Проф. Н. Йорданов: Търсенето на бърз успех обрича театрите
" Тази театрална година отстъпваше на предходните 3-4 ". Така прави оценка 2019 година за театъра проф. доктор изк. Николай Йорданов от Института за проучване на изкуствата при Българската академия на науките и учител в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “, представен от БНР.
" През 2019 година за мен като театър е мъчно да видя настрана заглавие, което да е толкоз преобладаващо, толкоз блестящо, че да си кажа: " Ето това е нещо, което е достижение по отношение на театралния пейзаж у нас или по отношение на развиването на самия създател ". Бих отличил, въпреки всичко, " Празникът " от Томас Винтерберг на Явор Гърдев в МГТ " Зад канала ". Мисля, че това е един доста моден театър ", счита той.
" Ако търсим събития, за мен събитията бяха по-скоро отбелязването на някакви годишнини. Да речем 90 години от раждането на Йордан Радичков - неоспорим престиж в българската драматургия, 30 години Театрална работилница " Сфумато ". Ето тези две събития ни накараха да си дадем сметка за един дълготраен принос в българската театрална просвета ", уточни проф. Йорданов.
По думите му констатацията, че " залите са цялостни ", сама по себе си е позитивна, само че по-важният въпрос е на какво отиват хората и на какво се радват. " Аз си припомням, че когато преди десетина години се обсъждаше този модел на финансиране на държавните театри, се говореше, че ще се вкара критерият " зрителски интерес ", само че настрана ще се вкарат и други критерии, които до момента не са въведени ", разяснява той, акцентирайки, че " търсенето на бързия триумф, а театрите са принудени да го вършат в тази обстановка, ги обрича, в случай че не постоянно на семпли постановки, то на приблизително положителни постановки ".
Според проф. Йорданов приблизително положителното е положително единствено за статистиката. " Когато приказваме за достижения и за събития, не това дефинира художествения език и новите трендове. Липсва рискът, липсва търсенето на непредвидени заглавия, на непредвидения решения на сцената. Иначе, да, има положителни актьори, положителни сценографи, обособени забавни решения... Но като цяло, когато следя европейски спектакли, това провокира у мен мощен дисонанс, щом се върна от интернационален конгрес, да речем. Затова и преценката ми за нашите театри е по-скоро умерена ", заключава преподавателят.
" През 2019 година за мен като театър е мъчно да видя настрана заглавие, което да е толкоз преобладаващо, толкоз блестящо, че да си кажа: " Ето това е нещо, което е достижение по отношение на театралния пейзаж у нас или по отношение на развиването на самия създател ". Бих отличил, въпреки всичко, " Празникът " от Томас Винтерберг на Явор Гърдев в МГТ " Зад канала ". Мисля, че това е един доста моден театър ", счита той.
" Ако търсим събития, за мен събитията бяха по-скоро отбелязването на някакви годишнини. Да речем 90 години от раждането на Йордан Радичков - неоспорим престиж в българската драматургия, 30 години Театрална работилница " Сфумато ". Ето тези две събития ни накараха да си дадем сметка за един дълготраен принос в българската театрална просвета ", уточни проф. Йорданов.
По думите му констатацията, че " залите са цялостни ", сама по себе си е позитивна, само че по-важният въпрос е на какво отиват хората и на какво се радват. " Аз си припомням, че когато преди десетина години се обсъждаше този модел на финансиране на държавните театри, се говореше, че ще се вкара критерият " зрителски интерес ", само че настрана ще се вкарат и други критерии, които до момента не са въведени ", разяснява той, акцентирайки, че " търсенето на бързия триумф, а театрите са принудени да го вършат в тази обстановка, ги обрича, в случай че не постоянно на семпли постановки, то на приблизително положителни постановки ".
Според проф. Йорданов приблизително положителното е положително единствено за статистиката. " Когато приказваме за достижения и за събития, не това дефинира художествения език и новите трендове. Липсва рискът, липсва търсенето на непредвидени заглавия, на непредвидения решения на сцената. Иначе, да, има положителни актьори, положителни сценографи, обособени забавни решения... Но като цяло, когато следя европейски спектакли, това провокира у мен мощен дисонанс, щом се върна от интернационален конгрес, да речем. Затова и преценката ми за нашите театри е по-скоро умерена ", заключава преподавателят.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