Как Сърбия разпъва червения килим за Китай към Европа?
Сърбия, която се стреми към участие в Европейския съюз, е мощно подкрепена от Китай в построяването на инфраструктурни планове. Защото от Пекин идват лесни заеми. Това разяснява Томас Розер в публикация за берлинския всекидневник Der Tagesspiegel, представена от организация " Фокус ".
Склонността на президента на Сърбия Александър Вучич към възторг за следващ път влияе – освен това гратис. „ Повече от 70 години имахме тази фантазия “, разгласи Вучич при откриването на 62-километровата права на новата автомагистрала „ Милош Велики “ през уикенда: Е-763 съкратява пътя от столицата Белград до град Чачак с към час и е част от Паневропейския кулоар 11, откакто свързва столицата на Сърбия с разположения на 445 километра пристанищен град Бар в Черна гора.
На церемонията по откриването на правата Вучич изрече специфични благодарности на китайския си сътрудник Си Дзинпин за плана новия „ Път на коприната “, който – според думите му, „ способства доста за развиването на Сърбия “. На събитието участва посланикът на Пекин в Белград, както и представителите на китайската строителна група Shandong Hi-Speed Group
Независимо дали става въпрос за разширението на железопътната и пътната мрежа, построяването на мостове, ремонта на остарели електроцентрали или поглъщането на проблематични държавни компании: с изключение на Гърция, съвсем никоя друга страна в Югоизточна Европа не се възползва толкоз доста от световната логистична атака на Китай и обилно отпусканите от Пекин заеми.
Западните критици виждат новия „ Път на коприната “ като еднопосочна улица. Разширявайки комерсиалните си пътища, Пекин освен желае да предизвиква продажбите на личните си артикули, само че също по този начин желае да сътвори политически сътрудници, които отслабват, в случай че не и разделят Европейски Съюз. Почти нищо, с изключение на хвалба за влиятелния план, с който Пекин желае да форсира разширението на транспортните направления до Европа, Африка и Азия, не може да бъде чуто в чакалня за участие в Общността – страните от Западните Балкани. През последните години Сърбия се трансформира в обичания и основен сътрудник на Китай в Югоизточна Европа.
От 2012 година страната претендент за Европейски Съюз е участник във формата „ 16+1 “, посредством който Китай годишно обгръща страните от Югоизточна и Източна Европа с нови оферти за задълбочаване на икономическото съдействие. Към форума по-рано тази година се причисли и Гърция, тъй че в бъдеще той ще се назовава „ 17+1 “.
Сърбия е получила към една трета от 30 милиарда евро, отпуснати под формата на заеми от Пекин, за страните от Източна и Югоизточна Европа по плана „ Един пояс, веднъж “. От една страна, с към седем милиона души население, Сърбия е най-населената страна от някогашната югославска многонационална империя. От друга страна, Сърбяи е идеална за ролята си на плацдарм на Китай, защото през територията й минават няколко паневропейски транспортни коридора.
Със своя план „ Пътят на коприната “ Пекин се насочи основно към пазарите в Западна Европа. Но съседите в Югоизточна Европа са портата към Европа. Новото пристанище в Пирея, издигнато с помощта на китайските вложения, има за цел да усили комерсиалните потоци от Китай по железопътния и шосеен път през Северна Македония, Сърбия и Унгария към Централна Европа. Изграждането на високоскоростна железопътна връзка сред Белград и Будапеща, контрактувана през 2014 година, само че малко забавена, се смята за един от най-важните огромни планове, финансирани с евтини китайски заеми.
Независимо дали за разширение на железопътната линия от Белград до южния град Ниш, създаване на мостове над река Дунав, автомагистрали или рационализация на електроцентрали: Китай, за разлика от Европейски Съюз, отпуска заеми относително елементарно, бързо и без директни политически условия. В същото време финансираните планове съвсем постоянно се извършват до дъно от китайски компании с служащи от азиатската страна. Новият „ Път на коприната “ има за цел освен да усили обмена на артикули с Китай, само че към този момент се оказа доста ефикасна експортна дотация за строителната промишленост на Китай.
В страните от Западните Балкани Пекин се демонстрира най-много като кредитор. Като вложител и търговски сътрудник Китай играе относително скромна роля в района в съпоставяне със страните членки на Европейски Съюз. Но за разлика от множеството други страни в района, Сърбия се е трансформирала в цел за по-преки вложения от Китай.
Сближаването на Сърбия с Европейски Съюз безспорно е плюс за Китай. В същото време осакатената балканска страна е елементарен за ръководство договарящ сътрудник. Досадни въпроси или отговорности не би трябвало да тормозят китайските вложители в Сърбия. Независимо дали при поглъщането на губещата стоманодобивна фабрика в Смедерево от индустриалния колос HBIS или закупуването на металургичния цех в Бор от Zijin Mining Group: Пекин гледа на Сърбия в дълготраен проект като на плацдарм за разширение на китайската индустрия в Югоизточна Европа.
