Агенцията по храните проспа навлизането на чумата по свинете в България
Преди десетина дни комисарят на Европейски Съюз по опазването на здравето Витянис Андрюкайтис разгласи: „ Ако в този момент имате настъпление на болестта, то това значи, че някой е неглижирал защитните ограничения, някой не си е приключил работата деликатно “. След него и земеделския министър на България призна забавяне и небрежност в битката с Африканската чума по свинете (АЧС). Базирайки се на наличната публична информация, която е извънредно лимитирана, ще се опитаме да разберем какво е пропуснато да се направи у нас и кой носи отговорност за това.
Какво е Африканската чума по свинете и по какъв начин се популяризира
Остро инфекциозно заболяване по домашните и дивите прасета причинявано от вирус. При острите форми смъртността може да доближи до 100%. Безопасно е за индивида и другите животни. Предава се при непосредствен контакт сред свинете посредством обмяна на слюнка и кръв. Вирусът е доста резистентен във външната среда и по тази причина инфекциозни за друг интервал от време са фекалиите, нечистата вода и фураж, както и софтуерно съоръжение, облекла, обувки и транспортни средства. Най-рискови разпространители са ловците, горските служащи, притежателите на домашни прасета, личният състав във фермите, персоналните коли и камионите за транспорт на животни и фуражи и външни гости, като ветеринарни, държавни служители, публицисти и други Някои кърлежи също са директни приносители, а косвено може да се популяризира и посредством нечисти с фекалии на заболели животни гризачи и дивеч. Вирусът се убива относително елементарно при температура над 65 градуса за най-малко 20 минути, както и от множеството дезинфектанти.
В Европа АЧС попада в началото преди няколко десетилетия, само че огромното настъпление стартира през 2007 година от Грузия и Русия. На територията на Европейски Съюз първите случаи са през 2014 година в Прибалтийските страни. Като предписание нашествието стартира с разболяване на дивите свине. В период до най-вече година заболяването превзема първо домашните свине в дребните частни стопанства, а по-късно - и индустриалните ферми. Пик на огнищата на болест се доближава през месец август. Този модел на разпространяване се открива на всички места и е добре изследван.
Пътят на АЧС в България
През 2018 година заболяването атакува Румъния с цялостна мощ и порази огромна част от страната. Беше явно, че е въпрос на време да се трансферира и в България. Първият формален случай у нас е установен при домашни прасета в село Тутраканци, община Провадия с протокол от 31 август 2018 година Тогава във Варненска област е оповестена и първата карантина. Следващите доказателства за разпространяването на АЧС са в интервала октомври – декември 2018 година В серия от лабораторни протоколи 586/23.10, 693/31.10, 745/7.11, 813/12.11, 838/14.11, 1245/27.12, са регистрирани 19 проби позитивни за вируса на АЧС. През първите 3 месеца на 2019 година тази наклонност продължава и са открити още 8 проби със болест. Всички 27 броя са събрани по програмата за контрол на дивите прасета в областите Добрич, Варна и Силистра.
Какво е незнайно:
– явно Агенцията по храните е осъществяла стратегия за лабораторно тестване на дивите прасета в есенно-зимния сезон. Не е ясно обаче какъв е обсега на наблюдението и по кое време е започнало;
- дали са били включени и други райони на страната (извън трите области);
- какъв брой проби на диви прасета са тествани в лаборатория. Все отново в случай че 27 позитивни са под 1% от всички тествани, обстановката е една, само че в случай че са 5–10% тя е радикално различна;
- в интервала октомври 2018 – март 2019 година осъществявани ли са лабораторни разбори на проби от домашни прасета от фермите и задните дворове? Колко са тези проби, в кои области на страната са и по какъв начин са разпределени в границите на този интервал?
Какво е известно?
