Ден на народните будители – 1 ноември
Посветен e на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално избавление. Тези, които са съхранили духовните полезности и морал на българската нация през вековете. Сред тях са имената на: Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
За първи път Денят на националните будители се празнува през 1909 година в Пловдив. От 1 ноември 1923 година с декрет на цар Борис Трети е разгласен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 година празникът е неразрешен. Честването му се възвръща едвам през 1992 година от Народното събрание, когато е разгласен публично за Ден на националните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната.
Св.Иван Рилски: Не търсете състезание и началства, само че помнете Оногова, Който е споделил: „ Онзи, който желае да бъде по-голям измежду вас, дано бъде прислужник на всички. “ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, тоест мъже, засвидетелствани от всички в духовните действия и превъзхождащи всички по разсъдък и духовно размишление …
Паисий: Българино, знай своя жанр и език!
Чинтулов: Къде си, вярна ти обич национална? Къде блестиш ти, искра любородна?
Софроний Врачански: Доде човешката душа не претърпи тъга, труд и теснотия, не може да се възобнови и украси.
Раковски: Заклевам се да работя догдето имам физически и умствени сили „ в изгода народу си, кого съм от младости тол мощно възлюбил и от него няма друго по-драгоценно нещо на свет “;
Левски: За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се изправим и всички да вървим вкупом.
Ботев: Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка ария!
Каравелов: Обичам те, мое благо Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! … Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е цялостна с нежности, със сияния и величие…
Вазов: „ Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти! “ …
„ Нека, само че ний знаем, че в нашето недавно има нещо ново, свети нещо славно … “
Йордан Йовков: В развиването на нашия народ „ Бай Ганьо ” изигра една пакостна роля. Че българинът не ядял като европееца и не се къпел като него, какво от това? Това ли е сърцето на един народ? И би трябвало ли да се сложи по подобен метод българинът в личното си схващане? Това го сковава. Българинът намерения, че би трябвало да подражава на европееца, да става европеец и почна да се срами от своето, да го осмива.
Инфо:
