Връща ли се Великобритания към кризисните времена от 70-те години?
Плановете за стопанска система с високи заплати и скоростен напредък са разрушени на пух и п рах, до момента в който английският министър-председател от партията на консерваторите се бори да отговори на рецесията с възходящите разноските за живот, усложнена от ескалацията на недоволството измежду служащите. Ситуацията може да наподобява сходна с актуалната, само че в действителност действието се развива през декември 1973 година, написа Ройтерс, цитирайки разкрити държавни документи.
Тогава министърът на финансите персонално предизвестява кабинета на Едуард Хийт, че страната е изправена пред най-тежката си икономическа рецесия след Втората международна война. Документите хвърлят светлина върху дебата измежду членовете на държавното управление по време на рецесията от началото на 70-те години, която наподобява на тази, пред която е изправен и кабинетът на настоящия министър председател Борис Джонсън.
Както и преди съвсем 50 години, Англия през днешния ден е изправена пред двуцифрена инфлация, водена от внезапно възходящите разноски за сила, които удрят най-уязвимите семейства. Инфлацията на потребителските цени във Англия скочи до 10.1% през юли, което е най-високото ѝ равнище от февруари 1982 година насам.
За разлика оттогава, Джонсън сега заема позицията на краткотрайно изпълняващ премиерските функционалности, откакто беше заставен да напусне властта поради поредност от кавги. В момента се води и битка за това кой ще бъде неговият правоприемник отпред на Консервативната партия.
Засега Англия към момента не е изпаднала в обща икономическа рецесия, както през 1973 година. Тогава се стига до въвеждане на режим на тока, който, в последна сметка, води и до завършек на кабинета на Хийт.
Засега наподобява малко евентуално Обединеното кралство да се сблъска с толкоз продължителни спирания на електрозахранването, само че все пак безпокойството по отношение на способността на английската стопанска система да устои на обществените и стопански разтърсвания последователно нараства.
„ Има евентуални паралели сред Англия през днешния ден и Англия през 1973 година “, споделя политическият анализатор Питър Келнър, който през 70-те години работи като публицист в Sunday Times. Той цитира композиция от вътрешни и световни фактори, които са довели до по-висока инфлация и през двата интервала.
Историкът Алвин Търнър е склонен, че има прилики, само че също по този начин обрисува и някои основни разлики, в това число и произхода на ръководещите политици.
Възгледите на Едуарт Хийт и неговият конкурент от Лейбъристката партия Харолд Уилсън се образуват по време на Втората международна война и всеобщата безработица. Те им дават историческа вероятност за генезиса на рецесиите, макар че им се постанова да се борят с нови закани за английската стопанска система.
"Мисля, че казусът в този момент е неналичието на познания. Нямаме никой в политиката, който да си спомня какъв беше главният проблем с инфлацията Със сигурност не и на поста ", споделя Търнър.
Джонсън е отпусна милиарди лири за подкрепяне на семействата на фона на растящите сметки за сила, само че макар че цените не престават да се повишават, той споделя, че всички бъдещи решения би трябвало да бъдат взети от неговия правоприемник, който се чака да бъде разгласен на 5 септември.
Инфлацията на потребителските цени през 1975 година доближава връх от 24,5% и едвам през 90-те години спада стабилно до ниски едноцифрени стойности.
Централната банка на Англия чака инфлацията да надвиши 13% през октомври тази година, което би било най-високото равнище от 42 години насам. Според институцията, ще бъдат нужни най-малко още две години, с цел да се върне инфлацията покрай целевото си равнище от 2%.
Според Алвин Търнър, произлизащият от това спад в стандарта на живот, който се следи в този момент, в действителност припомня на обстановката от 70-те години на предишния век.
„ В един миг хората стартират да губят търпението си “, разяснява историкът пред Ройтерс.
Въпросът за Европа съставлява друга разлика със средата на 70-те години. Докато Хийт разпорежда очаквания за стопански подем на участието в Европейската икономическа общественост, водещата политика на Джонсън беше напускането на Европейския съюз.
Официалните данни обаче демонстрират, че Брекзит към момента не е довел до обещания подтик в търговията и вложенията, а скъсването с общите правила на Европейски Съюз занапред стартира в доста браншове на стопанската система.
