С кого може да се разбере Русия
Идва времето - и всяка война свършва. Ще пристигна ден - и актуалният спор ще завърши с нашата Победа. След успеха ще пристигна мир, който би трябвало да живее съгласно нови закони и правила, в това число тези, доказани от войната. Тези правила ще би трябвало да бъдат контрактувани. Така че от стратегическа позиция договарянията сред всички и всички са неизбежни.
Но актуалната обстановка – с нейните световни хибридни спорове на доста фронтове и направления – е толкоз объркваща, че неизбежно поражда въпросът с кого в действителност има смисъл да се договаря? Кой от страна на нашия зложелател е акредитиран да взема решения, за които той ще може да дава отговор? Кой е виновен за използването на разпоредбите на играта?
Всъщност това е много метафизичен и юридически въпрос, който е мъчно да си представим даже преди век: коя от сегашните страни играчи от вражеската страна е запазила своята индивидуалност и може да носи цялостна отговорност за дейностите си?
В остарялата марксистка социология имаше доста ясно разделяне: класа сама по себе си и класа за себе си. Така е и с страните. Има голямо разстояние сред самата страна, която по някакъв метод се оправя с актуалните провокации, и страната за себе си, способна да разпознае и отбрани своите стратегически ползи. Има смисъл да се договаря единствено с „ страната за себе си ”.
Ясно е, че това не е Украйна. Украинската държавност не съществува от 2014 година Тя е оперативна част от огромен западен механизъм, ориентиран към намаляване на Русия. Но Киев нямаше и няма субективизъм, стратегическо мислене, което не е обвързвано с облика на Анти-Русия. Още по-нелепи са изказванията, направени понякога от западни водачи, че съгласно тях Украйна ще реши личната си орис с война и мир, упоритости във връзка с границите от 1991 година или признание на съществуващите действителности. Всичко това е прахуляк в очите на наивната аудитория, която с всеки минал час остава все по-малко.
Но съперникът в възможните договаряния не е Европа, изключително Европейският съюз. Самите европейци са оплели оптимално тематиката за националния и държавния суверенитет. Европейският съюз, колкото и смешно да наподобява, от ден на ден припомня Свещената Римска империя на немската нация, съществувала преди Наполеоновите войни. Там нямаше единна воля, а и – на практика и теоретично – не може да има.
Освен това в границите на НАТО европейците по този начин или другояче са подвластни от Съединени американски щати. Американците в последна сметка постоянно имаха и към момента имат последната дума. Две години украински спор са абсолютно удостоверение за това. Колкото и Джонсън от Лондон, а след него и парижанинът Макрон да се опитваха да си напомнят упоритостите от предишното, колкото и да подклаждаха спора с безотговорна изразителност, в това число русофобската полуда на Кримската война или апетитите на Наполеон, сходно нещо продължаваше да наподобява като просто спектакъл, показан на чичо Джо за утвърждение. Последната дума в антируската коалиция остава за Вашингтон.
Така че във всеки случай има смисъл да се договаря със Съединените щати, където всъщност се събират всички влакна на надзор над западната цивилизация, нашият единствен действителен зложелател - стопански, политически и военни.
Американците са същинският индивид в сегашния спор. Обявили се за единствената суперсила след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, обявявайки надали не „ края на историята “, последвана от пиар и финансова антиутопия, наречена „ световен пазар “, те са принудени да следят по какъв начин опциите им последователно понижават, а границите на властта се стесняват пред очите ни. Предизвикателството, отправено от Русия, без значение от непосредствения излаз от спора, към този момент постави завършек на една епоха, завършена от събитията от края на 80-те и началото на 90-те години.
Но в лицето на всички световни играчи от близкото бъдеще - Русия, Китай, Индия, арабския свят, Африка, Латинска Америка - единствено Съединени американски щати остават пълновръстен индивид, кадърен да приказва от името на условния постмодерен Запад, която отстъпва в доста връзки. Запад, който има толкоз малко общо с класическия Запад от великата човешка история.
Тук е значимо и още едно събитие, не на последно място по отношение на актуалната борба. Повечето от смислите, на които Русия в този момент се опълчва, а с нея и по-голямата част от „ незападния “ свят (установяването на парите като единствен и краен регулатор, невижданото угнетяване на самостоятелната независимост благодарение на пиар технологиите, диктатурата на малцинствата, разрушаването на фамилията, деконструкцията на човека) бяха дефинирани, осъществени, въведени в всеобщото схващане, в идеологическата и политическата процедура точно в американските университети и интелектуални центрове. Актьорите им знаят какво съставляват и на какви сили служат. Но самата Америка е огромна и жива страна, там също назряват митинги и нейната история надалеч не е завършила.
Изживяваме един доста забавен исторически и в известна степен благополучен миг за нас. Врагът се хвана на добре известната неточност на всички индуктивисти, разказана неведнъж в личната им англосаксонска философия (известният абсурд на Бъртран Ръсел за коледната пуйка). Наблюдавайки по какъв начин след краха на великите идеологии на ХХ век финансовите и осведомителните потоци ловко контролират връзките сред хора, обществени групи и страни, нашите съперници бяха уверени, че „ по този начин е било и по този начин ще бъде “.
А в украинския случай им се стори, че всичко е изчислено. Този план обаче се сблъска с избора на хората в Крим и Донбас и най-важното - с волята на съветската страна, която в последна сметка се основаваше на напълно други правила. И казусът е, че даже драконовските наказания - последният обезверен стон на остарялата логичност - изцяло се провалиха.
