На изток от нормалността
Те са на всички места – в огромните магазини, по оживените улици, в концертните зали, в поликлиниките, в парковете.
Ведри и спокойни лица на хора в инвалидни колички. Излъчващи достолепие и самонадеяност. И защитеност. И фаворизация.
За тях са отредени специфични места в рейсовете и влаковете, на гарите, на летищата, в лечебните заведения, в институциите и наложително - бърза писта за обслужване, на всички места.
С тях е съобразена цялата архитектурна среда и цялата организация на публичния живот. И никой от хората с увреждания не се опасява, че може да изпадне в беззащитност. Защото незабавно ще се притекат най-малко няколко чифта подкрепящи ръце. На напълно инцидентни минувачи – мъже, деца, забързани юпита, достолепни фамилни двойки. Няма поза, няма фотосесии за пред медиите, няма патетика. Няма съмнение. Просто някой оказва помощ в придвижване, и продължава да бърза към персоналните си задания и отговорности.
Не, това не е химера. Това е Англия.
За уязвимите се мисли на първо място друго. За сигурността им, за всекидневието им, за лекуването им, за обществената им пълноценност, за характерността и за гениите им.
Държавата, църквата и благотворителните организации са построили безупречна система за помощ и протекция на уязвимите. Ежегодно десетки милиарди лири обезпечават британската обществена система, в чийто център са хората в неравностойно състояние. За тях са основани всевъзможни гъвкави форми на лична грижа, следени изкъсо от страната. И никой не си и помисля да заобикаля стандартите в областта на обществените услуги. Защото в Англия е съхранен респектът пред закона, пред глобите и контрола. А и публичният морал отхвърля като непознато тяло всеки опит да се „ заобиколи” открития правилник.
За хората с увреждания и на напреднала възраст в Англия има най-различни по тип обществени заведения. Някои с повече екстри, други не, само че без компромис в качеството на услугите, които се дават. Социалните резиденции за възрастни, приютите за нелечимо заболели и обществените центрове за хора с увреждания се ръководят от частни сдружения или от църквите. По предписание техните здания са привлекателни със своята архитектура, обкичени със зеленина, постоянно с прелестно поддържани паркове. Уютни и спокойни обиталища за най-деликатната част от живота.
Неглижирането на остарелия и болния, оскърблението над човешката накърнимост са парадокс в тези пристани на достойния житейски заник. И на хуманността.
Обгрижването на възрастните и болните хора в Англия от дълго време е превърнато в просвета и влиятелна специалност, със своите степени на професионална подготвеност и вероятности. А техническите нововъведения, основаването на все по-прецизни и индивидуализирани уреди, съоръжение, уреди, помощни средства, мебели и ежедневни принадлежности за хората с увреждания са сериозен и проспериращ бизнес. В него с изключение на за пари, очевидно става дума и за сърце, тъй като безсърдечието не може да „ чуе” тихия глас на човешката нужда, с цел да го въплъти в артикул. Отворете който да е британски азбучник за спомагателни уреди и средства, и ще установите галактическата разлика, която ни дели от този съвременен, образован и филантроп свят.
В който колата за спешна помощ идва на втората минута, до момента в който операторката беседва с теб, с цел да тушира безпокойството ти, а в Спешното те питат дали не искаш чашка кафе. В който съвсем изцяло обездвиженият Греъм може да стигне с един реставриран парен трен чак до морето, а 95-годишната Джойс да тренира тай-чи в спортния си клуб. В който 89-годишният Рон може да кара автомобила си без боязън в своето малко градче. И 85-годишната Джо да получи за рождения си ден концерт и голяма торта от хората, които се грижат за нея в последния ѝ дом…
Каква разлика с манталитета и процесите у нас!
А споделят, че зрелостта на едно общество се измервала с отношението към уязвимите групи от хора.
Когато майките на деца с увреждания излязоха на улицата, с цел да защитят правата си и децата си, хвърлиха върху им цялата държавна и пропагандна глутница. После им хвърлиха обещания за пари.
Докато ние наблюдавахме безмълвно позорището.
