Трябва да сме хайтек дестинация, не кол център
Слушаме за електронно държавно управление от години. Нека го забележим - бизнесът е подготвен да помогне В бранша работят над 50 000 индивида с положителни хонорари Трябва да създадем предпоставки фирмите, които се връщат в Европа, да изберат България Нареждаме се в топ 10 на експертите в IT бранша в света
Благовест Кирилов е бизнесмен в областта на осведомителните технологии и изнесените услуги. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите програмен продукт и изнесени услуги.Той преподава в Техническия университет - София, Факултет за немско инженерно образование и индустриален мениджмънт.През годините натрупа опит в ръководството в някои от най-големите компании в бранша на осведомителните технологии. През 2017 година напуща света на огромните корпорации и се отдава на лични планове.Един от основателите е на гражданската самодейност " Бъди човек ".
Ковид-кризата даде опция да преосмислим целите на страната и да създадем нова бизнес среда, споделя Благовест Кирилов в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Г-н Кирилов, софтуерната промишлеността е водеща в България, с над 20% растеж годишно. Как се отрази коронакизата на бранша?
- Софтуерната промишленост генерира над 3 % от Брутния вътрешен артикул. Целият отрасъл на секторите програмен продукт и изнесени услуги е към 9 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Това за момента не ни подрежда на водещи места, макар че от години слушаме поръчките на властта, че желаеме да се развиваме като високотехнологична стопанска система и аутсорсинг дестинация. И за това, че не сме се трансформирали в такава, не е отговорна коронакризата. На нашия отрасъл тя се отрази, само че не значително, за разлика от други. Ръстът беше занимателен, като забележителен спад се следи единствено в обособени посоки като платформи за туризъм. Същевременно работата на компаниите от бранша не беше спряна по време на епидемиологичната конюнктура в страната.Властта обаче би трябвало да вземе съответни ограничения, с цел да стане нашият бранш в действителност водещ за страната. Време е да се сътвори съответна нормативна база и да се пристъпи към внедряване на електронни услуги за бизнеса. Слушаме за електронно държавно управление от години. Нека най-сетне го забележим. Ние сме подготвени и да помогнем.
- Кой от секторите пострада повече - софтуерната или аутсорсинг промишлеността?
- Наистина на фона на случилото се със бранша на услугите да вземем за пример, би било цинично да приказваме за нашите загуби. Факт е, че такива имаше. Както към този момент загатнах, растежът се забавя. Логично, пострада повече аутсорсинг промишлеността. Пътуванията станаха сложни. Покачиха се и разноските - самолетните билети нарастнаха, полети бяха анулирани, при пътуването на всеки наш чиновник зад граница предвиждаме средства за PCR проби, от време на време и дните за карантина. Управлението на офисите на фирмите и прекосяването към работа от у дома бе също по този начин част от провокациите на коронакризата. Oбемите на наетите офис площи в България са намалели с повече от 50 % от нормалното им равнище, записано през последните пет години. Много компании освен не наемат нови площи, само че даже се пробват да преотдават на трети лица. Причината е, че те към този момент имат дълготрайни контракти за наем, само че не употребяват офисите си. Всичко това оказва своето въздействие.Много планове бяха отсрочени във времето поради несигурността. Ние работим на планов принцип - сключваме контракти за избран интервал от време, с цел да свършим избрана работа и по-късно търсим нов план, към който да насочим чиновниците си. Настоящата обстановка ражда неустановеност, само че отново споделям - ние не можем да се оплачем на фона на останалите.
- В същото време всяка рецесия дава и нови благоприятни условия. Коронакризата даде подтик на дигитализацията - от образованието до прекосяване на доста компании към хоум офис. Какъв е Вашият разбор?