АЧС се е разпространявала в България още през лятото на 2018 година и има най-малко един сигурен случай на прекачване на болестта в домашни прасета в село Тутраканци. През есента и зимата на 2018/2019 вирусът безусловно е завладял популациите диви прасета във Варна, Силистра и Добрич, най-малко за тях има доказателства. Още в края на 2018 година е било ясно, че болестта е в Североизточна България и с идването на пролетта ще стартира зараза. Нещо повече, най-вероятно след август 2018 е имало и други случаи на инфектирани домашни животни, които обаче са останали недиагностицирани. Трябвало е още при започване на 2019 година да се подхващат решителни ограничения. Имало ли е такива, както ще забележим в идващия абзац.
Опитите на БАБХ за надзор на болестта през 2018 година и началото на 2019 година
Отдавна е известно, че АЧС има капацитет съществено да заплаши свиневъдството в България. Агенцията по храните напълно вярно построи капацитет за лабораторно тестване на заболяването. Когато стана ясно, че болестта напредва в Европейски Съюз, се проведоха образования, написа се тактика за битка, и при започване на 2018 година се издадоха серия известни брошури и указания. През март в България гостува и специалист от Латвия, който изнесе серия от лекции за надзор на АЧС в популациите на дивите прасета. Изглеждаше, че страната е готова да посрещне болестта. Нещата се объркаха може би някъде при започване на лятото на 2018 година, когато стана явен мащабът на епидемията в Румъния. Тогава се взеха верни решения за възбрана на импорт на свинско/продукти за персонална приложимост и за изграждане на ограда в Добруджа. Изпълнението на тези ограничения обаче беше немарливо и безотговорно. Особени подигравки провокира заграждението по границата.
Без да имам необикновен опит с диви прасета, надали тази оградка може да се вземе на съществено.
Граничната оградка, спираща глиганите, даже не стига до кръста на човек с естествен растеж, а цепениците, на които е закрепена, се клатят без никакво изпитание.
След диагностиката на първия случай на АЧС в Тутраканци се издадоха серия заповеди за карантина на огромна част от Добруджа. Мерките най-общо включват следното:
- в период от месец визити на всички ферми и персоналните стопанства за надзор на спазването биосигурността (от 06.2018 г.) – не е ясно какъв брой обекта са тествани в този период и до каква степен самите ветеринари са били наясно какво да изискват в обособените типове стопанства;
- възбрана за търговията със прасета, репродуктивни биологични материали, изложбите и обществените прояви;
- възбрана за свободното/пасищното развъждане на свине;
- засилен надзор в кланиците;
- взимане на проби за лабораторна диагностика на домашните прасета – не е ясно до каква степен е изпълнено;
- контрол на ловците и взимане на проби за лабораторна диагностика от отстреляните глигани;
- образование на ловци за различаване на признаците на заболяването и процедури за работа с труповете на глигани – това изисква лекционни курсове и набиране на съоръжение, ограничения за които никой не е планувал средства и надали са изпълнени;
- заповед за регистрация на всички прасета от задните дворове – както нормално става следващия напор за регистрация се провали, най-малкото тъй като ветеринарите от дълго време не обръщат внимание на тези заповеди, а частните стопани не виждат изгода от контактите с Агенцията по храните;
Без подозрение изброените ограничения са верни, само че до каква степен са изпълнени не е ясно. Например регистрацията на задните дворове е провалена.
Какво трябваше да се направи още през есента на 2018 година, а не беше?
1. Масова стратегия за лабораторно тестване на диви и домашни прасета с приоритет на рисковите групи – да вземем за пример домашните прасета на ловците, горските служащи, ветеринарите и личният състав на индустриалните ферми. Такъв контрол е имало, най-малко на хартия, само че е мощно подозрително до каква степен всеобщ и съответен е бил;
2. Извършване на епидемиологично изследване на заболяването. Изолиране и типизиране на вируса и съпоставяне в другите области, както и с Румъния.
