Поверителността при сърфиране в интернет е все по-голяма грижа за

Поверителността при сърфиране в интернет е все по-голяма грижа за потребителите
(снимка: CC0 Public Domain)

Все повече хора се тормозят от осъзнаването, че всяко наше деяние в интернет оставя „ отпечатък “ и той се следи от близко от безчет уеб-компании и търговци. В тази светлина браузърът към този момент е станал основно „ полесражение “, когато става дума за цялост, за дискретност на крайните консуматори.

За страдание към момента няма елементарен метод да се обезпечи цялостна цялост посредством браузърите, съгласно доктор Лукаш Олейник, самостоятелен откривател и съветник по дискретност. През 2009-2011 година той управлява широкомащабно изследване, съгласно което историята на сърфирането в мрежата може да се употребява от онлайн рекламни компании за основаване на „ самостоятелни браузъри “ с течение на времето.

Изследователи от Mozilla, разработчика на Firefox, възпроизведоха неговото изследване през 2020 година с 52 000 консуматори на Firefox, потвърждавайки констатациите на Олейник. Те предизвестиха, че „ хватката “ на Гугъл и Фейсбук над пазара на онлайн реклама през днешния ден прави практиката на наново идентифициране посредством историята на сърфирането още по-належащ проблем за поверителността.

Технологията FLoC на Гугъл ще размени „ бисквитките “ на трети страни. Тя се тества в този момент с някои консуматори на Chrome в Съединени американски щати и други пазари като се изключи Европа, където, съгласно Гугъл, FLoC може да се окаже несъответстващ с Общия правилник на Европейски Съюз за отбрана на данните (GDPR). Но FLoC няма да реши казуса с „ пръстовите отпечатъци “, които всеки обособен консуматор оставя в браузъра. „ Отпечатъците ни са тук, премахването на „ бисквитките “ на трети страни в действителност не оказва въздействие върху тази техника “, споделя Олейник.

Не деактивирайте JavaScript

В предишното хората, които държат на сигурността, поучаваха другите да деактивират JavaScript в браузъра. Но Олейник споделя пред, че това е като да изгориш юргана, с цел да убиеш бълхата. „ Деактивирането на JavaScript през днешния ден е немислимо, тъй като съвсем всеки уеб страница зависи от него. Деактивирането му би направило мрежата всъщност неизползваема “. Например, Гугъл няма да разреши на потребителите, които деактивират JavaScript, да влизат в сметките си в Gmail и YouTube.

Това, което експертът предлага за хората, искащи повече дискретност, е да конфигурират разширението  за браузъри, основани на Firefox, Chrome и Chromium, като новия Microsoft Edge. NoScript предлага по-селективен метод за справяне с инвазивни скриптове и злонамерени офанзиви, които разчитат на JavaScript.

„ По доста елементарни способи потребителите могат елементарно да решат кои уеб страници биха могли да включват какъв съставен елемент, изпълнявайки JavaScript или не “, споделя той. Той обаче предизвестява, че NoScript може да е „ много муден “, защото лишава време за кликване, с цел да се реши на кои уеб страници какво да бъде позволено. „ Но си коства “, прибавя той.

„ Деактивирането на скриптове на странни или инцидентни уеб сайтове има най-голямото влияние. Скриптирането е отговорно за множеството от най-важните опасности за поверителността. Освен това е отговорно за потреблението на някои уязвимости на уеб браузъра. Така че неналичието на скриптове по дифолт може фактически да ви спести от риска да бъдете хакнат “, споделя Олейник.

Разбира се, има и други подходи, които потребителите могат да подхващат, в това число потреблението на браузър, друг от Chrome. Олейник счита за рационално да се употребяват няколко браузъра за разнообразни цели и задания.

Плюсове:

Минуси:

Brave, фокусиран върху неприкосновеността на персоналния живот

Brave е браузър, основан на Chromium, който по дифолт блокира реклами, „ снемане на пръстови отпечатъци “ и тракери за реклами. През февруари Brave разгласи, че е минал 25 милиона дейни консуматори месечно. Това е към момента е дребна част от 2-та милиарда консуматори на Chrome за настолни и мобилни устройства.

Бизнес-моделът на разчита на реклами, поднасяни при ценене на поверителността, които могат да заплащат на издателите и потребителите с Basic Tokens Tokens (BAT), когато потребителите обръщат внимание на рекламите. Също по този начин разработчикът неотдавна закупи Tailcat за основаване на търсачката Brave Search, тъй че може да даде опция за търсене, фокусирана върху поверителността.

