Автомобилите на Джо Байдън
Съдейки по изявленията в интернет пространството, вниманието на българите предходната седмица беше приковано към президентските избори в Съединени американски щати. Сега всеки разчувствуван от изборния развой може да си поеме мирис: към този момент е ясно, че четиридесет и шестият президент на Съединени американски щати ще бъде претендентът от Демократическата партия Джоузеф Байдън. Ние пък взехме решение да погледнем на политика от обичайния за нас ъгъл. Оказва се, че Байдън явно не е апатичен към колите - да вземем за пример, той е притежател на паметен Chevrolet Corvette повече от половин век и даже взе участие с обичаната си спортна кола за предизборната си акция. Опитахме се да съберем всички известни детайлности от самобитната му автомобилна биографията.
Разбира се, беше неефикасно да търсим колите на Байдън на уеб страницата на Демократическата партия: в последна сметка политик не би трябвало да приказва за коли с гласоподаватели! Най-пълният източник на информация за пристрастяването на новия президент към колите е едно изявлението, обещано за Car and Driver през 2011 година, до момента в който беше вицепрезидент в администрацията на Барак Обама. В него политикът приказва за татко си Джоузеф Байдън-старши: „ Той ръководи дилърска мрежа за коли в Делауеър в продължение на 34 години. Търгуваха главно с артикули на General Motors, само че се занимаваха и с Chrysler.
Баща ми непрекъснато се прибираше от работа с разнообразни коли. Спомням си дипломирането си, когато ми беше разрешено да взема от салона съвсем нов Chryler 300D с едвам 7000 благи пробег “, споделя спомените си политикът. Става въпрос за двувратата трансформация от именитата поредност 300, произвеждаща се от 1955 до 1965. Всички тези коли имат мощен мотор V8 Hemi и показател, състоящ се от цифрата 300 и буквата - от B до L. Chryler 300D, за която Байдън приказва, е пуснат през 1958. Под капака му е Hemi FirePower (както бяха наречени Hemi моторите от първото поколение). 6.4-литровият V8 с два четирикамерни карбуратора развива 375 конски сили, което прави Chrysler 300D един от най-бързите коли за времето си. По време на надпреварите на езерото Bonneville автомобилът развива 250 км/ч.
" След това си купих Plymouth от 1952 година ", споделя Байдън в същото изявление. И продължава с описанието - „ карамелено червен кабриолет с разграничено предно стъкло “ - факт е, че през 1952 година Plymouth създава в действителност единствено една кола. Тя е съвсем петметрова с обозначението P-23, а според от равнището на съоръжение, се назовава Concord, Cambridge или Cranbrook. От тях кабриолетът се оферираше единствено за най-скъпата версия - Plymouth Cranbrook. Всички коли от това семейство са оборудвани с довоенния 3.6-литров шестак с мощ от единствено 97 конски сили.
Байдън загатва и един Chevroelt от 1956 година - напълно повърхностно. Но в същото изявление политикът признава, че постоянно е предпочитал кабриолети. Така че, следвайки последователността си, той избера Chevrolet Bel Air. През 1956 година във вид кабриолет се предлага единствено този модел. Под капака на тези машини може да има или 3.9-литров шестцилиндров мотор от предвоенното семейство Blue Flame с мощ 140 конски сили, или нов Small-block V8 4.3 с потенциал от 162 до 205 конски сили (в взаимозависимост от модификацията). При трансмисиите изборът е сред тристепенна ръчна скоростна кутия или автомат Powerglide.
Байдън също има афинитет и към европейската екзотика. В колежа той си купува Mercedes-Benz 190 SL с пробег от 100 хиляди благи (160 хиляди километра - бел. Ред.). Елегантният роудстър тогава е относително бюджетно предложение в гамата на Mercedes-Benz. Стилът в духа на скъпия суперавтомобил 300 SL е комбиниран с четирицилиндровия мотор от седана W120. Двигателят е с размер 1.9 литра, като за родстера мощността му е увеличена до 120 конски сили. Споменът на Байдън за тази кола обаче не е от най-хубавите: " Двата карбуратора на Solex в никакъв случай не работеха обикновено. "
А най-обичаната и ценена кола в живота на Джо Байдън е кабриота Chevrolet Corvette от 1967 година, получен от татко му като брачен подарък. Този Corvette, оцветен в тъмнозелен цвят Goodwood Greene, към момента е кадърен да ви изправи на нокти - 5.4-литровият V8 Small Block мотор развива мощ от 350 конски сили, както в най-хубавите си години.
