Българите в Чикаго поискаха въвеждане на явен вот за изборите
Ще дават ли законодателите от Народното събрание по-широки благоприятни условия на българите зад граница да гласоподават в идните избори? Българи от Чикаго оферират да се вкара и правото на глас с очевиден избор, заяви уеб сайтът Eurochicago.com.
Интересна концепция за гласоподаване, друга от показаните до момента, бе показана по време на видеоконферентна връзка на президента Румен Радев с български жители от организации зад граница, в границите на поредицата съвещания по провеждането на идните парламентарни избори.
Петранка Стаматова от Чикаго и от уеб страницата Eurochicago.com се обърна към Президентството с писмо-предложение да бъде провокиран спор за въвеждане на очевиден избор за българите в чужбина. Такова изобретение в Изборния кодекс би решило проблемите по гласуването по време на пандемия, без значение къде се намират българските жители.
В него е посочена връзка към дейна сега петиция за анулация на тайната на вота, на българските жители, които сами пожелаят това – www.peticiq.com/openvot
До няколко дни резултатите от петицията ще бъдат показани пред политическите партии. Това съобщи Петър Стаматов, който е изготвил петицията, в изявление за БНР. Според него, реализирането на концепцията не изисква доста време и средства, а е въпрос на политическа воля от Парламента. Цел на самодейността от Чикаго е да се повдигне публичен спор по въпроса, в който да се чуе мнението освен на партиите, които разбираемо са за съществуващото състояние, само че и на конституционни специалисти, и на тази част от жителите, които са подготвени да отстояват вота си.
Авторът на петицията е изброил някои от плюсовете и минусите на ситуацията, което съществува през днешния ден, и какво би се трансформирало след въвежданне на очевиден избор измежду българите в чужбина.
Към днешна дата тайният избор е нужен, с цел да ни избави от: 1. платения, 2. дирижиран, 3. подвластен корпоративен или 4. подвластен административен избор. България претендира да е демократична страна и би трябвало да е в положение да подсигурява свободното изложение на отзиви и политическите пристрастия на своите жители. А безработни и пенсионери могат свободно да гласоподават, без никакви опасения за възможни последствия, да вземем за пример да изгубят работата си.
Но действителността, която виждаме към избори, е друга и нерадостна – знаем, че съществуват и четирите типа посочени нагоре нарушавания. Най-срещаният метод на надзор е гласуващият да снима с оборотен фотоапарат или мобилен телефон какво е маркирал – и, връщайки камерата, да покаже фотографията. Следователно, разпоредбите за избор не подсигуряват тайната и това никой да не може да разбере, в случай че жителят не желае да показа.
Социологически изследвания показват, че огромна част от жителите в България са подготвени да си продадат гласа. Данните на проучванията са разнообразни и варират от 600 хиляди до 1/3 от всички гласоподаватели (). Това е голямо число. А хванатите и осъдените поради нарушавания са малко на брой, и те се измъкват с доста дребни присъди и невисоки санкции. Ако някой е с невисок обществен статус или е лаком, и желае да продаде вота си, може ли да бъде спрян? Ако някой е нерешителен да отстоява правата си, дали би посмял да гласоподава за другиго, с изключение на за посочения? И като рекапитулация имаме изкривени резултати, запазване на статуквото и обесмисляне на волята и вота на честните гласоподаватели. Нататък следва съмнение, отвод от гласоподаване, а пред урните се явяват единствено директно заинтригуваните.
Положението зад граница също не е розово. Според настоящия закон, българските жители, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските гласоподаватели отвън страната не могат да гласоподават за кандидатски листи или самостоятелни претенденти, нито да упражнят преференциален избор. Хората са обезкуражени от невъзможността гласовете им да бъдат регистрирани вярно и от това, че се разпределят незнайно по какъв начин.
Това бе повода още през 2013 година наши емигранти да се извърнат към президента Плевнелиев, със следнното послание, обявявайки тогавашните парламентарните избори за нелигитимни. Ето какво му писаха те:
«С това писмо обръщаме вниманието Ви върху проблемите с изборното право на българските жители, живеещи в чужбина. Ние установяваме следните нарушавания:
1. Неспазване на Конституцията на Република България, член 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български жители, както и вътрешно несъгласие сред член 26. (1) и член 65. (1), съгласно член 57. (1) (основните права са неотменими).
