Мистериите на най-голямата солна равнина в света
В югозападната част на Боливия останките от антично езеро са основали солна низина, която е същинска фотографска площадка.
Тя се преобразява в огледало, когато преливащите наоколо езера заливат повърхността ѝ с тъничък пласт вода. Салар де Уюни, както е известна, е изцяло равна и се простира на към 10 582 кв. км, което прави отразяващата ѝ повърхнина почти същата като тази на най-големия остров на Хаваите.
От космоса тя може да се види като по-голямата от двете прилежащи солници – втората е Салар де Койпаса и се намира на северозапад. Двата пейзажа наподобяват неземни на фотосите, само че значително са формирани от нещо, което ще намерите на множеството маси за вечеря.
Салар де Уюни е обширна пустиня от халит – елементарна трапезна сол – и гипс, от който са направени някои от най-големите кристали на планетата. Повърхността на солта постоянно е белязана с особена шарка като на пчелна пита, която кара учените да се почешат по главата. Защо тези шарки са толкоз геометрично съвършени? И за какво самите плочки са толкоз огромни – постоянно са сред 1 и 2 метра?
През 2023 година екип от откриватели най-сетне разгадава загадката.
„ В солените пустини първото нещо, което виждате – съвсем единственото, което виждате в действителност – е безкрайна мозайка от шестоъгълници и други сходни форми “, споделя в изказване създателят на проучването доктор Лукас Гьоринг, доцент по физика в Училището по просвета и технологии към Университета Нотингам Трент.
„ Това, което показахме, е, че съществува едно просто и правдоподобно пояснение за тях – само че то е прикрито подземен. Фигурите на повърхността отразяват бавното катурване на солената вода в почвата – събитие, което ненапълно наподобява на конвекционните кафези, които се образуват в тъничък пласт вряща вода. “
Високо-купести облаци, които също се образуват от конвективна активност.
Салар де Уюни се намира на мястото на огромното и антично езеро Минчин, което е було платото преди хиляди години. Според данни на Обсерваторията на Земята на НАСА преди към 15 000 години то се е свило доста, създавайки непрекъснато свиващ се солен басейн, който в последна сметка се е изпарил, оставяйки след себе си голямото находище на халит и гипс.
Солената кора, която притегля милиони туристи всяка година, може да бъде дебела до 10 метра на някои места и основава необитаем декор, който е доста прелъстителен за фотографите. По време на късия дъждовен сезон (обикновено от декември до април) в равнината падат единствено няколко сантиметра дъжд годишно – само че защото няма къде да отиде, той се утаява върху солта, създавайки спиращ дъха огледален облик на небето над нея.