Архивите от декември 1973 година демонстрират по какъв начин ескалиращата енергийна рецесия, породена от обявявеното петролно ембарго от Организацията на арабските страни експортьорки на нефт, принуждава държавното управление на Хийт да обмисли някои от рисковите си оферти.
Едно от тях е ограничението на потреблението на електрическо отопление във всяко домакинство до една стая. Лидерът на Камарата на общините Джим Приор по това време сподели, че това би било "сурова и на процедура неприложима мярка "
В началото на 1974 година прекъсването на въгледобива постанова тридневна работна седмица в цялата стопанска система.
Документите на кабинета демонстрират, че Хийт е обмислял и унищожаване на държавните помощи за фамилиите на стачкуващите служащи, което даже и неговите съпартийци са оценили като извънредно противоречива стъпка.
В последна сметка Хийт афишира фрапантни съкращения на вложенията в обществения бранш, само че държавното управление му не устоя задоволително дълго, с цел да извърши проектите си.
Премиерът на консерваторите през 70-те години, сходно на Борис Джонсън през днешния ден, е имал блян да превключи английската стопанска система "на по-висока предавка ".
През 1972 година неговото държавно управление разгласи бюджет за удвояване на темпа на стопански напредък, което подклажда инфлацията. Днешният любимец в лидерската конкуренция - досегашният министър на външнине работи Лиз Тръс, беше упрекната от конкурентния претендент Риши Сунак, че е позволила сходна неточност с обещанието си да понижи налозите.
Докато Тръс дава обещание ярко бъдеще и отхвърля отрицателните стопански прогнози като „ упадъчни приказки “, централната банка на Англия този месец предизвести за идна дълга криза.
Сунак прикани за понижаване на налозите единствено откакто инфлацията бъде овладяна и даде обещание да харчи повече, с цел да извърши "моралната отговорност " да помогне на уязвимите жители.
В последна сметка Хийт заплаща цената за оправянето си с стопанската система и връзките с служащите.
След като афишира предварителни избори през февруари 1974 година, той губи с малко от опозиционната Лейбъристка партия. Очаква се Тръс или Сунак да се изправят пред гласоподавателите през 2024 година, като изследванията демонстрират, че консерваторите още веднъж изостават от лейбъристите.
Тогава министърът на финансите персонално предизвестява кабинета на Едуард Хийт, че страната е изправена пред най-тежката си икономическа рецесия след Втората международна война. Документите хвърлят светлина върху дебата измежду членовете на държавното управление по време на рецесията от началото на 70-те години, която наподобява на тази, пред която е изправен и кабинетът на настоящия министър председател Борис Джонсън.
Както и преди съвсем 50 години, Англия през днешния ден е изправена пред двуцифрена инфлация, водена от внезапно възходящите разноски за сила, които удрят най-уязвимите семейства. Инфлацията на потребителските цени във Англия скочи до 10.1% през юли, което е най-високото ѝ равнище от февруари 1982 година насам.
За разлика оттогава, Джонсън сега заема позицията на краткотрайно изпълняващ премиерските функционалности, откакто беше заставен да напусне властта поради поредност от кавги. В момента се води и битка за това кой ще бъде неговият правоприемник отпред на Консервативната партия.
Засега Англия към момента не е изпаднала в обща икономическа рецесия, както през 1973 година. Тогава се стига до въвеждане на режим на тока, който, в последна сметка, води и до завършек на кабинета на Хийт.
Засега наподобява малко евентуално Обединеното кралство да се сблъска с толкоз продължителни спирания на електрозахранването, само че все пак безпокойството по отношение на способността на английската стопанска система да устои на обществените и стопански разтърсвания последователно нараства.
„ Има евентуални паралели сред Англия през днешния ден и Англия през 1973 година “, споделя политическият анализатор Питър Келнър, който през 70-те години работи като публицист в Sunday Times. Той цитира композиция от вътрешни и световни фактори, които са довели до по-висока инфлация и през двата интервала.
Историкът Алвин Търнър е склонен, че има прилики, само че също по този начин обрисува и някои основни разлики, в това число и произхода на ръководещите политици.