3. Прецизиране на лабораторната диагностика – в наличните протоколи се вижда, че потребления способ е стандартен PCR. Той от време на време не може да открие заболяването в начална фаза (когато титърът е нисък), както и хроничната форма, установявана постоянно при диви свине. Затова е наложително, изключително при глигани, PCR да бъде допълнен със серодиагностика на антитела срещу вируса. По тази причина може да са пропуснати доста позитивни за заболяването случаи.
3. Активният ловджийски сезон за острел на глигани трябваше да започва още през есента на 2018 година Трябваше още тогава ловците да бъдат финансово подтиквани – това се случи с голямо забавяне чак през юли 2019 година
4. Реална стратегия за образование на ловците за събиране на проби и ограничения за биосигурност. На хартия е имало указания за това, само че неналичието на отделено финансиране значи, че всичко си е останало на хартия.
5. Финансиране за съоръжение на ловните пунктове и хижи за съблюдаване на хигиена и биосигурност още през 2018 година – най-малко за трите наранени тогава области. Отново това е останало единствено на хартия, няма отпуснати за това направление средства. Какво е трябвало да се направи е видно от лекциите, изнесени от латвийски специалист пред Агенцията по храните. Ще загатна единствено няколко от мерките и всеки ще може да реши дали ловните дружинки могат да се оправят без външна парична помощ и образование:
- закупуване на фризери където труповете на глигани изчакват лабораторните проби – след издаване на възбрана за оползотворяване на месото без лабораторен анализ;
- съоръжение на помещения/площадки за обработка на труповете, обособяване на вътрешностите и взимане на проби;
- наличие на ветеринарен лекар;
- съоръжение на устойчиви контейнери за изхвърляне на отпадъците от обработката труповете и инфектирани консумативи;
- изкопаване на ями за загробване на труповете, позитивни за АЧС, отговарящи на санитарните условия. Тази мярка почва да се ползва през лятото на 2019 година
- закупуване на препарати за стерилизация, средства за тяхното използване, персонални защитни дрехи и др.;
- приспособяване или закупуване на транспортни средства (например ремаркета) за транспорт на ловуваните животни. Практиката демонстрира, че това никога не би трябвало да бъдат персоналните коли на ловците;
- обезпечаване на подобаващи битови условия за поддържане на персонална хигиена, да вземем за пример източник на чиста вода в ловните пунктове.
Без уместно образование и съоръжение ловците, вместо значима част от ограниченията в битка с АЧС, се трансформират в неволни разпространители на инфекцията. За страдание е доста евентуално вторият сюжет да е сбъднат.
6. Масова медийна разяснителна акция трябваше да започва още при започване на 2019 година и да е ориентирана главно към персоналните стопанства. Това можеше да откаже част от хората от развъждане на свине през 2019 година Вместо това, за епидемията се заприказва чак през месец юли, когато кочините към този момент са заети, а болестта се бе настанила в задните дворове и проби даже в индустриалните ферми.
7. Агенцията по храните по този начин и не разгласява съответни и реалистични ограничения за повишение на биосигурността в персоналните стопанства. Предпочетоха да избиват свинете и заплашват хората.
8. Още при започване на 2019 година трябваше да се предложат други възможности за персоналните стопанства. Например в някои страни от Европейски Съюз се финансира закупуване на други животни – птици, зайци, овце и кози, които не се разболяват от АЧС.
Със сигурност този лист на несвършеното може да бъде уголемен. Изводът е че виновната държавна институция съдбовно закъсня в битката с чумата по свинете . Всъщност тъкмо това настояват и министърът на земеделието и еврокомисарят по опазването на здравето.
В тази обява се пробвах да обясня какво е направено и какво е пропуснато или забавено. Ясно е и кой е виновен за несвършеното - това без подозрение е управлението на Агенцията по храните. В момента, в разгара на епидемията, която можеше да бъде спряна или най-малко лимитирана, същите ръководители не престават да се държат несъответстващо и да позволяват неточности. Това обаче към този момент е друга тематика. При всички случаи дейностите и бездействието на държавната институция са христоматиен образец по какъв начин не се бори зараза при животните и не би трябвало да остават без последици в личен или регулаторен аспект.