Склонността на президента на Сърбия Александър Вучич към възторг за следващ път влияе – освен това гратис. „ Повече от 70 години имахме тази фантазия “, разгласи Вучич при откриването на 62-километровата права на новата автомагистрала „ Милош Велики “ през уикенда: Е-763 съкратява пътя от столицата Белград до град Чачак с към час и е част от Паневропейския кулоар 11, откакто свързва столицата на Сърбия с разположения на 445 километра пристанищен град Бар в Черна гора.
На церемонията по откриването на правата Вучич изрече специфични благодарности на китайския си сътрудник Си Дзинпин за плана новия „ Път на коприната “, който – според думите му, „ способства доста за развиването на Сърбия “. На събитието участва посланикът на Пекин в Белград, както и представителите на китайската строителна група Shandong Hi-Speed Group
Независимо дали става въпрос за разширението на железопътната и пътната мрежа, построяването на мостове, ремонта на остарели електроцентрали или поглъщането на проблематични държавни компании: с изключение на Гърция, съвсем никоя друга страна в Югоизточна Европа не се възползва толкоз доста от световната логистична атака на Китай и обилно отпусканите от Пекин заеми.
Западните критици виждат новия „ Път на коприната “ като еднопосочна улица. Разширявайки комерсиалните си пътища, Пекин освен желае да предизвиква продажбите на личните си артикули, само че също по този начин желае да сътвори политически сътрудници, които отслабват, в случай че не и разделят Европейски Съюз. Почти нищо, с изключение на хвалба за влиятелния план, с който Пекин желае да форсира разширението на транспортните направления до Европа, Африка и Азия, не може да бъде чуто в чакалня за участие в Общността – страните от Западните Балкани. През последните години Сърбия се трансформира в обичания и основен сътрудник на Китай в Югоизточна Европа.
От 2012 година страната претендент за Европейски Съюз е участник във формата „ 16+1 “, посредством който Китай годишно обгръща страните от Югоизточна и Източна Европа с нови оферти за задълбочаване на икономическото съдействие. Към форума по-рано тази година се причисли и Гърция, тъй че в бъдеще той ще се назовава „ 17+1 “.
Сърбия е получила към една трета от 30 милиарда евро, отпуснати под формата на заеми от Пекин, за страните от Източна и Югоизточна Европа по плана „ Един пояс, веднъж “. От една страна, с към седем милиона души население, Сърбия е най-населената страна от някогашната югославска многонационална империя. От друга страна, Сърбяи е идеална за ролята си на плацдарм на Китай, защото през територията й минават няколко паневропейски транспортни коридора.
Със своя план „ Пътят на коприната “ Пекин се насочи основно към пазарите в Западна Европа. Но съседите в Югоизточна Европа са портата към Европа. Новото пристанище в Пирея, издигнато с помощта на китайските вложения, има за цел да усили комерсиалните потоци от Китай по железопътния и шосеен път през Северна Македония, Сърбия и Унгария към Централна Европа. Изграждането на високоскоростна железопътна връзка сред Белград и Будапеща, контрактувана през 2014 година, само че малко забавена, се смята за един от най-важните огромни планове, финансирани с евтини китайски заеми.
Независимо дали за разширение на железопътната линия от Белград до южния град Ниш, създаване на мостове над река Дунав, автомагистрали или рационализация на електроцентрали: Китай, за разлика от Европейски Съюз, отпуска заеми относително елементарно, бързо и без директни политически условия. В същото време финансираните планове съвсем постоянно се извършват до дъно от китайски компании с служащи от азиатската страна. Новият „ Път на коприната “ има за цел освен да усили обмена на артикули с Китай, само че към този момент се оказа доста ефикасна експортна дотация за строителната промишленост на Китай.
В страните от Западните Балкани Пекин се демонстрира най-много като кредитор. Като вложител и търговски сътрудник Китай играе относително скромна роля в района в съпоставяне със страните членки на Европейски Съюз. Но за разлика от множеството други страни в района, Сърбия се е трансформирала в цел за по-преки вложения от Китай.
Сближаването на Сърбия с Европейски Съюз безспорно е плюс за Китай. В същото време осакатената балканска страна е елементарен за ръководство договарящ сътрудник. Досадни въпроси или отговорности не би трябвало да тормозят китайските вложители в Сърбия. Независимо дали при поглъщането на губещата стоманодобивна фабрика в Смедерево от индустриалния колос HBIS или закупуването на металургичния цех в Бор от Zijin Mining Group: Пекин гледа на Сърбия в дълготраен проект като на плацдарм за разширение на китайската индустрия в Югоизточна Европа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