Възгледите на Едуарт Хийт и неговият конкурент от Лейбъристката партия Харолд Уилсън се образуват по време на Втората международна война и всеобщата безработица. Те им дават историческа вероятност за генезиса на рецесиите, макар че им се постанова да се борят с нови закани за английската стопанска система.
"Мисля, че казусът в този момент е неналичието на познания. Нямаме никой в политиката, който да си спомня какъв беше главният проблем с инфлацията Със сигурност не и на поста ", споделя Търнър.
Джонсън е отпусна милиарди лири за подкрепяне на семействата на фона на растящите сметки за сила, само че макар че цените не престават да се повишават, той споделя, че всички бъдещи решения би трябвало да бъдат взети от неговия правоприемник, който се чака да бъде разгласен на 5 септември.
Инфлацията на потребителските цени през 1975 година доближава връх от 24,5% и едвам през 90-те години спада стабилно до ниски едноцифрени стойности.
Централната банка на Англия чака инфлацията да надвиши 13% през октомври тази година, което би било най-високото равнище от 42 години насам. Според институцията, ще бъдат нужни най-малко още две години, с цел да се върне инфлацията покрай целевото си равнище от 2%.
Според Алвин Търнър, произлизащият от това спад в стандарта на живот, който се следи в този момент, в действителност припомня на обстановката от 70-те години на предишния век.
„ В един миг хората стартират да губят търпението си “, разяснява историкът пред Ройтерс.
Въпросът за Европа съставлява друга разлика със средата на 70-те години. Докато Хийт разпорежда очаквания за стопански подем на участието в Европейската икономическа общественост, водещата политика на Джонсън беше напускането на Европейския съюз.
Официалните данни обаче демонстрират, че Брекзит към момента не е довел до обещания подтик в търговията и вложенията, а скъсването с общите правила на Европейски Съюз занапред стартира в доста браншове на стопанската система.
Архивите от декември 1973 година демонстрират по какъв начин ескалиращата енергийна рецесия, породена от обявявеното петролно ембарго от Организацията на арабските страни експортьорки на нефт, принуждава държавното управление на Хийт да обмисли някои от рисковите си оферти.
Едно от тях е ограничението на потреблението на електрическо отопление във всяко домакинство до една стая. Лидерът на Камарата на общините Джим Приор по това време сподели, че това би било "сурова и на процедура неприложима мярка "
В началото на 1974 година прекъсването на въгледобива постанова тридневна работна седмица в цялата стопанска система.
Документите на кабинета демонстрират, че Хийт е обмислял и унищожаване на държавните помощи за фамилиите на стачкуващите служащи, което даже и неговите съпартийци са оценили като извънредно противоречива стъпка.
В последна сметка Хийт афишира фрапантни съкращения на вложенията в обществения бранш, само че държавното управление му не устоя задоволително дълго, с цел да извърши проектите си.
Премиерът на консерваторите през 70-те години, сходно на Борис Джонсън през днешния ден, е имал блян да превключи английската стопанска система "на по-висока предавка ".
През 1972 година неговото държавно управление разгласи бюджет за удвояване на темпа на стопански напредък, което подклажда инфлацията. Днешният любимец в лидерската конкуренция - досегашният министър на външнине работи Лиз Тръс, беше упрекната от конкурентния претендент Риши Сунак, че е позволила сходна неточност с обещанието си да понижи налозите.
Докато Тръс дава обещание ярко бъдеще и отхвърля отрицателните стопански прогнози като „ упадъчни приказки “, централната банка на Англия този месец предизвести за идна дълга криза.
Сунак прикани за понижаване на налозите единствено откакто инфлацията бъде овладяна и даде обещание да харчи повече, с цел да извърши "моралната отговорност " да помогне на уязвимите жители.
В последна сметка Хийт заплаща цената за оправянето си с стопанската система и връзките с служащите.
След като афишира предварителни избори през февруари 1974 година, той губи с малко от опозиционната Лейбъристка партия. Очаква се Тръс или Сунак да се изправят пред гласоподавателите през 2024 година, като изследванията демонстрират, че консерваторите още веднъж изостават от лейбъристите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