2. Дискриминация на българските жители, живеещи в чужбина – в прорез с член 26. (1) и с индиректно засегнатите член 35. (1) и член 48. (1), защитаващи правото на местоживеене и месторабота.
И заявяваме мнението си за нелегитимност на парламентарните избори, основаваща се върху точка 1 и 2 от горепосочените нарушавания.»
От 2013 година до през днешния ден ситуацията не се е трансформирало значително – огромна част от българите в чужбина на практика са лишени от правото на глас (над 90% от тях не вземат участие в избори), само че даже и тези, които гласоподават зад граница, са с орязани конституционни права.
Смята се, че повода за нерешаването на тези проблеми е в огромния брой наши съграждани в Турция (350 хил.), само че съгласно данните на Министерство на външните работи от 2019 година, по света има най-малко още 2 млн. българи, като в Германия те са най-вече 416 хиляди.
Излиза, че поради 350 хиляди души, Народно събрание е орязало правата на още 2 милиона.
Вместо това, законодателят може да одобри спомагателни рестрикции – да вземем за пример, в случай че от дадена страна вотът единствено за една партия надвишава 90% от общия избор, да се смята, че такова деформиране е плод на на неинформираност или операции, и следователно да се признаят единствено избрана част от гласовете. Разбира се за това ще е нужно политическо решение и акт на Народно събрание.
Нововъдение ли е явният избор? Гражданите би трябвало да се напомнят, че явният избор има хилядолетна история. Затова и „ гласоподаване “ идва от „ глас”. Тайното гласоподаване е въведено за първи път в Австралия, а в Съединени американски щати малко по-късно – на 4 март 1885 година по този начин е определен Гроувър Кливланд. В доста страни тайният избор е въведен едвам след Първата международна война.
Някои от най-важните му преимущества и изгоди за страната и обществото ни след въвеждането му.
1. Днес, във века на IT технологиите, тайната на вота е под въпрос. Използвайки обществени мрежи, телефонните ни връзки и актуалните технологии управляващите на практика знаят кой за кого ще гласоподава, респ. за кого е дал своя вот. Тайната на волята на гласоподавателя се нарушава и от настоящето законодателство – вж. член 133., ал.3, т.5 и член 140, алинея 3, т.6 от Изборния кодекс. Изборните операции са процедура, а не изключение. А поради «анонимното» гласоподаване постоянно е невероятно да се постановат обективни възмездия за тежки престъпления. Явният избор може да разбие недоверието към съществуващата изборна система и да ни убеди в честността на провежданите избори, защото гласувалият получава ключ и може да ревизира по какъв начин е регистриран гласът му.
2. Въвеждането на очевиден избор ще поправи една отдавнашна неправда и нарушаване на законните права на българските жители, живеещи или работещи в чужбина. Всички те, без значение къде се намират, ще могат да гласоподават за бъдещето на страната.
3. Тайното гласоподаване е еквивалент на безнаказаност и основава успокоение у електоралната единица, че по този начин няма да бъде държана виновна за съдбоносни за страната решения. Явното гласоподаване покачва отговорността на жителите.
4. Явният избор има детайли на мажоритарен избор и жителите биха могли след това да заявят, че си отдръпват гласа. Той води до по-голямо демократизиране на обществото – път към директна народна власт и по този начин постоянно повтаряното напоследък народовластие.
5. С въвеждане явното гласоподаване ще се понижи работата на комисиите, преброителите, изборните машини и съпътстващия личен състав. И по този начин всеки глас, който през днешния ден «струва» на държавния бюджет от порядъка на 5 или 10 лева, ще «поевтинее» до броени стотинки.
Към всички изброени дотук преимущества може да се добави единствен минус:
Някой може да влияе на гласоподавателите със мощ или с заплащане. Но това е нарушаване на закона и заслужава фактически наказване. Ако считаме, че живеем в народна власт, за какво се нуждаем от скрито гласоподаване? Дори самата мисъл, че някой може да те преследва за изразена воля – поставя завършек на приказките за демокрацията. Лицемерие е да си затваряме очите за това, което се случва и през днешния ден при скришен избор, и да твърдим, че то ще е допустимо единствено при очевиден избор. Излиза, че този " минус " на явния избор в действителност може да ни помогне най-сетне да се преборим за по този начин нужните ни промени, пишат още от Eurochicago.com
Интересна концепция за гласоподаване, друга от показаните до момента, бе показана по време на видеоконферентна връзка на президента Румен Радев с български жители от организации зад граница, в границите на поредицата съвещания по провеждането на идните парламентарни избори.
