Пирея, Ротердам, Антверпен, а може би скоро и Хамбург -

Пирея, Ротердам, Антверпен, а може би скоро и Хамбург - Китай към този момент има дялове или терминали в 14 европейски пристанища. Какво цели тази агресия?

Фирмата HHLA, която ръководи хамбургското пристанище, води договаряния за вероятно дялово присъединяване в собствеността на един от контейнерните терминали с китайската държавна корабоплавателна компания Cosco. Споразумение още не е подписано, само че щом бе публикувано известие за пресата по въпроса, диалозите явно са на финалната права.

Търговията с Китай е извънредно значима за третото по величина европейско пристанище. Корабите на Cosco дебаркират в Хамбург от близо 40 години насам. Експертите споделят, че с възможното китайско дялово присъединяване в Хамбург, Пекин ще запълни последната огромна празнота по трасето на своя " Морски път на коприната ".
Редакцията предлага
Нещо повече - партньорството може да открие и фаворизиран достъп на китайците до италианското адриатическо пристанище Триест, където компанията от Хамбург предходната година закупи мажоритарен дял от собствеността над новия терминал. Така Китай би могъл по заобиколен път да се добере и до Триест, а това ще е решителен ход за неговата агресия към Централна и Източна Европа.

" Загуба на суверенитет "

Китайската компания Cosco и свързаната с нея China Merchant към този момент имат лични терминали или дялови участия в 14 европейски пристанища. Сред тях са всички значими пристанища на континента - от Ротердам и Антверпен през Хавър, Билбао, Генуа и Валенсия до Марсилия. По калкулации на американски специалисти, повече от две трети от собствеността на 50-те най-големи контейнерни терминала в света към този момент се управляват от китайците. " Така Европа загуби част от своя суверенитет ", установи още предходната година някогашният френски министър председател и ценител на Китай Жан-Пиер Рафарен.

Разпродажбата на европейските пристанища стартира през 2016-а, когато банкрутиралата Гърция беше принудена от така наречен тройка кредитори (МВФ, Европейски Съюз и ЕЦБ) да приватизира пристанището в Пирея. Китайците с наслада се възползваха от тази опция и получиха на смехотворно ниска цена от 280 милиона евро цялостен надзор над това стратегическо пристанище.

Днес Пирея е номер четири в Европа след Ротердам, Антверпен и Хамбург. Гръцкото пристанище е последна точка по " Морския път на коприната " от Китай през Индийския океан към Червено море. Но Пекин управлява и входа към към по-нататъшното трасе през Суецкия канал - посредством една морска база в Джибути в района на Африканския рог.

" Морският път на коприната " не е маркетингов трик

Какви са политическите резултати от увеличаващото се въздействие на Китай в някои страни проличава по образеца с Гърция. " Преди Европейски Съюз да разгласи алегорични наказания против Китай през март, Гърция се опитваше да бави резолюцията и да я разводнява. Нима това е случайност? ", попита някогашният еврокомисар Гюнтер Йотингер в своя публикация за немския щемпел.

Китай стартира нашествието към европейските пристанища от Пирея

Експанзията на Китай надали може да бъде спряна. " Не можем да държим китайците виновни за това, че са постъпвали мъдро. Можем да виним единствено себе си, че сме били толкоз глупави ", споделя френският президент Макрон във връзка стратегическата цел на Китай да играе все по-съществена роля в европейската стопанска система. И фактически, страните от Европейски Съюз бездейно следиха по какъв начин Китай методично изкупува софтуерни компании в цяла Европа.

" Когато през 2013-а година китайското управление разгласи плана си за " Нов път на коприната ", мнозина в Европа сметнаха, че това е някакъв маркетингов трик ", споделя Гюнтер Йотингер. Всъщност китайският президент Си Дзинпин говореше напълно съществено, както в това време проличава от построената комерсиална мрежа.

В Европа Китай оказва помощ най-вече на страни като Гърция или Унгария, които са по-бедни от останалите западноевропейски страни. Високопоставен европейски посланик съобщи пред вестник " Ди Велт ", че китайската тактика е да обвърже тези страни благодарение на милиардни вложения в инфраструктурни планове, създавайки по този метод една " другарски настроена към Китай Европа ".