Базираният на Chromium браузър се управлява от Брендън Айх, основен дизайнер на езика за програмиране JavaScript и съосновател на Mozilla и Firefox.

Постижението на Brave във връзка с поверителността може да не е безупречно. Но въпреки всичко едно скорошно изследване на професор Дъглас Дж. Лийт от „ Тринити Колидж “ при Университета в Дъблин оцени Brave като най-„ персоналния “ браузър пред Гугъл Chrome, Mozilla Firefox, Apple Safari и Microsoft Edge.

Лийт е разгледал какъв брой браузърите споделят с бекенд сървърите на всеки разработчик на браузъри. Brave не употребява никакви идентификатори, позволяващи следене на IP адресите с течение на времето, и не споделя детайлности за посетените уеб страници със своите бекенд сървъри. Обратното е при Chrome, Firefox и Safari – те маркират телеметрични данни с идентификатори, свързани с всяка връзка с браузер.

Brave е премахнал „ един звук “ програмен код от Гугъл в своята версия на Chromium, с цел да усъвършенства поверителността на потребителите, а също по този начин се опълчва на предлагането на Гугъл за въвеждане на FLoC. Технологията няма да е вградена в Brave.

Brave има няколко настройки за възстановяване на поверителността с варианти за блокиране на рекламните тракери на трети страни и превключване за надграждане на незащитените връзки към HTTPS отбрана, блокиране на бисквитки и блокиране на така наречен „ пръстови отпечатъци “.

Въпреки паниките по отношение на FLoC, Олейник споделя, че тя е за предпочитане пред „ бисквитките “ на трети страни от позиция на поверителността. Все отново, споделя той, би трябвало да изчакаме, с цел да забележим окончателния дизайн.

FLoC е тип „ пръстов отпечатък “, предопределен да замести „ бисквитките “ на трети страни. В тази скица Гугъл обвързва FLoC идентификаторите с клъстери консуматори на Chrome със сходни ползи. Това разрешава известна дискретност, като прави допустимо хората да се се „ крият в тълпата “, както се показва Гугъл, като в същото време доставя ориентирани реклами.

И въпреки всичко Олейник е открил, че първичното внедряване на FLoC може да „ източи “ историята на сърфирането на потребителя в мрежата, тъй че прикриването „ в тълпата “ може и да не сработи както се чака.

Плюсове:

Минуси:

Mozilla Firefox – с най-голямата отбрана на неприкосновеността

Когато става дума за поверителността, Олейник прави оценка Mozilla Firefox като най-хубавото от предлаганото на пазара сега. Така че, за тези, които употребяват тактика за боравене с доста браузъри за възстановяване на неприкосновеността, Firefox е наложителен.

Една от най-важните функционалности за дискретност на е усъвършенстваната отбрана от следене. Mozilla също е взела назаем техники за блокиране на „ пръстовите отпечатъци “ в браузъра и макар намаляващите месечни дейни консуматори, разработчиците на Firefox непрестанно се стремят да подобрят функционалностите за попречване на следенето.

Firefox предлага богат лист от благоприятни условия за персонализиране от позиция на дискретност, като се напише: preferences#privacy в адресната лента. „ Стандартната “ подсилена отбрана от следене блокира тракерите в обществените медии, бисквитките за следене на разнообразни уеб сайтове и блокира следенето в частни прозорци, криптомайнери и скриптове за „ пръстови отпечатъци “. Съществува и по този начин нареченият „ непоколебим “ режим, където се борави с „ бели описи “ на уеб сайтове. А за тези, които имат време, Mozilla дава метод за персонализиране на функционалността за дискретност.

Другата алтернатива за почитателите на Mozilla е Firefox Focus – фокусиран върху поверителността браузър за iOS и Android, който блокира рекламни проследяващи тракери и има вграден рекламен блокер.

За тези, които са срещу FLoC на Chrome, Mozilla разгласи неотдавна, че също ще се опълчи на техниката за „ пръстови отпечатъци “ и няма да я ползва във Firefox.

Плюсове:

Минуси:

Разширението DuckDuckGo

DuckDuckGo е търсеща машина, фокусирана върху неприкосновеността на персоналния живот. Екипът ѝ е звучен покровител на правата за отбрана на персоналните данни на потребителите. През януари реализира крайъгълен камък, достигайки 100 милиона поръчки за търсене за един ден.