* доктор Сергей Иванов е молекулярен биолог, специалист по сигурност на храните и съветник на „ Активни консуматори “. Има магистърска степен по вирусология от Софийския университет. Препечатваме текста му, оповестен от " Активни консуматори ", с негово позволение.
Какво е Африканската чума по свинете и по какъв начин се популяризира
Остро инфекциозно заболяване по домашните и дивите прасета причинявано от вирус. При острите форми смъртността може да доближи до 100%. Безопасно е за индивида и другите животни. Предава се при непосредствен контакт сред свинете посредством обмяна на слюнка и кръв. Вирусът е доста резистентен във външната среда и по тази причина инфекциозни за друг интервал от време са фекалиите, нечистата вода и фураж, както и софтуерно съоръжение, облекла, обувки и транспортни средства. Най-рискови разпространители са ловците, горските служащи, притежателите на домашни прасета, личният състав във фермите, персоналните коли и камионите за транспорт на животни и фуражи и външни гости, като ветеринарни, държавни служители, публицисти и други Някои кърлежи също са директни приносители, а косвено може да се популяризира и посредством нечисти с фекалии на заболели животни гризачи и дивеч. Вирусът се убива относително елементарно при температура над 65 градуса за най-малко 20 минути, както и от множеството дезинфектанти.
В Европа АЧС попада в началото преди няколко десетилетия, само че огромното настъпление стартира през 2007 година от Грузия и Русия. На територията на Европейски Съюз първите случаи са през 2014 година в Прибалтийските страни. Като предписание нашествието стартира с разболяване на дивите свине. В период до най-вече година заболяването превзема първо домашните свине в дребните частни стопанства, а по-късно - и индустриалните ферми. Пик на огнищата на болест се доближава през месец август. Този модел на разпространяване се открива на всички места и е добре изследван.
Пътят на АЧС в България
През 2018 година заболяването атакува Румъния с цялостна мощ и порази огромна част от страната. Беше явно, че е въпрос на време да се трансферира и в България. Първият формален случай у нас е установен при домашни прасета в село Тутраканци, община Провадия с протокол от 31 август 2018 година Тогава във Варненска област е оповестена и първата карантина. Следващите доказателства за разпространяването на АЧС са в интервала октомври – декември 2018 година В серия от лабораторни протоколи 586/23.10, 693/31.10, 745/7.11, 813/12.11, 838/14.11, 1245/27.12, са регистрирани 19 проби позитивни за вируса на АЧС. През първите 3 месеца на 2019 година тази наклонност продължава и са открити още 8 проби със болест. Всички 27 броя са събрани по програмата за контрол на дивите прасета в областите Добрич, Варна и Силистра.
Какво е незнайно:
– явно Агенцията по храните е осъществяла стратегия за лабораторно тестване на дивите прасета в есенно-зимния сезон. Не е ясно обаче какъв е обсега на наблюдението и по кое време е започнало;
- дали са били включени и други райони на страната (извън трите области);
- какъв брой проби на диви прасета са тествани в лаборатория. Все отново в случай че 27 позитивни са под 1% от всички тествани, обстановката е една, само че в случай че са 5–10% тя е радикално различна;
- в интервала октомври 2018 – март 2019 година осъществявани ли са лабораторни разбори на проби от домашни прасета от фермите и задните дворове? Колко са тези проби, в кои области на страната са и по какъв начин са разпределени в границите на този интервал?
Какво е известно?
АЧС се е разпространявала в България още през лятото на 2018 година и има най-малко един сигурен случай на прекачване на болестта в домашни прасета в село Тутраканци. През есента и зимата на 2018/2019 вирусът безусловно е завладял популациите диви прасета във Варна, Силистра и Добрич, най-малко за тях има доказателства. Още в края на 2018 година е било ясно, че болестта е в Североизточна България и с идването на пролетта ще стартира зараза. Нещо повече, най-вероятно след август 2018 е имало и други случаи на инфектирани домашни животни, които обаче са останали недиагностицирани. Трябвало е още при започване на 2019 година да се подхващат решителни ограничения. Имало ли е такива, както ще забележим в идващия абзац.