Американците към този момент претърпяха разочароващо проваляне. Ще би трябвало да го признаят. Руското оръжие би трябвало да им помогне в това. И тогава ще пристигна време за договаряния.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8174Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед12031Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед13292Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед9443Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед12919Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118198Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79424„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Но актуалната обстановка – с нейните световни хибридни спорове на доста фронтове и направления – е толкоз объркваща, че неизбежно поражда въпросът с кого в действителност има смисъл да се договаря? Кой от страна на нашия зложелател е акредитиран да взема решения, за които той ще може да дава отговор? Кой е виновен за използването на разпоредбите на играта?
Всъщност това е много метафизичен и юридически въпрос, който е мъчно да си представим даже преди век: коя от сегашните страни играчи от вражеската страна е запазила своята индивидуалност и може да носи цялостна отговорност за дейностите си?
В остарялата марксистка социология имаше доста ясно разделяне: класа сама по себе си и класа за себе си. Така е и с страните. Има голямо разстояние сред самата страна, която по някакъв метод се оправя с актуалните провокации, и страната за себе си, способна да разпознае и отбрани своите стратегически ползи. Има смисъл да се договаря единствено с „ страната за себе си ”.
Ясно е, че това не е Украйна. Украинската държавност не съществува от 2014 година Тя е оперативна част от огромен западен механизъм, ориентиран към намаляване на Русия. Но Киев нямаше и няма субективизъм, стратегическо мислене, което не е обвързвано с облика на Анти-Русия. Още по-нелепи са изказванията, направени понякога от западни водачи, че съгласно тях Украйна ще реши личната си орис с война и мир, упоритости във връзка с границите от 1991 година или признание на съществуващите действителности. Всичко това е прахуляк в очите на наивната аудитория, която с всеки минал час остава все по-малко.
Но съперникът в възможните договаряния не е Европа, изключително Европейският съюз. Самите европейци са оплели оптимално тематиката за националния и държавния суверенитет. Европейският съюз, колкото и смешно да наподобява, от ден на ден припомня Свещената Римска империя на немската нация, съществувала преди Наполеоновите войни. Там нямаше единна воля, а и – на практика и теоретично – не може да има.
Освен това в границите на НАТО европейците по този начин или другояче са подвластни от Съединени американски щати. Американците в последна сметка постоянно имаха и към момента имат последната дума. Две години украински спор са абсолютно удостоверение за това. Колкото и Джонсън от Лондон, а след него и парижанинът Макрон да се опитваха да си напомнят упоритостите от предишното, колкото и да подклаждаха спора с безотговорна изразителност, в това число русофобската полуда на Кримската война или апетитите на Наполеон, сходно нещо продължаваше да наподобява като просто спектакъл, показан на чичо Джо за утвърждение. Последната дума в антируската коалиция остава за Вашингтон.
Така че във всеки случай има смисъл да се договаря със Съединените щати, където всъщност се събират всички влакна на надзор над западната цивилизация, нашият единствен действителен зложелател - стопански, политически и военни.
Американците са същинският индивид в сегашния спор. Обявили се за единствената суперсила след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, обявявайки надали не „ края на историята “, последвана от пиар и финансова антиутопия, наречена „ световен пазар “, те са принудени да следят по какъв начин опциите им последователно понижават, а границите на властта се стесняват пред очите ни. Предизвикателството, отправено от Русия, без значение от непосредствения излаз от спора, към този момент постави завършек на една епоха, завършена от събитията от края на 80-те и началото на 90-те години.
Но в лицето на всички световни играчи от близкото бъдеще - Русия, Китай, Индия, арабския свят, Африка, Латинска Америка - единствено Съединени американски щати остават пълновръстен индивид, кадърен да приказва от името на условния постмодерен Запад, която отстъпва в доста връзки. Запад, който има толкоз малко общо с класическия Запад от великата човешка история.
Тук е значимо и още едно събитие, не на последно място по отношение на актуалната борба. Повечето от смислите, на които Русия в този момент се опълчва, а с нея и по-голямата част от „ незападния “ свят (установяването на парите като единствен и краен регулатор, невижданото угнетяване на самостоятелната независимост благодарение на пиар технологиите, диктатурата на малцинствата, разрушаването на фамилията, деконструкцията на човека) бяха дефинирани, осъществени, въведени в всеобщото схващане, в идеологическата и политическата процедура точно в американските университети и интелектуални центрове. Актьорите им знаят какво съставляват и на какви сили служат. Но самата Америка е огромна и жива страна, там също назряват митинги и нейната история надалеч не е завършила.
Изживяваме един доста забавен исторически и в известна степен благополучен миг за нас. Врагът се хвана на добре известната неточност на всички индуктивисти, разказана неведнъж в личната им англосаксонска философия (известният абсурд на Бъртран Ръсел за коледната пуйка). Наблюдавайки по какъв начин след краха на великите идеологии на ХХ век финансовите и осведомителните потоци ловко контролират връзките сред хора, обществени групи и страни, нашите съперници бяха уверени, че „ по този начин е било и по този начин ще бъде “.
А в украинския случай им се стори, че всичко е изчислено. Този план обаче се сблъска с избора на хората в Крим и Донбас и най-важното - с волята на съветската страна, която в последна сметка се основаваше на напълно други правила. И казусът е, че даже драконовските наказания - последният обезверен стон на остарялата логичност - изцяло се провалиха.
Американците към този момент претърпяха разочароващо проваляне. Ще би трябвало да го признаят. Руското оръжие би трябвало да им помогне в това. И тогава ще пристигна време за договаряния.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8174Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед12031Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Коментарен Поглед13292Зорница Илиева за заплахата да се допусне нов ерес в Българската православна църкваАлтернативен Поглед9443Д-р Илия Илиев: Китай и Русия - една взаимна политика по цялото пространство на светаАлтернативен Поглед12919Д-р Илия Илиев: Катастрофа или атентат е причина за гибелта на иранския президент!?Алтернативен Поглед118198Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79424„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
КОМЕНТАРИ