Отвъд нормалността.
Автор: Мариана Иванова
Ведри и спокойни лица на хора в инвалидни колички. Излъчващи достолепие и самонадеяност. И защитеност. И фаворизация.
За тях са отредени специфични места в рейсовете и влаковете, на гарите, на летищата, в лечебните заведения, в институциите и наложително - бърза писта за обслужване, на всички места.
С тях е съобразена цялата архитектурна среда и цялата организация на публичния живот. И никой от хората с увреждания не се опасява, че може да изпадне в беззащитност. Защото незабавно ще се притекат най-малко няколко чифта подкрепящи ръце. На напълно инцидентни минувачи – мъже, деца, забързани юпита, достолепни фамилни двойки. Няма поза, няма фотосесии за пред медиите, няма патетика. Няма съмнение. Просто някой оказва помощ в придвижване, и продължава да бърза към персоналните си задания и отговорности.
Не, това не е химера. Това е Англия.
За уязвимите се мисли на първо място друго. За сигурността им, за всекидневието им, за лекуването им, за обществената им пълноценност, за характерността и за гениите им.
Държавата, църквата и благотворителните организации са построили безупречна система за помощ и протекция на уязвимите. Ежегодно десетки милиарди лири обезпечават британската обществена система, в чийто център са хората в неравностойно състояние. За тях са основани всевъзможни гъвкави форми на лична грижа, следени изкъсо от страната. И никой не си и помисля да заобикаля стандартите в областта на обществените услуги. Защото в Англия е съхранен респектът пред закона, пред глобите и контрола. А и публичният морал отхвърля като непознато тяло всеки опит да се „ заобиколи” открития правилник.
За хората с увреждания и на напреднала възраст в Англия има най-различни по тип обществени заведения. Някои с повече екстри, други не, само че без компромис в качеството на услугите, които се дават. Социалните резиденции за възрастни, приютите за нелечимо заболели и обществените центрове за хора с увреждания се ръководят от частни сдружения или от църквите. По предписание техните здания са привлекателни със своята архитектура, обкичени със зеленина, постоянно с прелестно поддържани паркове. Уютни и спокойни обиталища за най-деликатната част от живота.
Неглижирането на остарелия и болния, оскърблението над човешката накърнимост са парадокс в тези пристани на достойния житейски заник. И на хуманността.
Обгрижването на възрастните и болните хора в Англия от дълго време е превърнато в просвета и влиятелна специалност, със своите степени на професионална подготвеност и вероятности. А техническите нововъведения, основаването на все по-прецизни и индивидуализирани уреди, съоръжение, уреди, помощни средства, мебели и ежедневни принадлежности за хората с увреждания са сериозен и проспериращ бизнес. В него с изключение на за пари, очевидно става дума и за сърце, тъй като безсърдечието не може да „ чуе” тихия глас на човешката нужда, с цел да го въплъти в артикул. Отворете който да е британски азбучник за спомагателни уреди и средства, и ще установите галактическата разлика, която ни дели от този съвременен, образован и филантроп свят.
В който колата за спешна помощ идва на втората минута, до момента в който операторката беседва с теб, с цел да тушира безпокойството ти, а в Спешното те питат дали не искаш чашка кафе. В който съвсем изцяло обездвиженият Греъм може да стигне с един реставриран парен трен чак до морето, а 95-годишната Джойс да тренира тай-чи в спортния си клуб. В който 89-годишният Рон може да кара автомобила си без боязън в своето малко градче. И 85-годишната Джо да получи за рождения си ден концерт и голяма торта от хората, които се грижат за нея в последния ѝ дом…
Каква разлика с манталитета и процесите у нас!
А споделят, че зрелостта на едно общество се измервала с отношението към уязвимите групи от хора.
Когато майките на деца с увреждания излязоха на улицата, с цел да защитят правата си и децата си, хвърлиха върху им цялата държавна и пропагандна глутница. После им хвърлиха обещания за пари.
Докато ние наблюдавахме безмълвно позорището.
Отвъд нормалността.
Автор: Мариана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