Опитите на БАБХ за надзор на болестта през 2018 година и началото на 2019 година
Отдавна е известно, че АЧС има капацитет съществено да заплаши свиневъдството в България. Агенцията по храните напълно вярно построи капацитет за лабораторно тестване на заболяването. Когато стана ясно, че болестта напредва в Европейски Съюз, се проведоха образования, написа се тактика за битка, и при започване на 2018 година се издадоха серия известни брошури и указания. През март в България гостува и специалист от Латвия, който изнесе серия от лекции за надзор на АЧС в популациите на дивите прасета. Изглеждаше, че страната е готова да посрещне болестта. Нещата се объркаха може би някъде при започване на лятото на 2018 година, когато стана явен мащабът на епидемията в Румъния. Тогава се взеха верни решения за възбрана на импорт на свинско/продукти за персонална приложимост и за изграждане на ограда в Добруджа. Изпълнението на тези ограничения обаче беше немарливо и безотговорно. Особени подигравки провокира заграждението по границата.
Без да имам необикновен опит с диви прасета, надали тази оградка може да се вземе на съществено.
Граничната оградка, спираща глиганите, даже не стига до кръста на човек с естествен растеж, а цепениците, на които е закрепена, се клатят без никакво изпитание.
След диагностиката на първия случай на АЧС в Тутраканци се издадоха серия заповеди за карантина на огромна част от Добруджа. Мерките най-общо включват следното:
- в период от месец визити на всички ферми и персоналните стопанства за надзор на спазването биосигурността (от 06.2018 г.) – не е ясно какъв брой обекта са тествани в този период и до каква степен самите ветеринари са били наясно какво да изискват в обособените типове стопанства;
- възбрана за търговията със прасета, репродуктивни биологични материали, изложбите и обществените прояви;
- възбрана за свободното/пасищното развъждане на свине;
- засилен надзор в кланиците;
- взимане на проби за лабораторна диагностика на домашните прасета – не е ясно до каква степен е изпълнено;
- контрол на ловците и взимане на проби за лабораторна диагностика от отстреляните глигани;
- образование на ловци за различаване на признаците на заболяването и процедури за работа с труповете на глигани – това изисква лекционни курсове и набиране на съоръжение, ограничения за които никой не е планувал средства и надали са изпълнени;
- заповед за регистрация на всички прасета от задните дворове – както нормално става следващия напор за регистрация се провали, най-малкото тъй като ветеринарите от дълго време не обръщат внимание на тези заповеди, а частните стопани не виждат изгода от контактите с Агенцията по храните;
Без подозрение изброените ограничения са верни, само че до каква степен са изпълнени не е ясно. Например регистрацията на задните дворове е провалена.
Какво трябваше да се направи още през есента на 2018 година, а не беше?
1. Масова стратегия за лабораторно тестване на диви и домашни прасета с приоритет на рисковите групи – да вземем за пример домашните прасета на ловците, горските служащи, ветеринарите и личният състав на индустриалните ферми. Такъв контрол е имало, най-малко на хартия, само че е мощно подозрително до каква степен всеобщ и съответен е бил;
2. Извършване на епидемиологично изследване на заболяването. Изолиране и типизиране на вируса и съпоставяне в другите области, както и с Румъния.
3. Прецизиране на лабораторната диагностика – в наличните протоколи се вижда, че потребления способ е стандартен PCR. Той от време на време не може да открие заболяването в начална фаза (когато титърът е нисък), както и хроничната форма, установявана постоянно при диви свине. Затова е наложително, изключително при глигани, PCR да бъде допълнен със серодиагностика на антитела срещу вируса. По тази причина може да са пропуснати доста позитивни за заболяването случаи.