- Кризата дава благоприятни условия фактически. Не съм сигурен, че тъкмо онлайн образованието е дълготрайна опция, то е по-скоро краткотрайно решение.В нашия отрасъл, въпреки това, хоум офисът от дълго време е позната опция. Миналата година сподели, че страната ни е добре готова за прекосяване към работа от у дома. Поради гъвкавостта на управителните фрагменти и техническата обезпеченост дадохме образец на европейско равнище за изгодите от работните процеси, които не вършат разлика дали чиновниците са в офис среда или в случайна точка от света.Аз виждам рецесията с Ковид-19 като опция да преосмислим целите си като страна - за бизнеса, и за държавническите решения.Относно развиването на бизнеса - би трябвало да се сътвори подобаваща среда за привличане на вложения. 2020 година докара до диалог дали европейските компании не би трябвало да се изтеглят от трети страни и да се върнат да оперират на територията на Европейски Съюз. Нека създадем предпоставките изборът им да е България. Преди години фактически успяхме да притеглим няколко огромни корпорации и това даде подтик, който виждаме и през днешния ден. Ако не повишим равнището обаче, ще стартираме да губим позиции. Ние би трябвало да се наложим не като място за " прът центрове ", а като място за високотехнологични услуги.
- България е стратегическа дестинация за аутсорсинг промишлеността. С какво страната ни е привлекателна?
- България може да бъде стратегическа дестинация. Именно, с цел да покажем това създадохме Българската асоциация на софтуерните и изнесени услуги - БАССИ. България е страна с добра данъчна политика, законодателството е извънредно облекчено за регистрация на компания, страната ни има постоянна валута, член сме на Европейския съюз. Качеството на интернета е доста високо. Разполагаме и с квалифицирани фрагменти.Стига да се направи една акция, която да опише тези неща. Ние можем да помогнем.
- Доскоро аутсорсинг промишлеността бе съсредоточена най-вече в София. Но от 2017 година навлезе и в други градове на България. Кои са те?
- Нуждата от диверсификация и дефицитът на дипломиран личен състав обратно във времето наложи фирмите да се нареждат в градове отвън столицата като Варна, Бургас, Пловдив. На нас ни се желае това да не е подбудено от потребността, а да е политика на фирмите, която да е поощрявана от локалната власт. Необходимо е да се дефинират критерии да вземем за пример за това, какво е компания, записана в северозападна България. В момента това се употребява ловко, с цел да се получат дотации, а действително липсва изгода за общините, както и оценка на всички създадени планове.
- Как софтурната и аутсорсинг промишлеността оказват помощ за развиването на българските райони? Бихте ли дал съответни образци?
- В бранша работят над 50 000 души с положителни хонорари. След пандемията от Ковид-19 преместването на фрагментите в хоум офис сътвори причина за изместване на работещи отвън огромните центрове. За да работят продуктивно е нужна бърза интернет връзка, както и детски градини, учебни заведения и обслужваща инфраструктура за фамилиите им. В този аспект може да се ускори и съдействието сред бизнеса и общините. Можем да си представим по какъв начин би се отразило това на една дребна община, в която се реалокират 50 фамилии на високоплатени експерти от сектора. Като добра процедура може да отбележим съдействието на компании от секторите с висшите образователни заведения за възстановяване на материалната база и даване на стажантски стратегии за студентите.
- Какъв е профилът на работещите в аутсорсинг промишлеността и каква опция за нови работни места има?
- Работещите в аутсорсинг бранша са висококвалифицирани, с най-малко едно висше обучение и непознат език. Въпреки това, доста от фрагментите владеят най-малко два езика, а софтуерните експерти владеят разнообразни програмни езици на международно равнище. България се подрежда в топ 10 на експертите в IT бранша в света.Международни компании местят нови планове към страната ни, което е показателно за качеството на услугите и квалификацията на фрагментите. Възможностите за развиване на фирмите от бранша ще се усилят доста, в случай че развиването на сектора се трансформира в народен приоритет.
- Възможно ли е и по кое време страната ни да се трансформира в цифров хъб на Балканите, каквато упоритост изрази и българският еврокомисар Мария Габриел и какво е належащо, с цел да се случи това?
- България има неповторима позиция, като разположение и качество на фрагментите при конкурентни цени. Иновацията е това, което отличава фирмите у нас. Те освен основават профилирани софтуерни системи за своите клиенти, само че дават и добавена стойност посредством оптимизации и нови артикули.Българските дребни и междинни компании от бранша не би трябвало да се тормозят да търсят клиенти в целия свят, залагайки на добра нормативна уредба и дълготраен опит на страната в реализацията на интернационалните планове.Същевременно, с цел да се трансформира в централен хъб за цифрова промяна на Балканите, властта и бизнесът в страната ни би трябвало да работят дружно. Трябва да се привлекат освен нови планове, а и нови технологии. Единствено тогава България ще е интернационална дестинация с голям капацитет за развиване в бранша на аутсорсинга.
