Опасно: Всеки пети шофира с телефон в ръката
Превишената скорост, недоброто обезопасяване на автомобила, приложимост на алкохол ,
шофирането с телефон в ръка или различен тип разпръскване, както и шофирането без колан са измежду основните рискови фактори на пътя.
Това изясни ръководителят на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ Малина Крумова по време на откриването на кръгла маса, отдадена на тематиката за пътната сигурност, предава „ Дневник “.
който цели да се разработят общоевропейския индикатори за по-точно премерване на равнищата на пътната сигурност на държавите-членки на Европейски Съюз.
Някои страни мерят от десетки години главните индикатори, само че България се включва в плана за пръв път.
че България е на едно от последните места в Европейския съюз по потреблението на колани от пасажерите на задната седалка.
По думите му, по някои индикатори, свързани с пътната сигурност, България не заема последните места, само че все пак данните са тревожни.
Не е допустимо казусът да бъде решен с една или няколко ограничения “, акцентира Марков.
31% от пасажерите на задните седалки поставят колан
Докато по автомагистралите и отвън обитаемоте места към 90% от водачите съблюдават скоростните режими, в границите на обитаемоте места това важи за по-малко от половината от тях (45%).
Високата скорост води до доста по-тежки последици при пораждане на злополука.
Твърде честото водачите и пасажерите подценяват нуждата от потребление на предпазни колани, демонстрират данните от проучването.
Още по-притеснителни са данните за пасажерите, пътуващи на задните седалка – по-малко от 1/3 от тях поставят предпазни колани (31%).
Дори на автомагистралите, където междинната скорост на придвижване е над 116 км/час, единствено към 34% от пасажерите си слагат коланите, демонстрира проучването.
Въпреки това, в допълнение проучване, извършено посредством инспекции вътре в колите демонстрира, че в 40% от колите,
в които въпреки всичко са инсталирани детски столчета и системи за обезопасяване,
На другите типове пътища (междуградски, автомагистрали и други) сред 5% и 7% от следените водачи употребяват мобилни устройства.
В градовете нещата са още по-притеснителни, демонстрират данните от проучването.
Всеки пети водач кара с телефон в ръката
Налице са преброителни местоположения, на които е измерено, че повече от една пета от водачите държат телефон в ръката, до момента в който ръководят моторно транспортно средство.
От тях при точково премерване 5% държат телефони в ръцете си, изясни при представянето на данните от проучването Милен Марков.
По думите му, има висока възможност на практика доста огромна част от тях в границите на обещано пътешестване да употребяват в един или различен миг мобилни апарати,
Съгласно данни на Европейска комисия потреблението на мобилни апарати, до момента в който управляваме транспортни средства се е трансформирало в „ зараза в Европа “, а разсейването стои зад една четвърт от всички настъпили произшествия на пътя.
В България има към 2.5 милиона дейни водачи на леки коли, от които към 15 600 души във всеки един миг от денонощието,
в работен и почивен ден, са подготвени да седнат зад кормилото и да ръководят автомобил с централизация на алкохол в кръвта над оптимално допустимата по закон и на процедура това се случва.
В България законовата граница за възможно съществуване на алкохол в кръвта е една от най-високите в Европейски Съюз, а съгласно данни на Световната здравна организация, България е една от страните от Европейски Съюз, в които се следи постоянна несъразмерна консумация на алкохол.
Общият индикатор за всички пътища е признак за това, че в България делът на водачите и пасажерите, придвижващи се на мотоциклет, които употребяват защитни каски е висок.
100 години ще са нужни за възобновяване на автопарка в България
И въпреки всичко 4% от тях си разрешават да не слагат защитни каски, до момента в който употребяват един от най-опасните модули на превоз – мотоциклета.
В градовете 6% от водачите и пасажерите на мотоциклети вземат решение да дадат израз на „ смелостта “ и „ уменията “ си,
до момента в който са на мотоциклета, без да помислят за сигурността си и не слагат защитни каски, оповестяват още от Държавната организация за сигурност на придвижването по пътищата.
Въпреки това една пета от велосипедистите вземат решение да се предпазят и слагат предпазна каска, до момента в който са с велосипед.
В България има към 2.5 милиона дейни водачи на леки коли, от които към 15 600 души във всеки един миг от денонощието, в работен и почивен ден, са подготвени да седнат зад кормилото след приложимост на алкохол.
които имат оценка за сигурност по Евро NCAP равна или по-висока от 4 звезди (Европейска стратегия за оценка сигурността на новите МПС). От тези нови новорегистрирани моторни транспортни средства към 2/3 имат 4 или 5 звезди по Европейската стратегия за оценка сигурността на новите МПС (Евро NCAP).
През 2019 и 2020 години делът на новите коли от всички новорегистрирани за съответната година е 10% и 7%.
Изследването демонстрира, че автопаркът в България остава прекомерно остарял, а делът на новите коли в целия автопарк и през двете оценени години е еднакъв на 1%.
Не е задоволително да броим жертвите и ранените
Общо 19 страни от Европа вземат участие в плана, като водещата организация е Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute).