3. Активният ловджийски сезон за острел на глигани трябваше да започва още през есента на 2018 година Трябваше още тогава ловците да бъдат финансово подтиквани – това се случи с голямо забавяне чак през юли 2019 година
4. Реална стратегия за образование на ловците за събиране на проби и ограничения за биосигурност. На хартия е имало указания за това, само че неналичието на отделено финансиране значи, че всичко си е останало на хартия.
5. Финансиране за съоръжение на ловните пунктове и хижи за съблюдаване на хигиена и биосигурност още през 2018 година – най-малко за трите наранени тогава области. Отново това е останало единствено на хартия, няма отпуснати за това направление средства. Какво е трябвало да се направи е видно от лекциите, изнесени от латвийски специалист пред Агенцията по храните. Ще загатна единствено няколко от мерките и всеки ще може да реши дали ловните дружинки могат да се оправят без външна парична помощ и образование:
- закупуване на фризери където труповете на глигани изчакват лабораторните проби – след издаване на възбрана за оползотворяване на месото без лабораторен анализ;
- съоръжение на помещения/площадки за обработка на труповете, обособяване на вътрешностите и взимане на проби;
- наличие на ветеринарен лекар;
- съоръжение на устойчиви контейнери за изхвърляне на отпадъците от обработката труповете и инфектирани консумативи;
- изкопаване на ями за загробване на труповете, позитивни за АЧС, отговарящи на санитарните условия. Тази мярка почва да се ползва през лятото на 2019 година
- закупуване на препарати за стерилизация, средства за тяхното използване, персонални защитни дрехи и др.;
- приспособяване или закупуване на транспортни средства (например ремаркета) за транспорт на ловуваните животни. Практиката демонстрира, че това никога не би трябвало да бъдат персоналните коли на ловците;
- обезпечаване на подобаващи битови условия за поддържане на персонална хигиена, да вземем за пример източник на чиста вода в ловните пунктове.
Без уместно образование и съоръжение ловците, вместо значима част от ограниченията в битка с АЧС, се трансформират в неволни разпространители на инфекцията. За страдание е доста евентуално вторият сюжет да е сбъднат.
6. Масова медийна разяснителна акция трябваше да започва още при започване на 2019 година и да е ориентирана главно към персоналните стопанства. Това можеше да откаже част от хората от развъждане на свине през 2019 година Вместо това, за епидемията се заприказва чак през месец юли, когато кочините към този момент са заети, а болестта се бе настанила в задните дворове и проби даже в индустриалните ферми.
7. Агенцията по храните по този начин и не разгласява съответни и реалистични ограничения за повишение на биосигурността в персоналните стопанства. Предпочетоха да избиват свинете и заплашват хората.
8. Още при започване на 2019 година трябваше да се предложат други възможности за персоналните стопанства. Например в някои страни от Европейски Съюз се финансира закупуване на други животни – птици, зайци, овце и кози, които не се разболяват от АЧС.
Със сигурност този лист на несвършеното може да бъде уголемен. Изводът е че виновната държавна институция съдбовно закъсня в битката с чумата по свинете . Всъщност тъкмо това настояват и министърът на земеделието и еврокомисарят по опазването на здравето.
В тази обява се пробвах да обясня какво е направено и какво е пропуснато или забавено. Ясно е и кой е виновен за несвършеното - това без подозрение е управлението на Агенцията по храните. В момента, в разгара на епидемията, която можеше да бъде спряна или най-малко лимитирана, същите ръководители не престават да се държат несъответстващо и да позволяват неточности. Това обаче към този момент е друга тематика. При всички случаи дейностите и бездействието на държавната институция са христоматиен образец по какъв начин не се бори зараза при животните и не би трябвало да остават без последици в личен или регулаторен аспект.
* доктор Сергей Иванов е молекулярен биолог, специалист по сигурност на храните и съветник на „ Активни консуматори “. Има магистърска степен по вирусология от Софийския университет. Препечатваме текста му, оповестен от " Активни консуматори ", с негово позволение.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