Благовест Кирилов е бизнесмен в областта на осведомителните технологии и изнесените услуги. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите програмен продукт и изнесени услуги.Той преподава в Техническия университет - София, Факултет за немско инженерно образование и индустриален мениджмънт.През годините натрупа опит в ръководството в някои от най-големите компании в бранша на осведомителните технологии. През 2017 година напуща света на огромните корпорации и се отдава на лични планове.Един от основателите е на гражданската самодейност " Бъди човек ".
Ковид-кризата даде опция да преосмислим целите на страната и да създадем нова бизнес среда, споделя Благовест Кирилов в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Г-н Кирилов, софтуерната промишлеността е водеща в България, с над 20% растеж годишно. Как се отрази коронакизата на бранша?
- Софтуерната промишленост генерира над 3 % от Брутния вътрешен артикул. Целият отрасъл на секторите програмен продукт и изнесени услуги е към 9 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Това за момента не ни подрежда на водещи места, макар че от години слушаме поръчките на властта, че желаеме да се развиваме като високотехнологична стопанска система и аутсорсинг дестинация. И за това, че не сме се трансформирали в такава, не е отговорна коронакризата. На нашия отрасъл тя се отрази, само че не значително, за разлика от други. Ръстът беше занимателен, като забележителен спад се следи единствено в обособени посоки като платформи за туризъм. Същевременно работата на компаниите от бранша не беше спряна по време на епидемиологичната конюнктура в страната.Властта обаче би трябвало да вземе съответни ограничения, с цел да стане нашият бранш в действителност водещ за страната. Време е да се сътвори съответна нормативна база и да се пристъпи към внедряване на електронни услуги за бизнеса. Слушаме за електронно държавно управление от години. Нека най-сетне го забележим. Ние сме подготвени и да помогнем.
- Кой от секторите пострада повече - софтуерната или аутсорсинг промишлеността?
- Наистина на фона на случилото се със бранша на услугите да вземем за пример, би било цинично да приказваме за нашите загуби. Факт е, че такива имаше. Както към този момент загатнах, растежът се забавя. Логично, пострада повече аутсорсинг промишлеността. Пътуванията станаха сложни. Покачиха се и разноските - самолетните билети нарастнаха, полети бяха анулирани, при пътуването на всеки наш чиновник зад граница предвиждаме средства за PCR проби, от време на време и дните за карантина. Управлението на офисите на фирмите и прекосяването към работа от у дома бе също по този начин част от провокациите на коронакризата. Oбемите на наетите офис площи в България са намалели с повече от 50 % от нормалното им равнище, записано през последните пет години. Много компании освен не наемат нови площи, само че даже се пробват да преотдават на трети лица. Причината е, че те към този момент имат дълготрайни контракти за наем, само че не употребяват офисите си. Всичко това оказва своето въздействие.Много планове бяха отсрочени във времето поради несигурността. Ние работим на планов принцип - сключваме контракти за избран интервал от време, с цел да свършим избрана работа и по-късно търсим нов план, към който да насочим чиновниците си. Настоящата обстановка ражда неустановеност, само че отново споделям - ние не можем да се оплачем на фона на останалите.
- В същото време всяка рецесия дава и нови благоприятни условия. Коронакризата даде подтик на дигитализацията - от образованието до прекосяване на доста компании към хоум офис. Какъв е Вашият разбор?
- Кризата дава благоприятни условия фактически. Не съм сигурен, че тъкмо онлайн образованието е дълготрайна опция, то е по-скоро краткотрайно решение.В нашия отрасъл, въпреки това, хоум офисът от дълго време е позната опция. Миналата година сподели, че страната ни е добре готова за прекосяване към работа от у дома. Поради гъвкавостта на управителните фрагменти и техническата обезпеченост дадохме образец на европейско равнище за изгодите от работните процеси, които не вършат разлика дали чиновниците са в офис среда или в случайна точка от света.Аз виждам рецесията с Ковид-19 като опция да преосмислим целите си като страна - за бизнеса, и за държавническите решения.Относно развиването на бизнеса - би трябвало да се сътвори подобаваща среда за привличане на вложения. 2020 година докара до диалог дали европейските компании не би трябвало да се изтеглят от трети страни и да се върнат да оперират на територията на Европейски Съюз. Нека създадем предпоставките изборът им да е България. Преди години фактически успяхме да притеглим няколко огромни корпорации и това даде подтик, който виждаме и през днешния ден. Ако не повишим равнището обаче, ще стартираме да губим позиции. Ние би трябвало да се наложим не като място за " прът центрове ", а като място за високотехнологични услуги.
