На трето четене: НС прие окончателно промените в Конституцията
Със 165 гласа " за ", 71 " срещу " и един " въздържал се " Народното събрание одобри на последното трето четене измененията в конституцията.
Народните представители гласоподаваха поименно със ставане от място по азбучен ред.
Преди това зам.-председателят на Народното събрание и народен представител от " Продължаваме промяната-Демократична България " Никола Минчев изчете плана на промени за трето гласоподаване. Измененията в главния закон бяха гласувани през вчерашния ден на второ четене в пленарната зала.
Измененията плануват правосъдна промяна и ограничение на пълномощията на президента при избора на служебно държавно управление.
За депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.
Депутатите одобриха промени, които разрешават и на министри да имат двойно поданство, като за министрите обаче няма условие за уседналост, както се планува за депутатите.
Бе признат експлицитен текст, че президентът не може да бъде с двойно поданство.
Висшият правосъден съвет (ВСС) ще бъде разграничен на два обособени съвета - прокурорски и съдийски съвет. Висшият правосъден съвет ще се състои от 15 членове и ще включва ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), осем членове, избирани директно от съдиите, и петима от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове, включително основният прокурор и шефът на Върховен касационен съд, двама, избирани директно от прокурорите, един - от следователите и петима - от Народното събрание. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години.
Народното събрание да не се разпуска, когато предстоят избори и страната се ръководи от служебно държавно управление, реши болшинството. Избори за нов парламент ще се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Едва когато новите депутати положат клетвата, ще се счита, че са прекъснати пълномощията на предходното Народно събрание. Така се вкарва непрекъсваемост на законодателната власт.
Президентът ще има по-малко варианти за длъжностен министър председател. Според поправката след съвещания с парламентарните групи президентът може да назначи длъжностен министър председател, избирайки сред ръководителя на Народно събрание, шефа или подуправителя на Българска народна банка, ръководителя или зам.-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместител.
Ако всички от изброените откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание.
https://www.facebook.com/100066935204773/videos/1743491582840670
Народните представители гласоподаваха поименно със ставане от място по азбучен ред.
Преди това зам.-председателят на Народното събрание и народен представител от " Продължаваме промяната-Демократична България " Никола Минчев изчете плана на промени за трето гласоподаване. Измененията в главния закон бяха гласувани през вчерашния ден на второ четене в пленарната зала.
Измененията плануват правосъдна промяна и ограничение на пълномощията на президента при избора на служебно държавно управление.
За депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната.
Депутатите одобриха промени, които разрешават и на министри да имат двойно поданство, като за министрите обаче няма условие за уседналост, както се планува за депутатите.
Бе признат експлицитен текст, че президентът не може да бъде с двойно поданство.
Висшият правосъден съвет (ВСС) ще бъде разграничен на два обособени съвета - прокурорски и съдийски съвет. Висшият правосъден съвет ще се състои от 15 членове и ще включва ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), осем членове, избирани директно от съдиите, и петима от Народното събрание. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове, включително основният прокурор и шефът на Върховен касационен съд, двама, избирани директно от прокурорите, един - от следователите и петима - от Народното събрание. Мандатите и на двата съвета ще са от по 4 години.
Народното събрание да не се разпуска, когато предстоят избори и страната се ръководи от служебно държавно управление, реши болшинството. Избори за нов парламент ще се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Едва когато новите депутати положат клетвата, ще се счита, че са прекъснати пълномощията на предходното Народно събрание. Така се вкарва непрекъсваемост на законодателната власт.
Президентът ще има по-малко варианти за длъжностен министър председател. Според поправката след съвещания с парламентарните групи президентът може да назначи длъжностен министър председател, избирайки сред ръководителя на Народно събрание, шефа или подуправителя на Българска народна банка, ръководителя или зам.-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместител.
Ако всички от изброените откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание.
https://www.facebook.com/100066935204773/videos/1743491582840670
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