Петранка Стаматова от Чикаго и от уеб страницата Eurochicago.com се обърна към Президентството с писмо-предложение да бъде провокиран спор за въвеждане на очевиден избор за българите в чужбина. Такова изобретение в Изборния кодекс би решило проблемите по гласуването по време на пандемия, без значение къде се намират българските жители.
В него е посочена връзка към дейна сега петиция за анулация на тайната на вота, на българските жители, които сами пожелаят това – www.peticiq.com/openvot
До няколко дни резултатите от петицията ще бъдат показани пред политическите партии. Това съобщи Петър Стаматов, който е изготвил петицията, в изявление за БНР. Според него, реализирането на концепцията не изисква доста време и средства, а е въпрос на политическа воля от Парламента. Цел на самодейността от Чикаго е да се повдигне публичен спор по въпроса, в който да се чуе мнението освен на партиите, които разбираемо са за съществуващото състояние, само че и на конституционни специалисти, и на тази част от жителите, които са подготвени да отстояват вота си.
Авторът на петицията е изброил някои от плюсовете и минусите на ситуацията, което съществува през днешния ден, и какво би се трансформирало след въвежданне на очевиден избор измежду българите в чужбина.
Към днешна дата тайният избор е нужен, с цел да ни избави от: 1. платения, 2. дирижиран, 3. подвластен корпоративен или 4. подвластен административен избор. България претендира да е демократична страна и би трябвало да е в положение да подсигурява свободното изложение на отзиви и политическите пристрастия на своите жители. А безработни и пенсионери могат свободно да гласоподават, без никакви опасения за възможни последствия, да вземем за пример да изгубят работата си.
Но действителността, която виждаме към избори, е друга и нерадостна – знаем, че съществуват и четирите типа посочени нагоре нарушавания. Най-срещаният метод на надзор е гласуващият да снима с оборотен фотоапарат или мобилен телефон какво е маркирал – и, връщайки камерата, да покаже фотографията. Следователно, разпоредбите за избор не подсигуряват тайната и това никой да не може да разбере, в случай че жителят не желае да показа.
Социологически изследвания показват, че огромна част от жителите в България са подготвени да си продадат гласа. Данните на проучванията са разнообразни и варират от 600 хиляди до 1/3 от всички гласоподаватели (). Това е голямо число. А хванатите и осъдените поради нарушавания са малко на брой, и те се измъкват с доста дребни присъди и невисоки санкции. Ако някой е с невисок обществен статус или е лаком, и желае да продаде вота си, може ли да бъде спрян? Ако някой е нерешителен да отстоява правата си, дали би посмял да гласоподава за другиго, с изключение на за посочения? И като рекапитулация имаме изкривени резултати, запазване на статуквото и обесмисляне на волята и вота на честните гласоподаватели. Нататък следва съмнение, отвод от гласоподаване, а пред урните се явяват единствено директно заинтригуваните.
Положението зад граница също не е розово. Според настоящия закон, българските жители, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските гласоподаватели отвън страната не могат да гласоподават за кандидатски листи или самостоятелни претенденти, нито да упражнят преференциален избор. Хората са обезкуражени от невъзможността гласовете им да бъдат регистрирани вярно и от това, че се разпределят незнайно по какъв начин.
Това бе повода още през 2013 година наши емигранти да се извърнат към президента Плевнелиев, със следнното послание, обявявайки тогавашните парламентарните избори за нелигитимни. Ето какво му писаха те:
«С това писмо обръщаме вниманието Ви върху проблемите с изборното право на българските жители, живеещи в чужбина. Ние установяваме следните нарушавания:
1. Неспазване на Конституцията на Република България, член 26. (1) – правна равнопоставеност на всички български жители, както и вътрешно несъгласие сред член 26. (1) и член 65. (1), съгласно член 57. (1) (основните права са неотменими).