и възходът на приложението за криптирани известия Signal демонстрират, че има възходящ вкус за други възможности, ориентирани към поверителността и неприкосновеността от огромните софтуерни мега-компании. Все отново ежедневните числа за търсене в DuckDuckGo са незначителни спрямо петте милиарда ежедневни поръчки за търсене на Гугъл.

Разширението Privacy Essentials на DuckDuckGo за Chrome, Firefox и Microsoft Edge е конфигурирано от четири милиона консуматори. Репутацията му се гради върху концепцията, че не събира потребителски данни, само че може да обезпечи същите резултати от търсенето като тези, които събират потребителски данни.

В реакция към безспорното доминиране на Гугъл в търсенето някои разработчици на браузъри избраха DuckDuckGo за своя „ търсачка по дифолт “, която се доставя с браузъра.

Очаква се DuckDuckGo да блокира и идентификатора на FLoC.

Компанията-създател на DuckDuckGo е създател на стандарта за Глобален надзор на поверителността (GPC) като отговор на отбраната на поверителността на потребителите според Закона за отбрана на потребителите в Калифорния (CCPA) и Общия правилник за отбрана на данните в Европа (GDPR).

Но това е уголемение на браузъра и, както всеки програмен продукт, от време на време в него се явяват уязвимости. За благополучие към този момент екипът съумява да ги отстранява задоволително бързо.

Плюсове:

Минуси:

Microsoft Edge

Microsoft Edge, основан на плана Chromium, към този момент е наличен за Windows 10, macOS и Linux. Той е оценен като най-лошия браузър от позиция на дискретност от професор Лейт заради това какъв брой постоянно изпраща идентификатори, в това число IP адрес и данни за местоположението, до сървърите на Microsoft.

По този мотив Microsoft изясни пред ZDNet, че това са единствено диагностични данни, които могат елементарно да бъдат отделени от идентификатора на устройството. Microsoft призна, че събира данни за посетените уеб страници, само че съобщи, че тази информация не се употребява за следене на историята на сърфиране на консуматори или URL адреси, особено свързани с потребителя.

Наред с това Microsoft има забавен взор към FLoC. Говорител на компанията изясни, че компанията създава своя лична опция на FLoC, наречена PARAKEET, която има цели, сходни на FLoC.

„ Подобно на Гугъл, ние поддържаме решения, които дават на потребителите ясно единодушие и не заобикалят потребителския избор. Индустрията се развива и и ще има браузър-базирани оферти, които не се нуждаят от самостоятелни потребителски идентификатори и оферти, основани на идентификатори, които се основават на единодушие. Ще продължим да изследваме тези подходи с общността. Наскоро, да вземем за пример, имахме удоволствието да представим един вероятен метод, както е разказано в нашето предложение за PARAKEET. Това предложение не е окончателната итерация, а е разрастващ се документ “, сподели Microsoft.

Компанията не е известна с водачество в областта на неприкосновеността, когато става дума за браузъри, и не твърди, че е „ страж на поверителността “ за крайните консуматори, само че дава най-малко страница за поддръжка, обясняваща какви данни събира и за какво Microsoft ги събира.

Плюсове:

Минуси:

Други браузъри

Друг превъзходен избор за възстановяване на неприкосновеността в мрежата е браузърът Tor, който се основава на разширената версия за поддръжка на Firefox на Mozilla (ESR). Той е изменен, с цел да помогне на потребителите да употребяват мрежата за анонимизиране на Tor. Търсачката по дифолт на браузъра Tor е DuckDuckGo.

Въпреки че не е елементарен избор на браузър, е скъп от хора, които не желаят да бъдат проследявани в мрежата, и се актуализира ежемесечно от плана Tor.

Зареждането на страници в браузъра Tor обаче може да бъде по-бавно и някои уеб сайтове да не работят заради архитектурата на мрежата Tor. Използването на браузъра Tor за Гугъл търсене, да вземем за пример, може да изисква прекосяване през спомагателни CAPTCHA схеми, за потвърди човек, че не е бот. Зареждането на страници също е доста по-бавно при стрийминг услуги като Netflix.

Независимо от това Tor е почтено допълнение за хората, които употребяват голям брой браузъри.