- България е стратегическа дестинация за аутсорсинг промишлеността. С какво страната ни е привлекателна?
- България може да бъде стратегическа дестинация. Именно, с цел да покажем това създадохме Българската асоциация на софтуерните и изнесени услуги - БАССИ. България е страна с добра данъчна политика, законодателството е извънредно облекчено за регистрация на компания, страната ни има постоянна валута, член сме на Европейския съюз. Качеството на интернета е доста високо. Разполагаме и с квалифицирани фрагменти.Стига да се направи една акция, която да опише тези неща. Ние можем да помогнем.
- Доскоро аутсорсинг промишлеността бе съсредоточена най-вече в София. Но от 2017 година навлезе и в други градове на България. Кои са те?
- Нуждата от диверсификация и дефицитът на дипломиран личен състав обратно във времето наложи фирмите да се нареждат в градове отвън столицата като Варна, Бургас, Пловдив. На нас ни се желае това да не е подбудено от потребността, а да е политика на фирмите, която да е поощрявана от локалната власт. Необходимо е да се дефинират критерии да вземем за пример за това, какво е компания, записана в северозападна България. В момента това се употребява ловко, с цел да се получат дотации, а действително липсва изгода за общините, както и оценка на всички създадени планове.
- Как софтурната и аутсорсинг промишлеността оказват помощ за развиването на българските райони? Бихте ли дал съответни образци?
- В бранша работят над 50 000 души с положителни хонорари. След пандемията от Ковид-19 преместването на фрагментите в хоум офис сътвори причина за изместване на работещи отвън огромните центрове. За да работят продуктивно е нужна бърза интернет връзка, както и детски градини, учебни заведения и обслужваща инфраструктура за фамилиите им. В този аспект може да се ускори и съдействието сред бизнеса и общините. Можем да си представим по какъв начин би се отразило това на една дребна община, в която се реалокират 50 фамилии на високоплатени експерти от сектора. Като добра процедура може да отбележим съдействието на компании от секторите с висшите образователни заведения за възстановяване на материалната база и даване на стажантски стратегии за студентите.
- Какъв е профилът на работещите в аутсорсинг промишлеността и каква опция за нови работни места има?
- Работещите в аутсорсинг бранша са висококвалифицирани, с най-малко едно висше обучение и непознат език. Въпреки това, доста от фрагментите владеят най-малко два езика, а софтуерните експерти владеят разнообразни програмни езици на международно равнище. България се подрежда в топ 10 на експертите в IT бранша в света.Международни компании местят нови планове към страната ни, което е показателно за качеството на услугите и квалификацията на фрагментите. Възможностите за развиване на фирмите от бранша ще се усилят доста, в случай че развиването на сектора се трансформира в народен приоритет.
- Възможно ли е и по кое време страната ни да се трансформира в цифров хъб на Балканите, каквато упоритост изрази и българският еврокомисар Мария Габриел и какво е належащо, с цел да се случи това?
- България има неповторима позиция, като разположение и качество на фрагментите при конкурентни цени. Иновацията е това, което отличава фирмите у нас. Те освен основават профилирани софтуерни системи за своите клиенти, само че дават и добавена стойност посредством оптимизации и нови артикули.Българските дребни и междинни компании от бранша не би трябвало да се тормозят да търсят клиенти в целия свят, залагайки на добра нормативна уредба и дълготраен опит на страната в реализацията на интернационалните планове.Същевременно, с цел да се трансформира в централен хъб за цифрова промяна на Балканите, властта и бизнесът в страната ни би трябвало да работят дружно. Трябва да се привлекат освен нови планове, а и нови технологии. Единствено тогава България ще е интернационална дестинация с голям капацитет за развиване в бранша на аутсорсинга.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