2. Дискриминация на българските жители, живеещи в чужбина – в прорез с член 26. (1) и с индиректно засегнатите член 35. (1) и член 48. (1), защитаващи правото на местоживеене и месторабота.
И заявяваме мнението си за нелегитимност на парламентарните избори, основаваща се върху точка 1 и 2 от горепосочените нарушавания.»
От 2013 година до през днешния ден ситуацията не се е трансформирало значително – огромна част от българите в чужбина на практика са лишени от правото на глас (над 90% от тях не вземат участие в избори), само че даже и тези, които гласоподават зад граница, са с орязани конституционни права.
Смята се, че повода за нерешаването на тези проблеми е в огромния брой наши съграждани в Турция (350 хил.), само че съгласно данните на Министерство на външните работи от 2019 година, по света има най-малко още 2 млн. българи, като в Германия те са най-вече 416 хиляди.
Излиза, че поради 350 хиляди души, Народно събрание е орязало правата на още 2 милиона.
Вместо това, законодателят може да одобри спомагателни рестрикции – да вземем за пример, в случай че от дадена страна вотът единствено за една партия надвишава 90% от общия избор, да се смята, че такова деформиране е плод на на неинформираност или операции, и следователно да се признаят единствено избрана част от гласовете. Разбира се за това ще е нужно политическо решение и акт на Народно събрание.
Нововъдение ли е явният избор? Гражданите би трябвало да се напомнят, че явният избор има хилядолетна история. Затова и „ гласоподаване “ идва от „ глас”. Тайното гласоподаване е въведено за първи път в Австралия, а в Съединени американски щати малко по-късно – на 4 март 1885 година по този начин е определен Гроувър Кливланд. В доста страни тайният избор е въведен едвам след Първата международна война.
Някои от най-важните му преимущества и изгоди за страната и обществото ни след въвеждането му.
1. Днес, във века на IT технологиите, тайната на вота е под въпрос. Използвайки обществени мрежи, телефонните ни връзки и актуалните технологии управляващите на практика знаят кой за кого ще гласоподава, респ. за кого е дал своя вот. Тайната на волята на гласоподавателя се нарушава и от настоящето законодателство – вж. член 133., ал.3, т.5 и член 140, алинея 3, т.6 от Изборния кодекс. Изборните операции са процедура, а не изключение. А поради «анонимното» гласоподаване постоянно е невероятно да се постановат обективни възмездия за тежки престъпления. Явният избор може да разбие недоверието към съществуващата изборна система и да ни убеди в честността на провежданите избори, защото гласувалият получава ключ и може да ревизира по какъв начин е регистриран гласът му.
2. Въвеждането на очевиден избор ще поправи една отдавнашна неправда и нарушаване на законните права на българските жители, живеещи или работещи в чужбина. Всички те, без значение къде се намират, ще могат да гласоподават за бъдещето на страната.
3. Тайното гласоподаване е еквивалент на безнаказаност и основава успокоение у електоралната единица, че по този начин няма да бъде държана виновна за съдбоносни за страната решения. Явното гласоподаване покачва отговорността на жителите.
4. Явният избор има детайли на мажоритарен избор и жителите биха могли след това да заявят, че си отдръпват гласа. Той води до по-голямо демократизиране на обществото – път към директна народна власт и по този начин постоянно повтаряното напоследък народовластие.
5. С въвеждане явното гласоподаване ще се понижи работата на комисиите, преброителите, изборните машини и съпътстващия личен състав. И по този начин всеки глас, който през днешния ден «струва» на държавния бюджет от порядъка на 5 или 10 лева, ще «поевтинее» до броени стотинки.
Към всички изброени дотук преимущества може да се добави единствен минус:
Някой може да влияе на гласоподавателите със мощ или с заплащане. Но това е нарушаване на закона и заслужава фактически наказване. Ако считаме, че живеем в народна власт, за какво се нуждаем от скрито гласоподаване? Дори самата мисъл, че някой може да те преследва за изразена воля – поставя завършек на приказките за демокрацията. Лицемерие е да си затваряме очите за това, което се случва и през днешния ден при скришен избор, и да твърдим, че то ще е допустимо единствено при очевиден избор. Излиза, че този " минус " на явния избор в действителност може да ни помогне най-сетне да се преборим за по този начин нужните ни промени, пишат още от Eurochicago.com
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