Поне 120 деца се събраха в двора на средновековния манастирски

Поне 120 деца се събраха в двора на средновековния манастирски комплекс „ Св. Йоан Предтеча “ в Кърджали и боядисаха 1 200 яйца, съобщи кореспондентът на БГНЕС.

Това са малчуганите от Неделното учебно заведение на отец Николай Величков, само че родители бяха довели и бъдещи питомци – бъдещи, тъй като и 4-годишни дебютираха в традицията на Велика събота. Те се подредиха край внушително дългата маса, където трябваше да стартира всеобщото оцветяване на яйцата, нахлузиха бели гумени ръкавици и зачакаха благословията на духовния си лидер.

„ Какъв цвят би трябвало да бъде първото яйце?...Зелено ли слушам? “, стартира с препитване свещеникът. „ Червено, алено! “, в хор дадоха отговор децата. А за какво би трябвало да е безусловно алено, запита той. Момиче на към 10 година завчас описа едно от преданията - Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му споделила за възкръсването на Христос, а той отвърнал, че това е невероятно. И че в случай че е по този начин, яйцето от кокошка, което държи би трябвало да стане алено, и чудото станало. Тези деца явно знаят всичко за великденските яйца.

Момче разправя друга легенда - когато Исус Христос бил разпънат на кръста, враговете му го замеряли с развалени яйца, само че по Божията воля, щом докоснели тялото му, ставали здрави и червени. Така в чест на въпросното знамение хората почнали да ги оцветяват в алено. Трето напомня и друга легенда - когато разпънали Христос на кръста, явила се една кокошка и снесла яйце, кръвта от раните му се стичала върху него и то станало алено. По-големите питомци на отец Николай са още по-навътре в познанието за Страстната седмица и днешната Велика събота, най-благословеният седми ден, когато словото Божие е в гроба като мъртвец, само че в това време избавя света.

На Велика събота духът на Христос е в Ада, само че той раздира оковите и отваря за човечеството дверите на Рая, и по тази причина неделята е наречена Великден, изяснява младеж, до момента в който деликатно излива безоблачен цвят върху яйцето в ръцете си. Необичайно безшумно е наличието на толкоз доста деца на едно място. Майки, бащи, баби стърчат край тях безмълвно или с шепот дават инструкции за свещената технология. Четиригодишната Дария едвам се вижда зад масата, само че е нахлузила белите ръкавици и под управлението на майка си за пръв път се заема с боядисването на великденските яйца. По-нататък са братовчедите Георги и Ивайло, те даже не са навършили 4 годинки, само че са запретнали ръкавите и напредват с цветната продукция.

Станат ли първолаци, малчуганите ще стартират да посещават и Неделното учебно заведение, вярата и храмът вършат положителни индивиди, споделя един от бащите. А това учебно заведение е единственото неделно в Кърджали, въпреки да има и други огромни църкви в града. В началото на февруари то означи 6 години от съществуването си и притегля от ден на ден християнчета. Децата идват тук, с цел да споделят това, което желаят да научат в живота за своята религия, вяра и жанр, и огромното им предпочитание искри от очите им, споделя свещеникът, основател на учебното заведение. Самият храм е като украшение за града – учреден е през 6-и – 7-и в., ситуиран е на десния бряг на река Арда край така наречен Водно огледало в квартал „ Веселчане “.

Археологическите разкопки преди реставрацията постоянно се правиха в наличието на публицисти, скъпо прекарване бе откриването на части от златовезана епископска одежда – епитрахил, тъкан със злато и с невероятна декорация. Специалистите настояват, че единствено на 4 места в света има непокътнати сходни находки, а за България това е първата. Според тях е несъмнено, че през Средновековието днешният Кърджали е бил значим християнски център. Находките са неповторими, разкрити са 5 зидани гробници, една от тях е била херметически запечатана и след отварянето й в нея са открити мощи на върховен християнски свещеник от края на 11-и и началото на 12-и век, скрити в платнен кръст.

Средновековният манастирски комплекс се е състоял от 4 поредно строени църкви във византийски жанр и мощно изразено атонско въздействие. Бил е част от епископския комплекс „ Св. Йоан Продром “ и средище на една от огромните средновековни епархии Ахридос. Сега църквата се извисява измежду руините на манастира, а по празници е безусловно невероятно да побере човешкото голям брой. Още през 30-те година на предишния век локални хора са се натъкнали на останките от манастира, през 1962 година са открити и други елементи от постройките. Реставрацията е осъществена в интервала 1998-2000 година с поддръжката на фондация „ Бъдеще за България “, ръководена от брачната половинка на тогавашния министър председател /Иван Костов/ Елена Костова. Според археолозите още в края на 9-и и началото на 10-и век храмът е бил епископско, а по-късно и митрополитско средище.

На 23 септември 2000 година отец Боян Саръев от църквата „ Успение Богородично “ в Кърджали освещава църквата „ Св. Йоан Предтеча “, а тъкмо година по-късно е тържественото й разкриване. Старинната обител е настоящ храм, откакто точно на Еньовден през юни 2009 година тогавашният министър на културата Стефан Данаилов връчи в Кърджали на Пловдивския митрополит Николай контракт, съгласно който страната подарява на БПЦ за безконечни времена храма и останките от манастира.

Оттогава потокът от миряни не стихва, а децата в него стават от ден на ден. Тази нощ и под този купол ще бъде тясно за смълчаното човешко голям брой, което ще чака Исус да се възроди и да отвори вратите за Рая. /БГНЕС