ЧАСТ II
Разбира се, беше неефикасно да търсим колите на Байдън на уеб страницата на Демократическата партия: в последна сметка политик не би трябвало да приказва за коли с гласоподаватели! Най-пълният източник на информация за пристрастяването на новия президент към колите е едно изявлението, обещано за Car and Driver през 2011 година, до момента в който беше вицепрезидент в администрацията на Барак Обама. В него политикът приказва за татко си Джоузеф Байдън-старши: „ Той ръководи дилърска мрежа за коли в Делауеър в продължение на 34 години. Търгуваха главно с артикули на General Motors, само че се занимаваха и с Chrysler.
Баща ми непрекъснато се прибираше от работа с разнообразни коли. Спомням си дипломирането си, когато ми беше разрешено да взема от салона съвсем нов Chryler 300D с едвам 7000 благи пробег “, споделя спомените си политикът. Става въпрос за двувратата трансформация от именитата поредност 300, произвеждаща се от 1955 до 1965. Всички тези коли имат мощен мотор V8 Hemi и показател, състоящ се от цифрата 300 и буквата - от B до L. Chryler 300D, за която Байдън приказва, е пуснат през 1958. Под капака му е Hemi FirePower (както бяха наречени Hemi моторите от първото поколение). 6.4-литровият V8 с два четирикамерни карбуратора развива 375 конски сили, което прави Chrysler 300D един от най-бързите коли за времето си. По време на надпреварите на езерото Bonneville автомобилът развива 250 км/ч.
" След това си купих Plymouth от 1952 година ", споделя Байдън в същото изявление. И продължава с описанието - „ карамелено червен кабриолет с разграничено предно стъкло “ - факт е, че през 1952 година Plymouth създава в действителност единствено една кола. Тя е съвсем петметрова с обозначението P-23, а според от равнището на съоръжение, се назовава Concord, Cambridge или Cranbrook. От тях кабриолетът се оферираше единствено за най-скъпата версия - Plymouth Cranbrook. Всички коли от това семейство са оборудвани с довоенния 3.6-литров шестак с мощ от единствено 97 конски сили.
Байдън загатва и един Chevroelt от 1956 година - напълно повърхностно. Но в същото изявление политикът признава, че постоянно е предпочитал кабриолети. Така че, следвайки последователността си, той избера Chevrolet Bel Air. През 1956 година във вид кабриолет се предлага единствено този модел. Под капака на тези машини може да има или 3.9-литров шестцилиндров мотор от предвоенното семейство Blue Flame с мощ 140 конски сили, или нов Small-block V8 4.3 с потенциал от 162 до 205 конски сили (в взаимозависимост от модификацията). При трансмисиите изборът е сред тристепенна ръчна скоростна кутия или автомат Powerglide.
Байдън също има афинитет и към европейската екзотика. В колежа той си купува Mercedes-Benz 190 SL с пробег от 100 хиляди благи (160 хиляди километра - бел. Ред.). Елегантният роудстър тогава е относително бюджетно предложение в гамата на Mercedes-Benz. Стилът в духа на скъпия суперавтомобил 300 SL е комбиниран с четирицилиндровия мотор от седана W120. Двигателят е с размер 1.9 литра, като за родстера мощността му е увеличена до 120 конски сили. Споменът на Байдън за тази кола обаче не е от най-хубавите: " Двата карбуратора на Solex в никакъв случай не работеха обикновено. "
А най-обичаната и ценена кола в живота на Джо Байдън е кабриота Chevrolet Corvette от 1967 година, получен от татко му като брачен подарък. Този Corvette, оцветен в тъмнозелен цвят Goodwood Greene, към момента е кадърен да ви изправи на нокти - 5.4-литровият V8 Small Block мотор развива мощ от 350 конски сили, както в най-хубавите си години.
ЧАСТ II
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