В момента в България, а и в други европейски страни, главният индикатор за сигурност на придвижването се пресмята в брой починали и ранени в произшествия на един милион души население.
Според Европейската комисия обаче тези индикатори не дават задоволително информация за успеваемостта на политиката, водена от националните държавни управления,
В доста от по-развитите страни в Европейски Съюз се следи нарастване броя на популацията при релативно опазване на равнищата на активност на придвижването.
Обратно, в по-слабо развити страни членки се следи отлив на население, придружен от нарастване броя на пътуванията и тяхната дълготрайност.
Всичко това изкривява получените данни и оценката на равнището на сигурността на придвижването в обособените страни членки.
Проблемът е годен и за България, през която минава сериозен директен трафик, което не се взима поради при отчитане на равнищата на пътния травматизъм. В някои страни-членки на Европейски Съюз основни индикатори за успеваемост на политиката по сигурност на придвижването по пътищата са въведени от десетилетия.
Тези основни индикатори са стандартизирани от Европейската комисия и са свързани с използването на алкохол, ръководство на моторно транспортно средство с превишена скорост, потребление на защитни колани и детски седалки, разпръскване по време на шофиране заради приложимост на мобилно устройство, потребление на защитни каски при ръководство на мотоциклет и велосипед, сигурност на автомобилния парк.
В рамките на плана от екипа на Държавната организация са взели участие в измервания на 6 от общо 8 основни индикатори на повече от 282 места в цялата страна – както на автомагистрали, по този начин и на извънградски пътища и градски улици. Първичните данни от общо 5322 на терен, осъществени както през работни, по този начин и през почивни дни, са обработени и оценени и в края на юли предходната година, след което са изпратени на интернационалния координатор на плана. Въз основа на данните от проучването са изчислени основните индикатори и смисъла им за установяване равнището на безвредно държание на участниците в придвижването в България.
„ Не е задоволително да кажем какъв брой са починалите и потърпевшите по пътищата.
Да се опитаме да влияем на тези променливи, с цел да получим друг резултат. Именно това е и задачата на комплексния план, резултатите от които ще ви представим през днешния ден “, изясни Малина Крумова.
По думите й, целта е въз основа на научно събраните данни и информация да се разработят съответни способи за справяне с проблемите с пътния травматизъм, които да се трансфорат в политика по предварителна защита.
„ Когато приказваме за пътна сигурност, да не приказваме единствено за потърпевши и жертви по пътищата, а за факторите, които водят до тези резултати “, добави Крумова.
На форума участваха представители на уредниците от Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ участници от Европейската комисия, Европейския съвет за транспортна сигурност, както и представители на българските институции и неправителствени организации, ангажирани с сигурността на придвижването по пътищата.
шофирането с телефон в ръка или различен тип разпръскване, както и шофирането без колан са измежду основните рискови фактори на пътя.
Това изясни ръководителят на Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ Малина Крумова по време на откриването на кръгла маса, отдадена на тематиката за пътната сигурност, предава „ Дневник “.
който цели да се разработят общоевропейския индикатори за по-точно премерване на равнищата на пътната сигурност на държавите-членки на Европейски Съюз.
Някои страни мерят от десетки години главните индикатори, само че България се включва в плана за пръв път.
че България е на едно от последните места в Европейския съюз по потреблението на колани от пасажерите на задната седалка.
По думите му, по някои индикатори, свързани с пътната сигурност, България не заема последните места, само че все пак данните са тревожни.
Не е допустимо казусът да бъде решен с една или няколко ограничения “, акцентира Марков.
31% от пасажерите на задните седалки поставят колан
Докато по автомагистралите и отвън обитаемоте места към 90% от водачите съблюдават скоростните режими, в границите на обитаемоте места това важи за по-малко от половината от тях (45%).
Високата скорост води до доста по-тежки последици при пораждане на злополука.
Твърде честото водачите и пасажерите подценяват нуждата от потребление на предпазни колани, демонстрират данните от проучването.
Още по-притеснителни са данните за пасажерите, пътуващи на задните седалка – по-малко от 1/3 от тях поставят предпазни колани (31%).
Дори на автомагистралите, където междинната скорост на придвижване е над 116 км/час, единствено към 34% от пасажерите си слагат коланите, демонстрира проучването.
Въпреки това, в допълнение проучване, извършено посредством инспекции вътре в колите демонстрира, че в 40% от колите,
в които въпреки всичко са инсталирани детски столчета и системи за обезопасяване,
На другите типове пътища (междуградски, автомагистрали и други) сред 5% и 7% от следените водачи употребяват мобилни устройства.
В градовете нещата са още по-притеснителни, демонстрират данните от проучването.
Всеки пети водач кара с телефон в ръката
Налице са преброителни местоположения, на които е измерено, че повече от една пета от водачите държат телефон в ръката, до момента в който ръководят моторно транспортно средство.
От тях при точково премерване 5% държат телефони в ръцете си, изясни при представянето на данните от проучването Милен Марков.
По думите му, има висока възможност на практика доста огромна част от тях в границите на обещано пътешестване да употребяват в един или различен миг мобилни апарати,
Съгласно данни на Европейска комисия потреблението на мобилни апарати, до момента в който управляваме транспортни средства се е трансформирало в „ зараза в Европа “, а разсейването стои зад една четвърт от всички настъпили произшествия на пътя.
В България има към 2.5 милиона дейни водачи на леки коли, от които към 15 600 души във всеки един миг от денонощието,
в работен и почивен ден, са подготвени да седнат зад кормилото и да ръководят автомобил с централизация на алкохол в кръвта над оптимално допустимата по закон и на процедура това се случва.
В България законовата граница за възможно съществуване на алкохол в кръвта е една от най-високите в Европейски Съюз, а съгласно данни на Световната здравна организация, България е една от страните от Европейски Съюз, в които се следи постоянна несъразмерна консумация на алкохол.
Общият индикатор за всички пътища е признак за това, че в България делът на водачите и пасажерите, придвижващи се на мотоциклет, които употребяват защитни каски е висок.
100 години ще са нужни за възобновяване на автопарка в България
И въпреки всичко 4% от тях си разрешават да не слагат защитни каски, до момента в който употребяват един от най-опасните модули на превоз – мотоциклета.
В градовете 6% от водачите и пасажерите на мотоциклети вземат решение да дадат израз на „ смелостта “ и „ уменията “ си,
до момента в който са на мотоциклета, без да помислят за сигурността си и не слагат защитни каски, оповестяват още от Държавната организация за сигурност на придвижването по пътищата.
Въпреки това една пета от велосипедистите вземат решение да се предпазят и слагат предпазна каска, до момента в който са с велосипед.
В България има към 2.5 милиона дейни водачи на леки коли, от които към 15 600 души във всеки един миг от денонощието, в работен и почивен ден, са подготвени да седнат зад кормилото след приложимост на алкохол.
които имат оценка за сигурност по Евро NCAP равна или по-висока от 4 звезди (Европейска стратегия за оценка сигурността на новите МПС). От тези нови новорегистрирани моторни транспортни средства към 2/3 имат 4 или 5 звезди по Европейската стратегия за оценка сигурността на новите МПС (Евро NCAP).
През 2019 и 2020 години делът на новите коли от всички новорегистрирани за съответната година е 10% и 7%.
Изследването демонстрира, че автопаркът в България остава прекомерно остарял, а делът на новите коли в целия автопарк и през двете оценени години е еднакъв на 1%.
Не е задоволително да броим жертвите и ранените
Общо 19 страни от Европа вземат участие в плана, като водещата организация е Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute).
В момента в България, а и в други европейски страни, главният индикатор за сигурност на придвижването се пресмята в брой починали и ранени в произшествия на един милион души население.
Според Европейската комисия обаче тези индикатори не дават задоволително информация за успеваемостта на политиката, водена от националните държавни управления,
В доста от по-развитите страни в Европейски Съюз се следи нарастване броя на популацията при релативно опазване на равнищата на активност на придвижването.
Обратно, в по-слабо развити страни членки се следи отлив на население, придружен от нарастване броя на пътуванията и тяхната дълготрайност.
Всичко това изкривява получените данни и оценката на равнището на сигурността на придвижването в обособените страни членки.
Проблемът е годен и за България, през която минава сериозен директен трафик, което не се взима поради при отчитане на равнищата на пътния травматизъм. В някои страни-членки на Европейски Съюз основни индикатори за успеваемост на политиката по сигурност на придвижването по пътищата са въведени от десетилетия.
Тези основни индикатори са стандартизирани от Европейската комисия и са свързани с използването на алкохол, ръководство на моторно транспортно средство с превишена скорост, потребление на защитни колани и детски седалки, разпръскване по време на шофиране заради приложимост на мобилно устройство, потребление на защитни каски при ръководство на мотоциклет и велосипед, сигурност на автомобилния парк.
В рамките на плана от екипа на Държавната организация са взели участие в измервания на 6 от общо 8 основни индикатори на повече от 282 места в цялата страна – както на автомагистрали, по този начин и на извънградски пътища и градски улици. Първичните данни от общо 5322 на терен, осъществени както през работни, по този начин и през почивни дни, са обработени и оценени и в края на юли предходната година, след което са изпратени на интернационалния координатор на плана. Въз основа на данните от проучването са изчислени основните индикатори и смисъла им за установяване равнището на безвредно държание на участниците в придвижването в България.
„ Не е задоволително да кажем какъв брой са починалите и потърпевшите по пътищата.
Да се опитаме да влияем на тези променливи, с цел да получим друг резултат. Именно това е и задачата на комплексния план, резултатите от които ще ви представим през днешния ден “, изясни Малина Крумова.
По думите й, целта е въз основа на научно събраните данни и информация да се разработят съответни способи за справяне с проблемите с пътния травматизъм, които да се трансфорат в политика по предварителна защита.
„ Когато приказваме за пътна сигурност, да не приказваме единствено за потърпевши и жертви по пътищата, а за факторите, които водят до тези резултати “, добави Крумова.
На форума участваха представители на уредниците от Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ участници от Европейската комисия, Европейския съвет за транспортна сигурност, както и представители на българските институции и неправителствени организации, ангажирани с сигурността на придвижването по пътищата.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