Спилбърг относно Спилбърг: „Семейство Фейбълман“ и израстването на един гений
Стивън Спилбърг обмисля концепцията си за автобиографичен филм в продължение на съвсем 20 години, само че поради непрекъснатата му ангажираност като продуцент и режисьор, едвам експлоадирането на световна пандемия му обезпечава време да напише сюжета за лентата през 2020-а в съдействие с носителя на „ Пулицър “ и „ Тони “ Антъни Кушнър. „ Семейство Фейбълман “ най-накрая е по кината сега и предстоящо е обект на доста похвали и спекулации за награди „ Оскар “.
Но отзивите по отношение на кино лентата не са просто артикул на репутацията на именития Спилбърг. Лентата има безспорни качества, поради които ще чуваме заглавието ѝ много постоянно през идния сезон на премиите в Холивуд. Сюжетът се концентрира върху детството и израстването на индивида, който след това се трансформира в най-влиятелния режисьор в актуалната история на киното.
Спилбърг взема решение да именува екранното си семейство „ Фейбълман “ поради любовта си към немската дума “fabel ” или „ басня “, „ роман “. Собствените имена на най-близките му родственици също са изменени, само че Спилбърг изпраща копия на сюжета до сестрите си, с цел да бъдат включени с оптималната меродавност и техните мемоари от детството на великия режисьор, сценарист и продуцент.
„ Семейство Фейбълман “ е като майсторски клас по правене на кино по доста, доста параграфи и човек по никакъв метод не следва да е загрубял киноман, с цел да забележи явно вложеното усърдие в изработката на лентата. Кадри като прелестно илюстрирания миг, в който дребният Сами Фейбълман прожектира фрагменти в мрачен гардероб върху ръцете си, не са нищо по-малко от съвършени.
Други фрагменти са рамкирани толкоз съвършено, че на фена му се прищява да паузира кино лентата, с цел да прегледа всичко в тях. Добър образец е финалната сцена на към този момент порасналия студент Сами с татко му Бърт, в която двамата са в прилежащи стаи, само че обективът улавя по едно и също време красноречивите им, трогателни реакции към значим миг от започващия професионален живот на основния воин.
Спилбърг дава поръчка за „ Оскар “ за постановка с филм, който умерено би могъл да бъде приспособен и като театрална режисура, само че във виртуозните му ръце употребява всички изразни средства на езика на киното. Работата му по лентата като сценарист е не по-малко забавна. Някои критици оттатък океана са имали проблем с даването на жанров етикет и с детайли от структурата на „ Семейство Фейбълман “.
Но всеки постоянен клиент на киносалоните за последните 15-20 години – на киносалоните, а не прецизно и извънредно на влиятелните кино фестивали – може да разпознае кой род най-често употребява сюжетния скелет, който употребява и този филм. А хората, които познават филмографията на огромния Спилбърг и са наясно с любовта му към приключенските истории и комиксите, въобще няма да са учудени от креативния му избор.
„ Семейство Фейбълман “ употребява класическата конструкция на филм за генезис на супергерой. Младият воин открива силите си – в тази ситуация, неприкрит гений за изработка на филми – още в ранна възраст, развива ги, минава през разнообразни инциденти, краткотрайно стопира да ги употребява поради разтърсвания в персоналния си живот и в последна сметка осъзнава, че тези сили са неговото предопределение и той следва да ги употребява поради себе си, фамилията си и общото богатство.
Човек може да види вариации на този сюжет в ленти като „ Батман първоначално “, „ Спайдър-Мен “ или „ Човек от стомана “. Решението на Спилбърг да употребява сходна конструкция в автобиографичен филм може да се пояснява от някои като демонстрация на несъразмерна суетност, само че пасва на разказаната история в „ Семейство Фейбълман “. Помага и фактът, че въпросната история е в ръцете на чудесни артисти.
Мишел Уилямс е името, което се загатва с максимален екстаз в множеството мнения за кино лентата, и има за какво. Голяма част от лентата се състои от нейните експресивни, красноречиви, нюансирани реакции пред камерата на Спилбърг. Тя играе майката на основния воин, чиито спорни действия карат протагониста да стартира да преглежда родителите си не като всеможещи покровители, а като елементарни персони от по-ранна възраст, в сравнение с множеството деца стигат до този миг.
Но неналичието на суетност проличава най-много в основното актьорско показване. Гейбриъл ЛеБел изиграва Сами Фейбълман, екранната репрезентация на младия Спилбърг, без нито една подправена нота в превъплъщението си: младеж със свои дефекти и с присъщите трепети на деликатната му възраст. 20-годишният артист сполучливо се абстрахира от концепцията, че извършва ролята на личния си именит режисьор, и не го идеализира по никакъв непотребен, изкуствен метод.
Пол Дейно, който играе бащата на Сами, и 13-годишната Джулия Бътърс, която пък влиза в амплоато на най-голямата от трите му дребни сестри, също извършват отлично поддържащите си функции. Кратки, само че паметни появи вършат още Джуд Хърш и огромният Дейвид Линч, а саундтракът на Джон Уилямс предстоящо е великолепен, обхващащ класическа музика и присъщи песни от епохата на сюжета.
В последна сметка „ Семейство Фейбълман “ оставя фена с чувство за пълноценно прекарани 2 часа и половина, даже и в средата на действието да губи отчасти и краткотрайно сигурната посока на повествованието. Като всеки филм на великия Спилбърг, и този е изработен с ясната креативна концепция да се гледа на кино, така че е елементарно да се предложи за гледане точно в салона в околните седмици.
Още от създателя:
Но отзивите по отношение на кино лентата не са просто артикул на репутацията на именития Спилбърг. Лентата има безспорни качества, поради които ще чуваме заглавието ѝ много постоянно през идния сезон на премиите в Холивуд. Сюжетът се концентрира върху детството и израстването на индивида, който след това се трансформира в най-влиятелния режисьор в актуалната история на киното.
Спилбърг взема решение да именува екранното си семейство „ Фейбълман “ поради любовта си към немската дума “fabel ” или „ басня “, „ роман “. Собствените имена на най-близките му родственици също са изменени, само че Спилбърг изпраща копия на сюжета до сестрите си, с цел да бъдат включени с оптималната меродавност и техните мемоари от детството на великия режисьор, сценарист и продуцент.
„ Семейство Фейбълман “ е като майсторски клас по правене на кино по доста, доста параграфи и човек по никакъв метод не следва да е загрубял киноман, с цел да забележи явно вложеното усърдие в изработката на лентата. Кадри като прелестно илюстрирания миг, в който дребният Сами Фейбълман прожектира фрагменти в мрачен гардероб върху ръцете си, не са нищо по-малко от съвършени.
Други фрагменти са рамкирани толкоз съвършено, че на фена му се прищява да паузира кино лентата, с цел да прегледа всичко в тях. Добър образец е финалната сцена на към този момент порасналия студент Сами с татко му Бърт, в която двамата са в прилежащи стаи, само че обективът улавя по едно и също време красноречивите им, трогателни реакции към значим миг от започващия професионален живот на основния воин.
Спилбърг дава поръчка за „ Оскар “ за постановка с филм, който умерено би могъл да бъде приспособен и като театрална режисура, само че във виртуозните му ръце употребява всички изразни средства на езика на киното. Работата му по лентата като сценарист е не по-малко забавна. Някои критици оттатък океана са имали проблем с даването на жанров етикет и с детайли от структурата на „ Семейство Фейбълман “.
Но всеки постоянен клиент на киносалоните за последните 15-20 години – на киносалоните, а не прецизно и извънредно на влиятелните кино фестивали – може да разпознае кой род най-често употребява сюжетния скелет, който употребява и този филм. А хората, които познават филмографията на огромния Спилбърг и са наясно с любовта му към приключенските истории и комиксите, въобще няма да са учудени от креативния му избор.
„ Семейство Фейбълман “ употребява класическата конструкция на филм за генезис на супергерой. Младият воин открива силите си – в тази ситуация, неприкрит гений за изработка на филми – още в ранна възраст, развива ги, минава през разнообразни инциденти, краткотрайно стопира да ги употребява поради разтърсвания в персоналния си живот и в последна сметка осъзнава, че тези сили са неговото предопределение и той следва да ги употребява поради себе си, фамилията си и общото богатство.
Човек може да види вариации на този сюжет в ленти като „ Батман първоначално “, „ Спайдър-Мен “ или „ Човек от стомана “. Решението на Спилбърг да употребява сходна конструкция в автобиографичен филм може да се пояснява от някои като демонстрация на несъразмерна суетност, само че пасва на разказаната история в „ Семейство Фейбълман “. Помага и фактът, че въпросната история е в ръцете на чудесни артисти.
Мишел Уилямс е името, което се загатва с максимален екстаз в множеството мнения за кино лентата, и има за какво. Голяма част от лентата се състои от нейните експресивни, красноречиви, нюансирани реакции пред камерата на Спилбърг. Тя играе майката на основния воин, чиито спорни действия карат протагониста да стартира да преглежда родителите си не като всеможещи покровители, а като елементарни персони от по-ранна възраст, в сравнение с множеството деца стигат до този миг.
Но неналичието на суетност проличава най-много в основното актьорско показване. Гейбриъл ЛеБел изиграва Сами Фейбълман, екранната репрезентация на младия Спилбърг, без нито една подправена нота в превъплъщението си: младеж със свои дефекти и с присъщите трепети на деликатната му възраст. 20-годишният артист сполучливо се абстрахира от концепцията, че извършва ролята на личния си именит режисьор, и не го идеализира по никакъв непотребен, изкуствен метод.
Пол Дейно, който играе бащата на Сами, и 13-годишната Джулия Бътърс, която пък влиза в амплоато на най-голямата от трите му дребни сестри, също извършват отлично поддържащите си функции. Кратки, само че паметни появи вършат още Джуд Хърш и огромният Дейвид Линч, а саундтракът на Джон Уилямс предстоящо е великолепен, обхващащ класическа музика и присъщи песни от епохата на сюжета.
В последна сметка „ Семейство Фейбълман “ оставя фена с чувство за пълноценно прекарани 2 часа и половина, даже и в средата на действието да губи отчасти и краткотрайно сигурната посока на повествованието. Като всеки филм на великия Спилбърг, и този е изработен с ясната креативна концепция да се гледа на кино, така че е елементарно да се предложи за гледане точно в салона в околните седмици.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