизъм, само че Нинова с нищо не оказа помощ. За вестник „ Дума “ пък нямаше подобен претендент.
Премълчано № 4:
Общинарството е по-съмнително от съмнителното минало. Според родословно десните Вили Лилков беше суперкандидат. Първо, поради родословието, второ – тъй като има опит в общината. И о, изненада! Първото към този момент не оказва помощ! А дългият стаж в общината си е напряко тесла!
Всеки знае, че далаверите в общинския съвет са групови. Там царува цялостно съгласие сред партиите и обективна подялба. На времето му викаха „ Моделът Софиянски “, въпреки че и това не е заслужено – самият Софиянски не беше член на общинския съвет.
Премълчано №5: Дясното си поставя лява фасада
В тази връзка политологът Огнян Минчев разгласи, че дясното в столицата към този момент е мъртво, а новата левица е ПП/ДБ. Всъщност ПП/ДБ е новата десница и тя е по-дясна от заблудените сини идентичности на ранния преход. ПП/ДБ нито се пробва, нито предлага да трансформира ултрадясната икономическата система на България.
Единствената разлика е, че с успеха на Васил Терзиев тя престава да се рови в предишното до второ, трето и седмо коляно. Така стана едно време и с Българска комунистическа партия – 35 години след 9 септември, някъде в края на 70-те, тя спря да лустрира „ враговете на народа “. А по „ Хоризонт “ зазвучаха битълсите.
Но май има някакви инструкции за псевдоолевяване на десницата, защото и Сорос се показва за ляв. Има някакъв спуснат от горната страна план, за който никой грантоеден политолог няма да признае. Неслучайно Кирил Петков един път сподели: „ Ние ще вършим лява политика с десни принадлежности! “ Свърши времето на класическия лаф „ лява ръка – десен джоб! “, оттук насетне дясната ще е в левия. Но това никой политолог няма да ви го каже.
Текст на журналиста Валери Найденов от 24 часа, заглавието е на Narod.bg
