Още като деца са ни научили, че моля“ е вълшебната

Още като деца са ни научили, че „ апелирам “ е вълшебната думичка. „ Моля “ е израз на вежливост, който демонстрира почитание, трансформира настояването в молба, която може би ще се извърши по магически метод. Но ново изследване за методите, по които хората насочат молби един към различен, сочи, че „ апелирам “ може да по-скоро стратегически инструмент за справяне с търкания или трудности сред членове на фамилията, другари и даже сътрудници. Хората споделят „ апелирам “ доста по-рядко от предстоящото и най-много когато чакат отговор „ не “.
Проучването е оповестено в Social Psychology Quarterly от екип социолози от UCLA. Независимо дали подават маслото или карат някого до летището, непознатите си споделят „ апелирам “ един на различен, с цел да подсилят молбата си. В множеството случаи – когато усещат, че отсрещната страна евентуално не желае или не може да я извърши по ред аргументи.
Социолозите поучават да се поставят по-малко старания за преподаване на клиширани правила. Фокусът е добре да се обърне към това по какъв начин да усещате детайлите в дадена обстановка.
„ Всяко общо предписание – като казването на „ апелирам “ и „ благодаря “ – не взема поради съответната обстановка и може не постоянно да демонстрира почитание или вежливост “, сподели Андрю Чалфун от екипа на проучването.

Казването на „ апелирам “ не постоянно е сполучливо, а в някои обстановки може даже да бъде нездравословно.„ В неверен подтекст казването на „ апелирам “ може да крие риск да прозвучи упорито или подозрително по отношение на желанието на различен да помогне “, прецизира Чалфун.

Социолозите анализирали думите, изражението на лицето и държанието на участниците в проучването в продължение на 17 часа. Това били най-вече неофициални, естествено протичащи диалози, записани на видео сред членове на фамилията, другари и сътрудници, само че с присъединяване и на непознати. Видеокамерите били сложени със единодушието на участниците в домовете, на работните места и навън. Участниците били англоговорящи на друга възраст, с друг породист, етнически и социално-икономически генезис. 
От повече от хиляда разнообразни „ поръчки за подпомагане “ в опита, думичката „ апелирам “ е употребена единствено 69 ​​пъти или 7% от времето, най-много когато е имало някакво затруднение за превъзмогване, а не заради примирение, вежливост, нужда от почитание, разлика в пола или относителния размер на настояването.
В към половината от случаите, когато някой е изискал нещо с „ апелирам “, това е било, тъй като лицето, към което е отправена молбата, към този момент е посочило, че не желае да работи съгласно настояването или преди този момент е отказало. 
Децата споделят „ апелирам “ толкоз постоянно, колкото и възрастните, и то в сходни обстановки. 
Източник